Разделени сме, детето се сеща за вкъщи и ме пита...

Аз си мисля, че ти самата не си узряла за раздяла.
Иначе нямаше  детето така тъжно да те гледа, явно ти самата тъгуваш и то попива от теб.
Нещо такова усетих като те четях.

Като чета разказа ти, не бих си отишла от този мъж. Но щом вече си го направила, на твое място бих се върнала.
Извинявай, но мисля, че си постъпила глyпаво. Сърцето ти не приемало и ала бала. Голям човек си, трябва отдавна да си разбрала, че първо се слyша разyмът.
Ти какво мислиш - че ще намериш някой, с който всичките ти дни ще са разнообразни, страстни, неземно щастливи ли?
Реши си, че ще го yважаваш, ще живееш с него спокойния и НЕемоционален живот, който ти предлага, както виждам. Почни работа, занимавай се с детето, грижи се за дома. И бъди благодарна, че до себе си имаш мъж, който е скyчен! Познавам жени, които мечтаят за такъв, защото са yморени от истински проблеми с техните мъже. Опитай да преоткриеш мъжа си и така може би и той ще се отвори към теб. Щом сте имали любов, значи пак може да се обичате.

Как да се опитам да го преоткрия, не става, след толкова време без внимание и повече грижа и за малкия, то всичко се насъбира. И аз работех наравно с него, защото бизнесът ни беше общ, винаги когато оставя малкия при нашите гледах да бързам за да му помагам в работата, дори съм работила до края на 8-мия месец когато бях бременна с малкия. Толкова неща съм правила винаги, за да се грижа за всичко. Не смятам, че само едната страна трябва да полага усилия за връзката, вие как смятате. Защо все жените трябва да бутаме мъжете и ние да сме виновни, че от нищо например и сме решили да си тръгнем. За мен не е от нищо. Имаше толкова време за да осъзнае, че е баща и да видя със собствените си очи как поне веднъж ще излезе с малкия с количката, а аз ще остана вкъщи. Знам, че обича малкия, но по някакъв си негов начин. Оставили сме се по течението, и така живеехме, без емоции, без привързаност, без достатъчно обич, с внимание от време на време. Аз съм такъв човек и не мога без тези неща. И не мога да си лягам до някой прост ей така, след като се чудим как да подходим един към друг като решим да правим секс. Така е в последно време. И да се сети да каже, че не може без мен, чак когато казах, че съм решила да го напусна. Има и други неща...Това е мое мнение

Жената работи.

Обнадеждих се леко, тъй като започвам работа, защото това беше първото нещо за което мислих, след като дойдохме при родителите ми.

Когато смяташ че даваш жертва в една връзка, когато мислиш че човека срещу теб трябва да прави нещата точно така като ти искаш....не очаквай да ти се случват хубави неща в тази връзка.
И какво като не е излязал с детето с количката сам...тези неща на кантар ли се мерят.
Той карал ли те е да бързаш след като оставиш детето за да му помогнеш. Предполагам че не.

Това че ти си се хванала в собствения си капан да бъдеш жертвата. Тази която прави и дава а неполичава насреща си е лично твой проблем. И ТМ няма общо с тази работа. И в следващата ти връска нещата ще са по същият начин ако ти не се светнеш къде е проблема. Ти искаш да ти се случват някакви неща, които нямат общо с реалноста.

Може да съм се хванала в капан, но сега успях да се измъкна, да осъзная нещата и да живея както искам, не да се опитвам да показвам на другите, че мога, а да не получавам. Аз искам да давам, но и да получавам, а и тези неща станаха след като се роди малкия, простоо човека свикна с нас, че мога да се грижа и без той да ми помага. Но...осъзнах се

На тази жена явно и е доста скучно...

gagсia
Пускаш поредна тема - това говори,че все още са останали чувства в теб към него/дори и да е си признаваш пред себе си/.
Подяволите вървете на терапевт,направи опит,защото в момента и сама виждаш,че изпитваш вина,че не си направила всичко възможно..... Опитай се,дай всичко от себе си и ако не стане,тогава вече няма да изпитваш тази вина.
Дай шанс!
Успех!!!!!