ДО КОГА ТЪРПИТЕ ...ДОМАШНОТО НАСИЛИЕ; защо НЕ СЕ РАЗВЕЖДАТЕ ?

Аз пък съм останала с впечатление, че мъжете за нищо не стават. А и са много първични и примитивни.
Имам приятелки, с чиито мъже работят на равно, но тя готви, чисти, пере, пазарува той лежи. Онзи ден щяхме да се виждаме, първо слезе, купи му сандвич  хубаво че няма деца. Други де
Естествено, при повечето двойки тези задължения се делят, но не познавам някоя жена така да я обгрижват, че чак с лъжица да и дават.
Имам приятели, които са на 25 год, не учат, не работят, живеят с мама и баба уви, подобни момичета не познавам.
И в университетите /пр. Медицински/ момичетата влизат с много по-висок бал, очевидно са и по-амбициозни и умни.
Така че и в кариерен план, и за обгрижването е според моите наблюдения е обратното. За справка - от Пловдив съм.

Да, на всеки може да се случи, дори след години нормален живот, но имаме предвид, че остават само жените са с промити мозъци от деца, другите намират начин да се отскубнат.

Някои стават, други не, също като жените. Не е нужно заради някой насилник или мързел да се обобщава за всички.

Докато такива определения на кило се сипят и от едната, и от другата страна - така ще е.
А това, че жените често са зубърки и кълват без разбиране - не означава, че са по-умни.

Леле, проверих профила ти и се сетих какво ме гложди - ти се оплакваше колко зле е да си жена. Нали си по-по-най, по-умна, по-оправна и т.н.

И така да е, какво общо има това с насилието? Ако жената Х или мъжът У не стават за нищо, това е основателна причина за раздяла, а не повод за насилие. Не жертвата е виновна за насилието върху нея, а насилникът.

Търпи се насилие от страх, срам ...и по навик. Много глупави причини сигурно, за да  подложиш и децата си на същото и е много трудно да  се  възприеме мисленето на такъв тип жертви. Те наистина вярват, че:
- ако  правя всичко както трябва той/тя/ ще се промени
-  ако предприема нещо, ще ми/ни/ се случи нещо  много по-ужасно.
- така защитавам децата си, родителите си, приятелите /колкото и да е странно,  много жертви на насилие, смятат, че като търпят, защитават някого/
 -  това е нормално

Така е, но в предишни постове пишат - на тях им е вменено, че за нищо не стават. Не само им е вменено - то си е истина. Да цитирам прочетено някъде "освен да опекат хляб и да родят дете -  друго не могат". И те си знаят, и мъжете им знаят, че няма да ги напуснат. Ако една жена си бие камшика за 1 седмица някъде - ще е много по-ефективно.
Емилия беше добър пример. То си е до възпитание и нагласа, плюс "гордостта", че Коко може да има всяка, но живее именно с нея, не знам дали се ожениха в крайна сметка.

Емилия вади някакви пари, не е домакиня, заеисеща от мъжа си. Пък и вярно, че раждането и отглеждането на дете е толкова лесно

Според мен точно за вменяване става въпрос, а не за реална липса на каквото и да било умение, освен ако не говорим за някакво тежко болестно състояние. Много жалко за децата в такава среда. В една от градинките, в която ходя с малкия понякога, идва една майка със сина си – около 10-ина годишно момче. Синът ми покрай ДГ е свикнал да говори високо. Това момче, което е два пъти по-голямо от сина ми, се стряскаше от него, когато той започваше да вика по-силно. Не съм ги виждала от месеци, но тази сцена ми се е набила в съзнанието, много тъжна гледка. Майката и тя не смееше да погледне никого в очите, подплашена... Чудех се не вижда ли какво става с детето ѝ, как това дете се смазва психически... Помня и една тема във форума от преди години. Момичето живееше с мъжа си, с 2-годишното им дете, и със свекърите си. Пишеше, че мъжът ѝ я е биел, свекървата я биеше, обиди, унжения... Разказваше как се криела и плачела, а детето им я прегръщало и успокоявало. Тогава толкова съфорумки ѝ предложиха варианти, но тя изчезна. Чудя се в такива моменти не надделява ли някакъв инстинкт да предпазиш детето си...

Чета и се вбесявам.......

Единственият потребител с реален опит по този проблем - Камалия - двукратно ясно подчерта, че в преобладаващ брой от случаите жертвата не е финансово зависима. Ако има зависимост, то по-често е обратната: насилникът зависи от жертвата си. Моите наблюдения са непрофесионални, но напълно съвпадат с нейните.

Бих откроил четири, не изчерпващи, но значими според мен причини:

- неумение да се разпознава насилието. Звучи парадоксално, че не само вербалното или сексуално насилие, но дори и побоят в много случаи се смята от потърпевшите за нещо, макар  неприятно, но напълно в реда на нещата.

- Страх. Жертвата често просто се страхува да избяга или потърси помощ, защото е заплашена (или убедена), че ще последва разправа, ако го направи.

- срам. Излизането от връзка с насилник, освен всичко останало, за мнозина е признание за личностен провал. Не могат да понесат това, и предпочитат да търпят насилие, наместо да се "излагат". Други живеят в общности и култури, в които "парясан" е стигма доживот.

- усещане за липса на подкрепа. Подчертавам - става въпрос именно за субективното усещане за липса, а не за фактическото (каквото и да е то) наличие и състояние на служби, агенции, полиции и най-вече общност. Значение има гръмогласно комуникираното съждение, че жертвите на насилие "сами са си виновни", поне в някаква степен".  Ежеминутният медиен рефрен по всякакъв повод (че и без повод) - "няма държава", или "институциите не работят" и подобните им клишета - никак не помагат на жертвите на насилие да осъзнаят, че могат поне да опитат.

Днес отново имах разговор за жена, на която сме помогнали 35-40г, с дете тинейджър при нея. Живя 6м в Кризисен център, намерихме й 2 работи, които да комбинира и да си докарва прилични доходи- ми тя не може да мисли. На нея нон топ трябва да й се казва да направи нещо, трябва да й дава разрешение за всичко. Умее да се справя с работата, но наистина мисленето е табу за нея. Като му е внушено на някого 10-15г , че за нищо не става той/тя почва да вярва в това, което е най-лошото.
Много са случаите, в който ги спасяваш от насилника, живеят в КЦ, но 5 дни преди делото се отказват.
Много голяма заблуда е, че стоят заради пари- мозъкът е промит... Той ще се промени, аз съм си виновна, че не ставам за нищо...
Има много жени, вдовици или изоставени от мъже си, които се справят отлично- трудно е, спор няма. Но мисленето е различно. Те са с психика на герои, не на жертви.

Камелия, а осигурява ли им се някаква по дългосрочна психотерапия? И има ли реална физическа защита от.насилника? Аз предполагам, че страхът от саморазправа е също важна причина.Четох една статистика за.САЩ -75% от убитите жени, жертви на домашно насилие, са убити до 2-3 седмици след като са си тръгнали.В БГ едва ли лесно се отнемат родителски права и сигурно тези жени умират от страх и за децата. Бащата лесно може да ги ползва за шантаж. Повечето жертви не си тръгват бързо, и не само у нас. Има много изследвания и водещите.причини не.са личностни характеристики на жертвите. На практика може да се случи на всяка, особено ако е започнала връзката, когато е била в някаква по-уязвима ситуация.

И според мен жените, които търпят са два вида: едните са глупави, останалите прости.

Да, ползват услуга след това под формата на консултативен център.

Много грозно изказване.Лошото е, че повечето хора мислят така.