[въздъх!] - Публикувана: 2 апр. 2006, 19:29 ч.
- Последно мнение: 11 апр. 2006, 17:20 ч.
Как приеха родителите ви раздялата (развода)?
От майка ми имах и още имам пълна подкрепа, а за баща ми чак не ми се говори 
според него хич не ми трябвало да се разделям, да си живея така, какво че ( бившия) мъжа ми си имал любовница, пиел и т. н. Нали си гледа къщата и жената какво друго съм искала. Да се срамувам НИКОГА. Гледам си детето, грижа се за него, да се срамува онзи дето го вижда 2 пъти в годината и незнае кой клас е детето му.
според него хич не ми трябвало да се разделям, да си живея така, какво че ( бившия) мъжа ми си имал любовница, пиел и т. н. Нали си гледа къщата и жената какво друго съм искала. Да се срамувам НИКОГА. Гледам си детето, грижа се за него, да се срамува онзи дето го вижда 2 пъти в годината и незнае кой клас е детето му. 
Много, ама много вярно е това, което си написала
Възпитанието им е различно на повечето от родителите ни, начинът им на живот е бил различен навремето, доста от тях не могат да приемат и да се настроят (чак до непригодност
) към сегашното ежедневие - оттам идват всичките беди. Първо се почва с приказки от рода на 'Ама каква е тая работа такава вашата до никое време, то семейство така не се прави' - не могат да разберат, че ерата на нормирания работен ден отдавна свърши и ако много знаеш няма да има и как да го издържаш това семейство. Трудно разбират стреса, на който всички сме подложени и какви еквилибристики се искат, за да поддържаш и в къщи някакви нормални отношения и да не се хванете в един момент всички за гушите. За доста от тях светът се изчерпва с децата им и е много трудно да кажат и да осъзнаят, че 'това свястно момче' дето го е намерила щерка им (примерно), и с което са се хвалели пред приятели и приятелки, се е оказало не толкова свястно и се налагат промени. Всъщност и техният свят рухва, и тъй като събитията са им неподвластни доста често си го изкарват на собственото си дете. Майка ми например (лека й пръст) никога не можа да възприеме начина ми на живот, хиляди пъти ми е пилила на главата и би предпочела да съм омъжена за някой муньо, отколкото да съм с този човек, който съм в момента . Сигурна съм, че по същия начин би ми пилила и ако се бях омъжила за муньото и се бях развела след това.
Възпитанието им е различно на повечето от родителите ни, начинът им на живот е бил различен навремето, доста от тях не могат да приемат и да се настроят (чак до непригодност
) към сегашното ежедневие - оттам идват всичките беди. Първо се почва с приказки от рода на 'Ама каква е тая работа такава вашата до никое време, то семейство така не се прави' - не могат да разберат, че ерата на нормирания работен ден отдавна свърши и ако много знаеш няма да има и как да го издържаш това семейство. Трудно разбират стреса, на който всички сме подложени и какви еквилибристики се искат, за да поддържаш и в къщи някакви нормални отношения и да не се хванете в един момент всички за гушите. За доста от тях светът се изчерпва с децата им и е много трудно да кажат и да осъзнаят, че 'това свястно момче' дето го е намерила щерка им (примерно), и с което са се хвалели пред приятели и приятелки, се е оказало не толкова свястно и се налагат промени. Всъщност и техният свят рухва, и тъй като събитията са им неподвластни доста често си го изкарват на собственото си дете. Майка ми например (лека й пръст) никога не можа да възприеме начина ми на живот, хиляди пъти ми е пилила на главата и би предпочела да съм омъжена за някой муньо, отколкото да съм с този човек, който съм в момента . Сигурна съм, че по същия начин би ми пилила и ако се бях омъжила за муньото и се бях развела след това. 
Застанаха ли до вас или само ви укоряваха,че само си вредите?
Първоначално ме упрекваха..после обаче им стана ясно,че съм права!
Предложиха ли ви помощта си или вие молихте за нея?
предложиха я,за което съм им много благодарна.
Гордееха ли се с вас,че сте направили такава решителна стъпка или ходеха с наведена глава?
Бяха понавели малко глави..но само в началото..после бяха горди,че съм се "отървала"
Питам, защото ми е интересно дали са се променили нравите български с времето или си кретаме по старому?
Според мен доста са се променили,не е задължително и необходимо са стоиш женен за човек,с когото нищо не те свързва...не говоря за деца!
Живота си е твой и не бива да го разпиляваш,има начин да се поправи една грешка-като безсмисления брак!
Първоначално ме упрекваха..после обаче им стана ясно,че съм права!
Предложиха ли ви помощта си или вие молихте за нея?
предложиха я,за което съм им много благодарна.
Гордееха ли се с вас,че сте направили такава решителна стъпка или ходеха с наведена глава?
Бяха понавели малко глави..но само в началото..после бяха горди,че съм се "отървала"
Питам, защото ми е интересно дали са се променили нравите български с времето или си кретаме по старому?
Според мен доста са се променили,не е задължително и необходимо са стоиш женен за човек,с когото нищо не те свързва...не говоря за деца!
Живота си е твой и не бива да го разпиляваш,има начин да се поправи една грешка-като безсмисления брак!
а моите родители такава трагедия направиха- не ми говореха шест месеца, или ако ми говореха то беше за да ме обиждат и да крещят. изпоразболяха се, слава богу че сега са по-добре- била съм им най-големият срам, коквж щели да кажат хората и т.н.и т.н.
Пък и защо съм се била развеждала- щом не пиел и не биел трябвало да го търпя.
накратко- около мен беше АД.
Сега вече са по-спокойни, може даже да се видим и да не се скараме, дори и на моменти проявяват инициатива да ми помагат, ама аз като съм свикнала един път да се оправям сама ми е по-добре да продължа така- че да не се окаже после че имат още една причина да ми натякват, как не мога да се справям.
Но аз си имам нещо за което се сещам когато ми е много трудно-
УТРЕ ЩЕ Е ПО-ДОБРЕ ОТ ДНЕСы ТАКА КАКТО ДНЕС Е ПО-ДОБРЕ ОТ ВЧЕРА
Пък и защо съм се била развеждала- щом не пиел и не биел трябвало да го търпя.
накратко- около мен беше АД.
Сега вече са по-спокойни, може даже да се видим и да не се скараме, дори и на моменти проявяват инициатива да ми помагат, ама аз като съм свикнала един път да се оправям сама ми е по-добре да продължа така- че да не се окаже после че имат още една причина да ми натякват, как не мога да се справям.
Но аз си имам нещо за което се сещам когато ми е много трудно-
УТРЕ ЩЕ Е ПО-ДОБРЕ ОТ ДНЕСы ТАКА КАКТО ДНЕС Е ПО-ДОБРЕ ОТ ВЧЕРА
В началото се почувстваха като ударени с мокър парцал,после постепенно започнаха да ме подкрепят и да вярват в мен.
Не са ме оставяли за секунда, а за малкия направо са луди от любов.
Само че татко тайничко се надява да се съберем пак с бащата на детето,е,майка като че ли също,но никога не са ме упреквали защо съм постъпила така,макар че изтърпяха много гаври от хората.Никога не са ми налагали и мнението си-радвам се много,че ги имам,точно тях,голяма упора са ми и не на последно място брат ми и неговата съпруга,която ми е като сестра.
Не са ме оставяли за секунда, а за малкия направо са луди от любов.
Само че татко тайничко се надява да се съберем пак с бащата на детето,е,майка като че ли също,но никога не са ме упреквали защо съм постъпила така,макар че изтърпяха много гаври от хората.Никога не са ми налагали и мнението си-радвам се много,че ги имам,точно тях,голяма упора са ми и не на последно място брат ми и неговата съпруга,която ми е като сестра.