Публикувана: 2 ян. 2017, 17:37 ч.
Последно мнение: 22 ян. 2018, 17:06 ч.

Страх от животни

10 719
30
1

1
2
3
Всички

2 ян. 2017, 17:37 ч.

Сливен
Мнения: 197

Здравейте.Имам нужда от съвет. Синът ми е на 10 години и има панически страх от животни.
Много ми е трудно да го обясня.Страх го е от кучета,но като отиде при моите родители, там имат две кучета и ходи при тях храни ги,дава им вода.И виждам че го прави с удоволствие не на сила.Като е при другите си бабини изобщо не се доближава до животните,дори не иска да им хвърли храна от разстояние.
Купихме му зайче декоративно за Коледа.Милва го като е в клетката и като се разхожда зайчето из нас.Вчера се качи върху кракът му и той избяга,разплака се.Почувства се много зле.
Вече мисля да се посъветвам с психолог.
Приемам съвети и идеи всякакви.

# 1 2 ян. 2017, 17:54 ч.

Мнения: 2 379

Това поведение може да го копира от някой близък, който не харесва животни.Обикновено възрастните проектират страховете си върху децата( съзнателно или не). Казва ли защо го е страх? Другите баба и дядо, с които не иска да се доближава до животни какво отношение имат към косматковците? Ако му се казва, че хапят, драскат , че са мръсни и страшни....Докато при вашите родители, той вижда, знае и усеща, че това е нещо нормално и няма страшно. Да е плашен примерно, че ако не си изяде храната ще я дадат на кучетата или нещо подобно. Децата ги е страх ако обикновено са видели това поведение или самите те са били потърпевши от нещо. Не го насилвахте, но се уверете, че всички край него не му насаждат този страх с думи и дела. Може и да му пускате детски филмчета с животни. Нека често се сеща за положителните емоции с кучетата на баба си и дядо си. Питай те го за тях, как ги храни , как ги милва, как си играят, нека има положителни емоции винаги като споменавате животно...

# 2 2 ян. 2017, 18:05 ч.

Сливен
Мнения: 197

Като беше малък на около 3-4 години за две седмици му се случиха два инцидента.Първо го гони куче,или по точно бягаха в една и съща посока,но синът ми по тротоара,с кучето по улицата,кучето бягаше от стопаните си.На следващата седмица петел му скочи на лицето.
Лошото е ,че нямам подкрепа от баба му и дядо му,при които го е страх от животните.Те постоянно говорят,че "той това неможе да го направи","че него го е страх","че е пъзльо" и подобни думи Sad

. Едва ли не е един пълен некадърник.А детето ми е страхотно.

# 3 2 ян. 2017, 20:02 ч.

Мнения: 2 379

Ами първо решете проблема с тези хора, които насаждат на детето ви комплекс за малоценност.....

# 4 2 ян. 2017, 21:40 ч.

Мнения: 4 413

Аз може би бих ограничила контакта с проблемните баба и дядо. Бих изпращала по-често при другите, където детето е склонно да контактува с животни. У дома не бих донесла животно, освен ако детето изрично не поиска. Срещата с нови видове според мен трябва да е на място извън дома - баба и дядо, зоопарк, съседи и т.н. Трябва да му се обясни, че е нормално да го е страх, но и да види, че не са опасни. Трябва да вижда как вие осъществявате контакт с животинките и да чакате сам да преодолее страха си.

Ние живеем с куче. Детето ми не се страхува от нашето, но не доближава чужди, освен ако не ги познава от по-дълго време. Не изпитва страх, но им се радва от далеч. Обаче вижда, че ние ги галим и така по някое време се престрашава. Естествено, знае, че ако ние ги нараняваме и те ще ни наранят. Хапана е и от нашето куче дори и то заслужено, защото беше причинила болка. Сега вече се е научила как да контактува с тях, но всичко изисква време.

# 5 27 ян. 2017, 15:47 ч.

Мнения: 8 952

Малката ми дъщеря я беше страх от кучета и котки. Решихме проблема като си взехме котка - бебе. За съжаление котката се разболя след време и вече я няма... Sad

Сега имаме куче и детето ми обича всички животни и не се страхува от тях.

Но в случая ми се струва, че има по-специфични моменти - може би тези инциденти са оставили някакво отражение. Но все пак, щом контактува с животните на едните баба и дядо, значи не са чак толкова зле нещата.

Другите баба и дядо имат ли животни?

От заек и аз бих се уплашила. Въпреки че обожавам кучетата и котките. От другите малко ме е страх... Embarassed

# 6 22 фев. 2017, 21:54 ч.

Мнения: 6 417

Имам голямо, рошаво, добродушно куче. Винаги го водя на каишка. Случвало се е няколко пъти да чувам как майки и баби плашат децата с него, когато минаваме покрай тях с реплики от рода на:ако не слушаш ще те дам на кучето или пък детето сочи кучето и казва виж мече, а баба му се кара, че може да го ухапе. Защоооо, по дяволите?!

# 7 22 фев. 2017, 22:32 ч.

Мнения: 4 413

Много често срещано явление и после родителите се чудят защо децата им имат страх от животни.

# 8 25 фев. 2017, 11:26 ч.

София
Мнения: 17 283

Цял живот ме е било страх от животни, чак някъде след 30г започнах да се преструвам на безстрашна, най-вече за да не давам лош пример за децата. Но все още си „подскачам” на ум. Добре, че родителите ми не са се сещали да ме водят на психолог за такава щуротия hahaha

Имали сме дворно куче, умирах от страх и от него, майтапеха се с мен, но добронамерено, не съм се чувствала кофти и аз самата се иронизирах за това.
С две думи, за мен ситуацията е „чудо голямо”.

# 9 3 март 2017, 01:16 ч.

София
Мнения: 17 592

Звучи ми като фобия. Добре би било да поговори с детски психолог. както и да каните на гости бабата и дядото с многото дворни животни, а не детето да ходи при тях. Или да се срещат на неутрална територия - далеч от животните. Или да се изиска животните (разбирам, че това не са домашни кучета / котки) да бъдат прибирани и затваряни в кокошарника, обора или където там живеят, преди пристигането на детето и да не бъдат пускани извън заграждението - по какъвто и да било повод - до напускането му.

ПП
Бърди, "чудо голямо" е понеже изобщо не знаеш какво е да живееш без страх. Да ти кажа... много по-приятно е. Не е нелогично човек да иска, ако му е изобщо във възможностите, да освободи детето си от това бреме. Какво те кара да мислиш, че би била по-нещастна, ако не подскачаше вътрешно при вида на куче?

# 10 3 март 2017, 08:26 ч.

София
Мнения: 17 283

Ха, здрасти, някъде да съм твърдяла, че ще съм по-нещастна, ако не подскачам?

# 11 3 март 2017, 23:40 ч.

София
Мнения: 17 592

Ами... казваш "добре" че не са се сетили да се обърнат към психолог. И какво, питам аз - в тази връзка - по-лошо ли щеше да ти е, ако би могъл да ти помогне да преодолееш фобията, още в детството (колкото по-късно, толкова по-трудно е)? В най-лошия случай... щеше да си като сега. Защо тогава да не се опита?

# 12 4 март 2017, 08:28 ч.

София
Мнения: 17 283

Не знам в какъв свят живееш, в който психолог помага за такова нещо.

# 13 4 март 2017, 14:03 ч.

София
Мнения: 17 592

Фобиите се третират от психолог, психотерапевт или психиатър. Придецата - най-често - от психолог. При това при децата най-често лечението е успешно. При възрастните - амииии... не толкова. Това е в обичайния свят; не знам в алтернативните. Там може да се третират с хомеопатии и леене на куршум. И това съм го чувала. Но в по-простия първата стъпка е именно консултация с детски психолог, не с врачка или духовник.

# 14 24 март 2017, 11:55 ч.

Мнения: 21 463

Е хубаво де, то си е нормално детето да го е страх до някаква степен. Кой тръгва безумно към непознати кучета, например? Мен ме е страх от крави, особено като са в глутница. Шегувам се, донякъде, но селскостопанските животни са си големи добичета. А пък петела е направо звяр, ако реши. Кокошките са нервозни и пърхат..

Така че детето си е в правото да не се втурва само към животни. Но пък се лишава от приятно общуване. Мисля, че ди струва да го насърчавате към преодоляване на страха. Ако живеете в София, в зоопарка има училище, в което децата могат да се сближат с някои добри животни.

Последна редакция: пт, 24 мар 2017, 16:11 от Iris04

# 15 28 май 2017, 20:01 ч.

Мнения: 22

Като бях малка на 3-4 години ме ухапа куче по крака и родителите ми са мислили, че вече ще имам страх от животни, но сега съм най-голямата любителка на животни и храня всички кучета в квартала. Но не мисля, че има за какво да се притесняваш. Някои деца са по-плашливи от животни. Няма да забравя как 6 годишния ми братовчед го беше страх от заека ни и дори не искаше да го докосне. Може с годините страха да отмине, но и да не стане това не е нищо притеснително.

# 16 3 юни 2017, 15:26 ч.

София
Мнения: 38 517

Цитат на: Шушон в ср, 22 фев 2017, 21:54

Ха де, защо!? Днес пак чувам една майка да плаши сина си с мечката, кучето и пр. Аз имам малко куче, водя го вързано, обаче виждам деца на по 10, които го заобикалят от 10 метра!

# 17 6 юни 2017, 11:06 ч.

Мнения: 3 118

Цитат на: Free Agent в сб, 03 юни 2017, 15:26

Цитат на: Шушон в ср, 22 фев 2017, 21:54

Родителите, родителитееее, бабите и т.н.... #Cussing out

Мдааа, айде да не са на 100%, но едно 60-70 процента си имат вина за това, децата ТАКА 1:1 ни копират поведението, че оставам безмълвна, осъзнавам едва когато видя моите думи и реплики изкопирани и някак си понякога не се харесвам Embarassed

. После за съжаление силно влияние имат обществото, другите дечица, с които общуват, телевизията... Но и да си го кажем, едва ли можем много да променим нещата, които не зависят от нас. Но пък можем да се постараем за тези, които зявисят.

Похвално е, че майката иска да помогне на детенцето си преди да е станало "чудо голямо" Peace

. Аз лично бих пробвала и с ТЕС. Изцяло съм съгласна, че страховете трябва да се третират още на малките, за да не си ги влачат цял живот. Peace

Скрит текст:

Аз лично съм била свидетел на другата крайност - убийство на кротко куче пред очите ми и още не съм го преживяла напълно. Това беляза сериозно живота ми. Tired

Цитат на: eva83 в пн, 02 яну 2017, 18:05

Лошото е, че нямам подкрепа от баба му и дядо му,при които го е страх от животните. Те постоянно говорят, че "той това неможе да го направи", "че него го е страх", "че е пъзльо" и подобни думи Sad

. Едва ли не е един пълен некадърник. А детето ми е страхотно.

С тези хора трябва сериозен разговор на проведете и не пред малчугана. Дайте им да се разбере, че нещата за Вас са сериозни и искате подкрепа от тях. Нека да го окуражават, че е смел и че с всичко може да се справи. Peace

Аз поне така бих постъпила.
Успех със страхотния младеж! Simple Smile

Последна редакция: вт, 06 юни 2017, 11:17 от Пит

# 18 6 юни 2017, 17:08 ч.

Мнения: 30 802

Не бих се притеснявала. Дъщеря ми изведнъж започна да се плаши от гълъби- абс. нерационално. Страх я е, ако ходят по земята и се приближават до нея. И от някои котки я е страх, особено ако са черни.

Не бих търсила специалист, защото е на 3г. и ще го израсте.

# 19 6 юни 2017, 19:08 ч.

София
Мнения: 15 466

Внука изкопира всичките страхове на майка си, по-точно тя му ги наби в главата.И сега момче го е страх от паяци, мухи, комари, хлебарки.Пищи като момиче.Интересното е,че от големи животни не го е страх, храни гълъби, играе си с всички и всякакви кучета, въпреки,че е предупреден, че някое може и да го ухапе.От мишки, чинчили, плъхчета, морски свинчета, зайци също не го е страх, защото е израснал с такива.А пищи от насекоми.

Колко ли не се опитвах да убедя дъщерята, да не си показва страховете пред него, не успях.Колкото и да му обяснявах на него, че той е по-голям от всяко насекомо и те нищо не могат да му направят, пак не успях, пищи си от хлебарки и паяци.

# 20 6 юни 2017, 22:36 ч.

София
Мнения: 38 517

Сетих се за една техника за преодоляване на страх от животни.
Детето да ги рисува. Ама по много, всеки ден.

Моят син го е страх от мухи. Откъде му е хрумнало и аз не знам.

# 21 7 юни 2017, 09:20 ч.

Мнения: 17

Моето скромно мнение е, че преди всичко трябва да се направи консултация с детски психолог, за да прецени доколко е дълбок страхът и стига ли до фобия, или е вследствие на нещо чуто, видяно и после проектирано в съзнанието , че трябва да се страхува.Хората се страхуват от нещата, които не разбират.Ако гледа образователни филмчета по Анимал Планет за кучешкия/животинския свят, ако се среща с познати водачи на кучета в парка, които могат да му покажат какви положителни емоции носят и показват кучетата, докато те са под строг контрол от собственика им, то тогава детето ще почне да ги възприема с разбиране.Често разхождам 40 килограмовото си куче по улиците, докато децата играят там, и срещам първосигнален уплах в очите им от размера на животното.Но...и любопитство.Спирам се, давам команда на кучето ми да седне или легне -така то не притеснява толкова децата, след което ги питам искат ли да го видят по-отблизо, да се запознаят с него и пр..Някои се престрашават, задават ми въпроси, после и другите деца идват да чуят какво си говорим, аз показвам колко ми е послушно говедото, предлагам им те да му кажат някоя команда, и...накрая става весело, защото всички искат да му вземат по команда лапата или да направи нещо друго.Примерът е заразяващ.Това, в случай, че не е фобия.Защото иначе нещата стават доста сложни.Не знам фобиите да се лекуват, може би само се тушират донякъде.

# 22 7 юни 2017, 13:10 ч.

Мнения: 15 580

Като цяло не мисля, че е нужен психолог. Все пак не е задължително всеки човек на света да харесва и да обича животни. Като го е страх няма да има контакт с животни, няма да му се взима животно и това е. В крайна сметка страха му от животни е породен от инциденти с такива, а не от някаква си негова измишльотина. А и да отидете при психолог какво очаквате да ви каже?

# 23 7 юни 2017, 22:40 ч.

Мнения: 2 502

Цитат на: Free Agent в сб, 03 юни 2017, 15:26

Цитат на: Шушон в ср, 22 фев 2017, 21:54

Аз съм на 4 по 10 и пак ще заобиколя кучето ти. Нямам нищо против животни, но да не ме доближават, откак се помня е така. Никой никога не ме е плашил с животно.

# 24 7 юни 2017, 22:56 ч.

София
Мнения: 38 517

Има хора, които просто не обичат животни. Това го разбирам.

Но със Шушон си говорехме за бабите, които плашат с кучета и мечки и затова се питахме защо.
И въобще темата е за това - как бабите плашат децата с животни.

# 25 8 юни 2017, 09:14 ч.

Мнения: 2 502

Останах с впечатление, че темата е за страха от животни - обясним, необясним, панически и т.н.
Що се касае за плашенето на децата - ако едно дете не го е страх от животни колкото и да го плашиш няма да му докараш страх според мен. Виждала съм деца как се пънат и едва ли не ще се хвърлят върху кучето например, а отстрани бабата опява колко е страшно и лошо това животно. Grinning

# 26 21 юни 2017, 09:34 ч.

София
Мнения: 12 374

Цитат на: Шушон в ср, 22 фев 2017, 21:54

Същите наблюдения Tired

Имам унгарска визла, средно голяма порода. Миловидна и красива, хората масово се спират да разпитват за нея, да я галят и т.н.
От време на време обаче се разминаваме с дебилки, които дърпат децата си с индиански вик ''Не пипай кучетоооо, ще те ухапе бе!!"' Съответно аз се опулвам, шестгодишната ми щерка - още повече. Милата даже тръгва да им обяснява как Лора не хапе, как имаме и две котки и тя е приятел с тях и т.н. Отсреща обикновено изцвилват нещо по адрес на кучкарите и беж.

# 27 21 юни 2017, 21:36 ч.

Мнения: 15 580

Цитат на: Tаис в ср, 21 юни 2017, 09:34

Цитат на: Шушон в ср, 22 фев 2017, 21:54

Същите наблюдения Tired

Ами да ти кажа честно не е добре малко дете да посяга, за да гали всяко куче, с което се размине, защото веднъж ще попадне на някое недобронамерено куче и може голяма беля да стане. Аз например уча дъщеря ми първо да пита дали кучето хапе, след това да пита дали може да го погали /има стопани, които не обичат да им се мачкат кучетата/ и чак тогава да ги гали. А това, че подхода на родителите е грешен е друг въпрос.

# 28 21 юни 2017, 22:31 ч.

София
Мнения: 12 374

Точно за подхода става дума. Моята дъщеря е научена винаги първо да пита, преди да посегне към чуждо куче. Като стопанин съм твърде наясно, че не всеки косматко харесва деца, че даже и възрастни. Не всяко куче обича да бъде пипано от чужди хора. Но когато детето още се насочва към кучето, да се разкрякаш, че не, не може щото хапе, извинявам се, но е ебаси идиотския начин. Резултатът обикновено е страх от животни в по-късна възраст. Познавам лично такива случаи, за жалост.

Не казвам, че авторката е действала така. Коментираме различните родителски поведения, и какво могат да "отключат".

# 29 22 ян. 2018, 16:39 ч.

Мнения: 234

И моят син е на 10г. и го е страх от кучета. Мисля, че се отключи след като едно куче зад ограда силно го стресна, когато беше на около 3 години, гледаше ме с неистов ужас. Педиатърката, на която имам доверие ни каза, че ще го надрастне с времето и категорично не се нуждаел от консултации със специалист. Ежедневно, по много пъти обяснявам за кучетата, домашни любимци, че са като малки деца- излизат навън на разходка, да играят и т.н., колко верни приятели са, разказвам му как се грижат за тях, за разликата им с кучетата- пазачи и т.н., говорим си понякога с техните стопани, които ги водят, да ги погали да си поиграят. Но не и не, фиксира ги отдалече, застива и ги чака да отминат. Не го било страх твърди, просто не ги обичал.

# 30 22 ян. 2018, 17:06 ч.

Мнения: 3 118

Цитат на: bagira_s в пн, 22 яну 2018, 16:39

Не знам колко е права педиатърката.
Може би, ако момченцето има някаква положителна среща с куче, такава някаква хубаво емоционална, би го превъзмогнало според мен.
Иначе се сещам за ТЕС - Техника на емоционална свобода, или дори леене на куршум. На мен са ми ляли като малка, но страха ми беше от една злополука с автобус. Е, нямам някакви страхове с автобус сега.
А ТЕС според мен е много подходящо, има тема във форума.

Препоръчани теми

Пубертетът при момичетата - как да подготвим децата? - тема 20

Пубертетът при момчетата - тема 16

Коя е последната книга, която подарихте на детето си? - 12

Помогнете-дъщеря ми не иска да живее с мен

Причина:

Причина: