Какво значи да зависиш от някого емоционално? Ако означава да си свързан емоционално, то ако не си, и не искаш и те да са, то за какво си ги създавал тия деца?
- Публикувана: 1 септ. 2016, 12:52 ч.
- Последно мнение: 12 септ. 2016, 08:17 ч.
Как да бъдем приятели с децата си
Обвързан емоционално и зависим емоционално, не е едно и също. При второто живееш само и единствено за одобрението на този към който си зависим и за нищо друго. Много родители с насаждането цял живот на "аз заради теб това и онова направих", "аз/ние те изгледах/ме", "от тук нататък е твой ред" и т.н. насаждат чувство за дълг или вина, които прерастват в емоционална зависимост. И родители, които никога не са доволни от децата си и никога не ги хвалят, постигат същото
Абе и аз и брат ми се оправихме в живота и от рано сме независими, към днешна дата образовани и професионално реализирани, ама празнотите са трудни за запълване. Липсата на разбиране, потупване по рамото, прегръдка, утеха. Брат ми дори смятам има доста сериозни травми, тъй като почти на 40 години много често споменава как едно време не са го изслушвали и подкрепяли. Беше много чувствително дете и това му донесе дефицити, въпреки добрата му житейска реализация с много висок стандарт.
Майка ми много държеше да сме приятелки. За нея най-важно беше да ме обсипва с "любов" и да си споделяме всичко. Не става за съжаление така. Все пак приятелките ми не ми поставяха вечерен час, или правила вкъщи.
Жената дето ме отгледа, беше като камък. Както Zoι писа, за нея гушкане и целуване са глезотии, които само вредят на децата. Въпреки това дори за момент не ме е карала да се съмнявам, че ме обича и живота си ще даде за мен.
Кой знае какви майчини очаквания нямам. Към мен имаха едно - да мога да се грижа сама за себе си. Същото имам и аз към следващото поколение. Та ако ще и кравари да станат
Жената дето ме отгледа, беше като камък. Както Zoι писа, за нея гушкане и целуване са глезотии, които само вредят на децата. Въпреки това дори за момент не ме е карала да се съмнявам, че ме обича и живота си ще даде за мен.
Кой знае какви майчини очаквания нямам. Към мен имаха едно - да мога да се грижа сама за себе си. Същото имам и аз към следващото поколение. Та ако ще и кравари да станат
Обвързан емоционално и зависим емоционално, не е едно и също. При второто живееш само и единствено за одобрението на този към който си зависим и за нищо друго. Много родители с насаждането цял живот на "аз заради теб това и онова направих", "аз/ние те изгледах/ме", "от тук нататък е твой ред" и т.н. насаждат чувство за дълг или вина, които прерастват в емоционална зависимост. И родители, които никога не са доволни от децата си и никога не ги хвалят, постигат същото
Това имах предвид, благодаря че го обясни.
Аз не искам децата ми да ме сушат, не искам и да съм приятелка с тях, искам да се оправят сами в живота и да не зависят от мен - нито финансово, нито емоционално.
Не че няма да пораснат и да се оправят, но с проблемите, описани нагоре от били в това положение деца.
Зоуи, Аз мисля, че факта, че осъзнаваш какво ти е липсвало като дете е достатъчно като първа стъпка към това да промениш нещата в твоето семейство. Втората стъпка е да се научиш как да го правиш, защото често ние несъзнателно следваме модела, по който ние сме израсли. Много често като се ядосам на детето, сякаш от устата ми неволно излизат думите на майка ми към мен, когато аз бях дете. Уча се ежедневно благодарение на сина ми как да правя нещата по-различен начин, чета, интересувам се. Но то е стъпка по стъпка, всеки ден и мога да кажа, че връзката ни за сега е много силна и добра. Надявам се да остане такава.
Най-лошото нещо, което човек може да направи в отношенията с децата си, е по някакъв начин да проектира отношенията със своите родители. Нищо общо нямат. И не е редно да имат. Много е важно, поне според мен, преди да стане родител, човек да порасне и да надрасне отношенията със своите родители. Да ги излекува, да ги преболедува, ако трябва - да прости, ако трябва - да забрави, ако е нужно - да зачеркне.
Аз станах родител тогава, когато осъзнах, че съм личност съвсем различна от майка ми, че моето дете ще е различно от мен като дете - и цялата неприятна схема просто НЯМА КАК да се повтори
Не съм приятел с детето ми. Аз съм родител. Възрастният човек, който носи отговорност пред закона; зрелият човек, който има опит и знания как да реагира в кризисни ситуации. Близки сме, споделя с нас неща, които приятелите и съучениците му никога няма да споделят с родителите си. Но има граници, които не бива да се прекрачват. За доброто на всички.
Аз станах родител тогава, когато осъзнах, че съм личност съвсем различна от майка ми, че моето дете ще е различно от мен като дете - и цялата неприятна схема просто НЯМА КАК да се повтори
Не съм приятел с детето ми. Аз съм родител. Възрастният човек, който носи отговорност пред закона; зрелият човек, който има опит и знания как да реагира в кризисни ситуации. Близки сме, споделя с нас неща, които приятелите и съучениците му никога няма да споделят с родителите си. Но има граници, които не бива да се прекрачват. За доброто на всички.
Какви са твоите граници? Вашите, семейните? За мен например е недопустимо родител да говори за сексуалния си живот с детето, но обратното е важно да го има, детето да може да говори ( тийн де, не дете)
Въпрос на усет е, не мога да формулирам точно "Това - да, това - не".
Синът ми е на 13, но средата му е от доста по-големи деца, и някои въпроси и проблеми възникват доста по-рано, отколкото при връстниците му. Говорим за всичко, нямаме теми табу - за пристрастяването и вредата от порното, за методите и предпазването от педофили, за хомосексуалната пропаганда, за проституцията, трафика на хора и т.н. и т.н. Гледаме разговорите да са неутрални, "по принцип", а не подплатени с личен опит. Позоваваме се на научни изследвания, филми, книги, примери с реални познати или известни личности.
Границата я поставям по-скоро в действията - говорим за всичко, но действията са неуместни. Няма как да бъдем заедно, и непълнолетното ми дете - да пуши, да пие бира или друг алкохол, да прави секс в съседна стая, да се дрогира, да нарушава законите по отношение на вечерен час, да кара кола или мотор без книжка, и т.н.
Трудно е за формулировка.
Не знам защо винаги като стане дума за приятелство и се приема за равенството, съвсем не е задължително, погледнете си тълковния речник. Думата приятел има много значения, едно от които е и покровител, то пък значи и господар...
По-скоро се има предвид връзка, в която има взаимно доверие, уважение, подкрепа и помощ при проблем. Поне аз така го разбирам и не намирам нищо лошо в това.
По-скоро се има предвид връзка, в която има взаимно доверие, уважение, подкрепа и помощ при проблем. Поне аз така го разбирам и не намирам нищо лошо в това.
Не знам защо винаги като стане дума за приятелство и се приема за равенството, съвсем не е задължително, погледнете си тълковния речник. Думата приятел има много значения, едно от които е и покровител, по пък значи и господар...
По-скоро се има предвид връзка, в която има взаимно доверие, уважение, подкрепа и помощ при проблем. Поне аз така го разбирам и не намирам нищо лошо в това.
По-скоро се има предвид връзка, в която има взаимно доверие, уважение, подкрепа и помощ при проблем. Поне аз така го разбирам и не намирам нищо лошо в това.
И аз така го разбирам. И не виждам проблем родителят да е и приятел на детето.
Ми... моята дъщеря все още говори с мен (6-ти клас). Но честичко напомням, че може да говори с мен за всичко, и никога не казвам "още си малка за това", "това са пълни глупости" или каквото и да е. Повече хумор и това е. Макар че честичко ми се налага да напомням полуусмихнато, че "аз може и да съм типриятелка, ама съм ти и майка и някои неща ги решавам аз и толкова" 
Синът ми както съм споменавала е на 3.5 г., малък е още. Напоследък баща му е придобил една тактика да го лъже и баламосва, по примера на свекърва ми, а аз съм против това. Винаги съм искала да съм честна и директна, но пък дали той не е твърде малък? Например, ако дойде и каже, че иска бисквита, аз ще му кажа, че съм изяла последната и ще купим нови. Следват два варианта- рев защо съм изяла бисквитката т.е. виновна съм 
, или ще каже ОК, според зависи настроението. Баща му на същата ситуация ще вземе да му обяснява, че дошло едно детенце, а пък било много гладно и много искало бисквита и .... После, обаче въпросите какво е това момченце, от къде дойде, как влезе, къде е сега и т.н. аз ги отнасям.
Имахме драма с градината, не го приеха на първото класиране, баща му се оплете в едно филми и детето се обърка, ще ходи ли, ама къде, ама кога. Аз бях готова да му кажа, че сега няма да ходи и ще чакаме.
Та да споделите опит вие как сте действали/ действате и кое какъв резултат дава?
, или ще каже ОК, според зависи настроението. Баща му на същата ситуация ще вземе да му обяснява, че дошло едно детенце, а пък било много гладно и много искало бисквита и .... После, обаче въпросите какво е това момченце, от къде дойде, как влезе, къде е сега и т.н. аз ги отнасям. Имахме драма с градината, не го приеха на първото класиране, баща му се оплете в едно филми и детето се обърка, ще ходи ли, ама къде, ама кога. Аз бях готова да му кажа, че сега няма да ходи и ще чакаме.
Та да споделите опит вие как сте действали/ действате и кое какъв резултат дава?
Определено истината действа, нищо, че са малки. Не са толкова глупави и логично последват уточняващите въпроси. Колкото повече си измисляш отговорите (а нямаш друг вариант, като продължаваш да го баламосваш), толкова повече детето няма да ти има доверие. Просто ще се научи, че не е вярно това, което му казваш, а тогава идва големия проблем.
Казваш истината по разбираем за него начин, съобразен с възрастта. Според мен това е най-правилната стратегия. Но пък и няма кой да опитва да баламосва детето около мен.
Баща му се опитваше да се шегува с него по едно време и отговаряше на въпроси на шега или иронично. Бързо разбра обаче, че в определена възраст приемат всичко абсолютно буквално и остави за натам този начин на общуване. Сега детето е по-голямо и добре разбира кога го баламосва или се шегува. До към петата година трябва да им се обяснява колкото се може по-ясно и буквално, с колкото може по-малко думи. Най-лесно така помнят.
Това е стереотипа де, винаги има изключения и всеки родител трябва да се съобразява с това как детето запомня най-бързо обясненото
Казваш истината по разбираем за него начин, съобразен с възрастта. Според мен това е най-правилната стратегия. Но пък и няма кой да опитва да баламосва детето около мен.
Баща му се опитваше да се шегува с него по едно време и отговаряше на въпроси на шега или иронично. Бързо разбра обаче, че в определена възраст приемат всичко абсолютно буквално и остави за натам този начин на общуване. Сега детето е по-голямо и добре разбира кога го баламосва или се шегува. До към петата година трябва да им се обяснява колкото се може по-ясно и буквално, с колкото може по-малко думи. Най-лесно така помнят.
Това е стереотипа де, винаги има изключения и всеки родител трябва да се съобразява с това как детето запомня най-бързо обясненото