Разделени сме, детето се сеща за вкъщи и ме пита...

  • 14 564
  • 39
  •   1
Отговори
# 30
  • Мнения: 31
Аз разбирам жената.
Имам приятелка със същия проблем. Мъжът и не дава нищо във връзката ( брака ). Емоции липсват, споделени мигове също. Защо трябва да живее в скука?!
Ако не ти липсва той , не се връщай. Живота, хората около теб ще ти предложат по различни обстоятелства.
Имаш детенце. То ще ти запълва дните.
Казваш, че и интимността ви е странно случваща. Страстта и непринудеността в това  няма да се върнат.
Вярвам, че ще срещнеш човека, заслужаващ те!
Благодаря за разбирането, много малко хора разбират тази ситуация...Но когато си вътре в нея не се чувстваш добре...И то минава време, и минава време, и разбираш, че живееш просто ей така, за да минават дните. Само малкия ме изпълваше с радост. Но човек се чувства ужасно ненужен и тъжен когато това продължава много време.

# 31
  • Мнения: 3 943
Не трябва да живееш, за да минават дните. Така ще изпаднеш в дупка, депресия.
Всеки ден ни е подарък и се опитвай да се усмихваш, заради самата себе си. Ти си най важна. Спокойствието ти също.
Детето ще свикне. Те се приспособяват по лесно от нас.
Бъди в добри отношения и с бащата. Това ще улесни ситуацията.

Пп. Интересна ми стана темата. Кажи какви чувства изпитваш към мъжа ти?!

Ти пишеш дали да се върнеш. А мъжа ти иска ли да се съберете?!

Последна редакция: нд, 22 май 2016, 23:26 от This_season

# 32
# 33
  • Мнения: 31
Не трябва да живееш, за да минават дните. Така ще изпаднеш в дупка, депресия.
Всеки ден ни е подарък и се опитвай да се усмихваш, заради самата себе си. Ти си най важна. Спокойствието ти също.
Детето ще свикне. Те се приспособяват по лесно от нас.
Бъди в добри отношения и с бащата. Това ще улесни ситуацията.

Пп. Интересна ми стана темата. Кажи какви чувства изпитваш към мъжа ти?!

Ти пишеш дали да се върнеш. А мъжа ти иска ли да се съберете?!
От толкова време без внимание и близки отношения, прегръдка...чувствата ми не са това което са били, макар, че не съм мислила, че  ще го кажа, не го обичам като преди, дори нямам нужда и да го прегърна вече...съжалявам, че това се е получило във времето. Той иска да се върнем, но му обясних, че без чувства не мога, ще го направя насила, ще го направя заради детето. Не мога, това което чувствам не ме кара да се върна.

# 34
  • Мнения: 25 778
Ами стой си у вашите, ама и там като доскучее не знам. Thinking

# 35
  • Мнения: 1 283
Ами стой си у вашите, ама и там като доскучее не знам. Thinking
Тогава темата ще е: Как да върна любимият, появиха ми се загубените чувства?...

# 36
  • Winterfell
  • Мнения: 590
Стига де хора , какви са тия коментари  ooooh!
Очевидно не става въпрос за скука. И ние с мъжа ми живеем скучен живот, по-точно улегнал. Не дивеем, не щуреем, напоследък не ходим никъде. Разнообразието ни се състои в това да излезем с децата на кафе, и то в едно и също всеки път за да има къде да играят спокойно. Обаче се обичаме, то се усеща. Търсим се един друг, изпитваме нужда да говорим, да сме близо един до друг, да сме допрени един до друг, даже за ръце се държим понякога. Той не кръжи около мен като пчеличка около цвете, не ми подарява подаръци постоянно, не го играе циркова мечка. И все пак в това скучно ежадневие аз се чувствам обичана. Достатъчно ми е да ме целуне без причина, да ме завие докато лежа на дивана, да ми сготви( купи) нещо любимо за ядене....
Аз също не бих се чувствала добре в ситуацията на авторката- хем да си с някой, хем да се чувстваш самотен. Чак пък да благодаря за това...сериозно ли?

# 37
  • ЯМБОЛ
  • Мнения: 1 022
                  Поживейте така,емоциите да поулегнат след раздялата и ще се ибистри ситуацията.Не бързай!Времето и дистанцията ще ти помогнат.

# 38
  • Мнения: 673

Благодаря за разбирането, много малко хора разбират тази ситуация...Но когато си вътре в нея не се чувстваш добре...И то минава време, и минава време, и разбираш, че живееш просто ей така, за да минават дните. Само малкия ме изпълваше с радост. Но човек се чувства ужасно ненужен и тъжен когато това продължава много време.
Имам чувството, че ти не искаш да те разбере човек, а да е на твоето мнение и да те поощри. А може би ще получиш добър поглед на нещата от хора, които не са на твоето мнение?! Или поне аз бих получила.


От толкова време без внимание и близки отношения, прегръдка...чувствата ми не са това което са били, макар, че не съм мислила, че  ще го кажа, не го обичам като преди, дори нямам нужда и да го прегърна вече...съжалявам, че това се е получило във времето. Той иска да се върнем, но му обясних, че без чувства не мога, ще го направя насила, ще го направя заради детето. Не мога, това което чувствам не ме кара да се върна.
Мисля, че и двамата имате вина за ситуацията, която се е създала. Ако сте имали любов, сте я оставили да си иде, а любовта трябва да се подхранва, да се полива като цвете. И тя не е в мерене "Аз давам това и следователно трябва да получа онова". Поне за себе си разбрах, че като давам, не трябва да очаквам нещо в замяна, а трябва да го давам, защото искам да го дам. Естествено, че е нормално да има съответна реакция отсреща. И ако искаш близост и внимание - прояви го ти, ако искаш ласка - протегни ръка ти първо. Няма как да очакваш нещо, защото така искаш или така очакваш. А вие сте стигнали до някакви тегави отношения, нещо като сделка: Ще се върнеш ли? Не, защото нямам чувства повече. Ти от дълго време не ми обръщаш внимание. и т.н А въпросите трябва да са: Какво направихме, за да стигнем до тук, да сме си далечни и да не сме си мили.
А това, че се разплакваш когато детето пита, означава може би, че самата ти не си убедена в правилността на решението си. Трябва да намериш правилния път, но без да се влияеш от околните, както и да се оправдаваш с детето.
Успех!

# 39
  • Мнения: 33
И аз мисля, че трябва да си дадеш време, за да преосмислиш нещата, да говориш  с него. Все ми се струва, че не си готова на раздяла, лъхаш на несигурност, търсиш подкрепа от непознати сякаш само и само да видиш, че има и други хора с твоето мислене.

Общи условия

Активация на акаунт