Родителски фрази – вреда или полза?

Много полезна тема! 
Мисля, че всякакви пазарлъци от сорта на "Ако си изядеш всичкото ядене, ще те заведа на люлките" (особено към по-злоядо дете) , "Ако не легнеш да спиш веднага, няма да ти дам да си играеш после с еди какво си" не са градивни, не водят до нищо, а в близко бъдеще, ако детето е по-отракано, има голяма вероятност и то да почне с пазарлъците и уговорките.
За мен е важно детето да знае истинската причина за това защо трябва или не трябва да се прави това и онова. Не винаги успявам де, но по отношение на храната - яде се в определено време, но само ако е гладно, а не заради мама, тати, баба или за да получи награда след това.
Когато нарочно си разхвърля играчките и отказва да ги прибере, му казвам, че явно не му трябват и не ги цени и ги прибирам на недостъпно за него място. Следващият път като разхвърля наред, знае да прибере. Не знам до колко е правилно, но мисля, че вижда причинно-следствената връзка - разпилявам нещо - губя го. А не: разпилявам нещо - не ми дават да ям еди какво си. Първото ми се струва по-градивно, макар и по-трудно да се установи като навик.

За прибирането от площадката ще споделя, че спокойни убеждения и уговорки почти никога не са давали ефект, преди да забременея го взимах на ръце като ми се дърпа, но сега не ми е възможно и единственият начин е: "Аз си тръгвам, със или без теб." В началото имаше ефект, но за тия 8-9 месеца се научи, че мама няма да си тръгне ей така и даже като го подканя, че е време да се прибираме, той ми казва "Мама тръгне, аз играя тук."

Не знам на колко години е детето,но и аз го намирам за правилно и при моите деца действа безотказно, като прибера две торби с играчки За съжаление, засега поне има краткотраен ефект, т.е. след няколко седмици пак се налага да се повтори процедурата Надявам се един ден да даде трайни резултати

Ако скрия играчката все едно я е загубил се хвърля в едно упорито търсене и бардака става още по-голям.

Теории за гледането на децата много, но практиката показва само едно - всяко дете е различно и правиш/казваш това, което работи. Винаги си личи кога едно дете е щастливо и спокойно независимо от неизбежните сцени и прояви от негова и на родителите страна и кога е стресирано и с ниско самочувствие. Не бих казала, че дете на което са казали "тръгвам, ако искаш идвай" е стресирано, още повече, когато осъзнава, че няма да го изоставт, и кротко си продължава да играе напук на майката на ръба на нервна криза. Ако се разтрепери и пребледнее от страх, ако истински заплаче - да, вероятно това е стре за детето. И стресът не винаги е лошо нещо. Ако не ме слуша и едва не го сгази кола, защото е изтичал на улицата, даже ще се постарая да го запомни и да изпадне в описаното стресово състояние. Без насилие, разбира се. Преговорите ъщо не намирам за лошо нещо, ако не се павят отстъпки, обаче, а не сладолед след половин порция броколи вместо цяла, както е била уговорката, да речем.

Estlar, 
Универсално отношение няма! Има индивидуализъм и тактика!

Напълно подкрепям

Най съм мразила ,, Аз нали ти казах, ама ти като не ме слушаш виж какво става.,,

Извинете за спама.

Estlar, така е, най-мразя някой да ми излезе с универсални реплики или какво да казвам и правя с моето дете, щото видиш ли при тяхното работело.
Различни хора сме, децата ни също.
В тоя ред на мисли, дайте ми щадяща реплика, подкана, поощрение, заплаха или каквото се сетите, която да пробвам със супер злоядото ми напоследък дете. Днес вече съм решила, че ще трябват кардинално мерки, може от закуската да изкара до другата с парче хляб и мляко, което е безумно!

Не знам дали ще ти е полза, но и моят син беше така и въведох ново правило на масата, първо се сервират зеленчуците /при него те бяха проблемни, винаги ги оставяше в чинията/ Като изяде поне три "нормални" хапки от зеленчуците, тогава може да премине към основното хранене, при вас може да е хляб и мляко или както си решиш.
Но трябва постоянство 

Аз също съм била много злоядо дете, но поради разбиранията на моите родители, че детето все някога ще прояде и не трябва да се насилва осъзнах в много късна възраст какво съм си причинявала и то след като сериозен здравословен проблем вероятно следствие от моето злоядство беше вече факт.

Аз съм на мнение, че вкусът се възпитава и най-лесно това се случва, докато детето е още малко и затова съм малко по-радикална в подхода си. Знам, че битува схващането, че подобен подход може да "увреди" детето, отношението му към храната и т.н. Но аз поне не съм забелязала подобно нещо. Отпор има, но е временен. Така синът ми прояде всякакви зелени зеленчуци и не само, че ги прояде, а ги яде с удоволствие. Само битката за броколито още продължава При щерката са гъбите

Аз също съм от злоядите деца ядящи малко и няколко храни. Също с последствия от непълноценно хранене.
Не разбрах колко е голямо детето, но комшийката имаше напредък, като показа на 6г си син снимки на хора болни от анорексия. Казала му, че това са големи хора, които не са се хранили. Не могат да работят, играят, защото са много слаби и нямат сили. Сега момчето е на 7г и се храни. В началото му беше трудно, но като му се разшири стомахчето и започна да опитва храни потръгна.
Нямам злоядо дете и не мога да говоря от опит, но предполагам си опитала много неща.
Единственото, което съм правила и то като стана около 2 г, защото понякога отказваше да опита нова храна е да му прошепна на ухото, че ако не му хареса може да я изплюе в шепата ми. Свивах шепа първа и тогава му давах. Така свикна и опитва всичко. Като порасна просто лапва нещо и ако не му хареса търси салфетка, кошче или идва при мен и си сочи устата и знам, че иска да изплюе.

Изключително рядко наказвам синчето. Ако кажа нещо напреки, или се скарам, е за момемнта, колкото да кротне, после смекчавам нещата. Удряме го на преговори - ако ти не направиш това, аз няма да направя еди-какво си. Много ми е смешен как веднага закачи от поставянето на условия, като той самия също го прави, под формата на пазарене. Не изисквам да ми се подчинява, достатъчно е да виждам, че има чуваемост и при определени условия съдейства. Очаквам да се учи да мисли със собствената си глава.

Мерси, знаех си че ми е познат от някъде.

Най мразех:
         Ти мен не ме гледай какво правя, гледай себе си! (Тоест да не вземам пример от тях. От кого тогава?
         Недей се отговаря! (Тоест да не се оправдавам)
         Господ ме е наказал с такива деца.