Преди около година беше първият ми полов контакт, няколко седмици след това се появи доста силна болка при уриниране и постоянен дискомфорт. Обърнах се към специалист уролог, пуснахме урина за изследване и всичко беше нормално, без бактериален растеж. Междувременно симптомите отшумяваха и пак се връщаха. Посетих нефролог, който ми намери малка киста, пуснахме пак изследвания, но нищо - всичко си изглеждаше нормално. Последва посещение при гинеколог, който установи кандида и ме увери, че дискомфорта и паренето се дължат на гъбичките. Изписа ми вагинални таблетки и крем и проблема отшумя моментално.За повече от месец нямах никакви оплаквания докато не последва нов полов контакт и след седмица, две оплакванията започнаха отново като се засилваха и отшумяваха. Посетих добър специалист нефролог, отново изследвания на урина и отново всичко в норма. Върнах се при гинеколога, обясних ситуацията, пуснахме вагинален секрет и отново нищо, всичко в норма. При следващият полов контакт симптомите се засилиха страшно и след няколо дни отидох направо на спешен кабинет - при уролог и при гинеколог. И двамата направиха ехограф, всичко беше нормално. Предложиха да пусна изследвания за полово предавани болести - направихме ги по най-сигурния метод - чрез ДНК тест. Изследваха урина (което според лаборантите беше странно, защото на жени обикновено се пуска секрет, но това беше предписал лекарят). Търсихме Микоплазми, уреаплазми и хламидия - отново всичко отрицателно. Приятелят ми също си пусна изследвания за широк спектър полово предавани болести - откриха само стафилококи, предписаха му ципрофлоксацин за няколко дни и това беше. Дадох кръв за пълна картина - нищо. Направих цитонамаска - и там нищо. Вече не знам какъв специалист да потърся и какво изследване да направя. На хартия всичко е наред, но болката продължава да си е там всеки път, когато ходя до тоалетната, а когато не пия достатъчно течности дискомфорта е постоянен.Също така урината е мътна от известно време и има периоди, в които мирише на сяра (развалени яйца). Ако някой има каквато и да е идея ще съм благодарна да я сподели, защото понякога си е наистина по страшно да нямаш диагноза отколкото да имаш