Запек! 
И подут корем съответно. Това най-много ме мъчи.
Както и сънливост първите дни.
И подут корем съответно. Това най-много ме мъчи.Както и сънливост първите дни.
- Публикувана: 7 март 2016, 10:09 ч.
- Последно мнение: 29 май 2017, 12:36 ч.
Да спрем ЦИГАРИТЕ заедно! - Тема 12
Ок, започвам! Ще изредя нещата, които съм забелязала след спирането на цигарите. Аз не пия хапчетаи не слагам лепенки или да ползвам дъвки. И това трябва да се има предвид:
-увеличаване на либидото ( и при мен има! ) (добър ефект)
-липса на концентрация, забравяне на мислите, краткосрочна памет
-замайване и нестабилност ( това е най-дразнещото нещо и ми се появи на края на 1вата седмица! Надявам се да е от цигарите, за да ми премине :/ )
-понижено кръвно
-нервност
-депресивни мисли понякога
-понижен пулс (това е добър ефект! :Д )
Това е всичко, което съм забелязала, аз не съм имала проблем със съня, както казват някои. Трябва да се има предвид и степента на пушене преди спирането според мен. Аз лично пушех много!
-увеличаване на либидото ( и при мен има! ) (добър ефект)
-липса на концентрация, забравяне на мислите, краткосрочна памет
-замайване и нестабилност ( това е най-дразнещото нещо и ми се появи на края на 1вата седмица! Надявам се да е от цигарите, за да ми премине :/ )
-понижено кръвно
-нервност
-депресивни мисли понякога
-понижен пулс (това е добър ефект! :Д )
Това е всичко, което съм забелязала, аз не съм имала проблем със съня, както казват някои. Трябва да се има предвид и степента на пушене преди спирането според мен. Аз лично пушех много!
Двама познати, заклети пушачи успяха да откажат цигарите с помощта на книгата 'Не пуша вече' на някакъв американски автор, мисля, че беше този: http://nepushaveche.info/. Може да си я намерите от библиотеката.
Казаха, че книгата действа на подсъзнателно ниво. Аз като непушач мисля да я изчета, защото ми е много интересно как точно действа на подссъзнателно ниво и дали не може тази техника да се ползва за някакви други вредни навици.
Казаха, че книгата действа на подсъзнателно ниво. Аз като непушач мисля да я изчета, защото ми е много интересно как точно действа на подссъзнателно ниво и дали не може тази техника да се ползва за някакви други вредни навици.
Не си спомням за негативни последици след спирането на цигарите. Предполагам, че съм имала такива, но съм ги забравила. Положителните са в пъти повече, като на първо място, както беше и споменато по-рано, това е изчистването на кожата и заличаването на тези гадни жълти петна по пръстите 
Така се случи, че без да искам, без да планирам и без да се усетя, ги спрях в края на ноември - период, достатъчно сив и депресивен, за да знам дали пониженото настроение се е дължало на спирането на цигарите.
Други неудобства не съм забелязала.
Колко време след спирането продължават проблемите с концентрацията и краткосрочната памет? В периода, в който ги спрях, не работя и не знам дали съм активна, депресивна, уморена, концентрирана...
Други неудобства не съм забелязала.
Колко време след спирането продължават проблемите с концентрацията и краткосрочната памет? В периода, в който ги спрях, не работя и не знам дали съм активна, депресивна, уморена, концентрирана...
Здравейте.
Не пуша от седем месеца, спрях ги покрай кончината на майка ми без самата аз да разбера как стана, не запомних датата(беше в самото начало на Август), защото не ми беше до това, а и не си бях поставила за цел да ги отказвам(писах за това в първият ми пост преди месеци, затова няма да се повтарям).
Ще изброя положителните и отрицателните ефекти върху мен.
Положителни
Дишам много дълбоко.
Спря да ме боли главата.
Нямам никакви хрипове, кашлица и тем подобни кофти придружаващи симптоми характерни за пушачите.
Като, че ли кожата ми светна.
Не напълнях вследствие спирането на цигарите.
Не се лишавам от нищо, глезя се за разлика отпреди.
Обонянието ми се изостри осезаемо.
Няма я неприятната миризма на тютюн.
Разбира се често получавам хвалебствия от мъжа ми и детето ми, и това ми действа още по-тонизиращо да продължа без цигарен дим.
Отрицателни
Кръвното ми варираше, от ниско до високо, когато падаше бях със световъртеж, когато се вдигаше получавах шум в ушите. Нямах никакви други неразположения.
Те се появиха към края на първия месец и продължиха цели три седмици.
Мислех, че се разболявам, но изчетох много литература по въпроса и разбрах, че просто организмът ми си иска своята дозичка отрова, която аз не му осигурявам и той ме наказва за времето, през което съм го тровила.
След тези три седмици изведнъж неразположенията ми изчезнаха и оттогава се чувствам като природена, и по-здрава отвсякога.
Благодаря на Бога за предоставеният му от него шанс да ги спра(лошото е, че причината беше шока, който изживях покрай майка) защото именно тогава ги спрях без никакво волево усилие от моя страна, а хората често по време на стрес не само пропушват, а се и пропиват, депресират, и какво ли още не.
Трудното дойде няколко месеца след това.
Започна да ми се допушва. От страх да не посегна отново към тях си изхвърлих кутията с останалите цигари, но желанието ми да запаля зачести и ставаше все по-измамно. Тогава си казах, че, ще си купя една за да видя как, ще реагира организма ми и добре, че го направих, защото оттогава насам само при мисълта как се чувствах, и ми се отщяват цигари.
Като запалих не смеех да гълтам, защото имах усещането, че върша нещо нередно, не исках да се тровя, но все пак на следващото дърпане глътнах от дима иииииии като ми прилоша, като ми се зави свят, като пребледнях, и като ме удари тази смрат в носа, и я загасих.
Ние се раждаме без да имаме нужда от цигари и желанието ни да пушим е просто измамно желание на мозъкът ни, но аз не искам да пуша, защото вече виждам какви са ползите на живота без цигарен дим, а и честно казано пушенето не ми доставя удоволствие.
Дори и когато пушех(по-малко от кутия на ден) цигарите ми бяха навик, а не удоволствие(с изключение на първата цигара за деня с кафето, но аз не съм и кафеджийка по принцип, и хептен не ми липсват цигарите с него, а и без кафе мога, просто защото вече го нямам този навик кафе-цигара).
Не пуша от седем месеца, спрях ги покрай кончината на майка ми без самата аз да разбера как стана, не запомних датата(беше в самото начало на Август), защото не ми беше до това, а и не си бях поставила за цел да ги отказвам(писах за това в първият ми пост преди месеци, затова няма да се повтарям).
Ще изброя положителните и отрицателните ефекти върху мен.
Положителни
Дишам много дълбоко.
Спря да ме боли главата.
Нямам никакви хрипове, кашлица и тем подобни кофти придружаващи симптоми характерни за пушачите.
Като, че ли кожата ми светна.
Не напълнях вследствие спирането на цигарите.
Не се лишавам от нищо, глезя се за разлика отпреди.
Обонянието ми се изостри осезаемо.
Няма я неприятната миризма на тютюн.
Разбира се често получавам хвалебствия от мъжа ми и детето ми, и това ми действа още по-тонизиращо да продължа без цигарен дим.
Отрицателни
Кръвното ми варираше, от ниско до високо, когато падаше бях със световъртеж, когато се вдигаше получавах шум в ушите. Нямах никакви други неразположения.
Те се появиха към края на първия месец и продължиха цели три седмици.
Мислех, че се разболявам, но изчетох много литература по въпроса и разбрах, че просто организмът ми си иска своята дозичка отрова, която аз не му осигурявам и той ме наказва за времето, през което съм го тровила.
След тези три седмици изведнъж неразположенията ми изчезнаха и оттогава се чувствам като природена, и по-здрава отвсякога.
Благодаря на Бога за предоставеният му от него шанс да ги спра(лошото е, че причината беше шока, който изживях покрай майка) защото именно тогава ги спрях без никакво волево усилие от моя страна, а хората често по време на стрес не само пропушват, а се и пропиват, депресират, и какво ли още не.
Трудното дойде няколко месеца след това.
Започна да ми се допушва. От страх да не посегна отново към тях си изхвърлих кутията с останалите цигари, но желанието ми да запаля зачести и ставаше все по-измамно. Тогава си казах, че, ще си купя една за да видя как, ще реагира организма ми и добре, че го направих, защото оттогава насам само при мисълта как се чувствах, и ми се отщяват цигари.
Като запалих не смеех да гълтам, защото имах усещането, че върша нещо нередно, не исках да се тровя, но все пак на следващото дърпане глътнах от дима иииииии като ми прилоша, като ми се зави свят, като пребледнях, и като ме удари тази смрат в носа, и я загасих.
Ние се раждаме без да имаме нужда от цигари и желанието ни да пушим е просто измамно желание на мозъкът ни, но аз не искам да пуша, защото вече виждам какви са ползите на живота без цигарен дим, а и честно казано пушенето не ми доставя удоволствие.
Дори и когато пушех(по-малко от кутия на ден) цигарите ми бяха навик, а не удоволствие(с изключение на първата цигара за деня с кафето, но аз не съм и кафеджийка по принцип, и хептен не ми липсват цигарите с него, а и без кафе мога, просто защото вече го нямам този навик кафе-цигара).
Ще се опитам да следя темата за нови и странни ефекти 
и ще ги добавям при потвърждаване на причината им
Отрицателни ефекти:
- ужасно кървене на венците и болки в зъбите, мислех, че няма да ми остане един зъб.
- запек
- нервност и главоболие
- кашлица с отхрачване
Красимира, защо мислиш, че има "силно зависим" и "слабо зависим"? Мъжът ми имаше 13 години стаж преди да ги спре, а аз омитах по кутия и половина червено Марлборо, стаж - 7 години. Та, не съм ги спряла от две-три цигари на седмица "планински въздух"
Просто трябва да се прекъсне връзката действие-желание за пушене. Иначе покрай цигарите трябваше да откажа работата (пушех много, докато работя), кафето, филмите пред телевизора, да не чакам по спирки на градския, да не пътувам с колата, и хиляди други действия, които неизменно правех с цигара.
- ужасно кървене на венците и болки в зъбите, мислех, че няма да ми остане един зъб.
- запек
- нервност и главоболие
- кашлица с отхрачване
Красимира, защо мислиш, че има "силно зависим" и "слабо зависим"? Мъжът ми имаше 13 години стаж преди да ги спре, а аз омитах по кутия и половина червено Марлборо, стаж - 7 години. Та, не съм ги спряла от две-три цигари на седмица "планински въздух"
Просто трябва да се прекъсне връзката действие-желание за пушене. Иначе покрай цигарите трябваше да откажа работата (пушех много, докато работя), кафето, филмите пред телевизора, да не чакам по спирки на градския, да не пътувам с колата, и хиляди други действия, които неизменно правех с цигара. Здравейте.
Не пуша от седем месеца, спрях ги покрай кончината на майка ми без самата аз да разбера как стана, не запомних датата(беше в самото начало на Август), защото не ми беше до това, а и не си бях поставила за цел да ги отказвам(писах за това в първият ми пост преди месеци, затова няма да се повтарям).
Ще изброя положителните и отрицателните ефекти върху мен.
Положителни
Дишам много дълбоко.
Нямам никакви хрипове, кашлица и тем подобни кофти придружаващи симптоми характерни за пушачите.
Като, че ли кожата ми светна.
Не напълнях вследствие спирането на цигарите.
Не се лишавам от нищо, глезя се за разлика отпреди.
Обонянието ми се изостри осезаемо.
Няма я неприятната миризма на тютюн.
Разбира се често получавам хвалебствия от мъжа ми и детето ми, и това ми действа още по-тонизиращо да продължа без цигарен дим.
Отрицателни
Кръвното ми варираше, от ниско до високо, когато падаше бях със световъртеж, когато се вдигаше получавах шум в ушите. Нямах никакви други неразположения.
Те се появиха към края на първия месец и продължиха цели три седмици.
Мислех, че се разболявам, но изчетох много литература по въпроса и разбрах, че просто организмът ми си иска своята дозичка отрова, която аз не му осигурявам и той ме наказва за времето, през което съм го тровила.
След тези три седмици изведнъж неразположенията ми изчезнаха и оттогава се чувствам като природена, и по-здрава отвсякога.
Благодаря на Бога за предоставеният му от него шанс да ги спра(лошото е, че причината беше шока, който изживях покрай майка) защото именно тогава ги спрях без никакво волево усилие от моя страна, а хората често по време на стрес не само пропушват, а се и пропиват, депресират, и какво ли още не.
Трудното дойде няколко месеца след това.
Започна да ми се допушва. От страх да не посегна отново към тях си изхвърлих кутията с останалите цигари, но желанието ми да запаля зачести и ставаше все по-измамно. Тогава си казах, че, ще си купя една за да видя как, ще реагира организма ми и добре, че го направих, защото оттогава насам само при мисълта как се чувствах, и ми се отщяват цигари.
Като запалих не смеех да гълтам, защото имах усещането, че върша нещо нередно, не исках да се тровя, но все пак на следващото дърпане глътнах от дима иииииии като ми прилоша, като ми се зави свят, като пребледнях, и като ме удари тази смрат в носа, и я загасих.
Ние се раждаме без да имаме нужда от цигари и желанието ни да пушим е просто измамно желание на мозъкът ни, но аз не искам да пуша, защото вече виждам какви са ползите на живота без цигарен дим, а и честно казано пушенето не ми доставя удоволствие.
Дори и когато пушех(по-малко от кутия на ден) цигарите ми бяха навик, а не удоволствие(с изключение на първата цигара за деня с кафето, но аз не съм и кафеджийка по принцип, и хептен не ми липсват цигарите с него, а и без кафе мога, просто защото вече го нямам този навик кафе-цигара).
Не пуша от седем месеца, спрях ги покрай кончината на майка ми без самата аз да разбера как стана, не запомних датата(беше в самото начало на Август), защото не ми беше до това, а и не си бях поставила за цел да ги отказвам(писах за това в първият ми пост преди месеци, затова няма да се повтарям).
Ще изброя положителните и отрицателните ефекти върху мен.
Положителни
Дишам много дълбоко.
Нямам никакви хрипове, кашлица и тем подобни кофти придружаващи симптоми характерни за пушачите.
Като, че ли кожата ми светна.
Не напълнях вследствие спирането на цигарите.
Не се лишавам от нищо, глезя се за разлика отпреди.
Обонянието ми се изостри осезаемо.
Няма я неприятната миризма на тютюн.
Разбира се често получавам хвалебствия от мъжа ми и детето ми, и това ми действа още по-тонизиращо да продължа без цигарен дим.
Отрицателни
Кръвното ми варираше, от ниско до високо, когато падаше бях със световъртеж, когато се вдигаше получавах шум в ушите. Нямах никакви други неразположения.
Те се появиха към края на първия месец и продължиха цели три седмици.
Мислех, че се разболявам, но изчетох много литература по въпроса и разбрах, че просто организмът ми си иска своята дозичка отрова, която аз не му осигурявам и той ме наказва за времето, през което съм го тровила.
След тези три седмици изведнъж неразположенията ми изчезнаха и оттогава се чувствам като природена, и по-здрава отвсякога.
Благодаря на Бога за предоставеният му от него шанс да ги спра(лошото е, че причината беше шока, който изживях покрай майка) защото именно тогава ги спрях без никакво волево усилие от моя страна, а хората често по време на стрес не само пропушват, а се и пропиват, депресират, и какво ли още не.
Трудното дойде няколко месеца след това.
Започна да ми се допушва. От страх да не посегна отново към тях си изхвърлих кутията с останалите цигари, но желанието ми да запаля зачести и ставаше все по-измамно. Тогава си казах, че, ще си купя една за да видя как, ще реагира организма ми и добре, че го направих, защото оттогава насам само при мисълта как се чувствах, и ми се отщяват цигари.
Като запалих не смеех да гълтам, защото имах усещането, че върша нещо нередно, не исках да се тровя, но все пак на следващото дърпане глътнах от дима иииииии като ми прилоша, като ми се зави свят, като пребледнях, и като ме удари тази смрат в носа, и я загасих.
Ние се раждаме без да имаме нужда от цигари и желанието ни да пушим е просто измамно желание на мозъкът ни, но аз не искам да пуша, защото вече виждам какви са ползите на живота без цигарен дим, а и честно казано пушенето не ми доставя удоволствие.
Дори и когато пушех(по-малко от кутия на ден) цигарите ми бяха навик, а не удоволствие(с изключение на първата цигара за деня с кафето, но аз не съм и кафеджийка по принцип, и хептен не ми липсват цигарите с него, а и без кафе мога, просто защото вече го нямам този навик кафе-цигара).
И аз нямах никакви други симптоми и в началото на първия месец, даже малко преди първия месец започна виенето на свят. От време на време ми пищят и ушите, но това, което ме притеснява и не мога да намеря отговор е виенето на свят. Чувствам се замаяна и нестабилна, нямам световъртеж, но съм с много ниско кръвно, което след спирането на цигарите падна още повече. Каза, че си чела по темата, надявам се да можеш да ми кажеш колко продължи виенето на свят и дали според теб е свързано с никотиновата абстиненция ...
Скрит текст:
Здравейте.
Не пуша от седем месеца, спрях ги покрай кончината на майка ми без самата аз да разбера как стана, не запомних датата(беше в самото начало на Август), защото не ми беше до това, а и не си бях поставила за цел да ги отказвам(писах за това в първият ми пост преди месеци, затова няма да се повтарям).
Ще изброя положителните и отрицателните ефекти върху мен.
Положителни
Дишам много дълбоко.
Нямам никакви хрипове, кашлица и тем подобни кофти придружаващи симптоми характерни за пушачите.
Като, че ли кожата ми светна.
Не напълнях вследствие спирането на цигарите.
Не се лишавам от нищо, глезя се за разлика отпреди.
Обонянието ми се изостри осезаемо.
Няма я неприятната миризма на тютюн.
Разбира се често получавам хвалебствия от мъжа ми и детето ми, и това ми действа още по-тонизиращо да продължа без цигарен дим.
Отрицателни
Кръвното ми варираше, от ниско до високо, когато падаше бях със световъртеж, когато се вдигаше получавах шум в ушите. Нямах никакви други неразположения.
Те се появиха към края на първия месец и продължиха цели три седмици.
Мислех, че се разболявам, но изчетох много литература по въпроса и разбрах, че просто организмът ми си иска своята дозичка отрова, която аз не му осигурявам и той ме наказва за времето, през което съм го тровила.
След тези три седмици изведнъж неразположенията ми изчезнаха и оттогава се чувствам като природена, и по-здрава отвсякога.
Благодаря на Бога за предоставеният му от него шанс да ги спра(лошото е, че причината беше шока, който изживях покрай майка) защото именно тогава ги спрях без никакво волево усилие от моя страна, а хората често по време на стрес не само пропушват, а се и пропиват, депресират, и какво ли още не.
Трудното дойде няколко месеца след това.
Започна да ми се допушва. От страх да не посегна отново към тях си изхвърлих кутията с останалите цигари, но желанието ми да запаля зачести и ставаше все по-измамно. Тогава си казах, че, ще си купя една за да видя как, ще реагира организма ми и добре, че го направих, защото оттогава насам само при мисълта как се чувствах, и ми се отщяват цигари.
Като запалих не смеех да гълтам, защото имах усещането, че върша нещо нередно, не исках да се тровя, но все пак на следващото дърпане глътнах от дима иииииии като ми прилоша, като ми се зави свят, като пребледнях, и като ме удари тази смрат в носа, и я загасих.
Ние се раждаме без да имаме нужда от цигари и желанието ни да пушим е просто измамно желание на мозъкът ни, но аз не искам да пуша, защото вече виждам какви са ползите на живота без цигарен дим, а и честно казано пушенето не ми доставя удоволствие.
Дори и когато пушех(по-малко от кутия на ден) цигарите ми бяха навик, а не удоволствие(с изключение на първата цигара за деня с кафето, но аз не съм и кафеджийка по принцип, и хептен не ми липсват цигарите с него, а и без кафе мога, просто защото вече го нямам този навик кафе-цигара).
Не пуша от седем месеца, спрях ги покрай кончината на майка ми без самата аз да разбера как стана, не запомних датата(беше в самото начало на Август), защото не ми беше до това, а и не си бях поставила за цел да ги отказвам(писах за това в първият ми пост преди месеци, затова няма да се повтарям).
Ще изброя положителните и отрицателните ефекти върху мен.
Положителни
Дишам много дълбоко.
Нямам никакви хрипове, кашлица и тем подобни кофти придружаващи симптоми характерни за пушачите.
Като, че ли кожата ми светна.
Не напълнях вследствие спирането на цигарите.
Не се лишавам от нищо, глезя се за разлика отпреди.
Обонянието ми се изостри осезаемо.
Няма я неприятната миризма на тютюн.
Разбира се често получавам хвалебствия от мъжа ми и детето ми, и това ми действа още по-тонизиращо да продължа без цигарен дим.
Отрицателни
Кръвното ми варираше, от ниско до високо, когато падаше бях със световъртеж, когато се вдигаше получавах шум в ушите. Нямах никакви други неразположения.
Те се появиха към края на първия месец и продължиха цели три седмици.
Мислех, че се разболявам, но изчетох много литература по въпроса и разбрах, че просто организмът ми си иска своята дозичка отрова, която аз не му осигурявам и той ме наказва за времето, през което съм го тровила.
След тези три седмици изведнъж неразположенията ми изчезнаха и оттогава се чувствам като природена, и по-здрава отвсякога.
Благодаря на Бога за предоставеният му от него шанс да ги спра(лошото е, че причината беше шока, който изживях покрай майка) защото именно тогава ги спрях без никакво волево усилие от моя страна, а хората често по време на стрес не само пропушват, а се и пропиват, депресират, и какво ли още не.
Трудното дойде няколко месеца след това.
Започна да ми се допушва. От страх да не посегна отново към тях си изхвърлих кутията с останалите цигари, но желанието ми да запаля зачести и ставаше все по-измамно. Тогава си казах, че, ще си купя една за да видя как, ще реагира организма ми и добре, че го направих, защото оттогава насам само при мисълта как се чувствах, и ми се отщяват цигари.
Като запалих не смеех да гълтам, защото имах усещането, че върша нещо нередно, не исках да се тровя, но все пак на следващото дърпане глътнах от дима иииииии като ми прилоша, като ми се зави свят, като пребледнях, и като ме удари тази смрат в носа, и я загасих.
Ние се раждаме без да имаме нужда от цигари и желанието ни да пушим е просто измамно желание на мозъкът ни, но аз не искам да пуша, защото вече виждам какви са ползите на живота без цигарен дим, а и честно казано пушенето не ми доставя удоволствие.
Дори и когато пушех(по-малко от кутия на ден) цигарите ми бяха навик, а не удоволствие(с изключение на първата цигара за деня с кафето, но аз не съм и кафеджийка по принцип, и хептен не ми липсват цигарите с него, а и без кафе мога, просто защото вече го нямам този навик кафе-цигара).
И аз нямах никакви други симптоми и в началото на първия месец, даже малко преди първия месец започна виенето на свят. От време на време ми пищят и ушите, но това, което ме притеснява и не мога да намеря отговор е виенето на свят. Чувствам се замаяна и нестабилна, нямам световъртеж, но съм с много ниско кръвно, което след спирането на цигарите падна още повече. Каза, че си чела по темата, надявам се да можеш да ми кажеш колко продължи виенето на свят и дали според теб е свързано с никотиновата абстиненция ...
Докато ме цитира си допълних поста, защото пропуснах една много важна полза, а именно-спря да ме боли главата.
Докато пушех страдах от редовно главоболие, но оттогава край, мноооого рядко кажи-речи веднъж месечно по обясними за мен причини.
Всичкото чудо при мен трая три седмици, а при теб!? Толкова ми се виеше свят, че се молех да се прибера в нас жива и здрава без да падна по улиците.
Когато бях с детето сама без мъжа ми пък се молех да не припадна и да си уплаша детето.
Абе ужас беше, един малък ад и с този триседмичен постоянен шум в ушите направо мислех, че полудявам. Даже по едно време исках да си пуша за да не се чувствам толкова зле, но пък не можех да пуша, защото буквално ми се гадеше от миризмата на цигари.
Абе нямам думи направо, не искам да се сещам за месец Септември, беше жив ад.
Скрит текст:
Здравейте.
Не пуша от седем месеца, спрях ги покрай кончината на майка ми без самата аз да разбера как стана, не запомних датата(беше в самото начало на Август), защото не ми беше до това, а и не си бях поставила за цел да ги отказвам(писах за това в първият ми пост преди месеци, затова няма да се повтарям).
Ще изброя положителните и отрицателните ефекти върху мен.
Положителни
Дишам много дълбоко.
Нямам никакви хрипове, кашлица и тем подобни кофти придружаващи симптоми характерни за пушачите.
Като, че ли кожата ми светна.
Не напълнях вследствие спирането на цигарите.
Не се лишавам от нищо, глезя се за разлика отпреди.
Обонянието ми се изостри осезаемо.
Няма я неприятната миризма на тютюн.
Разбира се често получавам хвалебствия от мъжа ми и детето ми, и това ми действа още по-тонизиращо да продължа без цигарен дим.
Отрицателни
Кръвното ми варираше, от ниско до високо, когато падаше бях със световъртеж, когато се вдигаше получавах шум в ушите. Нямах никакви други неразположения.
Те се появиха към края на първия месец и продължиха цели три седмици.
Мислех, че се разболявам, но изчетох много литература по въпроса и разбрах, че просто организмът ми си иска своята дозичка отрова, която аз не му осигурявам и той ме наказва за времето, през което съм го тровила.
След тези три седмици изведнъж неразположенията ми изчезнаха и оттогава се чувствам като природена, и по-здрава отвсякога.
Благодаря на Бога за предоставеният му от него шанс да ги спра(лошото е, че причината беше шока, който изживях покрай майка) защото именно тогава ги спрях без никакво волево усилие от моя страна, а хората често по време на стрес не само пропушват, а се и пропиват, депресират, и какво ли още не.
Трудното дойде няколко месеца след това.
Започна да ми се допушва. От страх да не посегна отново към тях си изхвърлих кутията с останалите цигари, но желанието ми да запаля зачести и ставаше все по-измамно. Тогава си казах, че, ще си купя една за да видя как, ще реагира организма ми и добре, че го направих, защото оттогава насам само при мисълта как се чувствах, и ми се отщяват цигари.
Като запалих не смеех да гълтам, защото имах усещането, че върша нещо нередно, не исках да се тровя, но все пак на следващото дърпане глътнах от дима иииииии като ми прилоша, като ми се зави свят, като пребледнях, и като ме удари тази смрат в носа, и я загасих.
Ние се раждаме без да имаме нужда от цигари и желанието ни да пушим е просто измамно желание на мозъкът ни, но аз не искам да пуша, защото вече виждам какви са ползите на живота без цигарен дим, а и честно казано пушенето не ми доставя удоволствие.
Дори и когато пушех(по-малко от кутия на ден) цигарите ми бяха навик, а не удоволствие(с изключение на първата цигара за деня с кафето, но аз не съм и кафеджийка по принцип, и хептен не ми липсват цигарите с него, а и без кафе мога, просто защото вече го нямам този навик кафе-цигара).
Не пуша от седем месеца, спрях ги покрай кончината на майка ми без самата аз да разбера как стана, не запомних датата(беше в самото начало на Август), защото не ми беше до това, а и не си бях поставила за цел да ги отказвам(писах за това в първият ми пост преди месеци, затова няма да се повтарям).
Ще изброя положителните и отрицателните ефекти върху мен.
Положителни
Дишам много дълбоко.
Нямам никакви хрипове, кашлица и тем подобни кофти придружаващи симптоми характерни за пушачите.
Като, че ли кожата ми светна.
Не напълнях вследствие спирането на цигарите.
Не се лишавам от нищо, глезя се за разлика отпреди.
Обонянието ми се изостри осезаемо.
Няма я неприятната миризма на тютюн.
Разбира се често получавам хвалебствия от мъжа ми и детето ми, и това ми действа още по-тонизиращо да продължа без цигарен дим.
Отрицателни
Кръвното ми варираше, от ниско до високо, когато падаше бях със световъртеж, когато се вдигаше получавах шум в ушите. Нямах никакви други неразположения.
Те се появиха към края на първия месец и продължиха цели три седмици.
Мислех, че се разболявам, но изчетох много литература по въпроса и разбрах, че просто организмът ми си иска своята дозичка отрова, която аз не му осигурявам и той ме наказва за времето, през което съм го тровила.
След тези три седмици изведнъж неразположенията ми изчезнаха и оттогава се чувствам като природена, и по-здрава отвсякога.
Благодаря на Бога за предоставеният му от него шанс да ги спра(лошото е, че причината беше шока, който изживях покрай майка) защото именно тогава ги спрях без никакво волево усилие от моя страна, а хората често по време на стрес не само пропушват, а се и пропиват, депресират, и какво ли още не.
Трудното дойде няколко месеца след това.
Започна да ми се допушва. От страх да не посегна отново към тях си изхвърлих кутията с останалите цигари, но желанието ми да запаля зачести и ставаше все по-измамно. Тогава си казах, че, ще си купя една за да видя как, ще реагира организма ми и добре, че го направих, защото оттогава насам само при мисълта как се чувствах, и ми се отщяват цигари.
Като запалих не смеех да гълтам, защото имах усещането, че върша нещо нередно, не исках да се тровя, но все пак на следващото дърпане глътнах от дима иииииии като ми прилоша, като ми се зави свят, като пребледнях, и като ме удари тази смрат в носа, и я загасих.
Ние се раждаме без да имаме нужда от цигари и желанието ни да пушим е просто измамно желание на мозъкът ни, но аз не искам да пуша, защото вече виждам какви са ползите на живота без цигарен дим, а и честно казано пушенето не ми доставя удоволствие.
Дори и когато пушех(по-малко от кутия на ден) цигарите ми бяха навик, а не удоволствие(с изключение на първата цигара за деня с кафето, но аз не съм и кафеджийка по принцип, и хептен не ми липсват цигарите с него, а и без кафе мога, просто защото вече го нямам този навик кафе-цигара).
И аз нямах никакви други симптоми и в началото на първия месец, даже малко преди първия месец започна виенето на свят. От време на време ми пищят и ушите, но това, което ме притеснява и не мога да намеря отговор е виенето на свят. Чувствам се замаяна и нестабилна, нямам световъртеж, но съм с много ниско кръвно, което след спирането на цигарите падна още повече. Каза, че си чела по темата, надявам се да можеш да ми кажеш колко продължи виенето на свят и дали според теб е свързано с никотиновата абстиненция ...
Докато ме цитира си допълних поста, защото пропуснах една много важна полза, а именно-спря да ме боли главата.
Докато пушех страдах от редовно главоболие, но оттогава край, мноооого рядко кажи-речи веднъж месечно по обясними за мен причини.
Всичкото чудо при мен трая три седмици, а при теб!? Толкова ми се виеше свят, че се молех да се прибера в нас жива и здрава без да падна по улиците.
Когато бях с детето сама без мъжа ми пък се молех да не припадна и да си уплаша детето.
Абе ужас беше, един малък ад и с този триседмичен постоянен шум в ушите направо мислех, че полудявам. Даже по едно време исках да си пуша за да не се чувствам толкова зле, но пък не можех да пуша, защото буквално ми се гадеше от миризмата на цигари.
Абе нямам думи направо, не искам да се сещам за месец Септември, беше жив ад.
Ох, мила...аз се движа като ударен самолет, ахахаха, така че много добре те разбирам. Само като писа, че изведнъж е отшумяло и се размечтах. Мен половин месец ми нямаше нищо...кажи речи. И сега бамм, вече една седмица ми се вие свят, интересното е, че в самото начало не ми се виеше и бях щастлива. После, постепенно започна липсата на концентрация и виенето. И мен ме е страх да не падна по улиците, защото се чувствам нестабилна. Надявам се искрено да е от пустите цигари и да премине. Никога не ми се е случвало преди такова виене и то при все, че винаги съм имала ниско кръвно... и ме хваща страх да не е от друго нещо, бе...въобще ужасно съм се паникьосала и имам чувството, че двойно повече ми се вие като мисля за него...
Препоръчани теми