Деца – чудовища и толерантните им родители

  • 232 747
  • 3 490
  •   1
Отговори
# 2 355
  • sofia
  • Мнения: 8 938
И аз персонално не познавам неграмотни хора, но това не означава, че няма такива.

Янечек, не си случила на логопед! Wink

# 2 356
  • София
  • Мнения: 12 374
И аз вчера водих малкия на логопед, ама не получих никаква похвала за добро родителство  Crossing Arms Само документи за попълване.
Laughing

Аз не искам да съм френд с детето си, сори. Смятам да запазя мястото си на родител и майка в живота й. Надявам се да имаме добра комуникация помежду си, но това не означава, че може да ме третира както поредната приятелка, с която ту се кара, ту се сдобрява.

Малко личен опит: в моето семейство майка ми беше възприела точно тази роля. Реално баща ми беше човекът, който имаше истински авторитет и към който инстинктивно се обръщах при всеки проблем. Обичах го, уважавах го и винаги мъничко се страхувах от него. Майка ми беше като красива пеперуда, с многото си тоалети, обувки и бижута, хубави парфюми, и мрънкане за щяло и нещяло. Амбициозна относно ученето ми, но някак без система. Абе беше ми като по-голяма сестра. И когато внезапно и много брутално й се наложи да влезе в ролята на вече единствен родител, се оказа, че не става. Аз й се смеех в лицето при опитите й тепърва да ми налага граници. Няма как 15 години да си бил френд, и изведнъж да очакваш, че един пубер ще започне да те възприема като родител с авторитет.

Очевидно живеем в много, много кофти "обкръжение", Румцайс. Сега по-хепи ли си?

# 2 357
  • Мнения: 2 837
И аз персонално не познавам неграмотни хора, но това не означава, че няма такива.


Неграмотни хора познавам. И грамотни познавам. Но за такива тиранчета, на които всичко им е позволено, само съм чувала.
Виждала съм много ситуации, които според мен не са добре отиграни от родителите. Аз самата съм си давала сметка неведнъж, че не съм уцелила правилната реакция.
За да съм честна, смятам, че като родители има много голяма вероятност да сгрешим - бягайки от грешките на родителите си или повтаряйки ги. Хубавото е, че децата в повечето случаи все пак съумяват да се справят, напук на нашите грешки.
Баща ми например неведнъж е казвал, че благодарение на възпитанието, което ни е дал, сме това, което сме. Аз самата смятам, че станах това, което съм, главно въпреки неговия начин на възпитание, който намирам за дълбоко погрешен Simple Smile Времето ще покаже аз какви ще ги сътворя, засега има как да се похваля с децата си, но не смятам, че заслугата е само моя.
Таис, с кое да съм хепи? Изненадвам се просто. Проблемите около мен са доста различни. Не по-леки, различни.

# 2 358
  • Мнения: 2 237
Аз също съм от тези, които не се обръщат към чуждото дете, а към своето. Смешно ми е, когато възрастни започнат да се карат с чужди деца и винаги съм се пазела от такъв цирк. Понякога ми е било трудно да си мълча, но на моите определено им помага повече, ако сами си решават конфликтите. Стискала съм зъби, дори когато друго дете ги е удряло нарочно примерно. И да, аз към боя определено бих била много по-сурова от всичките приказки и анализи на майките на удрящите. Често съм си го мислила, признавам си. Но се успокоявам с това, че не е мой проблем. Моя грижа е моето дете и как то се оправя в ситуацията. Ако видя, че нещата не вървят, се намесвам, разбира се, но пак към своето дете. Другото все някъде ще попадне на такъв като него и ще го научи по трудния начин. Но това въобще не ме е грижа Simple Smile

Тук, естествено, си говорим за някакви ежедневни конфликти, а не опасни за здравето и живота разправии. В такава ситуация действам по друг начин, разбира се.

# 2 359
  • Мнения: X
Стискала съм зъби, дори когато друго дете ги е удряло нарочно примерно.
Защо? Винаги бих се намесила да си защитя детето ако съм там и някой го бие. Бих се намесила да защитя и чуждо дете. Защо трябва да си мълчим при такива ситуации?

# 2 360
  • Мнения: 14 654
Да бе, някакъв дришльо ще ми удря детето, пък аз ще стискам зъби! Отивам и така го овиквам, че нито майка му, нито баща му смеят да ми кажат гък.

# 2 361
  • Мнения: 2 237
Защото те сами могат да се оправят. Случва се дори и с деца, с които са приятели. В момента обаче, когато майките скочат, става наистина драма. А децата за пет минути могат да се справят с такъв конфликт. Говорим за сходна възраст все пак. А и в училище не съм до него цял ден Simple Smile

Определено мога да кажа към днешна дата, че за моето голямо дете беше най-правилно. Малкият няма още такива драми, ще видим Simple Smile

И пак да добавя, намесвала съм се, но съм се обръщала към моето.

# 2 362
  • София
  • Мнения: 12 374
Стискала съм зъби, дори когато друго дете ги е удряло нарочно примерно.
Защо? Винаги бих се намесила да си защитя детето ако съм там и някой го бие. Бих се намесила да защитя и чуждо дете. Защо трябва да си мълчим при такива ситуации?
И аз бих се намесила, и съм го правила - за моето и за чуждо дете.

Стига бе, хора. Живеем в общество, не всеки за себе си в някаква джунгла. Старата африканска поговорка, че трябва цяло село, за да се отгледа едно дете, лично за мен крие голяма мъдрост.

# 2 363
  • Куциндрел
  • Мнения: 24 542
То и аз не се намесвам при сдърпавния в играта на децата. Тогава най-много да извикам моето да му дам някакъв съвет. Обаче в случка като вчера ще се намеся, особено при положение, че при другото дете беше баба му. Моето може да не е отвърнало и защото бабата е била там, за да не му се скарат на него, нали? Детето ми гледаше с очакващи очи реакцията на бабата.
Всяка ситуация м/у децата е различна и няма как да се действа по един и същ начин.

# 2 364
  • Мнения: 2 237
Тя, бабата, определено не е могла да се справи, съгласна съм напълно.

# 2 365
  • Мнения: 14 654
Да, да, не знам как детето ми щеше и само да се справи с конфликта, когато две други, очевидно по-големи от него, го подгониха със закани. Овиках ги и им забраних да се доближават до детето ми. А тъпите им родители само мигаха неразбиращо.

# 2 366
  • Мнения: 2 237
Е, чак толкова страшни ситуации не сме имали.

Едно момче има само, за което след една година заключих, че по мои разбирания е неадекватно и гадно по характер и тъй като никой не може да му помогне явно, просто го избягваме максимално. Едно от колко... Simple Smile

За протокола: не е глезено, а явно изоставено.

# 2 367
  • Мнения: 14 654
Ситуациите биват всякакви, затова и ние сме близо до децата си, за да се намесим адекватно, когато трябва. Никога не бих си оставила детето да се оправя само, когато очевидно не може да се оправи, нали затова съм възрастен, а то е дете - да разчита на мен.

# 2 368
  • Мнения: X
Ситуациите биват всякакви, затова и ние сме близо до децата си, за да се намесим адекватно, когато трябва. Никога не бих си оставила детето да се оправя само, когато очевидно не може да се оправи, нали затова съм възрастен, а то е дете - да разчита на мен.
Peace

# 2 369
  • Мнения: 2 237
Абсолютно, родителите най-добре могат да видят кога се очаква тяхната намеса. Все пак има и деца, които се срамуват,  ако майките им се намесват.

Пак казвам, че не става дума за изнудване и тормоз, а за съвсем нормални детски разправии. Другото е сериозно и е редно да се включат не само родители, а и учители, дори директор. Знам за такъв случай и съм напълно на страната на майката.  

ПП Във форума преди години беше писала майка за едно детско сбиване, в което се намерили и бащите и даже стигнали до полиция, та.. Много зависи от ситуацията.

Общи условия

Активация на акаунт