За по цветно ще ви разкажа разговор:
Първо е дзън-дзън, ако до третото позвъняване кажи-речи не вдигне е Ох, защо не вдигаш, притесних се! Като звънне, всичко се оставя, което е първото дразнещо, ама не може да не й вдигнем, ще се притесни.
Как сте? Какво правите? Малкият как спа, как се събуди? С желание ли тръгна на градина? Днес е студено, дано сте го облякли. Какво ще ядете? А, боб, ама как го направихте, по-гъст или по-чорба? Аз по-рядък го правя, на другия ден е поел водата. Ама кой го прави? А, ти, ами Зои какво прави? А малкият какво ще яде, той не яде боб? Може яйца да му направите, ако няма ядене за него, е ще взема да му пратя нещо да има за ядене, аз нали за закуска му направих кифлички. Малката как е? Добре ли спа? Яде ли? А през нощта? А плаче ли? А ака ли? Да, колки пъти? Браво на нея, цяла е на теб, а леля ти каза, че на мен прилича, ама има на дядо си очите! Дано няма много колики, а пръцка ли, а свива ли се?
Ами хубаво пак ще звънна после!
После се звъни да се проследи как е минал обяда и кой колко филии е ял.
Подчертавам, че сега мм си е вкъщи и повече ги чувам, преди говореше вечер на дивана, но му обясних, че не го чакам да се върне, за да си дрънка половин час и говореше от работа.
И ето голям човек е, но не споделя, а докладва.