Сродни души и пламъци близнаци

  • 4 516
  • 4
  •   1
Отговори
  • Мнения: 32
Здравейте на всички Simple Smile
Разгледах и не можах да не забележа отсъствието на подобна тема в групата.
Интересно ми е колко от Вас са чували,чели,мислили по темата за сродните души и пламъците близнаци?
Какво мислите по въпроса и имате ли да разкажете нещо от свой личен опит или от разкази на хора около Вас?
Съществува ли подобна връзка между хората и усещали ли сте ирационални чувства към определен човек?Какви са били тези чувства,как си ги обяснявате и какво се случи?
Интересували ли сте се от този тип връзки и какво сте научили?
Надявам се да обменим опит,гледни точки и мъдрости  Laughing Hug

# 1
  • Мнения: 8 804
Мислила съм по темата, обменяла съм мнения с други хора по нея.
Стигнахме до интересно и необичайно виждане по въпроса, сродната душа е възможно да бъде наша проекция. Аз лично подкрепям автора на Матрицата 5, който твърди, че сродната душа е такава, която е събрала достатъчно силен енергиен заряд, за да може за един определен живот да се раздели в две тела и да има силите да анимира и двете. Това означава, че на практика е възможно да срещнеш "себе си" някога. Вълнуваща мисъл. Simple Smile
Иначе когато срещнеш някой, с когото се разбираш и имаш чувството, че с този човек имаш някаква духовна връзка, това е възможно да е душа, която "познаваш" от предишно съществуване.
Това са само предположения, разбира се. Не съм срещала своя сродна душа, нито съм изпитвала към някой срещнат такива чувства.

# 2
  • Мнения: 1 211
Aз мога да говоря много обстойно по тази тема. Имам подобен опит и именно тази случка ме накара да се отворя повече към духовното и да израсна изключително много. Просто подобни връзки и емоции са толкова силно наситени, че те чупят отвътре и ставаш различен човек. Писала съм и на други места за тази история, но тъй като темата е конкретна ще напиша накратко и тук.
Преди 12 години в моите тийн години срещнах един човек. Той беше доста по-възрастен от мен, а аз тогава бях много против подобни отношения. Още при първата среща усетих нещо изключително силно, което ще помня цял живот. Единствена мисъл, която ми е останала като спомен е "Искам да съм около този човек". По-голямата част от спомена е емоция. Силна и запомняща се. Минаха години и по стечение на обстоятелствата аз трябваше редовно да се срещам с този човек. Емоцията не премина, а аз тогава съзрявах и не разбирах много какво се случваше. Борех се и със себе си, поради огромната разлика в годините. Борех се с чувствата си. Един ден, след един свой сън...аз осъзнах силната си любов. Сега от позицията на времето, не знам колко това е любов. Просто не се побира в никакви стандарти. Просто е много силно и разрушаващо привличане. Аз съм по-емоционалната от двамата и започнах да показвам чувствата си. Той беше по-отдръпнат, но винаги ме е забелязвал и уважавал. Между нас просто си имаше връзка. Той също с години се бореше, защото е морален човек. А аз бях малка. Минаха още години и пътищата ни се разделиха. Аз имах влюбвания и разлюбвания, той също. Даже беше сгоден, но в последствие нещата се развалиха и той се раздели с годеницата си. Единствената връзка, която поддържахме в рамките на повече от пет години е била, чрез смс за празниците. Пък и аз винаги съм мислела преди това, че чувствата са само от моята страна, поради неговата сдържаност. В последствие разбрах, че не е било така.
След години се срещнахме отново и огъня се разгоря, два пъти по-силно. Аз вече бях доста по-голяма и осъзнавах привличането още по-ясно. Чувството, което изпитвам покрай този човек е на абсолютно спокойствие и мир. Имам чувството, че го познавам от хиляди години. Той също е така. Пътищата отново ни се разделиха и той доста ме нарани, защото не спря да се бори срещу себе си и отношенията ни. Това обаче промени мен. Разруши ме...изгради ме. Благодарна съм му. Нямам подобна връзка с никого и колкото и години да минават, нещата не стават по-слаби.
Аз бях наранена и се затворих доста към него, за да се пазя. Въпреки това, вътрешното ми влечение към него не намаля. Той сега е доста по-влюбен и открит от преди, но сякаш съдбата отново ни пречи.
Дълго обвинявах живота, че е несправедлив. Не разбирах, как може да ме разделя толкова години от човека, когото най-много обичам. Сега обаче осъзнах, че именно това е целта на задачата.
Ако не обичаш някого и не усещаш вътрешна връзка с него, как ще ти повлияе?! Не става!!!
Колкото по-силна е връзката, толкова повече те разрушава. Той вади от мен всичките ми слабости и ме кара да ги преодолея. Точно трудността на отношенията ни, ги прави толкова дълбоки, наситени, емоционални и смислени. Това за мен са сродните души и целта именно е да ни помогнат да се развием.
Не е лесно, но пък е полезно.

# 3
  • Мнения: 32
Malko_Slance,започнах тази тема,защото на мен ми се случи такова нещо.Радвам се,че сподели историята си тук.
Четейки наистина се припознах със страшно много неща.Даже да не кажа с някои 1 към 1.
След като започнах да си задавам въпроси за това какво ми се случва,какво ни се случва на нас с този човек,открих много от отговорите-интересувах се,четох,мислих и действително,както каза ти,тази връзка ме разруши и ме изгради отново,превърнах се в много по-осъзнат,отворен и пълноценен човек,борих се с най-страшните си демони и израствам всеки ден.
Със сигурност и ти си преживяла много и си личи,че разбираш за какво говоря.
Ще ми се да чувам колкото се може повече подобни истории от хора,които осъзнават смисъла на човешкия живот,на проявлението ни на Земята.Досега на човека с подобни сили го извисява и в подобни връзки даже малко насилствено израства.Още много мога да говоря,разбира се. Аз съм в период на изучаване,приемане и разбиране и съм отворена да изслушам въпроси и отговори по такива теми.Човек се учи,докато е жив! Simple Smile

# 4
  • Мнения: 169
Сродните души се познават от многобройни минали животи и винаги се срещат с цел да си помогнат един на друг в духовното израстване.Целта на тези срещи е не любовна връзка, често те са с човек от същия пол като нас, което смущава участващите, поради силното привличане мислят,че са станали обратни. Винаги тези души са тук да ни дадат нещо, да ни научат на нещо. Когато това стане, единият или и двамата решават да прекратят отношенията, но споменът остава за цял живот.Не бива да се опитваме изкуствено да продължим отношенията, когато задачата на другия е изпълнена, а да сме благодарни, че е бил част от живота ни. В днешната епоха на Архангел Михаил това е един от начините му да подтикне хората към истинско духовно израстване. Трябва с интерес да подхождаме към всеки, когото  Бог постави на пътя ни със съзнанието да разберем какво ни свързва с него. Трябва да изпитваме преклонение към всички сложни сценарии и ситуации, които духовният свят е наредил и замислил от хиляди години, за да ни свърже с този човек. Гова, което пиша, е резултат на собственото ми израстване от такава една среща, макар че всеки има доста повече души от собственото си духовно семейство, с които се среща в живота си.

Общи условия

Активация на акаунт