Здравейте мами, вече нямам идея как да постъпвам когато малкия ми син плаче, тръшка се по земята за щяло и нещяло. Той недоволства за абсолутно всичко. Удря мен и баща си. Пробвах като му говоря с добро и му обесня, че не се прави така. Пробвах да го удрям по ръчичката и да казвам НЕ но ефект никакъв. Карам му се дори му крещя той още повече почва да плаче.😒Вече ме докарва до лудост. Имам чувството, че моето дете е най палавото и лошо. Вашите деца как са?
- Публикувана: 21 ян. 2017, 18:44 ч.
- Последно мнение: 8 март 2017, 15:55 ч.
Непослушно дете на 2 години
И моето (2г 10мес) пробва докъде са границите, моите и чуждите... та понякога ме изкарва от релси. Когато се опитва да прекалява, ясно и, ако трябва рязко, обяснявам, че това не се прави и защо не се прави. Ако не може да се обясни на момента, защото се опитва да се налага с крещене и рев, просто я оставям да реве, излизам от стаята и говоря след това. Гледам да не и дам нещото, за което реве, точно, за да разбере, че не се постига нищо с тръшкане. Ако преценя, го давам, когато е спокойна и учтиво помоли за въпросното нещо. И аз съм удряла по дупето в момент на гняв и безсилие, ама не помага в общия случай. Търпение ни пожелавам и успех.
При моя дребен скорпион помагаше да го гушна и нацелувам, когато е най - бесен. Първо се бореше, после ставаше като памук. Укротявах го за 2-3 минути. Имали сме ситуации навън, дете налита злобно да го бие, майката бие детето, моя като го нацелувам и му обясня да не се занимава правеше пълен игнор. И са ме питали как го укротявам, защото първоначално и той скачаше.
Няма универсална рецепта. Намерете вашата. Но забравете за " послушно " дете. Въпрос на праг търпимост при родителите.
Няма универсална рецепта. Намерете вашата. Но забравете за " послушно " дете. Въпрос на праг търпимост при родителите.
Много разумна звучи системата на д-р Харви Карп, описана в книгата му "Най-щастливото дете". Нашето човече е на прага на бебешкия пуберитет и към момента системата сработва сравнително добре (когато не избързам и изпусна нервите си с викове 
)
)Скрит текст:
П.П. Изразите "послушен" и "непослушен" са ми изключително неприятни. Асоциирам ги с подчинение и неподчинение, което, от своя страна, говори за неуважение към личността на детето и свободната му воля. 
П.П. 2. Вчера си мислих колко ли е гадно точно да си започнал целеустремено да правиш нещо интересно с голямо усърдие и доза усилие и някой да те хване под мишниците и да те премести в другат стая, примерно?
П.П. 2. Вчера си мислих колко ли е гадно точно да си започнал целеустремено да правиш нещо интересно с голямо усърдие и доза усилие и някой да те хване под мишниците и да те премести в другат стая, примерно?
И аз съм се видяла в чудо. Всичко е борба и не , та не. Не се отказва от това, което си е наумил до последно. Като му кажеш не,казва Бий бий и започва да удря. Ако нещо не му харесва пак така. Правя се на сърдита, казвам, че няма да си играя повече с него ако бие и излизам от стаята, няма полза , той пак си прави, каквото си знае. Много трудно успявам да го разсея, а не мога и винаги да му давам, каквото си е наумил, че иска, нито пък смятмам, че е редно да го правя. Както си играе и ако не се справи, примерно му се падне 1овечето от камиона или пък нещо друго, веднага се ядосва, почва да хвъля камиона, рита блъска, вика. Много ме притеснява и много ме притеснява и , че като се ядоса и изпадне в ярост и почва да си удря главата в пода, или където другаде намери. Не дава да го съблечеш , не дава да го облечеш, всичко е не и всичко да стане на неговата.
Не знам вече как да подходя и какво да правя, мислех и към психолог да се обърна, не знам дали е нормална тая агресия към самия себе си най-вече.
Игнорирането не помага, става много зле, способен е да омете всичко наоколо. Най добре действа да го държа, докато се мята и да се опитам да му говоря тихичко, но понякога страшно се умарям от цялата тая непрекъсната борба за всичко.
Не знам вече как да подходя и какво да правя, мислех и към психолог да се обърна, не знам дали е нормална тая агресия към самия себе си най-вече.
Игнорирането не помага, става много зле, способен е да омете всичко наоколо. Най добре действа да го държа, докато се мята и да се опитам да му говоря тихичко, но понякога страшно се умарям от цялата тая непрекъсната борба за всичко.
И моето дете си удряше главата в пода и стената, период е и минава. Гледаш да не се нарани и до там. В подобни моменти е добре да се приоритизират не-тата, в крайна сметка, ако нещо не застрашава живота на детето може да се допусне. Моят син при едно такова тръшкане на улицата си извади ръката. И това мина и сега е съвсем различно 4 годишно момче.
Съгласна съм, че „непослушен” и „лош” са доста крайни думи за две годишно дете, което доскоро е било бебе.
Съгласна съм, че „непослушен” и „лош” са доста крайни думи за две годишно дете, което доскоро е било бебе.
На 2 почти всички деца са непослушни, не се филмирай излишно.
Търпение му е майката. И моята на 2, че и на 3 често се тръшка, мрънка и пищи.
Да го удряш по ръчичките и дупето според мен не е хубаво. Въпреки че и аз съм си изпускала нервите и съм шляпвала дупе или ръчичка.
Още повече се фрустрират или по-лошо - виждат, че са успяли да те изкарат от равновесие и си знаят за напред как да те наказват когато не им угодиш за нещо си.
Пращам я в стаята, игнор просто, да си знае, че не може за всяко нещо да й се угажда (това в случай, че се глези за дреболия)
Търпение му е майката. И моята на 2, че и на 3 често се тръшка, мрънка и пищи.
Да го удряш по ръчичките и дупето според мен не е хубаво. Въпреки че и аз съм си изпускала нервите и съм шляпвала дупе или ръчичка.
Още повече се фрустрират или по-лошо - виждат, че са успяли да те изкарат от равновесие и си знаят за напред как да те наказват когато не им угодиш за нещо си.
Пращам я в стаята, игнор просто, да си знае, че не може за всяко нещо да й се угажда (това в случай, че се глези за дреболия)
При мен помага да имаме някакъв ритуал за всичко. При разходката има последователност от места и неща, които прави и като изпълни програмата, се придвижва сама към следващата фаза. Обаче ако реша, че бързаме- писука. Та се подготвям психически какво ще се прави и й давам малко свобода да реши какво да прави. На две са достатъчно умни, но много ги дразни, когато нямат контрол. Затова гледам да я пускам повече сама да определя какво й се прави, от предварително одобрения набор неща, разбира се.