- Публикувана: 14 юни 2016, 17:51 ч.
- Последно мнение: 17 авг. 2016, 15:29 ч.
ПрЪвУписТни идеЙ за всякЪкви случаЙ по-български- 105
Цитат
Някой рецепта за режимна баклава да знае?
Не виждам нещо сбъркано в правописа
Може би се чудиш за "режимна"?
Цитат
Някой рецепта за режимна баклава да знае?
Не виждам нещо сбъркано в правописа
Може би се чудиш за "режимна"?
Не, не, заплесът съм аз. Заради сменения словоред го възприех като "някой рецепта" вместо "някоя". 
Като писа, го прочетох пак. Благодаря.
Цитат
другите два основни сценариста
Не знам какви са последните норми, но:
При съществителните имена от мъжки род, означаващи лица, се употребява по-често обикновена форма за множествено число, особено след числителни с форма двама, трима и т.н.: двама пътници (двама пътника), десет ученици (десет ученика) и т.н.
Не бих написала двама ученици, а двама ученика.
Може би тук проблемът е в употребата на "два", а не "двама".
И по-точно:
За бройните форми е характерно следното:
1. Ударението никога не пада на последната сричка, понеже остава такова, каквото е в единствено число.
2. Подвижните (непостоянните, вметнатите) гласни ъ и е в наставките се запазват: пет овена, два жезъла и т.н. Изключение правят:
- метър (като мерна единица) и литър: два метра, три литра
- съществителни на -изъм: пет архаизма.
3. Съществителни с наставка -ин запазват тази наставка: пет стопанина, трима бакалина.
4. При съществителните имена от мъжки род, означаващи лица, се употребява по-често обикновена форма за множествено число, особено след числителни с форма двама, трима и т.н.: двама пътници (двама пътника), десет ученици (десет ученика) и т.н.
5. Съществителното път за означаване на кратност след числителни има форма пъти: два пъти, три пъти, за разлика от конкретното значение два пътя. Съществителното ден пък има две форми: два дена или два дни.
Бройни форми се употребяват и след местоименни числителни наречия: колко, колкото, няколко, няколкото и толкова: няколко разказа.
За бройните форми е характерно следното:
1. Ударението никога не пада на последната сричка, понеже остава такова, каквото е в единствено число.
2. Подвижните (непостоянните, вметнатите) гласни ъ и е в наставките се запазват: пет овена, два жезъла и т.н. Изключение правят:
- метър (като мерна единица) и литър: два метра, три литра
- съществителни на -изъм: пет архаизма.
3. Съществителни с наставка -ин запазват тази наставка: пет стопанина, трима бакалина.
4. При съществителните имена от мъжки род, означаващи лица, се употребява по-често обикновена форма за множествено число, особено след числителни с форма двама, трима и т.н.: двама пътници (двама пътника), десет ученици (десет ученика) и т.н.
5. Съществителното път за означаване на кратност след числителни има форма пъти: два пъти, три пъти, за разлика от конкретното значение два пътя. Съществителното ден пък има две форми: два дена или два дни.
Бройни форми се употребяват и след местоименни числителни наречия: колко, колкото, няколко, няколкото и толкова: няколко разказа.
Благодаря ти, smileys!
А аз точно така бих го написала (и го пиша, де). Както и „двама основни сценаристи“.
Но да, нормите все се менят, та скоро сигурно половината мои писания ще бъдат за тази тема.
Както се казва - важното е да сме живи и здрави. 
Не бих написала двама ученици, а двама ученика.
Но да, нормите все се менят, та скоро сигурно половината мои писания ще бъдат за тази тема.
Както се казва - важното е да сме живи и здрави. 
А аз точно така бих го написала (и го пиша, де). Както и „двама основни сценаристи“.
Но да, нормите все се менят, та скоро сигурно половината мои писания ще бъдат за тази тема. Както се казва - важното е да сме живи и здрави.
Но да, нормите все се менят, та скоро сигурно половината мои писания ще бъдат за тази тема.
Както се казва - важното е да сме живи и здрави. 
Доста неща са се променили оттогава. Вярната форма е "двама ученици" и "двама сценаристи".