Щом майка му не се сърди и не обвинява теб за тона и начина на париране, всичко е наред.
... че имаше в началото опити да ни сервират разни работи в последния момент и да се очаква да ги изпълним безпрекословно.
- Публикувана: 9 май 2016, 16:24 ч.
- Последно мнение: 25 май 2016, 21:51 ч.
С какво ви дразнят свекървите?- 63
Абе сърди се тя. Като й каже директно, че е клюкарка, се сърди и още как. Ама бързо й минава и пак се мъчи да разпитва за неща, които никак, ама никак не я интересуват. Обаче нищо не мога да направя. Така си комуникират със сина си, така си го е научила...
И при нас го имаше този момент. Но там се оправих аз. Спокойно, любезно и категорично заявявах, че това, което е намислила, няма как да стане точно тогава. Опитваше се да се тръшка и да обяснява колко е маловажна нашата почивка например на фона на нейния ангажимент и как трябва да отменим нашите планове, но след време й стана ясно, че няма да мине номера и спря.
Кали, с добро ти го казах, тепърва по площадки и разходки ще слушаш съвети. Още един съвет ще си позволя, не си прави планове толкова напред, за след две години.
Не говоря разбира се за ситуации, в които се налага, като болно дете или липса на места в ясла. Тогава е друго - просто се налага.
Зои, както й казва какво ще ядете и какво ще правите, т.е. бъдещи планове, от там произлиза и на свекървата любопитсвтвото и намесата. Примерно мъжа ти й казва "Ние мислим да ходим еди къде си" (само пример) от там след като го е казал точно на нея, се очаква да вземе някакво отношение на това което й се казва. От там идват одобрение или не на казаното. Просто за механизма говоря, не се хващай за конкретния пример. Като я уведомява за всичко, от нея се очаква реакция. Може да си говори с нея ви минало време "бяхме", "ходихме" и т.н. без бъдеще време и така хем ще си говори с нея всеки ден, хем тя няма да има отношение към това което предстои.
Кали, при нас го решихме и двамата, всеки с неговия си родител. Като един-два пъти звъннаха с "ела да ме вземаш, че имам да ходя/карам багаж към не знам си къде", ама сега, веднага, обаждат се за след 5 минути, и ние казахме, "ми ще дойда, ама почакай до утре, вдругиден, че не сме в София". Научиха се, че вече не си съобразява плановете с тях никой, а те трябва да ги съобразяват. Не е имало изобщо скандали, така стана, че изобщо не можем да реагираме
Кали, при нас го решихме и двамата, всеки с неговия си родител. Като един-два пъти звъннаха с "ела да ме вземаш, че имам да ходя/карам багаж към не знам си къде", ама сега, веднага, обаждат се за след 5 минути, и ние казахме, "ми ще дойда, ама почакай до утре, вдругиден, че не сме в София". Научиха се, че вече не си съобразява плановете с тях никой, а те трябва да ги съобразяват. Не е имало изобщо скандали, така стана, че изобщо не можем да реагираме
... "ми ще дойда, ама почакай до утре, вдругиден, че не сме в София".
Верно - научи се...
Мисля си, че просто им е по-лесно да се обясняват и да си кажат майчиното мляко отколкото да проявят изобретателност и да парират атаките.
Като го знам вашето бабе, ако не си по-серт с нея, направо ви е докарала до самоубийство.Джули, представям си бабата как идва другия път и иска да полегне, да пробва спалнята дали е удобна 
. То като цяло не е кой знае какво да я пусне, но просто не харесвам клюкарки и знам, че после ще ни коментира из целия блок /и не само/. Абе въобще в такъв клюкарски вход се натресохме. Онзи ден отворих на едни монтажисти и една бабичка успя да си напъха носа и да изрази притеснение какво ще правя с "този огромен хладилник". Като цяло майсторите много се забавляваха докато работеха при нас. Току някоя бабичка си влизаше да нагледа докъде е стигнал ремонта и да даде компетентно инженерно мнение 
Стигнахме ли до лошата снаха, която вместо да с гледа децата до пълнолетие, ги зарязеа в детската ясла/градина.
Чак пък планове. То това си е най-нормалния развой на нещата. Майчинството е две години и толкоз. През първата се справяме най-нормално с размера, който получавам. През втората ще видим малко зор, че е много по-малко, но едва ли ще се върна. След това обаче, се налага. Не можем да си позволим само единия да работи.
Не говоря разбира се за ситуации, в които се налага, като болно дете или липса на места в ясла. Тогава е друго - просто се налага.
Кали, хвърляш се сама на кучетата. Какво е това "налага се" да върна на работа. Как така ще хвърлиш детето в градината. Това е безотговорно.
Свестната снаха стои вкъщи поне до пълнолетие на децата, поема изцяло домакинството и междувременно изкрарва поне 5-цифрен месечен доход и 90% от този доход се предоставя за харчене/разпределяне от свекървата (при този режим снахата, така или иначе няма време за харчене).
Кали, с добро ти го казах, тепърва по площадки и разходки ще слушаш съвети. Още един съвет ще си позволя, не си прави планове толкова напред, за след две години.
Не говоря разбира се за ситуации, в които се налага, като болно дете или липса на места в ясла. Тогава е друго - просто се налага.
Свестната снаха стои вкъщи поне до пълнолетие на децата, поема изцяло домакинството и междувременно изкрарва поне 5-цифрен месечен доход и 90% от този доход се предоставя за харчене/разпределяне от свекървата (при този режим снахата, така или иначе няма време за харчене).
Скрит текст:
Не се заяждам, това беше концепцията на моята свекърва. Тя почти не е работила, но тогава е било друго.
Защото нали се знае, че в днешно време на жените им е по-лесно.
Защото нали се знае, че в днешно време на жените им е по-лесно.
Всички си захвърляхме децата в градини,че някои и в ясли.
Лесно е на днешните жени откъм техника и мъжете помагат ,но за сметка на това бабите абдикират по разни причини-или още работят,или не искат да се занимават.
Трудното е,че повечето жени наистина работят,а не са чиновници на държавна работа от 8 до 17.И частния сектор не прощава.
И всеки си има трудностите ,всяко поколение.Но и всеки мисли своите за по по трудни.И аз мислех,че с фути,което значи престилки отпред и отзад на детето без гащи и си цвъка дет го стигне нуждата, е лесно,ама едва ли е било така. Щото пък перях и то на ръка две гащи и пелена между краката.И гладех, и не само аз.Сега памперси мамперси и чисто.
Ама ще кажете,,че не е така и вярвам сте прави.Та затуй всеки си носи кръста на времето ,пък околните ако дадат рамо е ок.
Лесно е на днешните жени откъм техника и мъжете помагат ,но за сметка на това бабите абдикират по разни причини-или още работят,или не искат да се занимават.
Трудното е,че повечето жени наистина работят,а не са чиновници на държавна работа от 8 до 17.И частния сектор не прощава.
И всеки си има трудностите ,всяко поколение.Но и всеки мисли своите за по по трудни.И аз мислех,че с фути,което значи престилки отпред и отзад на детето без гащи и си цвъка дет го стигне нуждата, е лесно,ама едва ли е било така. Щото пък перях и то на ръка две гащи и пелена между краката.И гладех, и не само аз.Сега памперси мамперси и чисто.
Ама ще кажете,,че не е така и вярвам сте прави.Та затуй всеки си носи кръста на времето ,пък околните ако дадат рамо е ок.
И най-лошата баба е по-добра и от най-добрата ясла!
Без да се заяждам, но това изказване е леко абсурдно. Имам около мен някои баби "за пример" и да ти кажа - по-добре ясла. Ама няма да навлизам в подробности, че не става дума за моето дете и някак не върви чужди истории и баби да изтипосвам тука.
А по отношение на рапортуването на мама - напълно я разбирам Зои. И мен това безумно би ме дразнило, особено като се повтаря всеки ден. И мисля, че съветите в стил "остави го да си говори, нали е негова майка, нека си общуват щом не те занимава теб" няма да помогнат. Не казвам, че не са правилни, а че в случая няма така да се реши проблема. Всъщност не се сещам изобщо за решение...
Кали,
когато ми свърши майчинството и прилежащите отпуски, децата ми тръгнаха на ясла. Понеже са почти летни бебета тръгнаха на по 2 г. и 2-3 месеца през септември, в София обикновено тогава приемат новата смяна. Не е имало трагедии, нито нестихващи ревове. Така че нищо не се знае, на някои деца им харесва като на моите.
Колкото до 9-10 м. бебета, като станаха на толкова децата ми искаха да са с мен, защото ги гледах сама в къщи, на 4-5 месеца по не им пукаше. Но се е налагало да изляза и сама, тогава особено възрастта 9м. - около 2 г. бабите идваха, баламосваха детето и аз на пръсти излизах без чао и т.н. Леко и безболезнено.
Иначе приемам, че децата са различни, някои са по-спокойни, други не. Някои майки много се впрягат на ревящи деца, други като мен са темерути и не се впрягат толкова, но всеки си е прав за себе си.
когато ми свърши майчинството и прилежащите отпуски, децата ми тръгнаха на ясла. Понеже са почти летни бебета тръгнаха на по 2 г. и 2-3 месеца през септември, в София обикновено тогава приемат новата смяна. Не е имало трагедии, нито нестихващи ревове. Така че нищо не се знае, на някои деца им харесва като на моите.
Колкото до 9-10 м. бебета, като станаха на толкова децата ми искаха да са с мен, защото ги гледах сама в къщи, на 4-5 месеца по не им пукаше. Но се е налагало да изляза и сама, тогава особено възрастта 9м. - около 2 г. бабите идваха, баламосваха детето и аз на пръсти излизах без чао и т.н. Леко и безболезнено.
Иначе приемам, че децата са различни, някои са по-спокойни, други не. Някои майки много се впрягат на ревящи деца, други като мен са темерути и не се впрягат толкова, но всеки си е прав за себе си.
Според челния ми опит с гледане от бабите на баткото бих казала в яслата 
Майка ми го гледа на 2г за няколко седмици. После с месеци ми се валяше по земята с ужасни писъци като му откажа нещо. След престой от 2 седмици на 3г възраст при тях искаше да пресича натоварен булевард където му скимне и не приемаше не като отговор или да слуша обяснения. Директно тръгваше да ми бяга или да се търкаля по земята. Накрая се и напикаваше в гащите от яд,че не е на неговата. Това що годе послушно и разумно дете. И не искат да ме разберат като им говоря,че си трябва да има правила и това си е. Вкъщи никога не мрънка като кажа,че нещо няма да стане. У свеки вие като пребито куче та се налага да се усамотяваме в някоя стая докато се кротне и се обясним,че така не може.
Майка ми го гледа на 2г за няколко седмици. После с месеци ми се валяше по земята с ужасни писъци като му откажа нещо. След престой от 2 седмици на 3г възраст при тях искаше да пресича натоварен булевард където му скимне и не приемаше не като отговор или да слуша обяснения. Директно тръгваше да ми бяга или да се търкаля по земята. Накрая се и напикаваше в гащите от яд,че не е на неговата. Това що годе послушно и разумно дете. И не искат да ме разберат като им говоря,че си трябва да има правила и това си е. Вкъщи никога не мрънка като кажа,че нещо няма да стане. У свеки вие като пребито куче та се налага да се усамотяваме в някоя стая докато се кротне и се обясним,че така не може. 
Дъщеря ми тръгна на 2 год. на ясла, не е плакала изобщо. Малко беше като в небрано лозе в началото, но бързо свикна и скоро я обявиха за най-дивото дете в групата 
Малкият също ще ходи на ясла, живот и здраве, вероятно от другата пролет. Ако не не му понася ще мислим вариант да го гледаме с баща му.
Бабите не са ми вариант. С е абсурд да го гледа, тя самата не би се наела никога, майка ми работи. Честно казано и не искам. Имам пример да деца, гледани от баби и не са ми на сърце
Малкият също ще ходи на ясла, живот и здраве, вероятно от другата пролет. Ако не не му понася ще мислим вариант да го гледаме с баща му.
Бабите не са ми вариант. С е абсурд да го гледа, тя самата не би се наела никога, майка ми работи. Честно казано и не искам. Имам пример да деца, гледани от баби и не са ми на сърце
Много зависи и от самите баби и от родителите. При нас е обратното, децата се тръшкат при родителите си, защото при нас номерата не минават/при другите баба и дядо, не знам и не питам/.
Отиваме в магазина вземаме едно нещо, което е подходящо и си знаят/не се тръшкат и инатят/виждала съм баби, ще изкупят магазина/. В къщи също имаме определено шкафче, където знаят, че ще намерят нещо.
Дете с дълга коса можели да не му направиш опашка или шнола да му сложиш, та да не му влиза косата в устата, когато се храни. Ама не давало на майка си, на мен пък ми дава, но когато я няма майката. И не защото му се карам, а започвам малко отдалеч: Ела да ти направя това или такава малка, голяма, плитка или опашка, ще сложим еди каква си ластичка или избери си коя. Само с пръсти, без гребен оправяме косата.
Отиваме в магазина вземаме едно нещо, което е подходящо и си знаят/не се тръшкат и инатят/виждала съм баби, ще изкупят магазина/. В къщи също имаме определено шкафче, където знаят, че ще намерят нещо.
Дете с дълга коса можели да не му направиш опашка или шнола да му сложиш, та да не му влиза косата в устата, когато се храни. Ама не давало на майка си, на мен пък ми дава, но когато я няма майката. И не защото му се карам, а започвам малко отдалеч: Ела да ти направя това или такава малка, голяма, плитка или опашка, ще сложим еди каква си ластичка или избери си коя. Само с пръсти, без гребен оправяме косата.
Интересно ми е, като майка на 2 момчета, каво се очаква,като пораснат децата? Трябва да забравим за тях и да не се обаждаме и те да не се обаждат,докато жените им не позволят? Защо за жените е нормално да говорят с майките си , а за мъжете не? Децата ми са малки още ,но си разсъждавам за годините напред 
Когато се роди малкият ми син ,майка ми ми каза -Нямаше късмет,да си имаш момиченце. Явно е била права ,че дъщерята е винаги покрай родителите си ,а сина трябва да ги забрави.
Когато се роди малкият ми син ,майка ми ми каза -Нямаше късмет,да си имаш момиченце. Явно е била права ,че дъщерята е винаги покрай родителите си ,а сина трябва да ги забрави.
Mama, никой не е казал да не говорят или да забравят, просто моята С в патологичен случай. Аз също имам син, но силно се надявам да не изкукам до толкова, че да звъня по няколко пъти на ден.
HighSpeed, това не съм го измислила аз, чувала съм го от много места като сентенция. Да, така звучи тъпо, но идеята е, една баба за едно внуче, която може да го обгрижва индивидуално, а не 2 служителки с 30 деца и деня да е борба за оцеляване, защото яслата така я виждам аз.
HighSpeed, това не съм го измислила аз, чувала съм го от много места като сентенция. Да, така звучи тъпо, но идеята е, една баба за едно внуче, която може да го обгрижва индивидуално, а не 2 служителки с 30 деца и деня да е борба за оцеляване, защото яслата така я виждам аз.