Страхотна песен, но много тъжно ми става 
И аз не бях я чувала тази песен
И аз не бях я чувала тази песен
- Публикувана: 14 апр. 2006, 09:29 ч.
- Последно мнение: 1 юни 2006, 20:50 ч.
Ако си дал...
но ще я сваля! 
Ето я и нея-
красивата птица,
всички и казват това,
но тя не вярва, че е царица,
защото в този свят е тя сама.
Защо не вярва тя на тези
които се усмихват и ласкаят?
Защо се мръщи на онези,
които за душата и гадаят?
Тя няма свое ято,
където волно да лети.
За нея няма светло лято,
а има силни парещи мечти...
Те мислят - спира тя на всчко клонче,
лукаво приподнесло своя цвят.
И забавлява се като с балонче
и отминава леко всичко в този свят.
Но те грешат!
Не вярва тя на този цвят,
не вярва и на тез които мълчат,
усмихват се у хубави думи редят.
Нима сама тя
ще напусне този свят?
Неще ли дойде и добрата сила,
която душата нежна би окрилила...
*
Душата ти е пълна със любов,
душата ти е нежна кат' мембрана.
И чака чиста тя живота нов,
че приказка е той, но още не живяна.
Усмивка детска сгрява твоето лице,
но лесно я убиват лоши хора.
И стича се сълза на бялото лице.
Тук в миг престават да говорят...
Но туй оръжие е слабост,
не го показвай ти.
Че утре ще им е лесно, само
да знаят как отново да те заболи.
Но все пак вярвай ти,
че има и красиви дни,
че ще те срещнат хора по-добри.
Живей и вярвай във мечти!
красивата птица,
всички и казват това,
но тя не вярва, че е царица,
защото в този свят е тя сама.
Защо не вярва тя на тези
които се усмихват и ласкаят?
Защо се мръщи на онези,
които за душата и гадаят?
Тя няма свое ято,
където волно да лети.
За нея няма светло лято,
а има силни парещи мечти...
Те мислят - спира тя на всчко клонче,
лукаво приподнесло своя цвят.
И забавлява се като с балонче
и отминава леко всичко в този свят.
Но те грешат!
Не вярва тя на този цвят,
не вярва и на тез които мълчат,
усмихват се у хубави думи редят.
Нима сама тя
ще напусне този свят?
Неще ли дойде и добрата сила,
която душата нежна би окрилила...
*
Душата ти е пълна със любов,
душата ти е нежна кат' мембрана.
И чака чиста тя живота нов,
че приказка е той, но още не живяна.
Усмивка детска сгрява твоето лице,
но лесно я убиват лоши хора.
И стича се сълза на бялото лице.
Тук в миг престават да говорят...
Но туй оръжие е слабост,
не го показвай ти.
Че утре ще им е лесно, само
да знаят как отново да те заболи.
Но все пак вярвай ти,
че има и красиви дни,
че ще те срещнат хора по-добри.
Живей и вярвай във мечти!
Дамаянти, кое е това стихотворение? Много е хубаво!!!!!!!!!!!
Дамаянти, кое е това стихотворение? Много е хубаво!!!!!!!!!!!
