Давате ли религиозно възпитание на децата си?

Съгласна съм, че християнството проповядва морални ценности, които имат общочовешко значение. Не съм съгласна, че те могат да се научат само от християнството.

Не искам децата ми да принадлежат към никое изповедание, защото организираната идеология води до подчиняване на личността на каузата. Оттам идва и нетърпимостта към различния, а християнството хем проповядва смирение, хем налага вярата със сила - да не се обръщаме към примерите от историята, те са безброй. И сега католици и протестанти воюват в Северна Ирландия - в името на един и същ всепрощаващ Бог. Защо едните да се прави, а другите - не? Защо да налагам на децата си избор на изповедание, което се отличава от другото по формата, ритуала, не и по същността, но ги поставя в позиция на противопоставяне спрямо ДРУГИТЕ?

Децата ми са запознати с християнската митология, но именно като митология - по същия начин добре се ориентират в кръвосмешенията и безумствата на старогръцките богове, но това не означава, че вярват в тях. Просто това е основата на европейската култура. Хуманистичните ценности се основават на тази култура и смятам, че е важно да се ориентират в нея. Но това не е вяра. Това е избор на ценностна система на основата на разнообразна информация.

Разбирам нуждата на хората да вярват. Да смяташ, че има някой по-силен, който бди над теб и над децата ти, е голямо упование. Това носи на много хора умиротворение и увереност. Но аз съм за личната отговорност.

Ние със съпруга ми не сме вярващи и спазваме христянските традиции заради купона, а и православното христянство го свързвам с българските ценности.
Обаче заведохме баткото да гледа филма за Исус и обсъдихме с него историята. Не мисля, че я възприе от религиозна гледа точка, а по-скоро като история.
Освен любопитство, не забелязвам религиозни наклонности в моето дете, но защо пък да не знае защо празнуваме Коледа и Великден.

Иначе и аз съм за персоналната отговорност. Значи, някой ще краде и лъже, ще опропаст чужд живот, после ще се покае и Господ ще му прости. А Исус ще му поеме греховете. Не е коректно. Има си закони на морала, които трябва да се спазват, за да живеят хората в разбирателство. Който не ги спазва - наказание.

Ходила съм на евангелистки сбирки. Най-дашните девойки, пушачки и пиещи бяха сред най-смирените вярващи. И след сбирката си продължаваха опростени. В православната църква, която знам, най-големите клюкарки и сплетници пееха богуугодно в хора.
Четат Библията, тълкуват я и се чувстват спасени.

Иначе нямам против вярата на хората, обичам да си философствам с вярващи /ама те избягват или повтарят като развалена плоча едно и също/, но нещо не ме лови религията.

Нямах време да прочета всичко ,но темата ме вълнува.Аз съм възпитавана от атеисти,съпругът ми също.Но в един определен период от развитието си започнах да си задавам много въпроси и търсех отговорите , но на тях християнството не дава такива.Не харесвам прекалените ритуали и търсенето на бог в църкви и синегоги.Не мисля ,че Бог е страшилище с което трябва да плашим децата или близките си.След много обстойно проучване на всякакъв вид религии стигнах до извода ,че на Бог не са му нужни религиите ,те са измислени от хората ,за да се манипулират по-удобно . Голяма част от моите отговори се крият и в квантовата физика,но тя доказва в голяма степен ,че нашият свят и времето също не са абсолютната реалност която сме свикнали да възприемаме за истинска.Може би звучи объркано но доказателства много.Та накратко-  да Вярвам вБог ,вярвам ,че Той е във всичко и навсякъде и ,че е една безкрайна любов която ние неможем дори да понесем.Бог за мен е навсякъде където и да погледна.Уважавам неговото творение и за това съм вегетарианка.Децата си също съм възпитавала да обичат хората и животните и живота си ,да го уважават и да се борят за него защото всеки миг е подарък от Бог.В къщи открито си говорим за Бог и това не е тема която притеснява мен или съпругът ми.В същото време сме много готини сведски хора и празнуваме всички  по големи христиански празници.Вярвам ,че нищо не  е създадено случайно и нищо не се губи ,само се трансформира от една материя в друга защото така е пожелал Бог.

Да, искам децата ми да знаят за Исус, молим се преди храна и в началото на деня, разказваме си истории от Библията, Роско е силно впечатлен от филма за Исус, искам децата ми да знаят, че колкото и много да ги обичам има един с по голяма любов от моята, Който бди над тях и ги закриля. Аз съм протестантка, но планираме когато Йони стане на 3 годинки да ги запишем в Православната детска градина и една от причините за това е да знаят че сме различни като вярващи, някой се молят на икони и палят свещи, други-не, ходим в различни църкви, но имаме един Бог, който се грижи за нас и ни обича.
Цвете, както и останалите майчета атеисти, надявам се един ден ако ви се наложи да приемете избора на децата си. Защото аз съм свидетел на една не дотам лицеприятна история. Вуйчо ми е върл атеист, никакъв Бог, никаква добра сила, бил е красавец, първенец на випуска, винаги е успявал с каквото и да се захване, вуйна ми не пада по долу. Братовчед ми когато беше на около 18 години започна да посещава сбирките на Дъновистите, честно си признавам не знам нищо за религиозните им вярвания, само за ритуалите на Рилските езера и здравословния начин на живот, който водят. Вуйчо ми не можа да го понесе, започна тормоза у тях, момчето прекъсна образованието си, а после го вкара и в психиатрична клиника, и до сега вуйчо ми процедира така, когато браотвчед ми иска да направи нещо с живота си, което не се връзва с представите на вуйчо ми го вкарва в психиатрията. Толкова ми е болно, защото братовчедите ми са страхотни момчета( близнаци са)
Спокоен ден момичета, важното е да се обичаме и децата ни да знаят, че винаги сме зад тях и ги подкрепяме, каквото и да решат

Аз и съпруга ми сме християни, протестанти. И възнамеряваме и възпитаваме детето си в ценностите и морала на християнството. Надявам се да съумеем да го запознаем с Бога и се надявам той да направи най разумния избор. Все пак не мога да огранича свободната му воля и последната дума ще е неговата. Всеки има право на избор и няма право да налага избора си на друг. Все пак любовта изисква да дадеш свобода. Както и Бог ни е дал свобода.

Това ще е и моя подход

Е, хайде сега! Нима някъде някой проповядва да се върши зло и че то така и така ще ни бъде простено - по-добре да не се лишаваме от него! А хората са всякакви - това не прави Християнството по-лошо!

"О, свещена простота."
Наистина са блажени, защото не си задават въпроси и не се сблъскват със "суровата" истина по пътя на мисълта.

На въпроса - говорим си за религиите като за приказки.

Е, да, това е най-лесно да се каже.  Определено не съм стигнала до вярата по пътя на най-малкото съпротивление, ако това искаш да кажеш. А ако не искаш да кажеш това, избери някой по-различен стил на изразяване. Разбирам, че е трудно за невярващ човек да си представи това, но по този начин наистина се накърняват най-съкровени чувства на хората. Дано не съм те обидила, но е наистина огорчаващо.

Нямаше за цел да звучи обидно.
Простотата не е обидна. Аз обичам простотата по принцип.
(Не простотията)

Ставаше дума за това, че вярващите в религии хора по-лесно се утешават.
Те имат всички нужни обяснения за един спокоен живот. 

Разбира се, нали точна затова им оставяме свобода на избор.


 

И аз бих се подразнила, защото това е чиста проба пропаганда.
А религиозното възпитание на децата, според мен, зависи от семейството, в което се възпитават те. Затова разни институции - училища, детски гпрадини, не бива да се намесват и да натрапват филмите си, примерно. Защото всяко недоразбрано нещо, много лесно може да стане криворазбрано  и т. н.

Migito, поздравления за дългия отговор! Но за нещата, които се отнасят до Православието имаш много неточности. Няма да ги уточнявам, защото колкото и да си говорим накрая всеки пак ще си пее неговата песен.
При такива сравнителни характеристики на вероизповеданията е по-добре да се поставят нещо като въпроси, точки и т.н. и всеки да опише в какво и защо вярва неговата религия. Едва тогава мисля, че написаното ще бъде вярно, изчерпателно и без насмешка.