Не се плаща я. В БГ масово не се плаща. Пък дето е забранен, това е една от неработещите правни норми. На книга е забранен, а на практика е да не кажа масова практика.
- Публикувана: 21 ноем. 2015, 08:06 ч.
- Последно мнение: 7 юли 2019, 10:49 ч.
Бихте ли се върнали в България?
Не е забранен изцяло извънредния труд както виждате в скрития текст, по тази точка го минават :
5. (изм. - ДВ, бр. 100 от 1992 г., изм. - ДВ, бр. 108 от 2008 г.) за довършване на започната работа, която не може да бъде извършена през редовното работно време;
Има си разписание по колко се плаща - 1.5 надницата на час в работен ден, 2х уикенда и 3х по национални празници. На мен лично по толкова си ми плащат и в тази фирма и в предишните 3 в които съм работила, когато се наложи извънреден труд. Забранен е над някакви допустими часове на месец ли, на година ли, не съм сигурна. Знам че брат ми ги надхвърли миналата, та му дадоха един тон отпуска, щото не можеха да му платят легално.
5. (изм. - ДВ, бр. 100 от 1992 г., изм. - ДВ, бр. 108 от 2008 г.) за довършване на започната работа, която не може да бъде извършена през редовното работно време;
Има си разписание по колко се плаща - 1.5 надницата на час в работен ден, 2х уикенда и 3х по национални празници. На мен лично по толкова си ми плащат и в тази фирма и в предишните 3 в които съм работила, когато се наложи извънреден труд. Забранен е над някакви допустими часове на месец ли, на година ли, не съм сигурна. Знам че брат ми ги надхвърли миналата, та му дадоха един тон отпуска, щото не можеха да му платят легално.
Илюзията, че извънредният труд не се заплаща идва най вече от това, че за да има извънреден труд трябва преди това да има заповед на ръководителя за него. Т.е. не всеки, който стои два часа повече на работа полага извънреден труд според закона. Което отговаря и до голяма степен на въпроса с кисненето в офиса с цел представянето му за изънреден труд- все пак е работа на шефа да гледа кой си клати краката и кой работи, и да преценява как да организира нещата.
При нас работното време се отчита гъвкаво, има определени часове, които трябва да отработя на седмица според закона и колективния трудов договор на бранша. Имам минимум на ден от 4 часа и максимум от 10, които не трябва да бъдат надвишавани, а часовете се сумират на тримесечие. Т.е. ако днес работя 4 часа, в следващите дни мога да работя повече, важното е сумата в края на тримесечието да е колкото трябва. Това естествено не е навсякъде, за много хора работното време е строго обвързано с часове от-до.
При нас работното време се отчита гъвкаво, има определени часове, които трябва да отработя на седмица според закона и колективния трудов договор на бранша. Имам минимум на ден от 4 часа и максимум от 10, които не трябва да бъдат надвишавани, а часовете се сумират на тримесечие. Т.е. ако днес работя 4 часа, в следващите дни мога да работя повече, важното е сумата в края на тримесечието да е колкото трябва. Това естествено не е навсякъде, за много хора работното време е строго обвързано с часове от-до.
Подтикната от друга тема, а и като завърнала се, зачетох темата.
Никак не е грешно, няколко са само фирмите с пакет и адекватно заплащане за овъртайм. Няколко са въвели и работа от вкъщи (единици всъщност). Всичко останало е по кодекс-20 работни дена платен годишен отпуск, като повече от 10 на куп не може да се взима.
Никак не е грешно, няколко са само фирмите с пакет и адекватно заплащане за овъртайм. Няколко са въвели и работа от вкъщи (единици всъщност). Всичко останало е по кодекс-20 работни дена платен годишен отпуск, като повече от 10 на куп не може да се взима.
И аз така знам и въобще не съм чувал за българска фирма, която да плаща овъртайма. А пък хем да ти плащат овъртайма, хем пък да ти дават и дни отпуск за него направо граничи с ненаучната фантастика. Не знам сега, може и да има такива IT фирми, но не мога да повярвам да е масова практика.
Да, има, потвърждавам и аз, но да, не е масова практика, по-скоро са единици, мога да ги изброя. Има и с плаващо работно време няколко. Започват да се случват нещата сякаш, макар и бавно, но има няколко фирми, обърнати към служителя, с грижа към него.
Аз пак ще дам пример с Канада и ще помоля тези от вас, които работят там в компании и фирми, да потвърдят, да отрекат или да ме допълнят.
Тук често, даже твърде често, няма на кого да се оплачеш. Нямаме доверени телефони. Ако сезираме Инспекцията по труда за това, че не ни плащат извънреден труд, че ни "замолват" да работим през празниците с цел да "помогнем на фирмата да стъпи на крака, което ще е добре за вас, уверявам ви", затова, че се бавят заплатите, или ни осигуряват на 420 лева, вместо на пълната брутна сума, че нямаме регламентирани почивки, че обедната почивка е само за някои от колегите, че не можем да си взимаме отпуската през август, че могат да ти звънят по телефона докато си в болнични и да те питат от какво толкова си болен, че не можеш да отидеш на работа, да ти кажат, че всички са болни и че и шефът е болен, ама е там.... Та, ако я сезираме тази Инспекция, или шефът ще я почерпи, или ще ни затворят фирмичката и оставаме на улицата. Мълчим, търпим и тайно си пускаме СВ-тата в други такива фирмички....
И всеки ден слушаме, че на който не му харесва, да знае, че за неговото място чакат поне още 10 такива като него от улицата, които ще се навият и за половината от тези условия да работят и ушите да им пукат....
Не знам в какви чужбини сте, но ако не сте някъде из Централна Африка или някой остров в Индийския океан, стойте си, където сте си.
Тук често, даже твърде често, няма на кого да се оплачеш. Нямаме доверени телефони. Ако сезираме Инспекцията по труда за това, че не ни плащат извънреден труд, че ни "замолват" да работим през празниците с цел да "помогнем на фирмата да стъпи на крака, което ще е добре за вас, уверявам ви", затова, че се бавят заплатите, или ни осигуряват на 420 лева, вместо на пълната брутна сума, че нямаме регламентирани почивки, че обедната почивка е само за някои от колегите, че не можем да си взимаме отпуската през август, че могат да ти звънят по телефона докато си в болнични и да те питат от какво толкова си болен, че не можеш да отидеш на работа, да ти кажат, че всички са болни и че и шефът е болен, ама е там.... Та, ако я сезираме тази Инспекция, или шефът ще я почерпи, или ще ни затворят фирмичката и оставаме на улицата. Мълчим, търпим и тайно си пускаме СВ-тата в други такива фирмички....
И всеки ден слушаме, че на който не му харесва, да знае, че за неговото място чакат поне още 10 такива като него от улицата, които ще се навият и за половината от тези условия да работят и ушите да им пукат....
Не знам в какви чужбини сте, но ако не сте някъде из Централна Африка или някой остров в Индийския океан, стойте си, където сте си.
Това не е точно така. Който не е поискал, той не е завел дело срещу работодател. Просто трябва да не се отказва човек и да си търси правата. Това е нещото, което самия човек тук още не е добре научил или криво го разбира.
Още в началото на деветдесетте майка ми осъди работодател. Възстановиха и правата (не помня за какво беше).
Цитат
Публикувана от: Esmee
Аз пак ще дам пример с Канада и ще помоля тези от вас, които работят там в компании и фирми, да потвърдят, да отрекат или да ме допълнят.
... че могат да ти звънят по телефона докато си в болнични и да те питат от какво толкова си болен, че не можеш да отидеш на работа, да ти кажат, че всички са болни и че и шефът е болен, ама е там....
...
Rolling Eyes
Не знам в какви чужбини сте, но ако не сте някъде из Централна Африка или някой остров в Индийския океан, стойте си, където сте си.
Аз пак ще дам пример с Канада и ще помоля тези от вас, които работят там в компании и фирми, да потвърдят, да отрекат или да ме допълнят.
... че могат да ти звънят по телефона докато си в болнични и да те питат от какво толкова си болен, че не можеш да отидеш на работа, да ти кажат, че всички са болни и че и шефът е болен, ама е там....
...
Rolling Eyes
Не знам в какви чужбини сте, но ако не сте някъде из Централна Африка или някой остров в Индийския океан, стойте си, където сте си.
Аз пък ще дам пример от Германия.
Работодателят на моя мъж също се обиди много, когато в понеделник мъжа ми се разболя и си взе 4 дни болнични /последно е ползвал болнични февруари 2015/. Мъжът ми беше много стъписан от реакцията му и днес замина на работа, нищо, че има още един ден болничен.
По принцип колегите му немци си взимат болнични без притеснения, но от чужденеца явно се очаква да е винаги на линия.
Аз пък ще ви споделя за моята работа в Австрия: шефовете на няколко пъти натъртват, че когато си на работа, трябва да си работоспособен, а ако си болен - в болничен. Съответно, моите колеги си взимат дълги болнични без капка угризение. Не знам дали касата поема заплатата в такъв случай, но ако не - това струва пари на организацията, защото в такъв случай някой замества болния, и съответно - му се изплащат отработените часове.
Аз, нали съм си от България и от пустата му съвест се държа малко странно. Преди няколко месеца ме хвана тежък грип, отивам към лекаря и по път звъня на единия шеф, че не съм в състояние днес да работя, но ще взема болничен само за два дни и ще пробвам да се вдигна на крака. А той ми казва "Дължината на болничния ти я преценява лекарят, ти не се тревожи, а се лекувай".
Аз, нали съм си от България и от пустата му съвест се държа малко странно. Преди няколко месеца ме хвана тежък грип, отивам към лекаря и по път звъня на единия шеф, че не съм в състояние днес да работя, но ще взема болничен само за два дни и ще пробвам да се вдигна на крака. А той ми казва "Дължината на болничния ти я преценява лекарят, ти не се тревожи, а се лекувай".
Аз пък ще ви споделя за моята работа в Австрия: шефовете на няколко пъти натъртват, че когато си на работа, трябва да си работоспособен, а ако си болен - в болничен.
...
"Дължината на болничния ти я преценява лекарят, ти не се тревожи, а се лекувай".
...
"Дължината на болничния ти я преценява лекарят, ти не се тревожи, а се лекувай".
Аз съм сигурна, че големи специалисти в големи компании могат да си осъдят работодателите. По-ниско квалифицираният персонал трудно си позволява да рискува. Може и да докаже правата си, но може и да не успее - ще загуби и пари, и работното си място. На такава стъпка обикновено са готови само тези, които са готови да напуснат фирмите си и имат някаква финансова сигурност.
Аз съм сигурна, че големи специалисти в големи компании могат да си осъдят работодателите. По-ниско квалифицираният персонал трудно си позволява да рискува. Може и да докаже правата си, но може и да не успее - ще загуби и пари, и работното си място. На такава стъпка обикновено са готови само тези, които са готови да напуснат фирмите си и имат някаква финансова сигурност.
Зависи и от профсъюзите. При нас има два основни, като този на по-нискоквалифицирания персонал е значително по-агресивен и бих казала, по-успешен в преговорите.
sophiemmaspencer, за профсъюзи в България ли става въпрос?
Шефката на ТРЗ в старата ми работа в България казваше, че всеки, който е завел дело срещу работодателя си, е спечелил. Причината е, че работодателите често не изпипват нещата документално (това не е проста работа, между другото). Но сигурно въпрос за хора, които така или иначе напускат и искат да вземат някакво обезщетение.
Шефката на ТРЗ в старата ми работа в България казваше, че всеки, който е завел дело срещу работодателя си, е спечелил. Причината е, че работодателите често не изпипват нещата документално (това не е проста работа, между другото). Но сигурно въпрос за хора, които така или иначе напускат и искат да вземат някакво обезщетение.