Здравейте, момичета! Сигурно доста от вас са се сблъсквали не веднъж с този въпрос, така че ще се радвам на градивни съвети, почерпени от личния ви опит, защото аз съм все още под влияние на скорошно преживян неприятен разговор на темата и не мисля, че каквото и да предприема в момента ще е добре обмислено и обективно.
Няколко дни назад близко приятелско семейство ни предложи да планираме заедно лятна ваканция с децата, изпратиха ни детайли и съпругът ми запази набързо стая в предложения от приятелите ни курорт. Същата вечер нашите приятели ни позвъниха и с доста напрегнат тон ни попитаха дали нашето дете проявява все още агресия към други деца, защото след последното ни виждане преди 8 месеца, когато тогава 2,5 г. ни син посегна на 2 пъти и удари по лицето и главата 10 месечния им тогавашен син, защото "бебето" му взело играчката. Тогава претърпяхме много неприятен момент, защото освен навикванията нашето дете отнесе силен шамар по едната буза от баща си, за пръв и последен път досега. Потекоха извинения от наша страна, ситуацията се нормализира и след дълги обяснения и тренировки да помагаме на по-малките, втората ни среща протече позитивно.
Понеже приятелите ни живеят в чужбина, не сме се виждали след второто виждане с децата. Връщам се към телефонния разговор след месеци - след предложение за обща ваканция, направена резервация, въпрос за поведението на сина ни, последва признание, че след инцидента с 2-та удара тяхното дете получили стрес и започнало да удря непознати деца по детските площадки. Последвала тежка 6-месечна битка за превъзпитаване на малкия им син и в момента бил престанал да го прави. Но не искали да ни казват, за да не ни тревожат.
Как мислите се почувствах - в унизително състояние да се извинявам за нещо, за което не съм знаела, без да съм сигурна, че нашият син е виновника за промяната в поведението на приятелското дете. Не изключвам такава възможност, но не мога да променя миналото. Седях с телефон в ръка и си се представях като на родителски изпит, който трябва да издържа, за да бъдем "допуснати" със семейството ми на предложената обща ваканция. След първоначалния стрес настъпи гнева. Опитах се да се овладея, извиних се още веднъж за поведението на сина ми тогава и че съжалявам за настъпилите последствия, но подчертах, че мисля, че по-правилно щеше да бъде първо да ми разкажат историята, да обсъдим децата как ни "изглеждат" към момента и след това да коментираме обща почивка. И да вземем решение.
Разделихме се учтиво, но аз помолих мъжа ми да изпрати веднага мейл до агенцията, за да прекратим резервацията.
Днес сутринта получих учтиво съобщение от другата мама, че са искали да бъдат откровени с нас, че се надяват да не сме се обидили и че с радост искат да се видим през март.
Мили дами, това е цялата история накратко. Представям последователността на събитията без да преиначавам.
От една страна винаги съм държала на това приятелство, грижела съм се за взаимоотношенията ни. Ето че сега покрай проблемната ситуация с децата виждам хората в различна светлина, родители застъпници, ОК, нашето виновно, но мълчание, предложение и после вадене на душата. Май не искам да си го причинявам. Възможно ли е следващият път да си внушат, че сина им е получил лош тик, който е взаимствал от нашия? И ако ще го караме така, какъв е смисъла да прекарваме съвместно време в лоши взаимоотношения? Животът ни е изпълнен с хора и общуване, но да се борим ли на всяка цена за приятелите си, или да се оттеглим с мир, докато не е настъпила сериозна кавга?
Ще се радвам да чуя мнения, защото съпругът ми е единствения замесен и запознат с казуса човек, а ми се иска и други.
Благодаря на всички предварително за вниманието!
Няколко дни назад близко приятелско семейство ни предложи да планираме заедно лятна ваканция с децата, изпратиха ни детайли и съпругът ми запази набързо стая в предложения от приятелите ни курорт. Същата вечер нашите приятели ни позвъниха и с доста напрегнат тон ни попитаха дали нашето дете проявява все още агресия към други деца, защото след последното ни виждане преди 8 месеца, когато тогава 2,5 г. ни син посегна на 2 пъти и удари по лицето и главата 10 месечния им тогавашен син, защото "бебето" му взело играчката. Тогава претърпяхме много неприятен момент, защото освен навикванията нашето дете отнесе силен шамар по едната буза от баща си, за пръв и последен път досега. Потекоха извинения от наша страна, ситуацията се нормализира и след дълги обяснения и тренировки да помагаме на по-малките, втората ни среща протече позитивно.
Понеже приятелите ни живеят в чужбина, не сме се виждали след второто виждане с децата. Връщам се към телефонния разговор след месеци - след предложение за обща ваканция, направена резервация, въпрос за поведението на сина ни, последва признание, че след инцидента с 2-та удара тяхното дете получили стрес и започнало да удря непознати деца по детските площадки. Последвала тежка 6-месечна битка за превъзпитаване на малкия им син и в момента бил престанал да го прави. Но не искали да ни казват, за да не ни тревожат.
Как мислите се почувствах - в унизително състояние да се извинявам за нещо, за което не съм знаела, без да съм сигурна, че нашият син е виновника за промяната в поведението на приятелското дете. Не изключвам такава възможност, но не мога да променя миналото. Седях с телефон в ръка и си се представях като на родителски изпит, който трябва да издържа, за да бъдем "допуснати" със семейството ми на предложената обща ваканция. След първоначалния стрес настъпи гнева. Опитах се да се овладея, извиних се още веднъж за поведението на сина ми тогава и че съжалявам за настъпилите последствия, но подчертах, че мисля, че по-правилно щеше да бъде първо да ми разкажат историята, да обсъдим децата как ни "изглеждат" към момента и след това да коментираме обща почивка. И да вземем решение.
Разделихме се учтиво, но аз помолих мъжа ми да изпрати веднага мейл до агенцията, за да прекратим резервацията.
Днес сутринта получих учтиво съобщение от другата мама, че са искали да бъдат откровени с нас, че се надяват да не сме се обидили и че с радост искат да се видим през март.
Мили дами, това е цялата история накратко. Представям последователността на събитията без да преиначавам.
От една страна винаги съм държала на това приятелство, грижела съм се за взаимоотношенията ни. Ето че сега покрай проблемната ситуация с децата виждам хората в различна светлина, родители застъпници, ОК, нашето виновно, но мълчание, предложение и после вадене на душата. Май не искам да си го причинявам. Възможно ли е следващият път да си внушат, че сина им е получил лош тик, който е взаимствал от нашия? И ако ще го караме така, какъв е смисъла да прекарваме съвместно време в лоши взаимоотношения? Животът ни е изпълнен с хора и общуване, но да се борим ли на всяка цена за приятелите си, или да се оттеглим с мир, докато не е настъпила сериозна кавга?
Ще се радвам да чуя мнения, защото съпругът ми е единствения замесен и запознат с казуса човек, а ми се иска и други.
Благодаря на всички предварително за вниманието!
