някоя от вас вземала ли е вече решение за втори опит и дете??

Както винаги-право в десятката!

Хихихи......................ами Jaly добре заварила.Нали така се казва като някой се завърне

Аз 2-те си ги имам. Сега ми се иска и един принц ама многоооооо ми се иска, дали ще стане не знам, че все още се нагласяме със настоящия татко и двамата гледаме кой как ще се дъни да си събираме парцалките и връщаме куклите ако е напечено. Обаче някак си не ме кефи идеята 3 деца, 3-ма бащи. Та ако не устискам и не разбера това лубоф ли е кво ли е, май ще си остана с мечта. Иначе и аз бях на темата навън за по 1-2 пЪти седмично мъж, ама след това се оплетоха конците и сега расъждавам над въпроса аз ли съм тъпа уфсъ или некой ми завижда и ме урочаса. Ако не го пребъде живота на семейни начала мисля за малко да си почина от мъже, че така и не се научих кой кво иска от мен и кой какво може да ми даде.

ох миличка, да ти се ненарадв ачовек и дано не ти мине котка път     

Дано да е заразно-от теб при нас,дай боже всекиму.

Таис, пиши как се развиха при теб нещата, Темата живо ме интересува. 
Знам, че при всекиго е различно и си зависи от хората, ама малко инфо и от други житейски ситуации никога не е излишно.
Подлага ли твоя човек на някакви "тестове" и какви женски хитринки му приложи, как го изпробваш???
Дай те малко съвети и идейки 
Аз се сетих само за няколко "номерца" които приложих, а ми се ще още нещо .......
Пусто, недоверие  Някой беше писал " Парен от супа и таратора духа" та и аз така

Ами не са се разбиви още при мен нещата.....
 Ей така си продължаваме- аз у нас, той у тях, виждаме се и си говорим по телефона.
А същевременно аз си го тровя, за да му пробвам търпилото.
И се колабая- стигам понякога от едната крайност, когато съм убедена че това е мъжът с когото искам да живея, до другата .... беж лиске да бягаме.
Струва ми се че вече съм прекалено мнителна, взескателна , капризна, и честно да се кажа осъзнаването на това не ме прави много щастлива.
Но как пък и да не съм, като знам, че не искам още веднъж да виждам тъга в очите на детето си....
Ей така си се лъкатуша насам - натам....., и обратно
В крайна сметка си казвам, че когато нещо има да става то ще стане, така че не насилвам нещата.

А някакви "хитринки - тестове " подлагаш ли го?

Момичета, не е лошо това да имаш реална преценка за човека срещу себе си. Не е лошо и да му направиш някой "тест". Ама не се се увличайте. Това че вие сте търпяли някой да ви прави на глупаци и сте се усетили твърде късно, че изобщо не държи на вас, изобщо не значи, че някой друг в подобно положение ще търпи безкрайно, дори и да ви обича.
Така че, ако прекалите с "тровенето" може да изгоните някой човек който държи на вас, ама държи и на собственото си достойнство.

И нещо друго - нещата стават най-лесно ако човек знае какво иска и го направи сам. Ака чакаш нещата "да станат, ако има да стават" я има резултат, я не. И е много вероятно да бъдеш изненадан от резултата.

не можах да чета всичко - извинявам се ако нещо съществено ще пропусна  - сега наистина ми е подпара но искам да кажа - самоцелно дете да се преви при вече съществуващо - за мен е безумие
на колко години си, че бързаш????????
и за къде? само да бременееш? или само да родиш? а как се гледат с една заплата две деца? /е ако си много добре финансово.../ но и парети не са всичко!
въобще за къде си се разбързала за второ - няма да можеш след година-две?
както и да е - не оправдавам самоцелно раждане ей така - да има! едно дете при жена вече прехвърлила определена възраст и виждаща, че времето й изтича - разбирам да поеме риска сама да го гледа, ама при живо и здраво дете да се пънеш да си раждаш - просто щото ти се иска... не го приемам
хората са създадени да гледат децата си по двойки - другото е също възможно, но самоцелно да се стремиш просто щото ти се иска дете - не го разбирам

Но всеки решава сам съдбата си и тази на децата си - но добре премисли. А връзка - да се виждат зрели хора, които искат да имат свое дете само 1-2 пъти в седмицата - глупаво е да се твърди че това  евръзка.

Апропо аз също исках да си гледам детето сама - щот била съм много стара /тъпа патица/ - добре че не съм сама - детето има нужда от двама родители ако това е възможно. Не говоря за случаи когато не става - тогава ясно, но сам да се насадиш на пачи яйца, че и децата с теб...

Успех идано вземеш правилно решение - ти си тази дегто ще го реши, но освен теб попарата ти ще сърбат още две деца!

 Dioni, Няма хитринки, просто наблюдавам реакции, поведение и т.н. и се опитвам да предвидя какво би било същото това поведения в друга ситуация
Panther парен каша духа, но си прав като казваш, че не бива да се увличаме. От тук обаче отиваме и до темата, да не се слагат розовите очила, нещо което повечето от нас(които гледаме децата си сами) не могат, дори и да искат да направят. И не е важно какво човек иска само в даденият момент, важно според мен е да прецени дали би го искал и след година-две, 10, 20..... и т.н.
Catnadeen, за много неща си много права, и тъй като и аз си задавам същите въпроси които и ти , за това и пуснах темата.
А това че се виждаме 1-2 пъти седмично е въпрос на ситуация- аз живея и работя в един град, той в друг- който за щестие не далече от варна, , така че се опитваме да съвместим всички други задължения с отношенията си. А не искам да избързвам да се събирам да живея с него- май ми трябва още убеждаване на мен самата.
 И определено не искам да раждам самоцелно,
ако си ме разбрала така е погрешно.

успех идано това е твоя човек
само не бързай - дететео няма да го направи по-готов да бъде баща.
желая ти да се успокоиш и да намерите верния път  -един към друг или всеки в своята посока
а иначе - щастие винаги има за всички - стига човек да има сили да го дочака и да не бърза

   Моята история е подобна...с разликата,че когато се омъжих повторно дъщеря ми не беше малка,а на 15 год.Повече от 5 год.живях тотално сама,заминах за САЩ с детето,учих,работих,бях като робот...изобщо и не си мислех за мъже...нямах нито време ,нито желание...съдбата ме изпрати на служебна командировка в Италия...и там срещнах Него,този когото цял живот съм чакала,а и той е чакал Мен...живяхме заедно 2 години,преди да се оженим...никога не съм си и представяла,че с някого може да имаш такава хармония и взаимно допълване на характери,интереси,виждания...трепери над дъщеря ми сякаш е негово дете (не е бил женен преди и няма деца!),и детето се чувства чудесно...Семейството му прие и мен и детето като роднини,никога не съм чула и дума да кажат или да усетя нещо за това,че съм разведена и имам дете...дъщеря ми е внучка и племенница 100 процента!
   Наскоро взехме решение за наше дете...дано да имаме късмет !И през ум не ми е минавало,че пак ще се стигне до развод,или че ще остана сама...Предишния ми брак сякаш не е съществувал!Спокойна и щастлива се чувствам! 
Така,че пожелавам на всички ви да намерите точния човек...и наистина това става ,когато му дойде времето,неочаквано ,а важното е да имате сила и кураж да посрещнете това предизвикателство.
  Късмет! 

и както чудесно е казала catnadeen
" Щастие винаги има за всички - стига човек да има сили да го дочака и да не бърза !"

 
 

Лелееееее колко сте писали

Никога не сме застраховани от грешки в живота си, обаче аз като се размислих и реших по отношение на мъжете да правя различни грешки. Да обясня с най-простия пример - бившия ми мъж е с 3 год. по-малък от мен и във всяко отношение по-незрял. Сегашното ми гадже е със 17 год. по-голямо от мен, по-зрял е от мен та дрънка... Та в момента правя нова грешка /съм сигурна/, но поне е различна 

Нямам намерение да оставам сама, но баща на дъщеря си не търся. Не желая мъжа до мен какъвто и да е той да се възприема като баща на детето ми. Даже не мога да изтъкна всичките доводи защо. Просто е така и точка. Казала съм го на приятеля ми и той виждам се съобразява с това - дава ми съвети само ако го питам, не се натрапва на Дариа, а същевременно винаги, когато ме кани някъде кани и нея.

И да - искам да живея с мъж отново, но ... само и единствено ако живеенето ми с въпросния бъдещ мъж ми улеснява живота и ми го прави по-хубав, а не по-лош. Това във всяко едно отношение от финансовата страна на въпроса, та до това, че дистанционното за ТВ си е мое и не го давам. Нямам намерение да правя нечий чужд живот по-лесен, а моя си по-труден само поради това, че обичам. Мерси, мерси от такваз любов /както се казваше някъде/.