Кюретаж и забременяване след това - тема 66

А не съм се настроила,просто си мисля.От една страна ми се иска да ми направят,защото ядовете със шийката идват внезапно,а и изглади ли се може да проникнат лесно разни бактерии и кошмарът да се повтори.От друга страна серклажът си е предпоставка за инфекции,ама вярвам в моя доктор,че ще избере най-доброто за мен.А за лежането,ще си лежа и със и без серклаж.Ама сега съм на вълна "да стане бебче",пък после ще му мисля!
 Просто си размишлявам ... пишейки.

 Благодаря за палците,стискай,стискай ...

Това за инфекциите от конеца не го мисли. Вярвам, че си си избрала добър лекар, ще направи серклажа в стерилна среда.
Но е добре ти всеки месец да си пускаш микробиология, да ти е мирна главата. 

Стискам, стискам....   
В тази тема аз донесох добра новина, дано ти донесеш радостната вест в новата тема.   
И като повлечеш крак, да завалят бременните тестове!   

Здравейте мили момичета!
С много болка идвам тук.
След 11 мес. опити забременях, и бях много щастлива и в началото на 12г.с. ми казаха, ще сърчицето на бебенцето ми е спряло. Направих 40г на 10 май. Мисля, че изпуснах последния влак. Страшно ми е тежко. Знам, че ме разбирате. Чувствам нещо като, че не ми се живее. Не мога да се съвзема. Ох, още не знам какво да попитам и....
Извинявам се , че нахълтвам така но от 22.03 от аборта не съм писала тук. Загубих интерес към всичко. Чувствам, че не живея. Абе лудост.

Няма да се отказваш !!! Има още живот в тебе !

Единин понеделник отивам в Майчин дом за биохимичния скрининг понеже там е безплатен, но докторката ми каза, че трябва УЗ. Отидох на УЗ и АГ ме гледаше на един скапан монитор като онези Правец и вика, че бебето отговаря на 10г.с. а всъщност бях в 11г.с. Не можех да направя БХС, защото бебето нямало нужните размери. Трябвало да е м/у 41мм и 79мм нещо такова, а тя ми каза, че мойто е 3.36см и ме извика другия понеделник. Отивам на следващия понеделник летейки от щастие, че бебока е пораснал и.....АГ ме взима на 10-ия етаж, където апаратурата е мн ого модерна. Гледа ме през корема 2-3 минути и мълчи. Питам я как е бебето - тя мълчи. Развиках се от ужас да ми каже и тя тихо ми вика: "Не виждам сърдечна дейност!"
Не можех да плача. Превърнах се в камък. Отидох в Щерев за второ мнение и плачейки ги молех да ми кажат,че  от Майчин дом грешат. Седем доктора се събраха и казаха, че плода е 2.24см и е спряло развитието в 9г.с. и няма сърдечна дейност. Аз умрях! Не помня много моменти след това. На другият ден сутринта направих аборта. Венозната анестезия не ме хвана и  си говореха , че ще ме предозират. По едно време чувам: "Слагайте маската - тя е в шок!" И заспах и....край!
Седем дни след това не хапнах троха и от 65кг станах 56кг. Не чувствах глад. Ох, не знам дали да публикувам тази мъка, но.....ох искам с някой да споделя, че.....
Мина доста време от 22.03,  но на мен не ми минава. Започнах антидепресанти и сега съм се закрепила, храня се горе доло, но не е вярно, че времето лекува!

Извинявам се за грешките, но пиша от телефона.

Копирах този разказ от другата тема, защото нямам сили да го напиша отново. Исках да ви разкажа.

ооо, amore.....  
боли ме за загубата ти. знам какво е, и знам, че всички думи звучат кухо... хубаво е, че го разказваш 
11 месеца опити означават, че всичко ти е наред. Не мисля, че си изпуснала последния влак. Въпросът е, как се чувстваш ти и какво ти е на сърце...

Миличка, така съжалявам, че и на теб се е случил този ужас.... Напълно те разбирам, моят мисед беше на почти 38 години, но само два месеца след това забременях отново. Не си изпуснала възможностите, медицината е много напреднала вече, ще забременееш отново и следващата бременност ще е успешна.    

Не ми е лесно да утешавам разстроените момичета, но ми е най-трудно да утешавам момичетата, с които до скоро сме обсъждали бременност.......
Когато ти разбра, че си бременна в началото на януари, аз бях буквално емоционална развалина след моя мисед в края на декември.... И за мен беше огромна радост да чета радостните вести около теб и Поли.....

Успокой се, мила, не се настройвай за лоши неща, а вярвай, че ще забременееш отново!  
За по-бързо възстановяване на маточната лигавица след кюретажа е добре да се пият някои витамини и хранителни добавки, които спомагат за образуването на съединителна тъкан, от нея е изградена лигавицата на матката. Освен това, подобряват функцията на яйчниците и качеството на яйцеклетките.
Витамин С и Геритамин, което е витА плюс витЕ. Рибено масло с омега-3 и Колаген Комплекс. Пих ги и съм много доволна от ефекта.
Лигавицата ти ще задържи ново имплантиране при 9-10 мм дебелина, така че измерването й с ултразвук ще каже кога си готова за нови опити, чисто физически. Разбира се, след като се възстанови и цикълът ти.
Оттам нататък, важното е ти да си готова психически, но според мен излишното изчакване само натоварва психиката. Поне за жени на възраст като моята, смятам, че нямаме време за много чакане.  

Извинявай, но трябва да те питам някои неща.... Прочетох, че вече почти два месеца са минали от кюретажа ти....
Как е цикълът ти? На кой ден ти дойде първата М, прави ли някакви изследвания, какво ти казаха лекарите....

Отново, много съжалявам за болката ти... Бъди силна и само напред към мечтаното бебче!  

Амор, чета поста ни и сълзите ми текат... болката наистина безкрайна. Много трудно се съвзема човек от този удар. Трябва много време но не губи надежда, не си изпуснала влака. Прегръщам те и ти желая скоро да успееш да си стъпиш на краката и да продължиш напред

Колко познато ми е всичко.Молех се този път докторите да не са прави.Но трима потвърдиха, че бебето вече нее живо.Съсипвам се психически, мислех, че ще го преодолея, но и аз имам чувство, че ще стигна до антидепресантите.След първия аборт пих известно време от тях

javascript:void(0), благодаря ти за съветите. Ще ги купя и ще ги пия.
Имах мноредовен Ц през 24-26 дни и О на 11-12 ден (доказана с УЗ). След аборта ми дойде на 33 ден а О до момента не засичам въпреки, че меря БТ и правя тестове като откачена. Защо го правя и аз не знам. Не съм се предала, а даже карам ММ пак да правим бебе. Нямам търпение да минат 3-4 месеца. Греша знам, но желанието ми е ОГРОМНО. Около забременяването дадохме около 1000 евро за изследвания, СГ, консултации, цветна снимка. След като забременях си купувах витамини от по 116 лв + прогестерон, защото имах леко зацапване. За аборта 600лв. Фалит сме. На 18.04 ММ трябваше да ходи за СГ и му изследват някакви хромозоми, но 340 лв. Той се отказа. Пари, пари, пусти пари.
Сега мисля от къде да тегля кредит за бебе. Басси българията.... ох съжалявам за репертоара но много ми е криво заради гадните пари.
След аборта ми изписаха само някакви лекарства за около 10 лв и никакви изследвания или контролни прегледи.

amore, изтръпнах! Все едно аз съм го писала преди 3 години с най-подробните детайли... Даже датата е същата.... но виж ми сега подписа. Много съжалявам, че се налага и ти да минеш през този ад, но знай, че сега започва хубавото. Да се измъкнеш от дъното е трудно, но задължително пред теб самата заради това което те очаква. Времето не лекува, но се научаваш да живееш с мисълта и съдбата си. Вдигаш глава, стягаш се и продължаваш, защото колкото по-бързо го направиш толкова по-близо ще си до мечтата си и до прегръдката с рожбата си. Не се предавай, момиче! Съдбата дава изпитания само на силните, които ще се справят с тях. Сега да ти кажа, че всяко зло е за добро няма да ми повярваш, но деня, в който се сбъдне мечтата ти ще ме разбереш и ти желая да е колкото се може по-скоро! Всички сме успяли- и ти можеш! Не се връщай назад и не позволявай на себе си да се предаваш! Не искам да те лъжа, че ще забравиш, но покажи на себе си, че си силна и ще се пребориш за щастието си независимо какво ти предлага съдбата. Виж списъка на първа страница. Всики тези слънчица са родени живи и здрави след като сме минали през ада! И теб ще те има там! Плачи, излей си мъката, но не се предавай! Дайте си малко почивка, разсейте се и се отпуснете! Страх-винаги ще го има, но вярвяй в мечтата си и тя ще се сбъдне! Колкото и черен да ти се струва света сега помни, че си една силна жена, която скоро ще е най-щастливата! Аз успях! Още много успяха! И ти ще успееш!  

Момичета, напълно разбирам мъката ви....  

Болката ще е унищожителна и ще връхлита изневиделица, защото мисед абортът е коварно нещо, няма симптоми и идва като гръм от ясно небе..... Най-вече от вас самите зависи да си вдъхвате вътрешна сила, кураж и увереност, че ще забременеете отново и ще износите успешно до термин. Тази вяра е част от бъдещия ви успех!  

Пишете тук колкото често имате нужда, споделяйте, питайте всичко, което ви вълнува... Споделянето и дори самото изговаряне на глас помага за разтоварване на психиката и е огромна стъпка напред към емоционалното възстановяване.  

Изследванията са много важни, за да се открие причината, предизвикала загубата, така че тя да бъде отстранена следващия път с подходяща терапия. При единична загуба има вероятност и да е генетична грешка у зародиша, която почти не се повтаряла при една и съща жена, така казват лекарите.... Но препатилите момичета тук от опит казват, че изследванията (на първа страница са описани) са им помогнали за успешна следваща бременност, дори и при единична загуба....

Аморе, едва ли ще се наложи да чакаш още дълго, защото кюретажът ти е бил в ранна седмица, пък и вече почти два месеца са минали от тогава.... Защо не идеш на ултразвук, АГ да каже как са ти яйчниците, матката, вижда ли фоликул, да измери дебелината на лигавицата......
ТСХ изследвала ли си, знаеш ли в какви нива ти е....
Утрогестан по каква схема си приемала, ти тогава прогестерон пуска май, следи ли го как се движи....

Аз тогава пусках прогестерон и беше по- нисък от нормалното още в самото начало. После в 6+5г.с започна леко кафяво зацапване и АГ-то ми изписа Утрогестан да пия 2х2 на ден до 12г.с. + ФК+ витамини за бременни+ някакво масло да пия заради запека....ММ вика, че аз съм го убила с толкова лекарства. Пред и това всички хормони ми бяха в ред ТСХ, ФСХ, ЛХ....всичко. Само СГ на ММ е 9% нормална МФ всичко друго 91% с главични, опашни и още не знам какви си дефекти. За това попитах дали некачествен сперматозоид МОЖЕ да оплоди Я?

Ох, мила, знам от опит, че в момента въпросът, който побърква съзнанието ти, е "Защо това се случи?!"....
Не слушай мъжа ти, не е от медикаментите, лекарите са отговорни и изписват само подходящи за бременни препарати. Но ми се струва, че дозата на утрогестана е била нисичка и то при зацапване. Плюс това възрастта. На мен от 6 г.с. ми изписаха три пъти по две да пия утрогестана плътно до края на 13 гс, а може и да ми го продължат, заради годините.... Просто в по-напреднала възраст хормоните ни са понижени, ниският прогестерон определено застрашава бременността, просто изхранването на ембриона спира....  
Друга вероятност е тромбофилия, високо ТСХ явно отпада.....
Казват, че щом има бременност налице, оттам нататък успешното износване зависи само от състоянието на жената, но много лекари обясняват, че има вероятност и за генетична аномалия у сперматозоида. Той може да е бил жизнеспособен, бърз, но да е носил някаква хромозомна грешка..... Това само генетиците могат да ти го обяснят.
На първа страница са описани и генетичните изследвания, доста момичета тук имат опит с тях.
За твое спокойствие, е добре да си направиш изследвания, въпреки че може и просто единичен случай да е било, или пък прогестеронът да е бил нисък......

Съжалявам, че минаваш през този кошмар......но следващия път ще успееш!    

Кога трябва да започвам с изследванията? Трябва да ми се нормализира първо Ц ли?