За образователните системи по света и у нас

Това са пълни глупости:

Към майките в чужбина - тестове, състезания и изпити, които включват цветни картинки/снимки,
цветно отпечатани ли ги раздават в училище на учениците или черно-бели?

Коментираме с девойката ми днешната матура по биология, тя не се е затруднила от черно-белите копия, не е и очаквала цветни  , но се чудех как е в по-богатите страни.

Провокирана бях от възмущението на майка от темата за 12-ти клас и се замислих, че съм приела за напълно нормално навсякъде по изпити и състезания у нас материалите да са цветни на сайта на организатора и черно-бели за състезателите, понякога и с доста лошо качество на печата 

Има варианти за проверяване от самите деца, например ако се работи на "учебен бюфет", тоест децата сами избират, какви задачи да изпълнят, като получат различни работни листа. За тези работни листа получават и решенията. Така се учат на самостоятелност.
Също така се практикуват такива методи при писане на текстове. След написването им учениците ги разменят и редактират взаимно, разбира се по предварително обсъждани и зададени критерии. Не всичко е нужно да се проверява от учителят. Така се възпитава мислене у децата, сблъскване с различни проблеми и чрез обмен помежду им общо търсене на решение.

Не е добре, когато се правят опити за съвети и коментари, лишени от познания в специализирана научна област.
1. Малките ученици имат уроци по БЕЛ, наречени "РЕДАКТИРАНЕ", в които се учат да поправят. В учебниците по БЕЛ в начален етап изобилства от упражнения за откриване/поправяне на типични правописни грешки.
2. В началното образование има часове "Развитие на речта" като дял от БЕЛ, в които учениците пишат съчинения и преразкази и едно от най-ценните качества, които развиват е, да си откриват и поправят грешките. И тъй като със собствения текст много трудно съумяват да се справят, е по-добре да им се дава текст на съученик, за да се научат да анализират и прилагат теоретичните знания в практиката, да се аргументират на база научено.
3. Приучаването на критично мислене у децата трябва да се стимулира от рано и с всякакви методи, похвати, задачи, а в това число е и редактирането.

Излизането от "матрицата" е неминуемо във времената на информационно-технологичната революция, която ни се случва, а ние, очевидно, още не можем да я осъзнаем.

А, не. Peer review е изключително важна част от обучението на студентите. Асистентите не са молядругарки.

Всеки да прави каквото ще. Мен такива неща не ме кефят, защото не смятам, че е редно някой да шари по чуждата тетрадка, особено ако може да се окаже, че се е паднало другарче, което е по-зле. Смятам, че домашното е донякъде лично пространство, в което не може всяко другарче да идва и да поправя, редактира и каквото ще да е там.  Пробвайте на работа някой колега да ви играе контрольор вместо човека, който е назначен за това - бас държа, че хич няма да се хареса каквато и работа с другарчето шефът да се опитва да сътвори.

При Peer review оценка получава и контролиращото другарче. Неговата цел всъщност е да провери именно уменията на контролиращото другарче, а не да свърши работата на преподавателя. Въпросното другарче не те кнтролира, а показва уменията си за критичен анализ.

Разбирам, но не ми харесва, за мен това е навлизане в личното пространство. Никой не обича да бъде оценяван, нищо че оценяван е оценяващият, от някой, който е с него по хоризонтала.  Мисля, че оставя неприятно усещане. Съвсем различно е от помощта за другарчето - то да поиска мнение. Изобщо, откакто активно се интересувам от областта, започвам все повече да анализирам положителните и отрицателни страни на съществуващите и приети по подразбиране за положителни подходи. Да, нека да има оценяване, но на неутрални работи, специално подготвени за целта, а не на живото другарче, с което се гледаме по цял ден.

И по математика смята два пъти повече задачи – своите и тези, които проверява. И учителката върши два пъти повече работа, защото проверява и проверката.

Във френската система също харесвам оценяването. В началните класове на всеки триместър се получава досие с оценки по близо 100 показателя разделени по теми. Оценките са овладял напълно, овладял с нужда от още усилия, в процес на овладяване и неовладял. В пълни подробности научаваш дали детето може да умножава с 5, да спряга глаголи от първа група в минало време, например. Допълнително има 6 оценки за поведение – дали уважава авторитетите, дали е велживо, дали спазва правилата, как се отнася със съучениците и тн. Има и отделна графа за мнението на учителката, което в годините след това може да се ползва и за препоръка, защото не си ги пишат формално, а конкретно. То се отнася както за знанията, отбелязания напредък, а и за личностните качества.
В общи линии, родителят трябва да е много незаинтересован, за да изпусне дребните пропуски и да станат големи при такава подробна информация. Отделно всички работи през седмицата се оценяват, ако нещо не е ок се доупражняват в училище или се изпращат уикенда детето да ги довърши, но само ако няма да има нужда от помощ.

Със закон от 1947-ма е забранено да се дават домашни, които да изискват помощ от родителите. Не го спазват стриктно това, но е добра практика, за да се приучи детето към самостоятелност, а и да не се задълбочава неравенството между децата с по-образовани родители и останалите.

Докато четох описаното от Бояна се запитах колко време трябва да отделят учителите, за да могат да опишат всичко това, което се изисква от тях. Освен подготовката за текущите часове, разбира се. Системата за оценка на поведението трябва спешно да се въведе и тук, за да има стягащ ефект. И това го казвам с малко неудоволствие, защото съм принципно негативно настроена върху характеристиките и оценките за поведение и личностни качества, приличат ми на досие на престъпник, но положението в момента по нашенско е толкова зле откъм дисциплина, че по-добре такива мерки, отколкото никакви.

Еми отделят време всеки ден, а имай предвид, че са по 7 часа на училище с този учител. Хубавото е, че тези оценки са подкрепени с писмени доказателства – има цяла папка с оценяваните работи, плюс дневната тетрадка, в която всеки ден правят упражнения по математика и френски. Особено впечатлена бях от фиша за оценка на рецитиране на стихотворение – 12 показателя – дали го знае без грешка, дали гледа публиката, дали има своя интерпретация, дали интонационно е адекватно, дали артикулира добре, дали контролира дишането правилно и прочее.
Тези неща са чудесни, за да могат наистина много рано да се видят някакви пропуски и проблеми преди да образуват лавина. Но там оценките нямат за цел да наказват, а да развиват, затова и са такива. Идеята е да се знае кое да се подсили като работа.

А оценките за поведение у нас се свързват с тоталитаризма, но в други страни се гледа психологическата страна на въпроса, защото едно дете може да уважава авторитетите, но да не спазва правилата в клас – например, не може да стои на едно място или не спира да говори, защото просто не може да спре. В тази връзка, поне в малките класове имат система на моменти, в които трябва да работят мълчаливо, други, в които могат да си говорят тихичко или да стават, да си вземат книга от библиотеката в стаята ако свършили и да си четат и тн.

Скептично съм настроена относно начина на представяне пред родителите на психологическото оценяване, защото колкото и добре да е обучен един учител, той също не може да се отдели от личността си, а като всеки човек е склонен да пренесе лично отношение при писане на показатели.  А това остава и съпровожда детето цял живот. Както се казва, каквото и да му се стори странно и се впише, вече може да се използва срещу детето. Може да се представя като положително пред родителя, че се прави, за да се открият пропуски, да се подпомогне развитието, но на практика това е досие, което е пълно с оценки, които могат да се изтълкуват всякак и за да бъдат написани, пак някакви постъпки или поведение са тълкувани, преди да са описани като оценка. И няма връзка с тоталитарното, просто не съм съгласна чак толкова отблизо да бъде наблюдавано, описвано и оценявано едно дете. Психологията и историята познават достатъчно случаи на залитания. За мен излиза, че човек няма право да е такъв, какъвто е, и който учител или психолог, или социален работник, или който ще да е някъде из някоя система, може да си описва някакви свои интерпретации на някакви поведения и случки. Оказва се, че тези хора имат по-голяма власт върху оценката от психиатрите. Не са решили, не са намерили проблеми. Отличникът винаги може да излезе внамиачен, тревожен и т.н.  Който не гледа в очите може да излезе с аутистични черти или неуверен. Като във вица с шапката.

Ох, Андариел, хващаш се за всяка дума и е много трудно да се обсъжда нещо с теб. Кой ти говори за психологическо оценяване? Казах, че въпросът се гледа от психологическата му страна, това е съвсем различно. Може детето да уважава правилата, но да не е в състояние да ги спазва, например. Това е разделено на части по протокол и в училищата ако някой ще прави точно психологическа оценка тя се прави от училищния психолог. Вече ти казах, че за да бъде някой такъв той е учил повече от 10 години. 3 години е преподавал между сертифицирането, и като цяло изискванията, за да бъде някой допуснат до подобна позиция са толкова високи, че тук не можем и да си мечтаем за подобно нещо. (Да не давам примери колко се учи и за какво.) И така или иначе без нужда никой не прави психологически оценки да децата. Французите държат изключително на личното пространство и даже мед. бележки съдържат диагноза само при няколко инфекциозни заболявания, иначе просто пише – не е в състояние да посещава училище, не пише защо, това е личен въпрос.
Има си книга за оценки по всичко, включително и 6 показателя за поведение. Казах, че се гледа психологическата страна, а не онова, което ти предполагаш – някакъв профил на криминално ниво. Ако детето има нужда да разбере правилата да му се обяснят, ако не се вписва да се види в коя част. Толкова. Ама дори не знам защо ти отговарям, толкова от всичко разбираш и не спираш да се заяждаш във всяка тема...

Кое му е трудното на обсъждането, за да е лесно, трябва да се съгласявам ли? Хайде, кажи ми, ако всяка година на детето се правят такива характеристики, на каква база се правят? Може ли да се гарантира, че всеки, който е минал обучение всъщност успява да отдели себе си от от ситуацията, в която е? Приемаш нещата лично, защото детето ти е в тази система, и аз на свой ред мога да кажа, че е трудно да се обсъжда нещо с теб, защото си емоционално въвлечена плюс това, че си свикнала да си правата и не обичаш някой да е въпреки. Какво, според теб означава писането на характеристиката? Тя винаги е оценъчна и това е заложено бай дизайн, описано е. А когато е някаква стандартизирана форма, в която се чекват някакви твърдения, те са пак на база наблюдения. Не зная колко форми си попълвала, дали знаеш как се правят тези форми, но те са на 90 процента оценката на вписващия - вижда-тълкува-оценява-записва. А тълкуванието е трики бизнес. И това се знае, описано е в литературата, винаги хората биват предупреждавани при обучение. Няма никаква гаранция дали е минал 10 години обучение и как го е минал, това е просто работа, на която назначават и човек добива рутина и започва да става все по-уверен в преценката си, отделно го има и усещането за власт. Системата винаги прави така, че нещата да са удобни $за логаритмуване$, а когато някой стане част от системата, той започва да я използва за своя защита и властта, която му дава. Това са азбучни неща, описани са в учебниците. Щом имаш намесен субект, който оценява друг субект, винаги има риск оценяващият да се издъни. Когато нещо се чупи, в 90 процента от случаите е човешки фактор. Аз просто си имам не едно, а десет на ум и имам право на това. А ти имаш право да не ти хареса. И за протокола - не се заяждам, а това, че ти го приемаш като заяждане е твоето усещане, което си е твоя работа, а не моя. Какво сега, пак ще се оплачеш на модератор ли?

Това са едни от най-полезните езикови задачи. И е добре дори децата да си правят проверка едно на друго.
Което не изключва заключителната /и задължителна за мен/ проверка от учител. Т.к. за децата това е част от обучението, но контролът е на учителя.
Лично за мен това е най-добрият и качествен начин за обучение. Но иска време и усилия, да. Не е като да метнеш един тест с готови отговори и да наложиш един шаблон. Този начин за мен е дъното на работата по реализиране контрол на придобити знания и умения. А, сетих се, има и още по-голямо дъно - поставяне на задачи "за вкъщи", върху които се поставят оценки. У нас дори по Домашен бит имам примери за направени вкъщи предварително изделия. От оценяване върху такива смисълът е нулев.
В този ред на мисли това:
за мен е изключително смислена идея.
Да, споделям изцяло и аз такова становище.