Хиперактивно ли е детето ми?

В този подфорум http://www.bg-mamma.com/index.php?board=413 има тема за деца с диагноза Хиперактивност с дефицит на внимание, по-добре попитайте там, тук едва ли ще се включат много майки на хиперактивни деца.

Иначе част от нещата могат да се приемат за нормални за тази възраст, но моят съвет е да направите консултация с невролог за ваше спокойствие.

Ако твоето е хиперактивно, значи и моето е такова. Абсолютно същия е с изключение на това, че когато нещо му хареса може да се занимава с него малко повече от 3 минути, но няма да е цял ден със сигурност.
Признавам си не съм запозната много с термина, но мисля че много се злоупотребява с него. Всяко второ дете е хиперактивно, а преди са им казвали просто буйни. Свекърва ми се кълне , че мъжа ми е бил същият на тази възраст, това не му пречи да е пораснал, да е имал хубав успех в училище, да е завършил  университет, да работи и каквото и да е такова.

Здравейте, все есно описвате моето дете. Той вече е на 4 и спи спокойно вечер, за обяд спи само в градината. Вкъщи ако спи на обяд, вечер ляга след 12, ако не му се спи и го сложа изхвърля всичко от кошарата, (още спи в нея) дори матрака. Още изпада в истерии, но имам един спомен беше на около 2 г., не искаше да ляга за обяд, а едвам си държеше очите отворени, с баща му се опитвахме да го приспим, но не се получаваше. Беше лято, целият се изпоти, аз го събляках гол и така тича по двора и пищя 1 час, после сам се успокои и заспа. Когато изпадне в истерия нищо не помага, дори напротив, ако се опитам да го успокоя още повече пищи. Напоследък започна да се успокоява с гушкане, а преди ме удряше като го гушна. Буди се през ноща, но вече много рядко. И на мен ми е интересно нормално ли е това?През останалото време е нормално дете, но като изпадне в истерия е нещо страшно. Заглежда се във филмчета, но няма желание да му се четат приказки, само някой кратички любими,ако не му харесва започва да затваря книгата, да си слага ръцете, така че да не виждам или да скача върху книгата. Не обича да рисува и да оцветява, не може да нарисува нищо и оцветява много зле, нещата които оцветяват в градината при ниго са почти празни. Имаха за домашно да изрязват от едни листи, а като се прибрахме той ги смачка и ги хвърли в коша. Играе с конструктор доста време, както и с пясък, а понякога и с пластилин, реди си колички и т.н. Предпочита да руши, отколкото да гради.И моята свеки твърди че и ММ е бил така, до 1ви -2ри клас после се е укротил, но пак е бил див. С неща, които са му приятни се занимава дълго време, но ако му е скучно намя шанс да му се задържи вниманието.И моето дете имаше период на удряне на деца, но бързо премина.

Не мисля, че описаните неща са за диагноза.

Яде ли много сладки неща?
В дните, в които не е на ясла поведението му същото ли е?

На тази възраст едва ли може да се говори за хиперактивност, с или без дефицит на вниманието, поради така или иначе незрялата нервна система на децата. Диагнозата по-скоро би предизвикала смях в редиците на психолозите и логопедите.

Описаното поведение е в рамките на нормалното. Явно просто сте изтощена и/или очакванията Ви са по-високи. Допълнитено се нагнетява обстановката от информацията, която идва от яслата.

Все пак държа да отбележа, че не съм лекар (нито психолог) и че ако имате съмнения, трябва да се обърнете към специалист, дори просто за Ваше успокоение и/или за да се отхвърли възможността.

П.П. Действително, ходенето на ясла се отразява в/у поведението на децата вкъщи след това (при общуване с родителите), отделно неправилното хранене дава много излишна енергия, която се канализира в истерични пристъпи. Те не могат съвсем да се избегнат, но могат да се сведат до минимум, ако се спазват определени правила и се следи детето и се задоволяват физиологичните му нужди (глад, жажда, тоалетна, умора) и емоционалните му нужди (мама, тати, игри).

  Добре казано

Нашата педиатърка назоваваше такива ситуации и и поведение като т.нар ,невротични прояви у децата,които се наблюдавали във всяко второ дете,така че се таксува като период и трябва да се стиснат зъби и да се изтърпи положението от родителското тяло

Нека си го изживеят мъниците,че и на тях не им е лесно в наши дни,психиката се изморява много по-лесно от заобикалящата среда,всичко си оказва влияние -от храната ,до каквото се сетиш,недейте да поставяте диагнози и определения,оставете дечицата на мира,радвайте им се и се надявайте,че всичко ще се израсте с времето

bru_netkata,здравей, и моето момченце е на 2 години и 4 месеца и както твоето до преди 5 месеца се тръшкаше за какво ли не, но това отмина. От както започна да разбира повече нещата се нормализираха и с повече говорене от моя страна. Смятам че това са периоди през които децата преминават през различно време. Искам да те попитам също така твоето дете говори ли, защото моето дете преди да започне да казва отделни думички правеше такива изблици на нервност и от това, че не разбирам какво иска. Само да отбележа, че все още не ходи на ясла, а мисля да тръгне направо на градина другата година живот и здраве. Надявам се бързо да отмине всичко, желая ти успех. 😄

Моето не тича чак толкова много, даже не е по тичането, по-скоро по поразиите, като всяко дете.. Обаче като се изнерви за нещо и почнат истериите, няма успокояване. Ако не му обръщаш внимание-не помага. Не помага с успокояване, с нищо. Забелязах, че помага ако го оставя сам в стаята и изляза. За две, три минути идва спокоен и ме търси да се гушкаме. Чувствам се гузна и виновна, че го оставям в момент на буйстване, но нищо не помага, нищичко. 

Хубави са тези надежди, но с подобни успокоявания как всяко второ дете било такова, което е далеч от истината и как еди кой си бил такъв, а после как се кротнал, може да се изгуби ценно време за реакция и работа с детето. По-добре да се направи излишна консултация със специалист и той да потвърди, че с детето всичко е ОК, отколкото със залъгване и самоуспокояване да се изгубят години. Ако има проблем и се изгуби време, после ще е още по-тежко.

the wishmaster, то така или иначе ще се „изгуби“ това време, защото никой уважаващ себе си психолог не би се ангажирал да постави такава диагноза в тази крехка възраст, камо ли пък да предпише лечение. Най-вероятно ще дадат съвет да се изчака и да се наблюдава детето, което авторката на темата очевидно доста добре прави.

Но пък психолозите могат да бъдат полезни с други неща: например с идеи за справяне  в някои трудни ситуации и с оценка на отношенията майка - дете, родители - дете.

За мен ключът винаги е в спокойствието на майката, защото тревожността оказва огромно влияние в/у детето, дори и тя да успява да се владее. Именно това прави тази тема - успокоява.

Леле, благодаря на всички включили се по темата, не очаквах толкова много мнения! Аз също мислих, че пишейки поста си, ще предизвикам усмивки в някой от вас, които имат деца със същото държание, но все пак реших да пиша, понеже знаете, че независимо какъв е проблема е голям плюс той да е открит на време... И понеже реално е доста рано за поставяне на диагноза от специалист, не ми остава друго да го наблюдавам във времето и ако нещата не се променят да направим консултация със специалист, междувременно ще споделя тревогите си на ЛЛ да чуя и нейното мнение. А относно говоренето говори да, с промяна и размяна на букви изговаря думите,  но говори... Ето вчера примерно бяхме на гости на една приятелка и детенцето й, скоро не се бяхме виждали, е моят хубостник не мръдна 15 мин от дивана, такъв срам, такова примерно дете, че все едно не е той , та си рекох "Абе момиче какви филми си вкарваш в главата!"

Напоследък много, ама много се спекулира с тази диагноза.
Всяко второ дете вече може да бъде диагностицирано така.
Истината е, че това е доста по-сериозна диагноза и не бива да се поставя просто ей така от хората, само защото са я чули като понятие и си позволяват да я лепнат на едно здраво буйно дете, без да разбират и осъзнават какво всъщност означава.
В тази възраст детето е по-палаво, отколкото родителят може да понесе. И това е нормалното.

Права си. Но това, което ми направи впечатление, е не поведението на детето, а проблемите със съня. По-точно липсата на нормален сън. Не съм лекар, но ми се струва, че това не е ОК. Най-добре специалист да види детето, дори и само за да отхвърли съмненията.

Как е с фината моторика неспящото детенце?

Добре се справя, реди музайка, заедно редим обикновен пъзел, строи с конструктор, просто ако се случи да не успее от първия път да речем, започва да нервничи и се изнервя много! Нещо друго свързано със съня да споделя-често проплаква, бълнува, върти се, което допускам, че може и да е от изпитаните емоции през деня... Но дейстителни сънят е проблемен от ден първи, след като стана на година започна да спи по веднъж на ден, и то с 300 зора, спи му се през деня, но не заспива и се криви...(познато ви е предполагам)
P. S. Извинете ме, че пиша от др профил, но през телефона съм и затова... Сега се усетих...

Че то и моето до 3г възраст не спеше, от 3 месеца като че ли има подобрение, сега има нощни страхове понякога, но всичко това е нормално, за тях има информация в нета. В началото стават от глад, после ги мъчат зъби, имахме всички възможни периоди на неспане, за които съм чувала.
Но, мен друго ми прави впечатление, изхвърлило всичко от леглото, дори матрака  или на тази възраст. Не обича приказки, или не иска да седне да рисува за повече от 3 сек. И вие твърдите, че всичко това е нормално при 4 годишно дете?! Не съм сигурна. Но пък и аз не съм специалист.
Авторката, а като бебе кога почна да лази, или кога проходи? Имам близко дете с тази диагноза, и в тези отношения беше много по-рано от повечето бебета. Но родителите се успокояваха, че бащата бил такъв, и така докато не тръгна детето на училище, тогава това се оказа голям проблем, сещате се защо. Ако имаш такива съмнения, но не заради съня разбира се, трябва да има и други признаци, тогава наистина е по-добре да потърсиш специалист навреме.

Сега се сетих (бях го забравила), че моят до 2-годишна възраст си удряше главата в стената или в земята като молещ се мохамеданин, ако не стане неговото. Тантруми.
До 2 години и 9 месеца беше почти изцяло невербален, но никога не съм си и помисляла, че е хиперактивен. Това е доста сериозна диагноза.
За съня не мога да изкажа мнение, но след мен са писали други потребители.

Мисля, че диагностика се прави в Св. Никола, Мед. Академия, в случай на нужда от такава, като във всеки случай това не е нещо, което се прави с еднократна консултация. Или поне не се изписват хапове с лека ръка. Да не мислите, че ако не дай си Боже поставят диагноза и изпишат лечение, поведението, съня и пр., мигом се подобряват? Няма такова нещо. Тогава само се започва дългогодишната борба.

По принцип, за да посетите психолог, не е нужно да имате диагноза. Както и можете да посещавате, без изобщо да става дума за диагноза.

Брунетката, все едно описваш дъщеря ми като малка. При нея характерът обаче, се изрази на по-ранна възраст от 2,5 години. Тръшкане, блъскане на главата където и дойде, не искаше да спи, постоянно тичаща... С баща и двамата едвам я удържахме в количката, постоянно се измъкваше от коланите, мяташе се, кошмар малък. Обличах я само с гащиризони, за да мога да я мъкна по-лесно като се затръшка, носех я като торба, а тя мята ръце, крака, пищи. Тия панаири ги правеше не само, когато иска нещо, просто и харесваше да ни нерви. Като бебе и на малко по-голяма възраст, преди да заспи вечер ревеше около 30 - 40 минути с цяло гърло, накрая се тръшваше и заспиваше. Водих я на невролог, казаха, че има наченки на хиперактивност, изписаха и сиропче за успокоение, което успива. Давах и два три дни и реших - по-добре диво и щастливо, отколкото упоено. Ако щеш вярвай, като поотрасна към 4 и малко, сякаш с магия се промени - кротка, спокойна, слуша. Как се случи и до сега не мога да си обясня. Но си мисля, че беше и защото искаше повече внимание от нас. давахме и достатъчно, но тя и сега, вече 11 годишна е много привързана към мен. Единственото, което може да и подейства като наказание е, да спра да и обръщам внимание. Съветът ми е, не се вкарвай във филми разни, не тъпчи малчо с препарати за невротици. Играйте повече, гушкане, търпение. Ще го израсте детето. Понякога нервната система просто узрява по-бавно, не го пришпорвай.

Да, да,това с ритниците и мятането на ръцете до болка познато, и то за дреболии... Относно това кога е проходил-към 1,2 стана стабилен и се пусна,а изобщо не е пълзял, прескочи го този период. Снощи, за да го изморя преди сън, какво гонене и какви игри бяха, просто грохнах  , а той се разби от кеф... 

Хайде и аз да се включа като майка на дете с хиперкинетично разстройство. Не мога да се изкажа категорично за детето на авторката, едно, че е малко, друго, че тя най-добре може да сравни колко от признаците покрива. Моят съвет е, ако има съмнения да консултира детето с детски психиатър - те поставят тази диагноза. На първо време да наблюдава какво го възбужда - храни, напитки, ситуации и да ги избягва. Това с неспокойния сън е сериозен проблем. Ето и някои съвети, които могат да помогнат:
- в стаята, в която спи да няма телевизор, компютър или интересни играчки, които да го разсейват, т.е. в спалня, в която влиза само да спи.
- два часа преди лягане да не прави нищо, което го възбужда - гледане на телевизия, компютър и т.н.
- чаша чай от лайка вечер - лайката успокоява и съдейства за спокоен сън.
- топла вана, баня за отпускане
- пробвай с класическа музика или друга отпускаща като фон докато играете и общувате вечер - спокойни занимания - мозайка, пъзел, конструктор, разглеждане на книжки. Пробвай да му пуснеш приказка, която само да слуша. Гледането изисква да седи а едно място и да следи действие на екран, докато той самият е в покой, за моята вече шестгодишна дъщеря това не е възможно за повече от 5-10 минути. За сметка  на това обича да слуша, докато прави нещо друго.
- повече игри и разходки навън, активни дейности - топка, байк, колело - ако е хиперактивно има повече енергия за изразходване, за да спадне възбудата.
- Ако си гледаш детето в къщи елиминирай следобедния сън. Възползвай се, че най-топло и слънчево е по обед и след обед и ходете в парка или на друго интересно място, където да играе до към 16ч. След това ранна вечеря 18-19ч и в 20.00 - в леглото.


Ляли82, на моята дъщеря й давам Алора и Седивитакс, по препоръка на детски невролог, и има ефект. Детето не е дрогирано, или упоено, но концентрацията й в градината се подобри, сънят й значително се успокои. Това, което описваш - хиперкинетично, с дефицит на вниманието, импулсивен тип не е безобидно и безопасно. Не само ще има проблеми с ученето и дисциплината, съответно ще получаваш оплаквания, че пречи, не внимава, изостава, но импулсите му, ако не се научи да ги контролира могат да застрашат живота му - дъщеря ме седна на перваза на прозореца на 4-ия етаж, вдигала е крак да се качи на парапета, за да гледа долу. Хиперкинетичните деца не се възпитават като другите. Каквито и усилия да полагаш винаги ще цъкат с език, ще коментират как не си го възпитала, ще се оплакват. И още нещо - имаш правото да поискаш образователна подкрепа зза детето си, в рамките на градината - ресурсен учител за индивидуална работа, за да не изостава с материала, психолог, логопед, ако има нужда.

Това е абсолютно вярно. Съжалявам да коментирам начин на гледане на чужди деца, но съм виждала майка, която е много интелигентна, да оставя двегодишно дете пред гигантски плазмен телевизор - по-висок от него -  вечер. Детето изглеждаше като пред стъкло на аквариум от типа "морски свят". За да се успокояло с филмче преди лягане. Със силен звук. В неголям хол - детето се беше почти залепило за "аквариума". После каквото и да се пробваше, детето не можеше да се успокои. Ами и аз не бих могла. Хубаво е да можем да се преборим с част от желанието си за "най-" коли, телевизори и други играчки в името на децата си. (Пиша го не за тези, които го знаят).
Да, децата имат нужда да спят в стая без ТВ, без компютър.
Да ядат без тати и мама около тях в ролята на клоуни - единият прожектиращ филмче, другата увещаваща и пееща.
Малко рязко и оффтопик го пиша, но това е масово.
Инак успех, идете при специалист и не се притеснявайте. Ако усещате, че нещо след прегледа не Ви е ясно, питайте. Ако все още не Ви харесва, поискайте второ мнение. Да, вкарвате се "във филм" - според някои - но отговоростта и решенията са Ваши.

Ужас!
Как е възможно да има деца на тая възраст, които да не могат да се хранят сами!
 А пък и има такива, които спят в леглото на родителите си!
Какви родители, какво нещо!
 

Лоши сме, лоши з

Никой не ви е казал "да не се хранят сами". Интересно защо го чувате
Става дума за това детето да се обяви за злоядо, защото с двама престараващи се родители наоколо не иска да яде. Същото дете яде без проблем с малко повече лично пространство или просто като се остави на мира и види друго дете да яде. СамО си поисква.
Но всеки чува, каквото иска и му е в главата.
А какво общо има с "в леглото на родителите си", вече съвсем остава мистерия. Говорехме за свръхвъзбуждане на дете с филмчета и силна музика преди сън, когато то е склонно към свръхвъзбудимост. Не за естествената му жажда да се гушне с родителите си.
Нищо, всеки разбира според себе си - едни "ужас", други каквото пише. Гузен негонен бяга.

+1. Ама нищо ново във форума.

едно от приятелите на детето ми е като динамо - майката се радва, ако седне пред ТВ и да погледа филмче за 5мин.
енергия има много, постоянно е в движение, постоянно прави нещо, тарталясва без точк аи запетайка и т.н.

диагнозата му е съвсем друга.
посъветвайте се със специалист.
знам, че тази майка води детето на две места, на второто не каза какво са й казали на първото място.
диагнозата се потвърди и аз бях много учудена, защото и аз си мислех, че е хиперактивен, но не би...

Много благодаря на всички включили се  Споделих притесненията си с ЛЛ и тя ни насочи към  детски психиатър в Сф,в  МЦ по детски болести..

Така е най-добре, пък дано притесненията излязат напразни 

Какво се случи след прегледа?

Здравейте,не е прегледан още,последните седмици беше болнав,тъкмо оздравя, тръгна на ясла и на 4-ия ден такъв вирус хвана,че до болница стигна,фебрилен гърч направи и със сиг сега ще правим ЕЕГ,та всичко ще стане ясно...Ще споделя резултата...

Здравейте!
За да се диагностицира дете с ХАДВ трябва то да покрива поне 6 от признаците, но и това е абстрактно, предвид различната степен на засягане и отклоняване от нормата. Не ви съветвам да ходите на психолог, преди да сте направили преглед при психиатър или невролог.
Задължителното в случая е да ограничите използването на таблети, телефони, компютри, както и ТВ. Направете си някакъв дневен режим, запознайте детето с него и се учете да го спазвате заедно, така детето постепенно ще се подготви, ще свикне с часа за лягане и ще се успокои.
Голяма част от пакетираните храни, и глутена в това число, засилват хиперактивните прояви на децата. На някои сокчета дори го пише. Максимално ги избягвайте.
П.С. Както и другите потребители преди мен са казали, последните 5-6 години много се спекулира с тази диагноза и често се поставя на буйни деца, а такива е имало винаги, без нужда да се диагностицират.
Успех!

Кадърният психолог би насочил детето за диагностика при съмнение за абнормност.

Здравейте, аз се присъединявам към препоръките за спиране на тв, и всякакви екрани, повече игри навън, изключване на захар и консервирани храни, и дори изключване на глутена за няколко месеца, но щом е тръгнало детето на ясла, няма как.
Дано се е възстановило детенцето от ясленския вирус!