Вихрогонче, благодаря, че сподели историята си. Ние също сме близки, занимаваме се с момичешки неща, играем си заедно, понякога сме отбор "против момчетата", при което баща й не е добре дошъл в нашите занимания и ей такива неща. Сутрините преди училище ситуацията е същата, която ти описа, само че при нас са и вечерите, когато трябва да си ляга и все си намира причини да не го прави, но това смятам е нормално за всяко дете.
Относно майката - да, има режим за виждане на детето, но в първите 6-7 месеца от издаването на съдебната заповед не ги е спазвала и я е посетила точно 2 пъти, а останалото време е давала нелепи оправдания защо не може да дойде на уреченото място в уреченото време, което както се досещате е носило доста разочарования на детето (тя тогава е била на 2-3 годинки само), та затова сега нямат никакъв контакт. Майката се е опитвала няколко пъти да се свърже с моя приятел, но тя е по-скоро обсебена от него, отколкото да иска да види дъщеря си, та така.