Хиперактивно ли е детето ми?

В този подфорум http://www.bg-mamma.com/index.php?board=413 има тема за деца с диагноза Хиперактивност с дефицит на внимание, по-добре попитайте там, тук едва ли ще се включат много майки на хиперактивни деца.

Иначе част от нещата могат да се приемат за нормални за тази възраст, но моят съвет е да направите консултация с невролог за ваше спокойствие.

Ако твоето е хиперактивно, значи и моето е такова. Абсолютно същия е с изключение на това, че когато нещо му хареса може да се занимава с него малко повече от 3 минути, но няма да е цял ден със сигурност.
Признавам си не съм запозната много с термина, но мисля че много се злоупотребява с него. Всяко второ дете е хиперактивно, а преди са им казвали просто буйни. Свекърва ми се кълне , че мъжа ми е бил същият на тази възраст, това не му пречи да е пораснал, да е имал хубав успех в училище, да е завършил  университет, да работи и каквото и да е такова.

Здравейте, все есно описвате моето дете. Той вече е на 4 и спи спокойно вечер, за обяд спи само в градината. Вкъщи ако спи на обяд, вечер ляга след 12, ако не му се спи и го сложа изхвърля всичко от кошарата, (още спи в нея) дори матрака. Още изпада в истерии, но имам един спомен беше на около 2 г., не искаше да ляга за обяд, а едвам си държеше очите отворени, с баща му се опитвахме да го приспим, но не се получаваше. Беше лято, целият се изпоти, аз го събляках гол и така тича по двора и пищя 1 час, после сам се успокои и заспа. Когато изпадне в истерия нищо не помага, дори напротив, ако се опитам да го успокоя още повече пищи. Напоследък започна да се успокоява с гушкане, а преди ме удряше като го гушна. Буди се през ноща, но вече много рядко. И на мен ми е интересно нормално ли е това?През останалото време е нормално дете, но като изпадне в истерия е нещо страшно. Заглежда се във филмчета, но няма желание да му се четат приказки, само някой кратички любими,ако не му харесва започва да затваря книгата, да си слага ръцете, така че да не виждам или да скача върху книгата. Не обича да рисува и да оцветява, не може да нарисува нищо и оцветява много зле, нещата които оцветяват в градината при ниго са почти празни. Имаха за домашно да изрязват от едни листи, а като се прибрахме той ги смачка и ги хвърли в коша. Играе с конструктор доста време, както и с пясък, а понякога и с пластилин, реди си колички и т.н. Предпочита да руши, отколкото да гради.И моята свеки твърди че и ММ е бил така, до 1ви -2ри клас после се е укротил, но пак е бил див. С неща, които са му приятни се занимава дълго време, но ако му е скучно намя шанс да му се задържи вниманието.И моето дете имаше период на удряне на деца, но бързо премина.

Не мисля, че описаните неща са за диагноза.

Яде ли много сладки неща?
В дните, в които не е на ясла поведението му същото ли е?

На тази възраст едва ли може да се говори за хиперактивност, с или без дефицит на вниманието, поради така или иначе незрялата нервна система на децата. Диагнозата по-скоро би предизвикала смях в редиците на психолозите и логопедите.

Описаното поведение е в рамките на нормалното. Явно просто сте изтощена и/или очакванията Ви са по-високи. Допълнитено се нагнетява обстановката от информацията, която идва от яслата.

Все пак държа да отбележа, че не съм лекар (нито психолог) и че ако имате съмнения, трябва да се обърнете към специалист, дори просто за Ваше успокоение и/или за да се отхвърли възможността.

П.П. Действително, ходенето на ясла се отразява в/у поведението на децата вкъщи след това (при общуване с родителите), отделно неправилното хранене дава много излишна енергия, която се канализира в истерични пристъпи. Те не могат съвсем да се избегнат, но могат да се сведат до минимум, ако се спазват определени правила и се следи детето и се задоволяват физиологичните му нужди (глад, жажда, тоалетна, умора) и емоционалните му нужди (мама, тати, игри).

  Добре казано

Нашата педиатърка назоваваше такива ситуации и и поведение като т.нар ,невротични прояви у децата,които се наблюдавали във всяко второ дете,така че се таксува като период и трябва да се стиснат зъби и да се изтърпи положението от родителското тяло

Нека си го изживеят мъниците,че и на тях не им е лесно в наши дни,психиката се изморява много по-лесно от заобикалящата среда,всичко си оказва влияние -от храната ,до каквото се сетиш,недейте да поставяте диагнози и определения,оставете дечицата на мира,радвайте им се и се надявайте,че всичко ще се израсте с времето

bru_netkata,здравей, и моето момченце е на 2 години и 4 месеца и както твоето до преди 5 месеца се тръшкаше за какво ли не, но това отмина. От както започна да разбира повече нещата се нормализираха и с повече говорене от моя страна. Смятам че това са периоди през които децата преминават през различно време. Искам да те попитам също така твоето дете говори ли, защото моето дете преди да започне да казва отделни думички правеше такива изблици на нервност и от това, че не разбирам какво иска. Само да отбележа, че все още не ходи на ясла, а мисля да тръгне направо на градина другата година живот и здраве. Надявам се бързо да отмине всичко, желая ти успех. 😄

Моето не тича чак толкова много, даже не е по тичането, по-скоро по поразиите, като всяко дете.. Обаче като се изнерви за нещо и почнат истериите, няма успокояване. Ако не му обръщаш внимание-не помага. Не помага с успокояване, с нищо. Забелязах, че помага ако го оставя сам в стаята и изляза. За две, три минути идва спокоен и ме търси да се гушкаме. Чувствам се гузна и виновна, че го оставям в момент на буйстване, но нищо не помага, нищичко. 

Хубави са тези надежди, но с подобни успокоявания как всяко второ дете било такова, което е далеч от истината и как еди кой си бил такъв, а после как се кротнал, може да се изгуби ценно време за реакция и работа с детето. По-добре да се направи излишна консултация със специалист и той да потвърди, че с детето всичко е ОК, отколкото със залъгване и самоуспокояване да се изгубят години. Ако има проблем и се изгуби време, после ще е още по-тежко.

the wishmaster, то така или иначе ще се „изгуби“ това време, защото никой уважаващ себе си психолог не би се ангажирал да постави такава диагноза в тази крехка възраст, камо ли пък да предпише лечение. Най-вероятно ще дадат съвет да се изчака и да се наблюдава детето, което авторката на темата очевидно доста добре прави.

Но пък психолозите могат да бъдат полезни с други неща: например с идеи за справяне  в някои трудни ситуации и с оценка на отношенията майка - дете, родители - дете.

За мен ключът винаги е в спокойствието на майката, защото тревожността оказва огромно влияние в/у детето, дори и тя да успява да се владее. Именно това прави тази тема - успокоява.

Леле, благодаря на всички включили се по темата, не очаквах толкова много мнения! Аз също мислих, че пишейки поста си, ще предизвикам усмивки в някой от вас, които имат деца със същото държание, но все пак реших да пиша, понеже знаете, че независимо какъв е проблема е голям плюс той да е открит на време... И понеже реално е доста рано за поставяне на диагноза от специалист, не ми остава друго да го наблюдавам във времето и ако нещата не се променят да направим консултация със специалист, междувременно ще споделя тревогите си на ЛЛ да чуя и нейното мнение. А относно говоренето говори да, с промяна и размяна на букви изговаря думите,  но говори... Ето вчера примерно бяхме на гости на една приятелка и детенцето й, скоро не се бяхме виждали, е моят хубостник не мръдна 15 мин от дивана, такъв срам, такова примерно дете, че все едно не е той , та си рекох "Абе момиче какви филми си вкарваш в главата!"

Напоследък много, ама много се спекулира с тази диагноза.
Всяко второ дете вече може да бъде диагностицирано така.
Истината е, че това е доста по-сериозна диагноза и не бива да се поставя просто ей така от хората, само защото са я чули като понятие и си позволяват да я лепнат на едно здраво буйно дете, без да разбират и осъзнават какво всъщност означава.
В тази възраст детето е по-палаво, отколкото родителят може да понесе. И това е нормалното.

Права си. Но това, което ми направи впечатление, е не поведението на детето, а проблемите със съня. По-точно липсата на нормален сън. Не съм лекар, но ми се струва, че това не е ОК. Най-добре специалист да види детето, дори и само за да отхвърли съмненията.

Как е с фината моторика неспящото детенце?