Бихте ли се върнали в България?

Чак да ви завиди човек!
Един познат ми сподели, че негови роднини си продали всичко в България и заминават почти без пари, без уредена работа и квартира. Някой добър човек ги насочил към по евтин хотел и предплатил/резервирал за три дни. А после? Не бих могла да си го причиня, май и затова не заминах никъде.
Тези ще са са скоропостижно завърналите се или пък от гордост ще мизеруват в чужда държава.

Бих ли се завърнала в България? - НИКОГА!!!

Ето за това http://www.sedmica.sliven.net/index.php?id=127096 -

Потресаваща изповед на дъщерята на режисьора Илия Добрев - Яна на тема "Защо напускам България"

Ако искате, прочетете. Стара статия, НО АКТУАЛНА И ДНЕС.

С малката подробност. Че авторката е заминала 2000 година и 2001 се е върнала в България. То като няма мама и тати навън не става.


"Заминахме през есента на 2000-а, лятото на 2001-а се прибрах. Съпругът ми остана по-дълго, но пак се върна. Разведохме се. За себе си много бързо разбрах, че там няма да мога да пиша. Щях да съм добре материално, но какво от това! Години след завръщането ми сънувах спокойствието и усмихнатите хора от Торонто. Но помнех, че не съм видяла щастлив емигрант. Може би трябваше да издържа заради сина ми, не знам... Сигурно ще напиша един ден роман, защото искам да осмисля всичко това. Знам какво ще е първото изречение: „Моята история се състои от неща, които никога не можеха да ми се случат." Надявам се, че съм загърбила черния период от живота си, сега много бавно и несигурно все още стъпвам на краката си. Тренирам позитивно мислене, опитвам се да преструктурирам живота си. Не ми се иска да си припомням как, когато се върнах, стоях две години без работа, без мъж, без жилище и се опитвах да започна всичко от нулата. Все едно паднах от 15-ия етаж докъм 10-ия и трябваше бавно да се катеря обратно нагоре. Вече си давам сметка, че беше пътуване, което продължава и от което човек пораства. Сега се харесвам повече, отколкото преди 10 години. Разбрах някои важни неща за хората, написах най-хубавите си пиеси. Мога да опиша кризата така - ако допреди нея стоях на брега на реката, после ми се наложи да се бухна в дълбокото, да усетя колко е бурно и студено там."

Titina - аз също знам че Яна се е върнала. (Имах щастието да се познавам с тях...)

Просто нейната статия ОТРАЗЯВА не само тогавашната но и сегашната действителност в България.
Когато я посочих имах в предвид НЕ съдбата на Яна и семейството Ѝ, а много истинското описание на обстановката в България и може би същите чувства на хората, които напускат страната.

Описанието й е писано под афект и отговаря на нейната действителност, през нейната призма. Съжалявам, но не мога да се съглася, че в България всичко е толкова черно, колкото тя го представя. Всеки може да напише подобна статия и за т.нар. "бели държави", ако вижда само минусите.
Решението ми, дали да остана в чужбина или да се върна, не може да се повлияе от емоционалните изблици в някаква статия.

Само знам, че ако можех да замина по разумен начин да живея извън България, веднага бих.

Явно е журналистически хиперболизъм и в двете посоки. Защото аз виждам много усмихнати и щастливи емигранти. Точно в Торонто.

За мен лично помощ е предоставянето на информация за непознато място.
А не приемането в нечия къща,дондуркането и воденето за ръчичка по разни институции.
Организираш и тогава тръгваш(поне аз така бих направила).
Не се изтърсваш някъде с 2 куфара,2 деца и без език.
Това беше емиграцията преди години.
Повечето ми познати и работа имаха когато заминаха .
Как ще те приемат зависи от човекът,доза късмет и мотивация.
Не може да отидеш някъде и да очакваш хората да се нагаждат по
теб .

Да, аз много се дразня, когато някой ме попита защо като знам езици, не замина за някъде и да си оправя живота...
Във Франция с френски и в Англия с английски дали ще успея да ги впечатля!
"Аз да съм на твое място, хващам първия самолет за някъде, пък все ще се оправя някак!"
Дрън-дрън, та пляс!

Впечатлявай с каквото сметнеш за нужно..
Езици и дипломи както и кандидатстване за работа за мен са нормалните начини.
Другото отива в сивият сектор.
Сама решаваш какво искаш,да береш ягоди или да си използваш дипломите.

Другото е седиш си в мамата и си пишеш по няколко поста на страница.

интересно е също колко хора са под такъв афект и имат такава действителност и заощо ли?

А трябва ли да впечатляваш някой? Не е ли по-важно ти да си гониш целите?
Кому е нужна помощ, след като сме залети с информация кое как се прави?!
Може да се разходиш виртуално, може да провериш цени, може да сметнеш доход.
Емиграцията е лесна, стига да знаеш какво искаш.

Точно 

Не, не искам и да си го помислям. Както казва един приятел "Мен ме няма по тамошната телевизия".

Понякога имам чувството, че се заяждате само да се намирате на приказка  пределно ясно е какво има предвид Есмее- да отидеш във Франция само с един гол френски език е чиста авантюра, тъй като малко или много всички във Франция говорят френски и това не ти дава никакво предимство в реализацията нито в трудов, нито в социален аспект, ако не е подплатено с други конвертируеми умения. Ако изключим тънката прослойка на хората, които са си уредили битието чрез наследство, на останалите ни се налага да впечатляваме работодатели, клиенти, партньори и т.н. Достатъчно е човек да погледне статистиката за безработица и нивата на доходите, да прочете няколко статии в пресата.

Горното го пиша от позицията на човек, на който не му се е налагало да обели и дума на местния език, работодателят ми осигури всичко- от съдействие за намиране на жилище ( не много лесно в някои големи градове), през поемането на административната бумащина, та до данъчната декларация ако щете.