Скрит текст:
Мили бъдещи и настоящи булки,
имам огромен проблем и се надявам да ми помогнете със съвети. В няколко теми срещнах хора със сходни проблеми и реших, че може да ми дадете малко "акъл", като хора с повече опит. Та, с приятеля ми сме заедно от 7 години, имаме бебе на 11 месеца. Като всяко момиче и аз с времето реших, че искам да бъда булка, да преживея този хубав ден, сватбата, и да ми остане приятен спомен. Но!!
Майка ми и баща ми са разведени, баба ми и дядо ми също. Съответно майка ми има съпруг, а с баща ми не могат да се гледат, даже и от километри. Баба ми преди години си взе багажа и забегна с дядовите пари към София, а сега за него е "оная дърта К****", образно казано.
И това е основната причина да не знам как да се справя с една бъдеща сватба. Ако не поканя роднините, от бащина страна (които впрочем са сигурно 10-12 човека) ще има драми и скандали. Ако не поканя баба ми ще и бъде много тежко, защото много помага, а винаги е настрана от всичко. За дядо също ми е жал да не го поканя, но ще стане невъобразимо ако ги събера (последните 10 години, той дори не знае, че общуваме с нея). Моля ви, дайте някакви съвети как да се справя с тази ситуация. Надявам се не съм досадила с дългия пост, ако все пак решите, че имате нужда от още подробности за обективно мнение, питайте. Не е проблем да дообяснявам. Поздрави и усмихнат ден от мен.
имам огромен проблем и се надявам да ми помогнете със съвети. В няколко теми срещнах хора със сходни проблеми и реших, че може да ми дадете малко "акъл", като хора с повече опит. Та, с приятеля ми сме заедно от 7 години, имаме бебе на 11 месеца. Като всяко момиче и аз с времето реших, че искам да бъда булка, да преживея този хубав ден, сватбата, и да ми остане приятен спомен. Но!!
Майка ми и баща ми са разведени, баба ми и дядо ми също. Съответно майка ми има съпруг, а с баща ми не могат да се гледат, даже и от километри. Баба ми преди години си взе багажа и забегна с дядовите пари към София, а сега за него е "оная дърта К****", образно казано.
И това е основната причина да не знам как да се справя с една бъдеща сватба. Ако не поканя роднините, от бащина страна (които впрочем са сигурно 10-12 човека) ще има драми и скандали. Ако не поканя баба ми ще и бъде много тежко, защото много помага, а винаги е настрана от всичко. За дядо също ми е жал да не го поканя, но ще стане невъобразимо ако ги събера (последните 10 години, той дори не знае, че общуваме с нея). Моля ви, дайте някакви съвети как да се справя с тази ситуация. Надявам се не съм досадила с дългия пост, ако все пак решите, че имате нужда от още подробности за обективно мнение, питайте. Не е проблем да дообяснявам. Поздрави и усмихнат ден от мен.
Обаждаш се на всеки поотделно и казваш:
"На тази и тази дата ще се женим.Чувствай се поканен/поканена.Силно се надявам, че ме уважавате и обичате достатъчно, за да се държим всички като зрели, умни и интелигентни хора в МОЯ ден!"
Или нещо подобно.И ще се надявам наистина да имам умни и обичащи ме роднини.