Как да действам в тази ситуация?

  • 9 759
  • 30
  •   1
Отговори
# 15
  • Мнения: 64
Благодаря за отзивите, момичета!

Вихрогонче, благодаря, че сподели историята си. Ние също сме близки, занимаваме се с момичешки неща, играем си заедно, понякога сме отбор "против момчетата", при което баща й не е добре дошъл в нашите занимания и ей такива неща. Сутрините преди училище ситуацията е същата, която ти описа, само че при нас са и вечерите, когато трябва да си ляга и все си намира причини да не го прави, но това смятам е нормално за всяко дете.

Относно майката - да, има режим за виждане на детето, но в първите 6-7 месеца от издаването на съдебната заповед не ги е спазвала и я е посетила точно 2 пъти, а останалото време е давала нелепи оправдания защо не може да дойде на уреченото място в уреченото време, което както се досещате е носило доста разочарования на детето (тя тогава е била на 2-3 годинки само), та затова сега нямат никакъв контакт. Майката се е опитвала няколко пъти да се свърже с моя приятел, но тя е по-скоро обсебена от него, отколкото да иска да види дъщеря си, та така.

# 16
  • Мнения: 5 260
хм ,мисля си ,че ако е обсебена би била ходила по срещите с детето за да види бащата , има нещо друго тук  Thinking
Вихрогонче , говориш с минал време , тоест не живееш вече с бащата на това дете , защо?

# 17
  • Мнения: 64
Добре де, може би да е била обсебена преди. Но със сигурност не изглежда да се интересува от детето, доколкото знам има и син след това от друг мъж като и това дете не живее с нея а е при социалните, така че..не й е чиста работата като цяло.

# 18
  • Sofia
  • Мнения: 4 036
хм ,мисля си ,че ако е обсебена би била ходила по срещите с детето за да види бащата , има нещо друго тук  Thinking
Вихрогонче , говориш с минал време , тоест не живееш вече с бащата на това дете , защо?

Накратко, имах проблеми неразрешими с БАЩАТА, не с детето.
За нея и досега страдам, честно казано, защото си я приех много като своя...

От две години и половина живея отново с бащата на моя син. Тоест с бившия си съпруг /на документи/. Иначе може да се каже, че сме си отново семейство.

Колкото до биологичната майка на детето, за което се грижи ин и ян, сигурно просто не се вживява много-много в ролята на майка и това е. Уви, има такива "майки". Раждат, гледат бебето до годинка-две, после си гледат само и единствено техния живот, а детето го поема я бащата, я някоя баба...

Ин и Ян, как са нещата при вас сега?  Hug

# 19
  • София
  • Мнения: 12 414
Не знам защо се връзваш на "ти не си ми майка". Има много хора около едно дете, които то трябва да слуша и не са му нито майка, нито баща. Ти си възрастен човек, с когото живее и отговаряш за нея, налага се да те слуша. Обясни и, че това е, защото възрастните имат повече опит, знаят повече и няма да е вечно, а само докато порасне и може сама да отговаря за себе си. Тогава ще може да избере дали да бъдете приятелки или да не те види никога повече.

# 20
  • Мнения: 64
хм ,мисля си ,че ако е обсебена би била ходила по срещите с детето за да види бащата , има нещо друго тук  Thinking
Вихрогонче , говориш с минал време , тоест не живееш вече с бащата на това дете , защо?

Накратко, имах проблеми неразрешими с БАЩАТА, не с детето.
За нея и досега страдам, честно казано, защото си я приех много като своя...

От две години и половина живея отново с бащата на моя син. Тоест с бившия си съпруг /на документи/. Иначе може да се каже, че сме си отново семейство.

Колкото до биологичната майка на детето, за което се грижи ин и ян, сигурно просто не се вживява много-много в ролята на майка и това е. Уви, има такива "майки". Раждат, гледат бебето до годинка-две, после си гледат само и единствено техния живот, а детето го поема я бащата, я някоя баба...

Ин и Ян, как са нещата при вас сега?  Hug


Всичко е наред в момента, даже напоследък сме още по-близки, мисля че се нареждат нещата. Благодаря, че се интересуваш  Hug

# 21
  • Мнения: X
Борбата сутрин я има при много деца, особено в малките класове. Вечер също е трудно. Синът ми започна да ляга лесно и рано от тази година, но са от 6.30 за първа година и умората го събори за две седмици. Предишните класове имахме драми и ние, на моменти, особено в началото на учебната година.
За тръгването от детската площадка - същата работа, никое дете не иска да си тръгва, не е проблема в теб. Изречението, започващо с "Ти не си ми майка" е опит за манипулация, за да постигне каквото иска, напипала е слабото място и го манипулира.

# 22
  • София
  • Мнения: 17 592

Децата в тази възраст започват да търсят да се ... самоустановяват, да кажем, да намират и собствената си тежест и място. противопоставят се на "авторитетите". Нормално.

А рефренът "ти не си ми майка"... ами, не знам - ами ако пък има именно - осъзната или не - нужда от майка? Питала ли си я? "Да, аз не съм ти майка - а ти би ли искала да бъда?"
Едно уточнение - такъв въпрос не бива да задаваш, ако а) ти самата не си абсолютно сигурна в себе си и б) не си получила предварителното съгласие на бащата за поставянето изобщо на въпроса на масата.

# 23
  • Мнения: 64

Децата в тази възраст започват да търсят да се ... самоустановяват, да кажем, да намират и собствената си тежест и място. противопоставят се на "авторитетите". Нормално.

А рефренът "ти не си ми майка"... ами, не знам - ами ако пък има именно - осъзната или не - нужда от майка? Питала ли си я? "Да, аз не съм ти майка - а ти би ли искала да бъда?"
Едно уточнение - такъв въпрос не бива да задаваш, ако а) ти самата не си абсолютно сигурна в себе си и б) не си получила предварителното съгласие на бащата за поставянето изобщо на въпроса на масата.




На детето му липсва майчината фигура, осъзнато или не, това е безспорно. В интерес на истината преди време била питала баща си как така всички други деца в училище си имат майки, а тя само баща и баба и после добавила "Е, нищо де, вие като се ожените тя ще ми е майка, така че ще си имам и мама и тати".

# 24
  • София
  • Мнения: 17 592

Ами замисли се. Много е възможно това да се опитва ад ти каже детето... Т.е. поведението, и особено лексиката, да са нещо повече от обичайното детско вироглавене. Думите да означават "стани ми майка / искам да си ми майка". Прецени колко точно означава този мъж за теб, колко точно означава детето и вземи някакво решение съобразно с това - тази ситуация е доста жестока спрямо едно уязвимо дете. В момента то се привързва, има нужда да се привърже - истински, но в същото време осъзнава, че ти си приходяща, т.е. избягваш да поемеш истински ангажимент с/о нея. Че  утре, ако ти хрумне, просто ще си събереш парцалките и ще изчезнеш завинаги от живота й. Не си "мама", която винаги, каквото и да се случи, ще бъде до нея. А си просто една приятелка на тати. Тази работа с "приятелите"... не е удачна когато има и дете в уравнението. Или се обвързваш и ангажираш - и емоционално, и легално - или по-добре живейте отделно, дори и да продължите да си "приятелствате" с баща й в удобни за двамата часове. Някак "с теб съм, до теб съм, ама само докато ми е удобно" не е подходяща в отношенията с дете.

# 25
  • Мнения: 64

Ами замисли се. Много е възможно това да се опитва ад ти каже детето... Т.е. поведението, и особено лексиката, да са нещо повече от обичайното детско вироглавене. Думите да означават "стани ми майка / искам да си ми майка". Прецени колко точно означава този мъж за теб, колко точно означава детето и вземи някакво решение съобразно с това - тази ситуация е доста жестока спрямо едно уязвимо дете. В момента то се привързва, има нужда да се привърже - истински, но в същото време осъзнава, че ти си приходяща, т.е. избягваш да поемеш истински ангажимент с/о нея. Че  утре, ако ти хрумне, просто ще си събереш парцалките и ще изчезнеш завинаги от живота й. Не си "мама", която винаги, каквото и да се случи, ще бъде до нея. А си просто една приятелка на тати. Тази работа с "приятелите"... не е удачна когато има и дете в уравнението. Или се обвързваш и ангажираш - и емоционално, и легално - или по-добре живейте отделно, дори и да продължите да си "приятелствате" с баща й в удобни за двамата часове. Някак "с теб съм, до теб съм, ама само докато ми е удобно" не е подходяща в отношенията с дете.



Е ситуацията между мен и него е доста по-сериозна от "приятелстване" в свободното време. И двамата имаме сериозни намерения, говорим за бъдеще заедно и т.н. Според теб как мога да покажа/кажа на детето, че няма да реша другата седмица да си събера багажа и да се махна..? Тя е малка все пак, не е като да е наясно с отношенията между мъж и жена. Емоционално съм обвързана и с двамата, като семейство сме си, не виждам защо легалното обвързване (т.е. брак) трябва да е наложително.

# 26
  • София
  • Мнения: 17 329
В интерес на истината, аз също установих , че на децата в такава конфигурация им е по лесно и сигурно ако има брак. Със синът ми и втория ми мъж също беше така - живеем е заедно, бебе имахме, по-сериозно от това няма накъде... И синът ми все пак питаше кога ще се женим
Но ние имахме планове да се ожени така или иначе, просто финансово решихме първо да е бебето, че годините не чакат ☺ Ако вие не го планирате изобщо, може би все пак трябва от време на време да вмъкваш по някоя реплика за това че сте семейство.

# 27
  • София
  • Мнения: 17 592

Ами замисли се. Много е възможно това да се опитва ад ти каже детето... Т.е. поведението, и особено лексиката, да са нещо повече от обичайното детско вироглавене. Думите да означават "стани ми майка / искам да си ми майка". Прецени колко точно означава този мъж за теб, колко точно означава детето и вземи някакво решение съобразно с това - тази ситуация е доста жестока спрямо едно уязвимо дете. В момента то се привързва, има нужда да се привърже - истински, но в същото време осъзнава, че ти си приходяща, т.е. избягваш да поемеш истински ангажимент с/о нея. Че  утре, ако ти хрумне, просто ще си събереш парцалките и ще изчезнеш завинаги от живота й. Не си "мама", която винаги, каквото и да се случи, ще бъде до нея. А си просто една приятелка на тати. Тази работа с "приятелите"... не е удачна когато има и дете в уравнението. Или се обвързваш и ангажираш - и емоционално, и легално - или по-добре живейте отделно, дори и да продължите да си "приятелствате" с баща й в удобни за двамата часове. Някак "с теб съм, до теб съм, ама само докато ми е удобно" не е подходяща в отношенията с дете.



Е ситуацията между мен и него е доста по-сериозна от "приятелстване" в свободното време. И двамата имаме сериозни намерения, говорим за бъдеще заедно и т.н. Според теб как мога да покажа/кажа на детето, че няма да реша другата седмица да си събера багажа и да се махна..? Тя е малка все пак, не е като да е наясно с отношенията между мъж и жена. Емоционално съм обвързана и с двамата, като семейство сме си, не виждам защо легалното обвързване (т.е. брак) трябва да е наложително.


Защото детето много добре прави разликата, дори и вие да се правите на лежерно недоразбрали. Ще й го обясниш като сключите брак - официално - и после я осино0виш - също официално. Всичко друго е вятър и мъгла и тя много добре го разбира, очевидно. Няма смисъл да и разправяш приказки от хиляда и една нощ и да й сваляш звезди. Тя няма нужда от това. И ма нужда от обвързване - реално, не на думи. Има нужда да знае, че ако ти хрумне да ги напуснеш това за теб ще е точно толкова трудно - юридически, формално - колкото и ако й беше истинска (родна) майка. Всичко друго е просто прах в очите - и тя, очевидно, много добре го осъзнава. По-добре в такъв случай не създавай напразни очаквания и надежди. Ако не възнамеряваш да ги осъществиш, по-добре си живей отделно от тях и се виждай с любовника си в удобно за двамата време, без да натоварвате детето.

# 28
  • Мнения: 64
Катя, мисля че малко крайно се изказваш. Не съм казала до сега, че нямам намерение да приемам връзката ми и с двамата на сериозно. Именно фактът, че се допитвам до всички тук показва точно обратното. Детето е на 7, не на 17... не знае разликата между това просто аз да си тръгна и да си тръгна, защото видиш ли юрисдически ми било трудно. Разбирам какво искаш да кажеш до някаква степен, но пак казвам - аз нямам намерение да се изпаря в един слънчев ден ей така именно поради факта, че ми пука и за него, и за нея.

Бърди, ние постоянно казваме пред нея, че сме семейство, че трябва да се подкрепяме и да сме заедно и силни и т.н. Simple Smile

# 29
  • София
  • Мнения: 17 592

Ти нямаш намерение сега. На 7 е, но вече е било изоставено веднъж (независимо дали има конкретен спомен от ситуацията, фактът на изоставянето си остава - както и емоционалните последствия от липсата на майка). По въпросите, които е задавала и другите изказвания, които споделяш, стигам до извода, че прави разлика. "Когато се ожените ще си имам и мама, и тати". Т.е. за нея има разлика - дори и за теб да няма (в момента). Тя иска да си има мама - а това става с осиновяване, не с обещания. Все пак, на 7 е, не на 3.

Общи условия

Активация на акаунт