Бихте ли се върнали в България?

Честичко чувам тази теза и ми се иска да споделя, че в началния ми период в чужбина и аз много съм цъкала с език, но не защото съм искала да изпъкна като личност (изобщо що за идея?????), а защото ми е било много тъжно, че в България не е също така. Хубаво и уредено. А не е, заради управляващи, олигарси, мафия и пр. корумпирана сган. Не защото, видиш ли, българите са по-прости.

Разбира се, допускам, че някои хора могат да имат и други мотиви, но аз визирах демонстративното оплюване, именно с цел, да се покажем пред другите, колко по-добре сме уж  Този маниер често включва и забравянето на българския на третия месец..

Тези въпроси- за излизането в чужбина, или пък за връщането, не знам защо се разглеждат само в една ограничена светлина, а не се споменава никога нещо съществено. Това е уседналостта, уреждането на бита на определено място, няма значение дали това място е Бг или чужбина. Човек си създава някакво ежедневие, с което свиква, има някакъв кръг от хора, с които общува, дом, работа, училище, среда. Смяната им предполага разбутване на целия установен ред на живот и подреждането му на друго място с неясни изгледи за успех или провал. По тази причина много хора не се местят, независимо, че искат да излязат навън, или имат желание да се върнат. Навикът, привикването към нещо е голям фактор, бих казала определящ, а не дали някъде е пометено, или газиш разхвърляни боклуци. Нито пък дали на обществени места ти се усмихват пластмасово, или те гледат сякаш си им изял десерта.
Най-лесно се местят вече пълнолетни сами хора, разбирай завършили средно образование, които предпочитат да опитат навън, защото са сами, не отговарят за никого, местят се само с куфара си, в началото, когато е най-трудно, са финансирани от родителите. По тази причина емиграцията в момента се изразява главно в напускане на държавата ни от студенти. Някои се връщат, други не. Това показва, че вечният въпрос: къде ще ми е по-добре/тук или в чужбина/ няма отговор, прекалено е динамичен, за да може да му се отговори.
ПП Още нещо: в началото заминалите бяха малко на общия фон и беше твърде любопитно на останалите тук какъв е живота им на новото място, какво точно работят, колко пари получават, къде живеят..... Сега почти няма хора, които нямат живеещи близки от семейството навън и каквото ги интересува, има откъде да научат всичко от първа ръка. По тази причина ми е леко смешно когато някой подскача като ощипан, защото му сторило, че го разпитват. Никой не наднича само от нездрав интерес в чуждата купичка, знае се какво има в нея, едва ли има големи изключения, та споко .
А накрая: изобщо няма значение къде точно живее човек, важното е да е доволен и спокоен в живота си.

Любимото ми е майка българка /че и по двама родители българи/ и децата не знаят български 
Ами халал да са им на напредналите държави такива типажи.

Знам за такива случаи повече от един. Децата ходят на съботно или неделно бг училище и иначе само чуват малко Бг вкъщи, но не могат да пишат, може би малко да четат. Знам и за турски семейства, в които децата знаят по 2-3 думи турски или колкото да си поръчат нещо за ядене или пиене на почивка там.

Ако имам дете тук, определено ще предпочета освен езика на страната, да се задълбочи повече в някой по-говорен език - френски, английски, испански... Нека разбира български, за да може да говори с роднините си в България, но няма да ми е върховен приоритет. В повечето страни в света вече се оправяш само с английски така или иначе, цялата бизнес кореспонденция е на английски, аз като знам 4 чужди езика със сертификати за високи нива, с какво ми помага това, като ползвам езика на страната и английски само... Освен някой да каже "Брей!"...

Позицията ми изисква да говоря с хора от целия свят. Дори и да говорят някои от другите за мен говорими езици, винаги се комуникира на английски.

Не знам, като малка си мислех колко много ти дават езиците, докато не осъзнах, че всъщност почти няма хора, дори върхови началници, които ползват повече от 2 активно + езика на страната, в която живеят.

Даже и за четене не ми помагат особено многото езици, защото когато чета, са научни статии, които и испанци, и французи, и японци и т.н., ги пишат на английски. Худ. литература в оригинал не ме интересува.

Преди няколко седмици бяхме с ММ на вечеря и сервитьорчето, много симпатично дете на около видими 16-17 год., ни попита какво ще обичаме, на малко развален български, заприказвахме се, сподели ни че е 1/4 българин, дядо му по бащина линия е българин и той поназнайвал доста добре езика и сега понеже наследил къща във Варна от него, ще пътува за пръв път до България и много се вълнувал, искал също да си подобри познанията по български, много мило ми стана.

Всичко това е вярно, но дискусията тук тръгна от потребителка, която се питаше къде е по-добре, да се върне или да си остане в нейната си чужбина. Има хора, при които в определен момент този избор стои и от там - сравненията и умуването къде е по-добре.

Много причини могат да те накарат да се върнеш в България след дълго пребиваване някъде из света.
Първата, за която се сещам, е липсата на социален живот.
Втората - липса на работа и подкрепа от близки хора. Един развод с чужденец, също може да те прати назад към България, независимо колко чисто е там и колко мръсно е тук.

София, в сравнение с доста европейски големи градове, е един идеално чист и зелен град.

Да, София е прекрасен град и много се радвам, че съм част от него.
Но имаме големи проблеми със зеленината. Това не са декоративни дръвчета и храсти, а саморасляци и джанки, които капят по колите ни, тъпчем ги и ги разнасяме с подметките си. В герещия августовски пек София мирише на ракия.
Каруците с циганите по големите софийски булеварди също са много дразнещи и отнемат от европейската визия на града.

В София има прекалено много кал, а въздухът е толкова замърсен, че в пикови часове на улицата на един от най-зелените квартали съм получавала пристъпи на задух, без да страдам от белодробно заболяване. Не съм била в друг подобен европейски град.
За обичане, и аз я обичам, най-вече от сантиментални спомени за живота ми като млада и необвързана. При раждането на дете, обаче, я оценяваш по различен начин.

Аз обичах София, когато живеех там, сега ми се вижда доста запусната, като си идвам..../живея на морето в България/   някои райони направо са жалки с обелени сгради и неподновени мазилки, особено районът около Лъвов мост! В другите части има изоставени сгради, недовършени заради липса на пари.....доста мръсно по градския транспорт, пътуват странни субекти със тъжни долнопробни дрехи,.....а за красив, градът наистина е такъв, има много интересна аритектура, там, където са запазени старите софийски сгради и като цяло е зелен!За пример Париж няма никаква зеленина, колкото и красив да е със старинните сгради.....! Германските градове знам, че са зелени, не съм била, Стокхолм също е страхотен град, красив, със зеленина, чист въздух и вода!

Аз пък съм влюбена в Париж и го намирам за зелен. Има много паркове и градини дори в самия зентър. Имат и гора - булонския лес, прекрасната Люксембургска градина, Тюйлери... И там по градския транспорт се срещат странни субекти от всякакви раси. В големите градове е така - сбирщина от търсещи препитание. Просяците в София, Париж, Атина и Белград винаги, ама винаги ще са повече от просещите на улиците в Кнежа.
И автомобилите ще са повече.

Аз също харесвам Париж, еееее кой може да не харесва Париж.....!   Просто за тези размери му трябва още зеленина, особено в ситито! За просяците и субектите е вярно......в големите градове ги има, но едно време картината в София съвсем не беше такава.....!!! Сега е пренаселена, повече отколкото може да понесе градския транспорт и инфраструктурата....!!! Да не говорим за въздуха ......в големите градове се пътува доста с метро и не се допуска такова замърсяване на въздуха.....при нас мечтата за чист въздух е все още неизпълнима!

София не е красива столица. Родена съм и отрасла там и в последните години имам възможност да сравнявам с други европейски градове. Като влизаш в столицата и депресия да те хване. Из центъра има безброй сгради, които се нуждаят от ремонт. На практика има максимум 10 по-красиви места, които се въртят като снимки във Фейсбук и ....до там. Да не говорим, че при създаването на новите сгради се правят някакви архитектурни експерименти и няма никаква архитектурна идея за вписване в средата или другите сгради. И става хаос и грозотия! Цените са надути и обслужването  е под всякаква критика. Културните събития са положителното нещо, но дали е достатъчно, за да е една хубава столица за живот?