Разбито приятелство – как процедирате?

А ти защо се сближаваш с подобни персони? В крайна сметка при приятелите е важно качеството, а не количеството.

Предполагам, ч есъм единствения такъв идиот. Сигурно няма други.
Защото повечето от тях вече не са в моя кръг. Опознати, разпознати и зачеркнати завинаги.

Аз имам състудентка, която последните три месеца ме ползва за кошче за душевни отпадъци и сега, като сме в сесия е буквално всекидневен тормоз. Болестите и, стресът и, изпитите, който трябва да пише, домашните работи и проекти, които има... Само за информация, ние учим едно и също в един и същи семестър при едни и същи преподаватели. Не сме приятелки, по-рано от време на време си пишехме заради унито, вземала съм и материали, тя на мен също - напълно служебни отношения. А напоследък тя почна да ме уведомява за доста лични и интимни проблеми, които.. Ами чак ми е неудобно да слушам, понеже не знам какво да и отговоря. Имам си предостатъчно болни и богати на проблеми роднини и приятели, които изслушвам поне, ако друго не мога. Тя ми идва в повече, мрън-мръм-мрън. То и аз сега си помрънках с този пост, понеже на този етап не мога да приложа съветът "Кажи и, че не те интересува и да не те занимава." Неудобно ми е, разбирам я и нея от части, понеже и тя е чужденка, сигурно иска да сподели с някого. Просто е адско товарещо, пък все пак си имам и собствени грижи.

Ами не се виждай с нея. Казвай, че си на работа, учиш нещо, пишеш нещо и така докато не се усети сама, че си и писнала.

Не казвам, че си идиот, но списъкът е прекалено дълъг.

Лично аз нямам против много близък приятел да си изплаче мъката. То затова са и приятелите. Но с тези хора си говорим и за други неща, не се натоварваме само с проблеми.

Чета и не мога да проумея защо не се прави разлика между приятели и всички останали, т.е. познати, състуденти, колеги, вампири, използвачи и т.н. досадници, които естествено търсят изгода в един или друг смисъл, и най-логично отсрещната страна се дразни. Няма база за сравнение, не знам защо всичко се коментира в кюпа "разбито приятелство".

Аз не се виждам с нея, тя просто ми пише постоянно и на лекции застава при мен. Ако си сложа якето и чантата на стола до мен, тя ги маха и се настанява.

С това съм напълно съгласна. Обичам си приятелите и ги обичам да ги слушам с проблемите и радостите им.

Ами по време на лекции няма как да ти говори, нали? Остави я тогава. А през останалото време гледай да си с други хора и да говориш с тях. Ако ти пише на фейс или скайп, казвай че си заета.
В краен случай просто и кажи, че много те натоварва. Или пък ако не можеш да си така рязка и кажи, че не можеш да и обърнеш внимание защото си имаш свои грижи на главата.
Имах една колежка. Възпитан човек, но не търпи да и надуват главата. Не харесваше една колежка, поради ред причини, които няма да изброявам /никой не я харесваше/и не считаше за нужно да и слуша оплакванията. Та потърпя я малко и в един момен просто и каза - "Ама моля ти се, това никой не го интересува, имаме си работа, не можем нон стоп да ти слушаме оплакванията за щяло и не щяло". Действа.

Според мен не се чудете, а директно ги разкарвайте "приятелките" от тоя тип. Те най-често изливат проблемите си пред добри и възпитани хора, на които им е неудобно да ги разкарат. Преди време като бях студентка имах също една обсебваща състудентка - беше си ме харесала като приятелка уж, и навсякъде с мене се мъкнеше, а си беше особнячка и аз не желаех да контактувам с нея, освен служебно. Да, ама не. Тя не се спря. Идваше навсякъде с мене, даже пред тоалетните ме изчакваше. На мен не ми беше удобно до един момент да й дам да разбере, че откровено ме дразни, но просто в един момент ми прекипя пред очите и й казах, че не желая да контактувам с нея.

За да не се стига чак до такива стадии, най-добре е още от началото да разбере, че сте си просто познати. Разбирам, че такива хора явно са си особняци и затворени, но в крайна сметка ние не сме им кошчета за душевни отпадъци. По същият начин е и една съседка от горния етаж. Не мога да я нарека точно моя приятелка. Стара мома е, и идва за всяко нещо у нас. Разбирам, че сигурно й е тъпо и скучно да си седи горе сама, но в крайна сметка у нас не е разграден двор, за да си идва по всяко едно време. Най-фрапиращото е, че директно понечва да си отвори нашата входна врата, понеже тя често стои отключена, тъй като у нас е лудница - един влиза, друг излиза, не можеш да хванеш края.  

Имам приятели, които с времето (години) съм разбрала, че попадат в изброените от теб категории. Дълго време им прощавам, защо просто сме приятели и сме свързани един с друг. Но идва момент, в който ми писва и разреждам срещите с тях. Предполагам, че и при другите описващи подобни отношения, е същото и за това ги наричат приятели.

Днес май се отървах от подобна натрапница...
Близки сме от няколко години, като тя е активната страна в нашето познанство. А аз съм пасивната, понеже, в интерес на истината, не държа да бъдем приятелки. Изнервящо досадна жена й, страшно обсебваща и с интереси и вкусове коренно различни от моите. Гледам да се държа по-хладно, но тя не загрява, звъни ми и ми пише ежедневно. Наскоро  роди бебе, което е прекрасно събитие...за тях. Аз също се зарадвах за бебето, но е ясно, че няма как да е денонощно в мислите ми.
Да, но пред половин чак месинджъра ми пиука със съобщения като " изакахме сме...повърнахме..изкъпахме се...имаме температура...не искаме да спим..не искаме да ядем". На ден получавам по десетина снимки, с бебето в профил и анфас, спящо и ядящо. Досега ми беше забавно, но последните дни ми се струпаха големи проблеми. Трябва да взема решение в професионален план, което ми дойде като гръм от ясно небе, говоря с хора, консултирам се, мисля...Даже не мога да спя от притеснение. Така че вчера напълно престанах да коментирам снимките на бебето и съобщенията й въобще. Днес получих възмутено обаждане с въпросите: " Ти къде изчезна???" Защо не пишеш нищо? Вчера цял ден не си влизала във фейса? Писах ти, че бебето има обриви, а ти не отговори"...Обясних й, че съжалявам за обривите на бебето, но първо не съм педиатър, и второ дали и манава през ума,че и аз имам проблеми? Отговорът беше: "Кое може да бъде по-важно от едно бебе?!" И ми фрасна телефона. Дори не ме попита какви проблеми имам... не че някога ме е питала...

Мен най-много ме е боляло, когато са ме търсили за услуги и да си изплачат мъката, иначе - не.

Чак нереално ми звучи....

Боли ме и мен тая тема.
С моята най-добра приятелка се познаваме повече от 15 години. Израснахме заедно, споделяхме първите любовни трепети, давала съм и десетки съвети. Винаги, когато е имала нужда от мен, съм била до нея безрезервно. Помагала съм и финансово, и морално. Излизахме постоянно - кафенета, барове, дискотеки. Понеже съм по-голяма от нея с една година и помагах в училище и в университета - колко задачи по математика и статистика съм и изрешила само аз си знам.
Всичко приключи началото на февруари, когато и казах, че съм бременна. Разбирам я, че тя не е достигнала този етап от живота си, но имах нужда да бъде част от моя. От този момент досега сме се виждали 3 пъти, като веднъж беше на нейния рожден ден, после на моя и една среща за кафе. Не се чуваме. Пишем си веднъж на две седмици - как си, какво правиш - дежурни и изтъркани неща. Болно ми е, но няма да се задълбочавам. Аз ще имам бебе, а за нея е важно да си изведе кучето на разходка и да пие коктейли в петък вечер. Явно е рязка промяна в приоритетите.