В защита на училищата с разширено изучаване на изкуства

Ето това (него цитирам, но има много такива изказвания) отново подкрепя тезата ми, че става дума за хоби и обща култура, а не за изразен талант. Ми защо държавата да си зарязва своите образователни цели и да прав компромиси, за да може някой да си упражнява безлатно хобито? Каква ще е ползата на обществото един ден от това хоби? Който иска хоби е редно да си го организира/плаща сам.

Вече споменах, че не бива да виждаме само черно и само бяло в проблема. В нашия случай е повече от хоби, но не бих искала да се обяснявам, сякаш че искам този статут да се запази заради моето дете, не. То скоро ще завърши и тези проблеми няма да го засягат. Но ползата за обществото от тези деца я има и тя се проявява още докато са ученици, което не се случва с повечето им връстници.
А каква е ползата да се руши нещо създадено и безспорно положително?

Мили приятели, колеги, ученици и родители, драги съмишленици, имам добра новина за НАС!
Днес, 03.02.2017 г., на срещата с г-н Николай Денков - министър на образованието и науката,
г-жа Мария Гайдарова - зам.-министър на образованието и науката, г-жа Ваня Кастрева - началник на РУО, София град, г-жа Евгения Костадинова - директор на дирекция „Съдържание на предучилищното и училищното образование“ предствихме подробно притесненията на общинските училища с профил „Изкуства“. Обсъдихме и предложенията, които внесохме за промяна на Наредба 10 на МОН.
Диалогът бе конструктивен и имам уверението на министър Денков, че нашата кауза ще бъде подкрепена и от МОН. Министърът поиска да му бъде предоставен един месец време, през което да направи необходимото за разрешаване на нашите проблеми, основно, допълнение и изменение на Наредба №10. Следващата среща с министър Николай Денков ще се проведе в началото на месец март.
Нека този път каузата ни бъде подкрепена, силно вярваме в коректността на министър Денков и в това, че ще удържи на думата си!

Сърдечно благодарим за подкрепата на всеки! Разчитаме на Вас!

Предложение за промени от 144 СУ „Народни будители“

ПРЕДЛОЖЕНИЯ ЗА ПРОМЕНИ В НАРЕДБА №10

Чл. 43. (1) За осъществяване на приема в първи клас за всяко населено
място с повече от едно училище общините разработват система за прием, в
която водещ критерий е близостта на училището до настоящ адрес на
родителите/настойниците и/или най-краткото време за достигане до
училището.
(2) При голям брой кандидати за прием в първи клас за определено
училище се прилагат и следните критерии:
1. дете с трайни увреждания над 50 %;
2. дете с двама починали родители;
3. други деца от семейството, обучаващи се в училището;
4. деца, завършили подготвителна група в избраното училище;
5. близост до местоработата на един от родителите.

Предлагаме да се запише като т.6 и т.7 следния текст.

6. Проверка на способности за училищата с разширено изучаване на музика, изобразително изкуство и хореография, на основание чл. 146, ал. 2, т. 1 от ЗПУО
7. До два критерии, определени от педагогическия съвет, на основание чл.263, ал.1, т.17, и приета стратегия за развитие на училището - основание чл.263, ал.1, т.1 от ЗПУО.

Чл. 45. (1) За изпълнение на училищния план-прием директорът със
заповед определя училищна комисия, която приема заявления за прием в I
и/или в V клас и извършва всички дейности по приема на учениците.

Предлагаме да се допише и първи клас

(2) Комисията по ал. 1 съобразно спецификите на обучението разработва
критерии за прием в I и V клас, в случай че постъпилите заявления са повече отсвободните места. Времето на подаване на заявлението не е критерий.

Предложение за промяна в чл.58, ал.1, т.1, т.2

Чл. 58. (1) Балът за класиране на учениците след завършено основно образование в паралелките с профили „Изобразително изкуство", „Музика" или „Физическо възпитание и спорт" се формира като сбор от следните елементи:
1. броя точки от националното външно оценяване по български език и
литература или по математика - учебният предмет се определи с решение на педагогическия съвет;
2. утроеният резултат от изпита за проверка на способностите;

Чл. 144. (1) В средно училище, в обединено училище и в профилирана гимназия може да се утвърждава държавен план-прием за обучение в паралелки за придобиване на професионална квалификация при следните условия:
3. няма друго училище на територията на общината, което да предлага същото обучение;
За тълкуване на тази точка в Наредба №10 да се намери място, за да няма основание за двояка тълкуване и да се реализира прием в професия „Танцьор“ в големите градове като София, Пловдив, Варна като се има предвид ЗАКОН ЗА ТЕРИТОРИАЛНОТО ДЕЛЕНИЕ НА СТОЛИЧНАТА ОБЩИНА И ГОЛЕМИТЕ ГРАДОВЕ, Обн. ДВ. бр.66 от 25 Юли 1995г., изм. ДВ. бр.80 от 8 Септември 1995г., изм. ДВ. бр.90 от 15 Октомври 1999г.
Чл. 1. (1) С този закон се урежда териториалното деление на столичната община и градовете с население над 300 000 души.
(2) По смисъла на този закон градовете с население над 300 000 души са Пловдив и Варна.
Чл. 2. (1) Столичната община се дели на райони и кметства в районите.
(2) В столичната община се създават двадесет и четири района със следните наименования и граници:

Може би трябва да се допише в ПРЕХОДНИ И ЗАКЛЮЧИТЕЛНИ РАЗПОРЕДБИ. Не мога да намеря точно мястото, защото в Наредбата не е направено нищо по този въпрос.

Ако това се регламентира в Наредба№10, ще се даде възможност на училищата в големите градове да реализират хореографията в професия „Танцьор“ и няма да има сътресение.

Друго важно:
Програмите по хореография, които са готови още през м. октомври 2016 година, защо не са качени в сайта на МОН за обсъждане, а отлежават на някое бюро.

И нека не се правят аналогии с математиката, защото специализираните училища за математика са единици, не приемат от първи клас, а и нуждата от деца с добро ниво на математиката е много по-голяма от нуждата от деца с добро ниво на танци, пеене или рисуване. Над 50% от днешните ученици в бъдеще ще изберат висше образование и след това кариера, за които математиката е нужна и полезна. А за колко деца ще е полезно това обучение по изкуство на ниво хоби??? Ми съвсемн нормално е държавата да няма интерес да допуска хобито на някои деца да влизат в конфликт с образователната и стратегия. И с оглед на това смятам, че Cure е прав/права - независимо как се наричат в момента кварталните училища, по същество те са общообразователни (дават еднакво образование във всички посоки на ниво конфекция) и не може да си присвояват друга роля.



Сигурна ли си? Колко държавни и общински математически гимназии има в София, а? Само СМГ и частично НПМГ. А тук се говори за няколко пъти повече набедени училища по изкуство при положение, че обществената нужда от изкуство е много пъти по-ниска от нуждата от математическа подготовка. Т.е. държавата е осигурила предостатъчно специализирани училища по изкуство за истинските таланти, а другите да си намерят сами начин да си упражняват хобито.

Първо, защо да е безспорно положително? Като гледам тук тече як спор, значи съвсем не е безспорно. За някои изглежда е положително, ама за други (които не успяват да се вредят в кварталното си училище) явно не е. Та точно там е ключът от бараката - положителното е под въпрос.
А това, че е било създадено някога не е някаква абсолютна индулгенция. То и тоталитаризмът е бил създаден пък го разрушиха, нали? Така и тези училища, ако някога са успели да минат метър, но от това не произлизат обществени ползи, не бива да остават.

А каква е ползата за обществото, че не я схващам? Още повече такава, дето още в ученическа възраст се проявява? Аз лично не виждам полза да се наливат обществени пари за десетки хиляди деца да си упражняват безплатно хобито, а после като пораснат да няма никаква възвращаемост от тази инвестиция.

Да, има предостатъчно математически гимназии - и не само само СМГ и НПМГ, има доста паралелки с математически и технологичен профил. Във всеки малък, но регионален град също има математически гимназии. Класическата обаче е само една за цяла България.  Гимназиите по изкуства са само за деца, които имат много голям, изявен талант и те са ограничен брой - не са налични във всички по-малки регионални градове, например.
Протестите са за софийските училища и аз говоря за София - в София има 1,5 математически гимназии и (явно) десетина такива с изкуство. Това си е факт и няма какво да му коментираме. А и няма математическа гимназия от 1 клас. А това, че тук или там имало някакви набедени математически паралелки, е друга бира. И аз нямам нищо против да има паралелки по изкуство, стига да няма изпит от 1 клас за тях. Що се отнася до НГДЕК - от колко гимназии с преподаване на мъртви езици има нужда България според теб?

Математиката се издига в прекален култ в бг образованието. Деца с хуманитарна насоченост остават ощетени.
Математика се изисква за най-голям брой професии, затова е. Хуманитарната насоченост пък се проявява доста по-късно. По-скоро моето впечатлени е, че ако едно дете не успява с математиката родителите му веднага решават, че има хуманитарен талант, щото нали все някакъв трябва да има и след като не е в математиката, то....

 Тук се говори за паралелки по изкуства - не знам защо си мислите, че 3 или 4 часа седмично занимание ще наруши общообразователния процес. Също е несериозно твърдението, че деца, които в началното училище се занимават с изкуство, то те са се профилирали до живот. Грешно е противопоставянето, че ако се занимаваш с изкуство, няма да отидеш в университет и да правиш кариера.
Нищо от това го няма в моя постинг Изобщо не смятам, че заниманията с изкуство ще навредят. А и да е така, това си е въпрос на личен избор. Аз казвам, че не е нормално децата от квартала да бъдат изпращани надалеч за да могат някъде с изпит да се приемат деца от други квартали, които да си упражняват хобито. Че и държавата да плаща двойно за това хоби. За децата с талант си има училища и нямам против, нужно е да ги има. Но да се искат двойно пари и привилегии за децата с хоби е прекалено.

Твърдението за 50%, които ще изберат математиката, е несериозно. Първо, че не е вярно. И дори хипотетично да предположим, че едни 50 % ще изберат математиката, то защо другите 50% трябва да са ощетени? Образованието е за всички! Не само за тези с математически способности.

Пак променяш написаното от мен Не съм казала, че 50% ще станат математици, а че за 50% математиката ще е важна за кариерата им. Това са инженери, програмисти, икономисти, банкери, архитекти, проектанти, строители... А за колко ще са важни танците и пеенето???

Относно обществената нужда - образованието не е бизнес и следва да предлага обучение във всички възможни сфери, т.е. да формира комплексни личности. И е редно децата да имат достъп до повече житейски сфери, за да могат да решат какво им харесва и какво - не, така че да са способни на по-късен етап да се профилират.
Всичко е бизнес и което не почива на бизнес логика фалира и се скапва, това едно на ръка. А второто е, че образованието дава обучение във всички сфери, а който иска да задълбава (дали на хоби ниво или на професионално такова) вече трябва да си търси начин. Но не за сметка на държавата. Освен това вие, с тези училища с изпит, дефакто ограничавате масата деца за сметка на неколцина избрани.

В предходен мой пост изрично посочих, че това е и възможност за деца от семейства с нисък финансов статус, но с интерес към изкуството, да се докоснат до него. Уроците по някакъв вид изкуство са доста скъпи и ако някой иска да стигне до музикално или рисувателно училище след 7- ми клас, то при невъзможност на родителите да плащат уроци, детето няма да може да отиде в такова училище. Съответно българската образователна система следва да предлага възможност в рамките на общообразователния процес обучение по изкуство, така че след 7-ми клас твърде профилираните гимназии да са достъпни. Влизане в хореографското училище или в музикалното не става с уроци само в 7-ми клас, а с дълги, дълги години инвестиция в тези занимания, а това е свързано с доста средства. Докато в езикова или математическа гимназия влизаш само с уроци в 7-ми клас, а даже може и без допълнителни уроци, ако си мотивиран достатъчно.
Същото важи и за математиката, физиката, химията, биологията... Защо пък баш най-обществено ненужните занимания по изкуство да са привилегировани?

Относно изпитите, в Италианския лицей също има изпит за първи клас, но за там никой не възроптава. Защо?
Не роптая по две причини. Първо, не намирам това училище за толкова голяма работа и никога не сме имали аспирации към него. Нека кастата на хайлайфа да си се събира там. И второ, това училище не е към МОН, а към министерството на културата, а те имат такова право.

Полза има, но това че определени хора не я виждат или не искат да я видят е проблем на тяхното виждане.  Още веднъж ще повторя, че образованието не е бизнес. Не виждам защо трябва да се радваме на математици, които печелят медали, а на деца, които представят страната или имат успехи в изкуството - не. Как преценяваш кое е по-важно? И двете са важни, съответно и двете трябва да се стимулират.
Не извъртай. За децата с интереси в изкуството, чието ниво отговаря на децата математици с медалите, си има специализирани училища и никой не протестира срещу това. За тези деца си има конкурси, явяват се на тях, печелят медали. Има и специална програма за зашита на децата с изявени дарби и наистина талантливите деца вземат добри стипендии (половин МРЗ за 12 месеца). Но ти защитаваш не децата на това високо ниво, а децата, които просто си начесват крастата със своето хоби. Нима не виждаш разликата?
И нека имам проблем, но ти все пак ми обясни фундаменталната полза от това, че някой е пял в хора или е рисувал пейзажи като дете.

Моля те да помислиш дали дете-математик, което печели медали и после отива да учи в елитен университет в САЩ или Европа не ощетява повече страната - т.е. то получава безплатно образование, благодарение на което печели стипендия в чужд университет и после остава в друга страна, плаща данъци на друга страна и т.н. Т.е. държавата е създала бъдещ данъкоплатец на друга държава. По тази логика трябва да се забрани на децата от математическите олимпиади да напускат страната и задължително да остават да  учат и работят в България. Защото тя инвестицията не се връща, а някой друг се възползва от нея.
Чела ли си статистика кой е най-големият реален инвеститор в България? Т.е. кой внася най-много реална жива валута в страната? Ако не си ще ти кажа - емигрантите. Без тези милиарди, изпращани от емигранти, страната ни щеше да е много по-зле. Не всички деца математици емигрират, но и да го направят пак има реална полза от тях. 


Една страна е по-разпознаваема чрез културните си продукти, не чрез математиците си. Ние не умеем да създаваме оригинални продукти, именно защото в българското образование не се акцентира върху развитието на творческото мислене. И в този коментар пренасям част от дългия ми пост на страница 3 от темата:
Пак мешаш нещата. Разпознаваеми в културата ще станем чрез истинските таланти, за които си има училища. Не виждам с какво ще станем разпознаваеми от дилетантското хоби ниво в детска възраст. А ти хем говориш за разпознаване, хем че целта не било да станат професионалисти. За мен влизаш в противоречие.

Смея да твърдя, че голяма част от вече "порасналите" хора в България нямат творческо мислене и не могат да проявяват такова в корпоративна среда. Голяма част от продуктите и услугите, които изискват да се прилага този тип мислене, са далеч от оригиналност - имам предвид реклами, маркетинг кампании, филми, тв продукти, туризъм. И смело твърдя, че това се дължи на недостатъчни занимания в ученическа възраст с различни творчески активности, на това, че образователната ни система не стимулира формирането на концептуално мислене. Концептуално мислене се формира чрез занимания с изкуство и изучаване на хуманитарни науки."

Ха, и математиката не формира творческо и концептуално мислене, така ли? А какво концептуално мислене формират танците, пеенето и свиренето?

Изумена съм как говорите за децата! Само защото обичат хореоргафията, музикалните инструменти или рисуването, за тях се говори като за такива, които си чешат крастата, които са неграмотни, които не се учат, на които тези им интереси или таланти няма да свършат никаква работа за напред. Децата от тези училища също печелят международни конкурси и награди, следващия път ще снимам витрината с всичку купи и медали. През лятото ансамбълът на 144то е поканен за участие на конкурс в Рим, сигурно и там са ги викнали да си чешат заедно крастите...
Радвам се, че релевантните лица са взели предвид значимостта и на този вид профили и обучение, приели са за обсъждане предложените промени и се надявам да съумеят да намерят решение, което да в полза на децата и училищата с профили в областта на изкуствата.