Лесно. В трудовия договор пише 400, осигуряват те на 400. Останалите ти се плащат под масата, даже не като бонуси(щото бонусите също се плащат данъжи върху тях). Има го този феномен все още в по-малките градове главно и за по-нискоквалифицирани позиции. Една приятелка в Русе е така, минимална по документи 700-800 реална, работи 12 часа дневно 6 дни седмично, и ако иска да вземе отпуската си трябва да решава, ако вземе само 10 дни й се плащат на реална заплата, ако вземе всичките 20 - на каквато я осигуряват. Обаче това далеч не е навсякъде. Аз винаги съм била осигурявана на реална заплата, даже и като студентка на половин работен ден като бях.
Относно чалгата, за щастие отшумява като феномен всъщност. Все по-малко са дискотеките и кръчмите, където се пуска такава музика, на последните им концерти на Пайнер никой не отиде, и самите певачки се преориентират към поп.
За манталитета, то си е до средата, покрай мен кифли не виреят твърде. Не е чак толкова черно положението, но не е и розово естествено.
Ако мислиш, че в чужбина договорите са различни. Например уговореното е Х, в зависимост от постиженията, на края на определен период получаваш или не бонус. Няма как бонусът ти да е гарантиран, т.к. Зависи от много неща....и като работодател в Бг мога да кажа, че ако нещо не ми е осчетоводено като хората, напр дадени пари на ръка, накрая аз им плащам данъците....