Несигурност/проблем със самата мен

  • 7 816
  • 39
  •   1
Отговори
9 окт. 2016, 11:57 ч.
  • Мнения: 18
Здравейте,понеже не знам към кого да се обърна,а и не знам имам ли проблем изобщо, пиша на вас.
Проблема е,че искам от хората да ми доказват/показват сигурност( или по-точно от само един човек).
Имала съм както дълги(години) така и не чак толкова дълги връзки(месеци).
При кратките е нямало такъв момент,но от както съм в сериозна връзка отново се появи(а се опитвах доста дълго да си повтарям "остави се,не мисли толкова,остави нещата просто да се случват",защото винаги когато почна да мисля сериозно сама се наранявам(почвам да обмислям и премислям,и връщам разговори,събития назад във времето..тормозя се психически).
На малко повече от 20 години съм,мисля че не е нормално да мисля от сега за семейство и за сигурност.
Влюбена съм в човека с който съм,понякога ми прави намеци за общо бъдеще,но се случва и да чуя "ще видим,нищо не се знае" при което аз се сривам на минутата.
Защо съм такава ? Имам ли проблем ? Как да не мисля толкова? Защо на тези години аз мисля за семейство ?
Едно уточнение - не мисля как да имам деца следващите 1-2 години,но ми се иска да знам,че искат от мен това,иска ми се с приятеля ми да говорим за общо бъдеще,по някакъв начин да съм сигурна,че този човек иска нещо повече от мен.
Не съм нормална ли ? Нещо ми има ли ?
Когато ми намекне нещо за бъдеще аз почвам да мисля,да планирам,да се радвам.
Не съм ревнив човек,чувствителна съм,но се старая да не го показвам.
Чувствам сигурност само когато сме заедно,но остана ли сама,спорим ли за нещо аз го приемам като трагедия,едва ли не.

# 1 9 окт. 2016, 12:07 ч.
  • Мнения: 1 547
В стабилно семейство ли си израснала? Какви са отношенията ти с баща ти?

# 2 9 окт. 2016, 12:12 ч.
  • Мнения: 18
Цитат на: Марена в нд, 09 окт 2016, 12:07
В стабилно семейство ли си израснала? Какви са отношенията ти с баща ти?
Стабилно - не знам как да разбирам тази дума,но да кажем средностатистическо.
Родителите ми са заедно,карали са се много(повече,когато бяха по-млади),била съм свидетел на техни скандали.С баща ми се разбирам, с майка ми -  не чак толкова.
Когато се преместих в друг град не съм имала проблемите на привързаните деца( имам предвид,че не ми е било тъжно или не съм изпадала в депресия от това,че съм далеч от родителите си и т.н.).
Не съм от най-привързаните деца,от малка се справям сама.

# 3 9 окт. 2016, 15:07 ч.
  • София
  • Мнения: 12 163
Просто си малка още. Развий си останалите аспекти от живота достатъчно и няма мъжете или даден мъж да е в центъра му и няма да се напрягаш от това какво ще стане с отношенията ви. Каквото и да е нещото, ако е само едно и е единствено важно в живота ти ще те напряга така. Затова психолозите рисуват живота като торта с много парчета, а от тях мъжът, връзката, брака с него е само едно. Виж си останалите парчета колко и какви са – учение, работа, приятели, спорт, хобита, развлечения, интереси и си ги обогати. Фокусирай се върху това да развиваш тях и всичко ще бъде наред. Тогава ще знаеш, че дори едно парче да липсва с останалите ще компенсираш временно или завинаги и няма да се чувстваш ненормална. А и няма да си проваляш отношенията с мъжете, защото съгласи се, че ако за някой си целия свят, то това освен романтично е безкрайно натоварващо, притискащо и даже плашещо. Колко неща могат да се случат в една връзка, за да те разнообразяват ежедневно и до безкрай? Ето, ти измисляш въображаеми такива, ама пак ще са крайно недостатъчни, за да ти запълнят живота и сама ще стигнеш до извода, че е нужно повече, за да живееш пълноценно.

# 4 9 окт. 2016, 16:57 ч.
  • Мнения: 2 850
Мисля, че си от хората, които търсят щастието извън себе си. Иначе казано - щастлива си, само когато си влюбена и е взаимно. Ако приятелят ти е малко над 20, нормално е да не мисли за брак на този етап. Освен това на 20 години мислиш по един начин, на 25+ по друг начин. Сега искаш семейство,а на 25+ може да искаш развитие в кариерата. Не бързай да взимаш важни решения.
 Няма лошо да обичаш приятеля си, лошо е, когато го поставяш в центъра на съществуването си и настроението ти зависи от него. Тревожността идва от това, че се чувстваш значима, когато си във връзка. Наслаждавай се на любовта, радвай се, че я имаш,заслужаваш да си щастлива и да те обичат. Но обичай и себе си, развивай себе си - учи това, което ти харесва работи нещо, което ти удовлетворява, създавай приятелства, прави нещо, което ти допада. Може да ти звучи клиширано, но е вярно - тези години са за лудеене, за свобода и за теб самата, няма как да се връща времето назад, не ги пропилявай.

# 5 9 окт. 2016, 17:37 ч.
  • Мнения: 18
Бояна: точно това е проблема ми при мен,че това парче като липсва се чувствам тъжна.
Ако в ученето нещо не ми се получава - пак се натъжавам.
Аз не го задушавам,бих казала дори,че това е връзката,която съм искала ( преди са ме ограничавали много).
Просто сама си внушавам някакви неща,но се опитвам да не го показвам.
И колкото и малка да съм,е факт,че повечето ми познати вече имат деца или поне живеят заедно с половинките си.
Svetlina*: с приятеля ми имаме няколко години разлика,той по-скоро се опитва да се съобразява с мен и моите години,а в същото време аз искам някакви неща,които не ми ''отиват''на възрастта.

Опитвала съм се да се натоваря(курсове,приятели,учене )и то до толкова,че вечер душ и към леглото  - става,но по някое време самата аз не издържам на такова натоварване и мислите отново се появяват..

# 6 9 окт. 2016, 18:13 ч.
  • София
  • Мнения: 12 163
Цитат на: misunderstood55 в нд, 09 окт 2016, 17:37
Бояна: точно това е проблема ми при мен,че това парче като липсва се чувствам тъжна.
Ако в ученето нещо не ми се получава - пак се натъжавам.

Еми тъгата е нещо нормално. Човек не може да е щастлив непрекъснато. Ако си доволна като се проваляш или нещо не ти се получава, тогава ще питаме кой ти е дилъра  Wink

# 7 9 окт. 2016, 18:13 ч.
  • Мнения: X
misunderstood55 не си виновна ти. Няма значение, че си малка, рано ти е за женене и тн, няма значение в какъв етап е връзката ви, един мъж трябва да ти дава сигурност и точка. Аз като тийн съм ходила със страхотен човек и въпреки че нито женитби, нито планове сме имали на тия години, пак съм имала нужда от подобна сигурност и съм я получавала. Когато някой те обича, той е предсказуем, него го е грижа - за твоето добруване, справяне, просперитет, постижения и тн, а не те кара да ходиш с най-неудобните си обувки и да го мислиш дали няма всеки момент да се извърне и да ти хвърли в лицето съмнения и неудобства.
За съжаление, тоя сорт неща не могат да бъдат обяснени на другия и да му се даде идея или формула как да те направи спокойна и доволна. Но пък е добре да знаеш, че вината наистина не е в теб. Ще си изпатиш сега малко и в бъдеще ще се научиш да разкарваш всеки, който те затормозява с полу-почти намерения.

# 8 9 окт. 2016, 18:39 ч.
  • Мнения: 420
Цитат на: misunderstood55 в нд, 09 окт 2016, 11:57
...но се случва и да чуя "ще видим,нищо не се знае" при което аз се сривам на минутата.
.......но ми се иска да знам,че искат от мен това,иска ми се с приятеля ми да говорим за общо бъдеще,по някакъв начин да съм сигурна,че този човек иска нещо повече от мен.
Когато ми намекне нещо за бъдеще аз почвам да мисля,да планирам,да се радвам.

Нормална си, напълно нормална. Но имаш проблем с контрола. Искаш да планираш и знаеш какво сте стане след време, но това е невъзможно. И това, че е можеш да контролираш бъдещето те дебалансира. Животът не ни дава гаранции, че ще реализираме плановете и мечтите си. Приеми го.
Обикновено такова силно его и желание за контрол се развива, когато в детството е имало, най-грубо и общо казано, емоционални дефицити, несигурност, изоставяне (или усещане за изоставяне, не обич...). Тогава, като защитна реакция, се развива силно его, с цел да се запази индивида от евентуално страдание. Напълно е нормално като реакция, но ти причинява болка а теб, на първо място, а в по-засилена степен и на околните, ако допуснеш да станеш изискващ и желаеш да контролира всичко и всеки индивид.
Евентуално, дори бих могла да допусна, че не шофираш, не от недоверие в себе си, а в другите на пътя...
По това, което съм цитирала, и което лично мен ме впечатли, има и известна доза несигурност в теб. Искаш да получиш потвърждение за стойността си от външен човек...Неправилно е, някой ще те харесват, други не, а ти си все същата. Та каква си всъщност знаеш сами и единствено ти, и само ти можеш да се оцениш, никой друг.

# 9 9 окт. 2016, 22:46 ч.
  • Мнения: 35 983
за мен не е нормално да строиш въздушни кули върху намеци /реални или въображаеми/ и да се сриваш в следващата секунда  Peace

# 10 10 окт. 2016, 00:00 ч.
  • Мнения: 272
Седнете и говорете.Кажи му , че се чувстваш несигурна и разбери той как вижда нещата.Аз също се сгодих на 21,макар , че още нямаме брак и деца.Така поне ще знаеш на къде вървиш и дали си струва да продължиш.Ако вижданията ви и желанията се различават,значи просто не е ТОЙ.

# 11 10 окт. 2016, 09:24 ч.
  • Мнения: 18
Цитат на: Nesiha в нд, 09 окт 2016, 18:13
misunderstood55 не си виновна ти. Няма значение, че си малка, рано ти е за женене и тн, няма значение в какъв етап е връзката ви, един мъж трябва да ти дава сигурност и точка. Аз като тийн съм ходила със страхотен човек и въпреки че нито женитби, нито планове сме имали на тия години, пак съм имала нужда от подобна сигурност и съм я получавала. Когато някой те обича, той е предсказуем, него го е грижа - за твоето добруване, справяне, просперитет, постижения и тн, а не те кара да ходиш с най-неудобните си обувки и да го мислиш дали няма всеки момент да се извърне и да ти хвърли в лицето съмнения и неудобства.
За съжаление, тоя сорт неща не могат да бъдат обяснени на другия и да му се даде идея или формула как да те направи спокойна и доволна. Но пък е добре да знаеш, че вината наистина не е в теб. Ще си изпатиш сега малко и в бъдеще ще се научиш да разкарваш всеки, който те затормозява с полу-почти намерения.

Проблема е,че тези съмнения и неудобства ги създавам аз,сама си внушавам.
Ако ми каже нещо съвсем малко аз го приемам като нещо много голямо ( в това вкл. и когато ''нещото'' е хубаво).

# 12 10 окт. 2016, 09:29 ч.
  • Мнения: 18
Цитат на: canadianmom в нд, 09 окт 2016, 18:39
Цитат на: misunderstood55 в нд, 09 окт 2016, 11:57
...но се случва и да чуя "ще видим,нищо не се знае" при което аз се сривам на минутата.
.......но ми се иска да знам,че искат от мен това,иска ми се с приятеля ми да говорим за общо бъдеще,по някакъв начин да съм сигурна,че този човек иска нещо повече от мен.
Когато ми намекне нещо за бъдеще аз почвам да мисля,да планирам,да се радвам.

Нормална си, напълно нормална. Но имаш проблем с контрола. Искаш да планираш и знаеш какво сте стане след време, но това е невъзможно. И това, че е можеш да контролираш бъдещето те дебалансира. Животът не ни дава гаранции, че ще реализираме плановете и мечтите си. Приеми го.
Обикновено такова силно его и желание за контрол се развива, когато в детството е имало, най-грубо и общо казано, емоционални дефицити, несигурност, изоставяне (или усещане за изоставяне, не обич...). Тогава, като защитна реакция, се развива силно его, с цел да се запази индивида от евентуално страдание. Напълно е нормално като реакция, но ти причинява болка а теб, на първо място, а в по-засилена степен и на околните, ако допуснеш да станеш изискващ и желаеш да контролира всичко и всеки индивид.
Евентуално, дори бих могла да допусна, че не шофираш, не от недоверие в себе си, а в другите на пътя...
По това, което съм цитирала, и което лично мен ме впечатли, има и известна доза несигурност в теб. Искаш да получиш потвърждение за стойността си от външен човек...Неправилно е, някой ще те харесват, други не, а ти си все същата. Та каква си всъщност знаеш сами и единствено ти, и само ти можеш да се оцениш, никой друг.
Гледам да не ангажирам хората около мен с това,много чувствителна съм,но и това не показвам много.
Може би трябва по някакъв начин просто да се изкл.,да не бъда себе си,да не си позволявам да мисля по този начин.
(за протокола - шофирам)

# 13 10 окт. 2016, 09:35 ч.
  • Мнения: 18
Цитат на: Нежна целувка в пн, 10 окт 2016, 00:00
Седнете и говорете.Кажи му , че се чувстваш несигурна и разбери той как вижда нещата.Аз също се сгодих на 21,макар , че още нямаме брак и деца.Така поне ще знаеш на къде вървиш и дали си струва да продължиш.Ако вижданията ви и желанията се различават,значи просто не е ТОЙ.
Проблема е,че в предишните ми сериозни връзки все е имало някакво планиране(за деца - не,но запознаване с родители или просто обсъждане на ''един ден бих искала ..''),но в тази връзка не е имало.
Когато сме заедно не ми липсва нищо,но остана ли сама започвам да се тормозя.
До сега не сме говорили за в бъдеще,естествено обсъждали сме важни неща-битовизми или ако е имало проблем просто сме сядали с ''да поговорим?'',а за останалото аз просто не знам как да подхвана разговора.Не искам да започвам с ''да поговорим'', защото мисля,че ако стана много сериозна от началото на разговора ще го притисна.Искам по-скоро изобщо някакъв разговор за това,да има на какво да стъпя.

# 14 10 окт. 2016, 19:53 ч.
  • Мнения: 2 850
От колко време сте заедно? Ти какво искаш да планираш в близко бъдеще - да живеете заедно?

Препоръчани теми

Започнете да пишете...

0 резултати за

Добави филтри

Групи

Теми

Автори

Период

-

      Facebook login функцията е временно ограничена.

      Функцията за вход чрез Facebook login временно е ограничена.

      Можете да влезете във форума, като използвате потребителското име/имейл и паролата за BG-Mamma профил, които сте получили след регистрацията.

      Ако не пазите писмото и не помните паролата си, можете да използвате функцията "Забравена парола".

      Ако имате нужда от допълнително съдействие, пишете ни.

      Молим да ни извините за неудобството!

      Забравена парола? Вход

      Общи условия

      Приемайки общите условия за ползване на сайта, потребителят се съгласява да се запознае с правилата и политиката за ползване на форума и да ги спазва, както и при ползването на сайта да съблюдава българското законодателство, интернет етиката, правилата на морала и добрите нрави.


      НЕГ.БГ АД не гарантира за достоверността и пълнотата на съдържанието и не гарантира, че предоставените услуги ще удовлетворят изискванията на потребителя, нито че ще бъдат непрекъснати, навременни и сигурни. С приемането на общите условия потребителят се съгласява, че използването на предоставените услуги и информация е изцяло на негов риск и отговорност.


      НЕГ.БГ АД няма задължение да извършва наблюдение на информация, публикувана от потребителите, както и на информацията, съхранявана, пренасяна или направена достъпна чрез сайта, нито да търси факти и обстоятелства, указващи извършването на неправомерна дейност от страна на потребител.


      НЕГ.БГ декларира, че потребителските данни няма да бъдат предоставяни на трети лица, освен при поискване от съответните компетентни държавни органи или длъжностни лица, които са оправомощени да изискват такава информация съгласно действащото законодателство.


      НЕГ.БГ АД си запазва правото да изпраща анкети за проучване и подобряване на удовлетвореността от предлаганите стоки и услуги, маркетингови проучвания с цел разработка и предлагане на нови стоки и услуги в сайта, както и непоискани търговски съобщения до регистрираните потребители с цел информиране за нови услуги и стоки, предлагани от дружеството.


      Затвори

      Активация на акаунт

      Здравейте,

      Включете се в проучването на Frosch относно вашите предпочитания за почистващи препарати за дома. Попълнете анкетата сега – отнема само 2 минути.
      Благодарим ви предварително!

      Към анкетата

      Здравейте,
      Искаме да направим BG-Mamma вашето още по-любимо място за споделяне. Помогнете ни, като отговорите на въпросите в тази анкета:

      Към анкетата