Любими откъси, мисли, цитати, с които живеем - 6

„Човек не осъзнава стойността на свободата, докато не му я отнемат. Хората се крият от дъжда, а аз тичам навън, когато завали. Как може нещо, което пада от небето, да не е ценно? Толкова години ми е липсвал дъждът, че сега съм благодарен за всяка капка, която се стича по лицето ми. Копнея за това усещане.“ - думи на Антъни Хинтън - човек, прекарал 30 години от живота си в затвора заради престъпление, което не е извършил.

С пари можеш да купиш къща, но не дом.

С пари можеш да си купиш часовник, но не време.

С пари можеш да си купиш легло, но не сън.

С пари можеш да си купиш книга, но не познание.

С пари можеш да отидеш на лекар, но не да си купиш здраве.

С пари можеш да си купиш позиция, но не уважение.

С пари можеш да си купиш кръв, но не живот.


С пари можеш да си купиш секс, но не любов.


китайска пословица

Позитивното мислене, без позитивни действия, води до едно голямо позитивно нищо!
Лична мисъл и опит.

За тази чайка обаче по-важно беше летенето. Най-много от всичко на света Джонатан Ливингстън Чайката обичаше да лети.
...Защо, Джон, защо? — попита го майка му. — Защо ти е толкова трудно да бъдеш като останалите птици от ятото?... Защо не ядеш, синко? Станал си само пера и кости!
— Просто искам да разбера какво мога да правя във въздуха и какво не мога. Просто искам да знам.
— Виж какво, Джонатан — каза баща му доброжелателно...— Летенето е хубаво нещо, но не се яде. Не забравяй, че летиш, за да се храниш.

"В приятелството и любовта похарчените пари са без значение." - Федерико Моча "Искам те"

"Тъй е, Елице: човек тряба да загуби, че да се научи да печели. Инак е слаб в имането, га сичко наготово му иде. Сълза не е ли отронил, парче сърце не е ли дал, не умее да цени и да държи! Една истина не си ли я открекъл, не мож я призна. Не си ли си блъснала главата в стената, не мож зна колко и дали е яка. И с истината е тъй: не я ли изпиташ на гърба си, не мож речеш " вярно е " и " тъй е! ". Щото не познаваш. А човек познава га види и едното, и другото. Инак сам себе си лъже и си вярва."

"Гласове в тихото", Валентина Йоргова

Само толкова високо, колкото се протегна, мога да порасна; само толкова далече, колкото потърся, мога да достигна; само толкова дълбоко, колкото погледна, мога да видя; само толкова много, колкото мечтая, мога да бъда.

Карен Равн

"Колкото и силна да е една жена, тя чака мъж, който да е по-силен от нея. И не за това да ограничи свободата ѝ или да я променя, а за това да ѝ даде правото да бъде слаба." Ерих Мария Ремарк

"– Тъгата, чедо, живее в очите на людете. Пълни ги с едни хе такива сълзи – същи езера ги сторва, аха да прелеят! Ама не преливат, чедо. Колкото по-дълбока е мъката, толкоз по-дълбоко потъва у душата на човека. И се не излива. Навътре дави и свят я не вижда. Щото никой не гледа по очите, ами у крака си – да се не спъне. А се е спънал! Спънал се одавна у липсата си на човещинка! Щото и звяра те гледа в очите, ама не и човек у човека да надникне! Гаче огън ще го изгори, ако рачи да пипне туй, що мъчи другия. А не е всякога тъй… Не е. Тъгата, чедо, се минува кога чужда ръка на рамо усетиш и някой ти чуе приказката. Кога добро ти стори и от комата си ти отчупи, па като ти напълни търбуха и душа ти пълни!

Разказаната беда е половин беда. Чутата болка по не боли. Ама да чуеш, първо тряба да видиш.
Чувай какво ти думам, да се научиш. Хората всякога в очите да гледаш! Там и мъката, и истината дом си сторват. И обичта. По очите всичко мож позна и по тях никога не мож сбърка що на врата ти иде да похлопа."

Валентина Йоргова, ” Гласове в тихото”

"Толкова е хубаво да си в центъра на собствения си живот, отколкото в орбитата на нечий чужд!"

Рая Видинска

Мъжете никога няма да разберат колко цветни и истински са жените им. Няма значение колко години са ги познавали. Няма значение на колко години са сега.

Всяка една се е превърнала в истинска цветна градина. Година след година и сезон след сезон тя е била всичко – от кралицата роза до дивата шипка.

Тя е била непокорна като кокиче, дръзнало да цъфне през януари и направо му взела акъла със своето истинско бяло цъфтене.

Била е почти нереална като изящните фрезии съвсем в началото на тяхната връзка.

Била е тръпнеща, зелена и млада, огнена, дишаща и тържествуваща като градина с пламнали рози. Тиха и нежна, с аромат на жасмин и на люляк в дългите вечери, всички под знака на някакво лято и всички изпълнени като края на някаква приказка.

Тя е била и в копнежа на дивите храсти, където понякога спират и птици, но и често играят децата й.

Тази цветна жена е истинска жива магия, няма род, нито име, тя е просто жената, която е спряла до теб, която простира мечтите ти, изглажда твоите грижи, тя е всичко за теб, защото може да я сътвориш почти като Бог – по образ и подобие.

Тази омъжена цветна жена дори не съзнава колко хубава може да бъде, даже като пере, стиснала мокри ръце, а косата й нарочно й пада в очите. Даже когато се кара или стъпва на пръсти да не събуди децата или някоя спяща надежда.

Та се събужда с такова огромно учудване, че светът е ту малък, ту ужасно голям и няма по-добро лекарство от ръката й, когато се почувстваш изоставен, или болен, или просто незнайно нещастен и малък.

Нямаш представа как го прави, но когато тя е у дома, всичко е толкова светло и цветно, че си готов да повярваш в Рая. Понякога е като луда трева, която гневно заплашва да премаже страховете ти, но само след целувка време е просто зелена морава и нямаш сили и власт да си отидеш.

Никога не знаеш какво расте в градината на омъжената цветна жена.

Но тя цъфти. Напук на природните закони тя няма последен сезон.

Освен ако не я прекършиш.

Автор: Рая Видинска

"Не смятам себе си за песимист. Песимистът е някой, който очаква да завали. А аз съм мокър до костите." - Ленард Коен

"Когато една любов приключи, може да се намери всичко друго освен обяснения." - Федерико Моча "Искам те"

Имало някога един дебел и грозен селянин,
който се влюбил (и как иначе?)
в прелестна русокоса принцеса…
Един ден принцесата — иди, че разбери защо —
целунала дебелия и грозен селянин…
и той магически се превърнал
в строен и напет принц.
(Такъв поне го виждала тя…)
(Такъв поне се чувствал той )
Хорхе Букай

Веднъж помолих една много успешна жена да сподели тайната си с мен.
Тя се усмихна и ми каза ...
"Започнах да успявам, когато започнах да оставям малките битки за малките бойци.
Престанах да се боря с онези, които клюкарстваха за мен ...
Спрях да се боря с моите роднини ...
Спрях да се боря за внимание ...
Спрях да се боря да отговарям на публичните очаквания от мен ...
Престанах да се боря за правата си с глупави хора.
Оставих такива битки за онези, които нямат за какво друго да се борят... И започнах да се боря за
моято визия,
моите мечти,
моите идеи и
моята съдба.

Денят, в който се отказах от малките битки, беше денят, в който започнах да съм успешна.

Някои битки не си заслужават времето си.
Избирайте това, за което се борите мъдро.