Здравейте мами, вече нямам идея как да постъпвам когато малкия ми син плаче, тръшка се по земята за щяло и нещяло. Той недоволства за абсолутно всичко. Удря мен и баща си. Пробвах като му говоря с добро и му обесня, че не се прави така. Пробвах да го удрям по ръчичката и да казвам НЕ но ефект никакъв. Карам му се дори му крещя той още повече почва да плаче.😒Вече ме докарва до лудост. Имам чувството, че моето дете е най палавото и лошо. Вашите деца как са?
- Публикувана: 21 ян. 2017, 18:44 ч.
- Последно мнение: 8 март 2017, 15:55 ч.
Непослушно дете на 2 години
И моето (2г 10мес) пробва докъде са границите, моите и чуждите... та понякога ме изкарва от релси. Когато се опитва да прекалява, ясно и, ако трябва рязко, обяснявам, че това не се прави и защо не се прави. Ако не може да се обясни на момента, защото се опитва да се налага с крещене и рев, просто я оставям да реве, излизам от стаята и говоря след това. Гледам да не и дам нещото, за което реве, точно, за да разбере, че не се постига нищо с тръшкане. Ако преценя, го давам, когато е спокойна и учтиво помоли за въпросното нещо. И аз съм удряла по дупето в момент на гняв и безсилие, ама не помага в общия случай. Търпение ни пожелавам и успех.
При моя дребен скорпион помагаше да го гушна и нацелувам, когато е най - бесен. Първо се бореше, после ставаше като памук. Укротявах го за 2-3 минути. Имали сме ситуации навън, дете налита злобно да го бие, майката бие детето, моя като го нацелувам и му обясня да не се занимава правеше пълен игнор. И са ме питали как го укротявам, защото първоначално и той скачаше.
Няма универсална рецепта. Намерете вашата. Но забравете за " послушно " дете. Въпрос на праг търпимост при родителите.
Няма универсална рецепта. Намерете вашата. Но забравете за " послушно " дете. Въпрос на праг търпимост при родителите.
Много разумна звучи системата на д-р Харви Карп, описана в книгата му "Най-щастливото дете". Нашето човече е на прага на бебешкия пуберитет и към момента системата сработва сравнително добре (когато не избързам и изпусна нервите си с викове 
)
)Скрит текст:
П.П. Изразите "послушен" и "непослушен" са ми изключително неприятни. Асоциирам ги с подчинение и неподчинение, което, от своя страна, говори за неуважение към личността на детето и свободната му воля. 
П.П. 2. Вчера си мислих колко ли е гадно точно да си започнал целеустремено да правиш нещо интересно с голямо усърдие и доза усилие и някой да те хване под мишниците и да те премести в другат стая, примерно?
П.П. 2. Вчера си мислих колко ли е гадно точно да си започнал целеустремено да правиш нещо интересно с голямо усърдие и доза усилие и някой да те хване под мишниците и да те премести в другат стая, примерно?
И аз съм се видяла в чудо. Всичко е борба и не , та не. Не се отказва от това, което си е наумил до последно. Като му кажеш не,казва Бий бий и започва да удря. Ако нещо не му харесва пак така. Правя се на сърдита, казвам, че няма да си играя повече с него ако бие и излизам от стаята, няма полза , той пак си прави, каквото си знае. Много трудно успявам да го разсея, а не мога и винаги да му давам, каквото си е наумил, че иска, нито пък смятмам, че е редно да го правя. Както си играе и ако не се справи, примерно му се падне 1овечето от камиона или пък нещо друго, веднага се ядосва, почва да хвъля камиона, рита блъска, вика. Много ме притеснява и много ме притеснява и , че като се ядоса и изпадне в ярост и почва да си удря главата в пода, или където другаде намери. Не дава да го съблечеш , не дава да го облечеш, всичко е не и всичко да стане на неговата.
Не знам вече как да подходя и какво да правя, мислех и към психолог да се обърна, не знам дали е нормална тая агресия към самия себе си най-вече.
Игнорирането не помага, става много зле, способен е да омете всичко наоколо. Най добре действа да го държа, докато се мята и да се опитам да му говоря тихичко, но понякога страшно се умарям от цялата тая непрекъсната борба за всичко.
Не знам вече как да подходя и какво да правя, мислех и към психолог да се обърна, не знам дали е нормална тая агресия към самия себе си най-вече.
Игнорирането не помага, става много зле, способен е да омете всичко наоколо. Най добре действа да го държа, докато се мята и да се опитам да му говоря тихичко, но понякога страшно се умарям от цялата тая непрекъсната борба за всичко.
И моето дете си удряше главата в пода и стената, период е и минава. Гледаш да не се нарани и до там. В подобни моменти е добре да се приоритизират не-тата, в крайна сметка, ако нещо не застрашава живота на детето може да се допусне. Моят син при едно такова тръшкане на улицата си извади ръката. И това мина и сега е съвсем различно 4 годишно момче.
Съгласна съм, че „непослушен” и „лош” са доста крайни думи за две годишно дете, което доскоро е било бебе.
Съгласна съм, че „непослушен” и „лош” са доста крайни думи за две годишно дете, което доскоро е било бебе.
На 2 почти всички деца са непослушни, не се филмирай излишно.
Търпение му е майката. И моята на 2, че и на 3 често се тръшка, мрънка и пищи.
Да го удряш по ръчичките и дупето според мен не е хубаво. Въпреки че и аз съм си изпускала нервите и съм шляпвала дупе или ръчичка.
Още повече се фрустрират или по-лошо - виждат, че са успяли да те изкарат от равновесие и си знаят за напред как да те наказват когато не им угодиш за нещо си.
Пращам я в стаята, игнор просто, да си знае, че не може за всяко нещо да й се угажда (това в случай, че се глези за дреболия)
Търпение му е майката. И моята на 2, че и на 3 често се тръшка, мрънка и пищи.
Да го удряш по ръчичките и дупето според мен не е хубаво. Въпреки че и аз съм си изпускала нервите и съм шляпвала дупе или ръчичка.
Още повече се фрустрират или по-лошо - виждат, че са успяли да те изкарат от равновесие и си знаят за напред как да те наказват когато не им угодиш за нещо си.
Пращам я в стаята, игнор просто, да си знае, че не може за всяко нещо да й се угажда (това в случай, че се глези за дреболия)
При мен помага да имаме някакъв ритуал за всичко. При разходката има последователност от места и неща, които прави и като изпълни програмата, се придвижва сама към следващата фаза. Обаче ако реша, че бързаме- писука. Та се подготвям психически какво ще се прави и й давам малко свобода да реши какво да прави. На две са достатъчно умни, но много ги дразни, когато нямат контрол. Затова гледам да я пускам повече сама да определя какво й се прави, от предварително одобрения набор неща, разбира се.
И ние имаме ритуал за почти всичко, но си има деца, при които и ритуалът не винаги помага.
Ако детето е по-впечатлително и чувствително и ритуалът не помага.
Впечатлила се е от нещо и не ще да спи, въпреки къпането, миене на зъби и разходките преди това.
Подскача си и не ще да спи. Ако се опитвам да я командвам - рев и тръшкане докато заспи, ако я оставя да си легне в 11, пак е зле за организма й и режимът за другия ден отива на кино.
Ако детето е по-впечатлително и чувствително и ритуалът не помага.
Впечатлила се е от нещо и не ще да спи, въпреки къпането, миене на зъби и разходките преди това.
Подскача си и не ще да спи. Ако се опитвам да я командвам - рев и тръшкане докато заспи, ако я оставя да си легне в 11, пак е зле за организма й и режимът за другия ден отива на кино.
При мен помага да имаме някакъв ритуал за всичко. При разходката има последователност от места и неща, които прави и като изпълни програмата, се придвижва сама към следващата фаза. Обаче ако реша, че бързаме- писука. Та се подготвям психически какво ще се прави и й давам малко свобода да реши какво да прави. На две са достатъчно умни, но много ги дразни, когато нямат контрол. Затова гледам да я пускам повече сама да определя какво й се прави, от предварително одобрения набор неща, разбира се.
. Ох, чета и треперя. От сега си имам характер на годинка. Какво ме чака, не знам...
Научи се да се поставяш на негово място. Макар и малък, изпитва не по-слаби емоции. Даже може би много по-силни, защото не се е научил да ги контролира.
Както е казала isa_pisa, представи си "колко ли е гадно точно да си започнал целеустремено да правиш нещо интересно с голямо усърдие и доза усилие и някой да те хване под мишниците и да те премести в другат стая, примерно?"
Децата не разбират, че ги спираме или им отнемаме интересен предмет за тяхна безопасност. Те ако осъзнаваха опасността, изобщо нямаше да искат да правят нещото. Мислят си, че ги спираме просто ей така, без причина, точно когато им е най-интересно и когато са на път да открият нещо яко. Затова и се ядосват, а дават израз на чувствата си с удряне, защото не умеят да контролират емоциите си и защото са безсилни да направят друго.
Винаги си "превеждайте" удрянето като безсилие и се борете с него като давате повече възможности. Дали за избор, дали за реакция, дали да опише с думи как се чувства и нещо друго. Ако не казва много думи, все има поне една, с която може да се изрази.
Важното е да не заемате противоположна позиция, а да му показвате, че разбирате защо е ядосано и като цяло сте на негова страна, но не може да му позволите да прави това и това, тъй като е опасно. Нужни са бавни, методични и многобройни обяснения, но в един момент ще схване, че не го дразните нарочно.
Същата работа е и при нас. Тръшкането като започне може да продължи с часове. Веднъж нарочно засякох и установих, че с малка почивка за поемане на дъх, реването продължи 1 ч. и 20 мин. Когато сме вкъщи и вече ми се свършат идеите за обяснения и говорене, го оставям да се успокои сам, просто го игнорирам, но пробемът е като сме навън. Тогава гледам да говоря и възможно най-бързо да го вкарам в колата или някъде, където няма хора, защото повярвайте, всички с такъв укор и любопитство те гледат, като че ли за първи път виждат тръшкащо се дете. Много е неприятно. Даже веднъж един господин ми направи забележка в магазина, че двегодишното ми дете е невъзпитано, защото се тръшкаше за едни бонбони, които искаше на секундата да му отворя, а аз обяснявах, че трябва първо да ги платим на касата.
Не знам какво да те посъветвам. Може би се опитвай да предугаждаш момента, в който би настъпило сърденето и тръшкането, понякога си личи. Пробвай и с незабавно отвличане на вниманието с нещо интересно докато не се е разсърдило съвсем. Но в повечето случай си безсилен. Нищо не помага. Надявам се наистина да е период, който все някога ще отмине.
Не знам какво да те посъветвам. Може би се опитвай да предугаждаш момента, в който би настъпило сърденето и тръшкането, понякога си личи. Пробвай и с незабавно отвличане на вниманието с нещо интересно докато не се е разсърдило съвсем. Но в повечето случай си безсилен. Нищо не помага. Надявам се наистина да е период, който все някога ще отмине.
Значи почти всички деца са като моя дребосък. Успокоихте ме, че не сме само ние така. Той е на 2 годинки и 4 месеца а говори всичко. Брои до 10 на Бг и на немски ( намираме се в Германия) говори 3 езика, познава всеки цвят. И за това се дразня, че ме разбира и знае, че не трябва да прави така и нарочно ме удря или се тръшка.
Щом живеете в Германия би трябвало да имате поглед над това как немците си възпитават децата. Няма удряне,няма викове и красяци по детето,няма заплахи. С трърдост и усмивка.
За тръшкането на публични места, ми не е кой знае какво и хората са свикнали. То е до време. Всички се тръшкат,въпроса е какво прави родителя, и то това зависи как протича този период.
Ако имате желание да четете мога да ви предложа две чудесни книги за целта. Скъпи провалих децата и Не, това не са глезотии , и двете са на Алисън Шейфър.
За тръшкането на публични места, ми не е кой знае какво и хората са свикнали. То е до време. Всички се тръшкат,въпроса е какво прави родителя, и то това зависи как протича този период.
Ако имате желание да четете мога да ви предложа две чудесни книги за целта. Скъпи провалих децата и Не, това не са глезотии , и двете са на Алисън Шейфър.
Между другото, ако детето ви пищи на улицата, хората обръщат много по-малко внимание, отколкото си мислите. Само си въобразявате, че всички вас гледат. На никой не му пука.
Та като се затръшка Водолеят ми ньеден, не мисля, че няма да им пука...
Ох, чета и треперя. От сега си имам характер на годинка. Какво ме чака, не знам...
Научи се да се поставяш на негово място.
Значи почти всички деца са като моя дребосък. Успокоихте ме, че не сме само ние така. Той е на 2 годинки и 4 месеца а говори всичко. Брои до 10 на Бг и на немски ( намираме се в Германия) говори 3 езика, познава всеки цвят. И за това се дразня, че ме разбира и знае, че не трябва да прави така и нарочно ме удря или се тръшка.
Тръшкай се и ти ( в буквалният смисъл )
После се обърни и го остави да помисли. 
Като му говориш го прави като си на едно ниво с него ( тоест клекни, седни ) Говори със спокоен глас , строг и винаги запазвай самообладания ( колкото и да е трудно ) Аз наказвам като отнемам любими занимания/играчки. Ако каже " Сори " или не повтори - отменям наказанието.
Успех
Освен това за някои неща хич не се боря. Ако не ще да се облича, оставям я да потича без дрехи. Ако се бави за разходка- майната й на разходката, и без това не обичам площадките. Ако не иска да се къпе- ще се къпе утре.
Освен това за някои неща хич не се боря. Ако не ще да се облича, оставям я да потича без дрехи. Ако се бави за разходка- майната й на разходката, и без това не обичам площадките. Ако не иска да се къпе- ще се къпе утре.
Оф и ние имахме такъв период и също го къпехме на чешмата известно време. Подобни дейности е добре да се случват с преговори, а не с рев. Около година и половина синът ми не даваше да му режа ноктите на краката . Беше му станало като фобия, но днес един нокът, утре два, съумявах да го докарам в приличен вид. На ръцете усърдно си ги гризеше почти 2 години. Сега престана и съм му казала, че на всяко рязане на нокти ще получава количка. Дано се мотивирам да престане, че е много гаден навик.
. Беше му станало като фобия, но днес един нокът, утре два, съумявах да го докарам в приличен вид. На ръцете усърдно си ги гризеше почти 2 години. Сега престана и съм му казала, че на всяко рязане на нокти ще получава количка. Дано се мотивирам да престане, че е много гаден навик. Тръшкай се и ти ( в буквалният смисъл )
После се обърни и го остави да помисли. Чудесен съвет! Това ги изненадва и изпадат в пълно вцепенение
.Като се успокояха моите им предлагах да играем на размяна на роли. Аз почвам да капризнича, а те да ме уговарят и умилостивяват и да ми предлагат разни неща. След две-три такива игри имаше голям ефект. От една страна се учат да се поставят на мястото на другия. От друга - мислят се за важни, защото за малко и те са "мама" и командват парада.
Беше много смешно, защото ми отговаряха със същите думи, които са чували от мен: "Стига си се лигавила!", "Марш в стаята!", "Изяж си обяда или няма десерт".
Тръшкай се и ти ( в буквалният смисъл )
После се обърни и го остави да помисли. Чудесен съвет! Това ги изненадва и изпадат в пълно вцепенение
.
Тръшкай се и ти ( в буквалният смисъл )
После се обърни и го остави да помисли. Чудесен съвет! Това ги изненадва и изпадат в пълно вцепенение
.Продължаваш да се тръшкат и и казваш "Да, може би не трябва да правя така , но ще го правя всеки път когато ти го правиш и докато не спреш и ме помолиш да спра и аз !
Направо лошо ми става като си спомня какъв бебешки пубертет преживяхме с малката ми дъщеря. Около 2 годинки и малко. Ей, не спираше да реве това дете. Не до лудост и истерия ме докарваше, ами ...
Не помня нещо да е помагало. Ни добро, ни лошо.
Май само израстването е спасението.
Чудното е, че с голямата не сме минавали през такъв период. Явно не е задължително за всички деца или пък е минало незабележимо.
Може би отвличане на вниманието да пробвате! Дано сработи!
Не помня нещо да е помагало. Ни добро, ни лошо.
Май само израстването е спасението.
Чудното е, че с голямата не сме минавали през такъв период.
Явно не е задължително за всички деца или пък е минало незабележимо. Може би отвличане на вниманието да пробвате! Дано сработи!
Не го питах аз моя хубостник, Сирен, до третата година. Според баща му все не му се спеше, та се е случвало да не легне в правилния интереал. Какви истерии е правил после да не ти обяснявам. Вече е на четири и режима е по-свободен.
Сега брат му е друга бира, хич не е по спането, та ако не спи не е драма.
Сега брат му е друга бира, хич не е по спането, та ако не спи не е драма.
Две неща помагат много – да им оставяш някакъв избор и да се поставяш на тяхно място. Малки са още и не могат да си контролират емоциите, както е писано и по-горе – изведнъж им отнемаш интересното занимание, без да разбират защо, ти ако си, и ти ще се ядосаш. 
Избор – примерно, вадиш два комплекта дрехи, които са подходящи за времето навън и го оставяш да си избере кой от двата комплекта да облече. Това помага, поне в началото. После, като порасне още малко, ще отиде и сам да си отвори гардероба, понеже никой от двата комплекта не му харесва... Не го взимай навътре.
Като не иска да се облича сутрин, си знаеш да го вдигаш малко по-рано, че да има време да го оставиш да се посърди и да му мине. Тази сутрин дъщеря ми се скри в ъгъла и отказа да я обличам, понеже не искаше този панталон, а някакъв друг, който не можа да ми посочи. Оставих я по гащи и излязох от стаята, без да викам и да я увещавам. Тя затвори вратата след мене дори.
След 2 мин почуках, тя отвори (!), попитах може ли да вляза да я облека, тя кимна и дотам беше сръднята.
И ограничаването на не-тата до крайно необходимите помага (ама наистина да се попиташ вътрешно "А защо пък не?"), и предупреждаването ("След 10 мин тръгваме от площадката", после "След 5 мин си тръгваме") – така ограниченията, с които се налага да се съобразяват, не са твърде много и не им идват от изневиделица.
Все ще има тръшкане за нещо, но ще е доста по-малко и с времето казват, че минава.
Избор – примерно, вадиш два комплекта дрехи, които са подходящи за времето навън и го оставяш да си избере кой от двата комплекта да облече. Това помага, поне в началото.
После, като порасне още малко, ще отиде и сам да си отвори гардероба, понеже никой от двата комплекта не му харесва... Не го взимай навътре.Като не иска да се облича сутрин, си знаеш да го вдигаш малко по-рано, че да има време да го оставиш да се посърди и да му мине. Тази сутрин дъщеря ми се скри в ъгъла и отказа да я обличам, понеже не искаше този панталон, а някакъв друг, който не можа да ми посочи. Оставих я по гащи и излязох от стаята, без да викам и да я увещавам. Тя затвори вратата след мене дори.
След 2 мин почуках, тя отвори (!), попитах може ли да вляза да я облека, тя кимна и дотам беше сръднята.И ограничаването на не-тата до крайно необходимите помага (ама наистина да се попиташ вътрешно "А защо пък не?"), и предупреждаването ("След 10 мин тръгваме от площадката", после "След 5 мин си тръгваме") – така ограниченията, с които се налага да се съобразяват, не са твърде много и не им идват от изневиделица.
Все ще има тръшкане за нещо, но ще е доста по-малко и с времето казват, че минава.
Значи почти всички деца са като моя дребосък. Успокоихте ме, че не сме само ние така. Той е на 2 годинки и 4 месеца а говори всичко. Брои до 10 на Бг и на немски ( намираме се в Германия) говори 3 езика, познава всеки цвят. И за това се дразня, че ме разбира и знае, че не трябва да прави така и нарочно ме удря или се тръшка.
Тръшкай се и ти ( в буквалният смисъл )
После се обърни и го остави да помисли. Като му говориш го прави като си на едно ниво с него ( тоест клекни, седни ) Говори със спокоен глас , строг и винаги запазвай самообладания ( колкото и да е трудно ) Аз наказвам като отнемам любими занимания/играчки. Ако каже " Сори " или не повтори - отменям наказанието.
Успех
Това с тръшкането в буквалния смисъл аз съм го пробвала. Резултатът е като на голям човек, който се дразни, че някой го имитира и увеличава още повече тръшкането.
И при нас беше така на 2 г. Сега на 3 и почти половина е по-различно. Инатът си е инат - ако реши нещо, вода от 9 кладенеца ще донесе, за да го постигне. Но поне тръшкането е рядкост вече. Пробвала съм и аз с всичко, което е описано вече в темата. В определени случаи действаше един подход, в други случаи - друг подход. Единственото, което забелязах със сигурност, че действа всеки път е да се опитам по никакъв начин да не ми личи, че съм ядосана и да заявя не просто с категоричен тон какво очаквам от нея, а и тялото ми, погледът ми също да излъчват тази категоричност. Трудно ми е да го постигам всеки път, защото понякога наистина ме изкарва от релси, но когато успея, действа. И много внимателно преценявам ситуацията - ако е допустим компромис, правя го, но обяснявам защо правя компромиса и че го правя този път, но това не променя правилото. Не знам дали винаги разбира от всички тези обяснения, но все някога и все нещо ще разбере и запомни.
Както всички преди мен са казали - търпение. Друг съвет не мисля, че може да се даде. Всяко дете е различно и действат различни похвати. И много любов. Винаги трябва да знаят и чувстват, че ги обичаме, въпреки че не винаги им харесва това, което искаме от тях.
Както всички преди мен са казали - търпение. Друг съвет не мисля, че може да се даде. Всяко дете е различно и действат различни похвати. И много любов. Винаги трябва да знаят и чувстват, че ги обичаме, въпреки че не винаги им харесва това, което искаме от тях.
Оня ден /2 март/ целия Декатлон беше така - пълен с тръшкащи се деца. Аз само се кръстя наум, бегам и си викам - добре че почти мина при нас.
Ако хванете момента преди бурята, опитайте да го залъжете, да го обърнете на майтап, да предложите сделка - ти така направи, пък аз така и така - късмет.
Ако хванете момента преди бурята, опитайте да го залъжете, да го обърнете на майтап, да предложите сделка - ти така направи, пък аз така и така - късмет.
Почти всички 2-3 годишни деца са непослушни аз винаги си казвам нека са здрави децата пък всичко друго ще се нареди някак ,иначе когато са грипави е още по зле и от това да се тръшка детенцето .Трябва по малко да се вдълбявате в това и ще стане .Говорене ,говорене и така децата бързо порастват.И плус това през повечето време са на градина вечер все нямам ще се нагодите