а при нас е още по зле като почне да се тръшка и я оставя започва да си блъска главата няма значение къде- навън, в къщи кляка на колене и започва да си удря челото в земята.айде ако сме вкъщи иди дойди (килимите са дебели и няма какво толкова да и стане - поне така се успокоявам) ама навън не мога да я оставя така да се удря в асфалта. И така си ме работи редовно, а напоследък е вкарала скубеното на коси ама яко скубане чак и остават косъмчета в ръцете. Дано наистина е период защото незнам - голяма глезла ще излезе а не съм я глезила (или всяка майка така си казва)
- Публикувана: 21 апр. 2006, 23:09 ч.
- Последно мнение: 25 апр. 2006, 13:45 ч.
Как се справяте с ''ината'' на де4урлигата???
Нямаш си на идея колко добре те разбирам 
Зимата когато имаше тук таме сняг, нашата реши, че трябва тя да бута шейната и то точно там където нямаше сняг
...Понеже не и дадах...от инат ревна и си сложи ръцете най- демонстративно в една локва....легна в нея и така продължи да си реве....
Няма да ти казвам какво ми идеше да направя.....не помогна нито разсейване, нито нищо друго.
Само я гушнах и бегом в къщи...че незнам....!!
Радвам се, че и аз съм голям инат...та това донякъде оправя нещата!!!
Зимата когато имаше тук таме сняг, нашата реши, че трябва тя да бута шейната и то точно там където нямаше сняг
...Понеже не и дадах...от инат ревна и си сложи ръцете най- демонстративно в една локва....легна в нея и така продължи да си реве....Няма да ти казвам какво ми идеше да направя.....не помогна нито разсейване, нито нищо друго.
Само я гушнах и бегом в къщи...че незнам....!!
Радвам се, че и аз съм голям инат...та това донякъде оправя нещата!!!
Ужас,ужас и мойта се почна.Като сме навънка,нашия тръгва в една посока и си вървииииии хич не се обръща и не му пука аз къде съм,и като отида да го взема той неще да се връща иска винаги да върви в обратната посока.Щом го вдигна или настоятелно го подръпвам почва да се тръшка и реве като че ли съм го пребила.Щом не е на неговата реве като луд,но ми втръсна вече да му вървя по гайдата и чат пат и аз го оставям да си реве.А баща му само се меси,щом ревне малкия и той веднага почва да му угажда и няма да се разбереме,защото много го разглезва и после ядовете са на мой гръб.Таткото ми казва:"Като ме няма тогава си го възпитавай,аз ще си го глезя!"Представяте ли си?Е голямо възпитание ще се получи,няма що.
Аз се срравям със ината на дзверу само като му обърна гръб, тоест правя се на пълен нипокист (и аз също съм голям инат, )
При нас само това действа.
Опитвала съм доста неща но при тях става дори още по зле.
Днеска когато се тръшна(не знам кой на брой път беше) клекнах до него и много тихо ,но с твърд тона започнах да му обяснявам...........
Неговата реакция беше ..............започна още по силно да креши, при което аз се врътнах и продължих,а той поплака още малко и му мина.
(и аз също съм голям инат, )При нас само това действа.
Опитвала съм доста неща но при тях става дори още по зле.
Днеска когато се тръшна(не знам кой на брой път беше) клекнах до него и много тихо ,но с твърд тона започнах да му обяснявам...........
Неговата реакция беше ..............започна още по силно да креши, при което аз се врътнах и продължих,а той поплака още малко и му мина.
Ооо, ние също сме в отбора на децата с характер. На периоди сме - 1-2 седмици минава с благи приказки, гушкане и отвличане на внимението, след това месец крясъци, рев, тръшкане, блъскане и нищо не помага. Аз също я оставям понякога да се нареве - 30-40 мин. и обикновено млъква.
От скоро , когато и направя забелешка или и се скарам, или не стане нейното, ме заплашва, че щяла да дойде баба и и.... лошо за мама.
Наистина си трябват здрави нерви и мисля малко повечко твърдост понякога. Аз лично оставям голяма свобода на действие на моето мъниче - за някой неща решава сама,доколкото може да се каже, че на тази възраст взимат решения; но когато наистина е наложително да ме послуша - като по-възрастната и разумната част от екипа
- настоявам и съм твърда. да си призная и мен ме притесняваха тези моменти на истерии и тръшкане, особено когато сме навън, Но в един момен престана да ми пука дали хората ще си помислят, че детето ми е ужасно и глезено и т.н. неприятни неща, защото знам че не е така.
Не се шашкай, това са трудни периоди при децата. При всички ги има. При някой са по-силно изразени, при други не. Обичай си детето и всичко ще е наред.
От скоро , когато и направя забелешка или и се скарам, или не стане нейното, ме заплашва, че щяла да дойде баба и и.... лошо за мама.
Наистина си трябват здрави нерви и мисля малко повечко твърдост понякога. Аз лично оставям голяма свобода на действие на моето мъниче - за някой неща решава сама,доколкото може да се каже, че на тази възраст взимат решения; но когато наистина е наложително да ме послуша - като по-възрастната и разумната част от екипа
- настоявам и съм твърда. да си призная и мен ме притесняваха тези моменти на истерии и тръшкане, особено когато сме навън, Но в един момен престана да ми пука дали хората ще си помислят, че детето ми е ужасно и глезено и т.н. неприятни неща, защото знам че не е така. Не се шашкай, това са трудни периоди при децата. При всички ги има. При някой са по-силно изразени, при други не. Обичай си детето и всичко ще е наред.
Абе хора вашите деца много от рано ги е хванал ината и тръшканиците -при нас това е от две седмици а тя е на 2.8 до сега не съм имала проблеми с нея .Сега обаче то тръшканици и чудеса 
в чудо съм се видяла особено с прибирането -от няколко дена откриха един детски магазин до нас и я прилъгвам да гледа играчките и така става -обаче почва мамо искам това слонче , колелото , колата и се чудя кога ли ще ми се изтръшка че не съм и купила еди какво си 
.За сега сме само с гледането и се прибираме 
.
Не знам какъв съвет да ти дам защото в тази възраст не е правила така .А сега определено е наясно какво прави
в чудо съм се видяла особено с прибирането -от няколко дена откриха един детски магазин до нас и я прилъгвам да гледа играчките и така става -обаче почва мамо искам това слонче , колелото , колата и се чудя кога ли ще ми се изтръшка че не съм и купила еди какво си .За сега сме само с гледането и се прибираме .Не знам какъв съвет да ти дам защото в тази възраст не е правила така .А сега определено е наясно какво прави
Момичета, на прав път сте!
Голямия инат може да се преодолее с по-голям инат!
Но здрави нерви трябва да имате. Спок е писал, че реве до 30 минути и след това спира. ВЯРНО Е! Някой реват малко повече, но и те млъкват.
На третия - четвъртия път, вече разбират, че няма смисъл от рев и не го правят.
Голямия инат може да се преодолее с по-голям инат!
Но здрави нерви трябва да имате. Спок е писал, че реве до 30 минути и след това спира. ВЯРНО Е! Някой реват малко повече, но и те млъкват.
На третия - четвъртия път, вече разбират, че няма смисъл от рев и не го правят.
Какво значи 'инат', ами детето си знае какво иска и си го устоява по всички възможни начини. Щом е стигнало до това положение, то значи ще разбере и когато му поставиш граници. Напълно против съм на забаламосването и угаждането, за мен това е голяма грешка. Всяко дете преминава през различни периоди свързани с изграждането на характера и ако направиш компромис с едно после стой та гледай. Ако някой си мисли, че периода на ината се проявява само за няколко месеца през незнам си кой период, ами няма да се съгласая. Той си се появява в различни форми през определен период до много късна възраст. Разбира се всеки сам решава за себе си каво да направи. Аз лично ще направя всичко въжможно за да разбере мъничето, че правилата се определят от мен не от него. От самото начало когато при нас се появиха тези моменти, според възрастта имаше и наказание за поведението. В началото съм я оставяла да си плаче. По-късно съм я пошляпвала по дупето, а сега наказанията са свързани с лишаване от телевизия или нещо такова.
Аз също я оставям да си се тръшка.В къщи даже и на земята ляга и блъска с крака,но гледам да не й обръщам внимание,а отвътре ми иде да я смачкам.
В интерес на истината, днес Викториа е доста спокойна, и изобЩо няма ниЩо обЩо с поведнеието си от в4ера. Явно в4ера е станала с ''гъза на горе'' 
До скоро си беШ много кротка и не съм имала никакви проблеми с нея, надявам се да е само временно, и да не става навик, заЩото наистина Ще обърна дебеблия край на тоягата
До скоро си беШ много кротка и не съм имала никакви проблеми с нея, надявам се да е само временно, и да не става навик, заЩото наистина Ще обърна дебеблия край на тоягата В интерес на истината, днес Викториа е доста спокойна, и изобЩо няма ниЩо обЩо с поведнеието си от в4ера. Явно в4ера е станала с ''гъза на горе'' До скоро си беШ много кротка и не съм имала никакви проблеми с нея, надявам се да е само временно, и да не става навик, заЩото наистина Ще обърна дебеблия край на тоягата
До скоро си беШ много кротка и не съм имала никакви проблеми с нея, надявам се да е само временно, и да не става навик, заЩото наистина Ще обърна дебеблия край на тоягата 
Добре в къщи как да е но навън какво правите -оставяте ги да си реват и да се тръшкат и въргалят по земята ли?
Понякога го оставям
Както споменах и по-напред, тук е нормална гледка да видиш тръшкащо се дете из площадки и магазини, без родителите да реагират по някакъв начин
Добре в къщи как да е но навън какво правите -оставяте ги да си реват и да се тръшкат и въргалят по земята ли?
Понякога го оставям
Както споменах и по-напред, тук е нормална гледка да видиш тръшкащо се дете из площадки и магазини, без родителите да реагират по някакъв начин
При нас спира да се тръшка като не й обръщам внимание,правя се ,че е няма в стаята,незнам от къде ми идва това спокойствие,но помага.Като се успокои и разбира,че няма да стане на нейното се заиграва с други неща и до там.Първо й обяснявам,че това,което иска не може да го получи,но като видя,че тя продължава да реве настъпва при мен едно невероятно спокойствие и всякаш се предава и на нея.Имало е моменти,когато(и то скоро ми се случи)си удряше главата в стената,тогава веднага й отклоних вниманието с друго и всичко приключи,може би още е малка(1г.9мес.) и затова ми е по-лесно засега да се справя с "ината",ще видим как ще е като порасне малко.