За приятелството- зависи. Ето, имам две млади съседки германки, които спонтанно си разменят децата по домовете. Не често, но понякога. Между мен и тях тази спонтанност липсва, но тук става дума до каква степен сме сприятелени.
Затова и забелязвам, че моите добри приятелства тук са все с чужденки или с българки, явно имаме общи теми, по които да задълбаваме. Може би роля играе и нивото на езика. Моят немски е добър, но не е перфектен като майчиния.
От друга страна познавам българки, които имат силни приятелства с германки от периода им на следване, живели са заедно и са станали много близки.
Относно приятелствата всичко е много относително.
Както и кой как общува помежду си.
Сещам се за една състудентка германка, която разказваше как по време на практиката си в Лондон била сприятелена само с чужденци, но не и с англичани.
В отсрещното блокче срещу нас имат огромна поляна, при хубаво време децата са нон стоп навън на надуваемите басейни, родителите следобед и вечер, особено уикенда, са редовно насъбрани, скарата пуши през ден и е така от години.
Ние също се организираме, но по-рядко, обаче сме само 8 семейства, като от тях само 3 фамилии с деца. С децата съумяваме по-често да се засичаме на нашата поляна, тогава е по-спонтанно, с майките се засичаме, без специални уговорки.
За шум, причинен от деца по заведенията- веднъж го изпитах на мой гръб с моите двамца хубавци, които бяха се развилнели в този момент. За първи път забелязах неодобрителни погледи, от едната страна ни направиха забележка. С чужди деца на обществено място има някаква скованост, няма ги непринудените закачки от страна на някой възрастен.
За стресираните немци- има и професии , в които наистина здраво са работи и наистина на човек му идва нанагорно. Но като цяло са поразглезени, търсят си почивката- ако може малко да се работи и много да се печели, хаха, както и дългото спане през уикенда, закуска преливаща в обяд, търсят си комфорта хората.