И сега като пита шефката що съм червена като домат какво да обяснявам 
дай да чете и хич не се обяснявай
тя сама ще разбере 
- Публикувана: 5 фев. 2017, 19:22 ч.
- Последно мнение: 14 март 2017, 13:54 ч.
♡~ Черна обич ~ Любов под наем ~♡ Тема 52
дай да чете и хич не се обяснявай
тя сама ще разбере И сега като пита шефката що съм червена като домат какво да обяснявам
Благодаря ти за талантливо написаните прекрасни глави от ненавременно закритият любим наш сериал.Момичетата правилно ти правят комплименти за написаното - много си добра, Мерич ряпа да яде
Напълно съм съгласна с поста ти за химията между Елчин и Баръш, наистина греят един срещу друг, рускините не напразно ги нарекоха СОЛНЕЧНИЕ.... Може би някога ще разберем каква е историята там
Може ли толкова хиляди фенове, от различни страни, да са на едно мнение. 
Нали казват хората,че нямало дим без огън.....иначе трябва да им дадем всички Оскари за изпълнение..... 
Ашк, Ашк, Ашк 
Глава 11
Йомер се събуди в 5сутринта, отпочинал и готов за новия ден. Дефне спеше, полегнала върху него- краката им бяха преплетени, главата ѝ беше сгушена под брадичката му, а ръката ѝ преметната през него. Обичаше да я наблюдава, докато спи. Спокойното ѝ лице, разпилените по него къдрици, равномерното движение на тялото ѝ, докато дишаше. Ръката му сама се оказа върху косата ѝ, галейки непослушните кичури и плъзвайки се надолу по гърба ѝ. Дефне измърмори нещо неразбираемо в съня си и се понамести върху него, карайки го да се усмихва. Ръката му продължи пътя си, преминавайки под кръста ѝ, докато целуваше челото ѝ. Отваряйки сънено очи, тя се повдигна на лакет:
- Какво правиш?- Попита го тихо тя, все едно си нямаше идея.
- Нищо!- Отрече той с усмивка.- Какво си мислиш, че правя?
- Като че ли се опитваше да се възползваш от мен, докато спя?!- Подозрително го изгледа тя изпод вежди.- Ръката ти?
- Аааа, не съм усетил къде е.- Дръпна я бързо той, прегръщайки с нея Дефне през талията.- Но щом вече си будна и аз не мога да се „възползвам” от теб, какво предлагаш да правим?
- Не знам.- Провлачи Дефне, докато се притискаше към него.- Ти имаш ли предложение?
Отговорът му беше целувка, от която ѝ се зави свят. Оказала се изведнъж под него, Дефне беше обсипана с целувки, докато не започна да го моли. Загубвайки се в нея, Йомер се претърколи и така Дефне се оказа отгоре. Държащ я за талията, той се опита да контролира и забави движенията ѝ, но тя беше нетърпелива. Забързвайки ритъма и поемайки го все по- дълбоко в себе си, Дефне скоро доведе и двамата до върха, разтърсил и двамата едновременно. Отпуснала се върху гърдите му, тя се засмя.
- Ето това е събуждане.
Тъй като беше още твърде рано и имаха на разположение поне още час, преди малката да се събуди, те си позволила лукса да вземат душ заедно, което им отне точно толкова време. Дефне тъкмо приключваше с разресването на косата си, а Йомер слагаше вратовръзката си, когато се чу обичайното сутрешно „мамо” на Джансу. Дефне забърза към стаята на дъщеря си, провиквайки се, за да ѝ покаже, че я е чула. Докато тя приготвяше малката, Йомер слезе и си направи кафе. Двете му любими слязоха, тъкмо когато той отпиваше първата си глътка.
- Как спа малката госпожица?!- Пое той Джансу от майка ѝ, която се зае да приготвя закуската на малката. Независимо че Йомер щеше да излезе след час, първо закусваше дъщеря им, а после те
Докато Йомер подаваше кашата на Джансу, седнала на детското си столче и охотно хапваща, без да капризничи, майка ѝ забърка омлет за баща ѝ и наряза някакви зеленчуци за себе си. Макар че сега трябваше да се храни за двама, нямаше кой знае какъв апетит сутрин и затова хапваше нещо леко, колкото да се каже, че е яла. Йомер редовно ѝ се караше, че не се грижи за себе си и бебето, но тя предпочиташе да яде малко, за да не ѝ прилошава после. Още помнеше как цял месец повръщаше като луда всяка сутрин, докато носеше Джансу, и сега се стараеше да не предизвиква сама организма си. Когато беше гладна, можеше да изяде всичко наоколо си, но сутрин нямаше почти никакъв апетит и се задоволяваше с нещо малко, което да прекъсне конското на съпруга ѝ.
След като всички бяха закусили, Йомер получи целувка от всяка от тях и сбогувайки се, тръгна за работа. Днес имаше три събрания относно новата колекция, която Пасионис щеше да пусне на пазара след две седмици и беше много важно Йомер да присъства.
Дефне, все още водеща се по майчинство, което явно просто щеше да удължи с новото бебе, вече не ходеше в компанията на работа, а просто да посети съпруга си или да се види с приятелки. От време на време рисуваше, докато малката спеше, а Йомер използваше моделите ѝ в новите колекции, което я правеше много щастлива. Днес беше решила да излезе на разходка с Ясемин по магазините, просто за да убие времето. Двете се срещнаха по обяд в ресторанта, за който се бяха уговорили вчера. Всяка от тях тикаше количка, така че седнаха в лятната градина на заведението на въздух. След като се нахраниха стабилно, всяка имаше да храни по едно бебе, и сменили памперса на малкия Берк в дамската тоалетна- добре че Дефне имаше опит, двете най- сетне се отправиха спокойно да разгледат витрините на бутиците в Нишанташъ. Реално нямаха нужда от нищо, така че не влязоха никъде, но пък разходката им се отрази чудесно. Щастливи и уморени, двете пристигнаха в Пасионис точно преди края на работния ден.
- Вижте кой е тук!- Засмяха се и двете, влизайки с децата на ръце в кабинета на Йомер. Той и Синан тъкмо обсъждаха нещо, но спряха учудени от изненадващите гости.- Татенца, стига сте работили. Време е вече да се прибираме вкъщи!- С тъничко гласче изрецитира Дефне.
- Така ли?- Стана да я посрещне Йомер, докато Синан се отправи към Ясемин.
- Станало ли е вече време?!- Загука и той, поемайки сина си в ръце.
- Часът е вече пет, така че е време и на нас да обърнете малко внимание!- Привидно ядосано рече Яса.
- Хайде, всички по къщите, фирмата няма да затъне, ако един ден си тръгнете навреме!- Подкрепи я и Дефне.
- Добре, добре, нищо не сме казали!!!- Вдигна ръце, все едно се предава, Йомер.- Братле, хайде да си тръгваме, че иначе лошо ни се пише. Доклада ще го проверим утре сутрин.
- Хайде!- Съгласи се и Синан.
Двете двойки напуснаха компанията и сбогувайки се на паркинга, всеки пое към своя дом. Шукрю караше, така че Йомер беше прегърнал съпругата си на задната седалка, докато Джансу си играеше с любимия си заек в скута ѝ. Дефне му разказваше как е прекарала деня, докато той галеше лъскавите ѝ коси и се чудеше ще дойде ли ден, в който да не изпитва такова удоволствие от това просто действие.
Пристигайки вкъщи, Дефне отиде да се изкъпе, докато Йомер поръча вечеря от наскоро открития наблизо ресторант, предлагащ домашния ястие, и си поиграе с Джансу. Тъй като беше зает почти през целия ден, независимо дали работеше от вкъщи или ходеше в компанията, Йомер изкарваше поне по час вечер в игри с малката, а след това ѝ четеше приказка, преди да заспи.
На вратата се позвъни малко преди Дефне да слезе, затова Йомер остави Джансу да се радва на влакчето, пуснато в средата на хола, и отиде да отвори. За негова изненада обаче вместо момчето с храната насреща му стоеше не друг, а самият Корай Саргън.
- Тататата, аз дойдох!- Обяви той с характерния си приповдигнат тон.
- Корай, какво те води насам по това време?!- Попита изненадан домакина,докато гостът се промушваше покрай него.
- Нося подарък на малката красавица. Виж!- Щастливо отговори той, правещ се, че не забелязва отегчението на лицето на Йомер и изваждайки от чантата си огромен плик.
- Ааа, Корай бей?! Какво правите тук? Какво е това?- Попита и Дефне, тъкмо слизаща по стълбите зад него.
- Донесох ви снимките на Джансу от вчера.- Доволен от себе си, той започна да ги вади една по една от плика и да ги нарежда по масата.- Вижте я каква е красавица, роден модел, точно като майка си. Прекрасна е, толкова е сладка, фотогенична, невероятна.- Редеше Корай, докато снимките покриваха всяка свободна повърхност в хола.
- Аз?!- Засмя се самата Джансу, приближила се до тях и гледаща снимките, които Кориш вадеше ли, вадеше, пред смаяните погледи на родителите ѝ.- Аз това съм?- Попита тя с все още неправилния си говор, погледна тя към майка си.
- Ти, естествено че ти!- Въодушеви се отново Корай, грабвайки момиченцето на ръце и завъртайки я във въздуха.- Ти ще станеш най- известният модел на света и ще те снимам аз, аз Корай Саргън.
- Корай, какво правиш?!- Викна Йомер и измъкна смеещата се Джансу от ръцете му.- Знаеш, че Дефне не обича да правиш така с малката!
- Но тя обича!- Възпротиви се приятелят им.- Виж я как се смее. Вие родителите сте много скучни хора! Особено ти, Кльощавелке.
- Охх, пак ли?!- Попита с досада Дефне и двамата с Йомер избухнаха в смях.
Корай беше престанал да я нарича така единствено, докато беше бременна с Джансу. След 5 месец Дефне все повече и повече пълнееше, така че и да искаше, Корай нямаше как да я нарече кльощава. Но в момента, в който тя си върна формата след раждането на дъщеря си, той отново започна да я дразни с този прякор.
- Нямам търпение пак да ми порасне корема, само за да ви накарам да спрете да ме наричате така!- Смееше се още тя, докато Кориш кривеше физиономия срещу нея.
- Иии, пак ли ще станеш дебела и грозна?! Противна!- Възкликна той.
- Корай, внимавай какво говориш!- Не на шега се ядоса Йомер.
- Добре де, писна ми от вас. Тръгвам си!- Отправи се той към вратата.- Язък за хубавицата в ръцете ти, с родители като вас няма кой знае какво бъдеще.
Въздишайки облекчено, след като вратата се затвори след него, двамата се спогледаха и отново избухнаха в смях. Занимавайки детето с някакво филмче, те разчистиха снимките, докато дойде вечерята. След като се нахраниха Дефне изкъпа Джансу, докато Йомер вземе душ. Двамата приспаха дъщеря си, след което се приготвиха за сън.
- Корай обаче е прав за едно!- Рече Йомер, докато се промъкваха в леглото.- Джансу наистина е красавица като майка си.
- Надявам се следващото да е момче и да прилича на теб. Един малък Йомер, черноок и чернокос, с твоята усмивка. Но нека е с по- спокоен характер, за да не ме ядосва много.- Завърши със смях тя.
- Аз ядосвам ли те?!- Попита сериозно Йомер.
- Вече не!- Помилва го тя по бузата, не отделяща поглед от него.- Ти си най-милият, грижовен, добър, сладък, състрадателен и разбиращ мъж, когото познавам.
- Любима моя, такъв съм, защото ти си до мен!- Целуна я нежно той, след което я придърпа в прегръдките си.
Потънала в любимите ръце, опиянена от аромата и силата му, скоро Дефне се унесе в сън. А Йомер- той остана още дълго буден, чудещ се с какво е заслужил това щастие. Щастието, което държеше в ръцете си.
Глава 11
Йомер се събуди в 5сутринта, отпочинал и готов за новия ден. Дефне спеше, полегнала върху него- краката им бяха преплетени, главата ѝ беше сгушена под брадичката му, а ръката ѝ преметната през него. Обичаше да я наблюдава, докато спи. Спокойното ѝ лице, разпилените по него къдрици, равномерното движение на тялото ѝ, докато дишаше. Ръката му сама се оказа върху косата ѝ, галейки непослушните кичури и плъзвайки се надолу по гърба ѝ. Дефне измърмори нещо неразбираемо в съня си и се понамести върху него, карайки го да се усмихва. Ръката му продължи пътя си, преминавайки под кръста ѝ, докато целуваше челото ѝ. Отваряйки сънено очи, тя се повдигна на лакет:
- Какво правиш?- Попита го тихо тя, все едно си нямаше идея.
- Нищо!- Отрече той с усмивка.- Какво си мислиш, че правя?
- Като че ли се опитваше да се възползваш от мен, докато спя?!- Подозрително го изгледа тя изпод вежди.- Ръката ти?
- Аааа, не съм усетил къде е.- Дръпна я бързо той, прегръщайки с нея Дефне през талията.- Но щом вече си будна и аз не мога да се „възползвам” от теб, какво предлагаш да правим?
- Не знам.- Провлачи Дефне, докато се притискаше към него.- Ти имаш ли предложение?
Отговорът му беше целувка, от която ѝ се зави свят. Оказала се изведнъж под него, Дефне беше обсипана с целувки, докато не започна да го моли. Загубвайки се в нея, Йомер се претърколи и така Дефне се оказа отгоре. Държащ я за талията, той се опита да контролира и забави движенията ѝ, но тя беше нетърпелива. Забързвайки ритъма и поемайки го все по- дълбоко в себе си, Дефне скоро доведе и двамата до върха, разтърсил и двамата едновременно. Отпуснала се върху гърдите му, тя се засмя.
- Ето това е събуждане.
Тъй като беше още твърде рано и имаха на разположение поне още час, преди малката да се събуди, те си позволила лукса да вземат душ заедно, което им отне точно толкова време. Дефне тъкмо приключваше с разресването на косата си, а Йомер слагаше вратовръзката си, когато се чу обичайното сутрешно „мамо” на Джансу. Дефне забърза към стаята на дъщеря си, провиквайки се, за да ѝ покаже, че я е чула. Докато тя приготвяше малката, Йомер слезе и си направи кафе. Двете му любими слязоха, тъкмо когато той отпиваше първата си глътка.
- Как спа малката госпожица?!- Пое той Джансу от майка ѝ, която се зае да приготвя закуската на малката. Независимо че Йомер щеше да излезе след час, първо закусваше дъщеря им, а после те
Докато Йомер подаваше кашата на Джансу, седнала на детското си столче и охотно хапваща, без да капризничи, майка ѝ забърка омлет за баща ѝ и наряза някакви зеленчуци за себе си. Макар че сега трябваше да се храни за двама, нямаше кой знае какъв апетит сутрин и затова хапваше нещо леко, колкото да се каже, че е яла. Йомер редовно ѝ се караше, че не се грижи за себе си и бебето, но тя предпочиташе да яде малко, за да не ѝ прилошава после. Още помнеше как цял месец повръщаше като луда всяка сутрин, докато носеше Джансу, и сега се стараеше да не предизвиква сама организма си. Когато беше гладна, можеше да изяде всичко наоколо си, но сутрин нямаше почти никакъв апетит и се задоволяваше с нещо малко, което да прекъсне конското на съпруга ѝ.
След като всички бяха закусили, Йомер получи целувка от всяка от тях и сбогувайки се, тръгна за работа. Днес имаше три събрания относно новата колекция, която Пасионис щеше да пусне на пазара след две седмици и беше много важно Йомер да присъства.
Дефне, все още водеща се по майчинство, което явно просто щеше да удължи с новото бебе, вече не ходеше в компанията на работа, а просто да посети съпруга си или да се види с приятелки. От време на време рисуваше, докато малката спеше, а Йомер използваше моделите ѝ в новите колекции, което я правеше много щастлива. Днес беше решила да излезе на разходка с Ясемин по магазините, просто за да убие времето. Двете се срещнаха по обяд в ресторанта, за който се бяха уговорили вчера. Всяка от тях тикаше количка, така че седнаха в лятната градина на заведението на въздух. След като се нахраниха стабилно, всяка имаше да храни по едно бебе, и сменили памперса на малкия Берк в дамската тоалетна- добре че Дефне имаше опит, двете най- сетне се отправиха спокойно да разгледат витрините на бутиците в Нишанташъ. Реално нямаха нужда от нищо, така че не влязоха никъде, но пък разходката им се отрази чудесно. Щастливи и уморени, двете пристигнаха в Пасионис точно преди края на работния ден.
- Вижте кой е тук!- Засмяха се и двете, влизайки с децата на ръце в кабинета на Йомер. Той и Синан тъкмо обсъждаха нещо, но спряха учудени от изненадващите гости.- Татенца, стига сте работили. Време е вече да се прибираме вкъщи!- С тъничко гласче изрецитира Дефне.
- Така ли?- Стана да я посрещне Йомер, докато Синан се отправи към Ясемин.
- Станало ли е вече време?!- Загука и той, поемайки сина си в ръце.
- Часът е вече пет, така че е време и на нас да обърнете малко внимание!- Привидно ядосано рече Яса.
- Хайде, всички по къщите, фирмата няма да затъне, ако един ден си тръгнете навреме!- Подкрепи я и Дефне.
- Добре, добре, нищо не сме казали!!!- Вдигна ръце, все едно се предава, Йомер.- Братле, хайде да си тръгваме, че иначе лошо ни се пише. Доклада ще го проверим утре сутрин.
- Хайде!- Съгласи се и Синан.
Двете двойки напуснаха компанията и сбогувайки се на паркинга, всеки пое към своя дом. Шукрю караше, така че Йомер беше прегърнал съпругата си на задната седалка, докато Джансу си играеше с любимия си заек в скута ѝ. Дефне му разказваше как е прекарала деня, докато той галеше лъскавите ѝ коси и се чудеше ще дойде ли ден, в който да не изпитва такова удоволствие от това просто действие.
Пристигайки вкъщи, Дефне отиде да се изкъпе, докато Йомер поръча вечеря от наскоро открития наблизо ресторант, предлагащ домашния ястие, и си поиграе с Джансу. Тъй като беше зает почти през целия ден, независимо дали работеше от вкъщи или ходеше в компанията, Йомер изкарваше поне по час вечер в игри с малката, а след това ѝ четеше приказка, преди да заспи.
На вратата се позвъни малко преди Дефне да слезе, затова Йомер остави Джансу да се радва на влакчето, пуснато в средата на хола, и отиде да отвори. За негова изненада обаче вместо момчето с храната насреща му стоеше не друг, а самият Корай Саргън.
- Тататата, аз дойдох!- Обяви той с характерния си приповдигнат тон.
- Корай, какво те води насам по това време?!- Попита изненадан домакина,докато гостът се промушваше покрай него.
- Нося подарък на малката красавица. Виж!- Щастливо отговори той, правещ се, че не забелязва отегчението на лицето на Йомер и изваждайки от чантата си огромен плик.
- Ааа, Корай бей?! Какво правите тук? Какво е това?- Попита и Дефне, тъкмо слизаща по стълбите зад него.
- Донесох ви снимките на Джансу от вчера.- Доволен от себе си, той започна да ги вади една по една от плика и да ги нарежда по масата.- Вижте я каква е красавица, роден модел, точно като майка си. Прекрасна е, толкова е сладка, фотогенична, невероятна.- Редеше Корай, докато снимките покриваха всяка свободна повърхност в хола.
- Аз?!- Засмя се самата Джансу, приближила се до тях и гледаща снимките, които Кориш вадеше ли, вадеше, пред смаяните погледи на родителите ѝ.- Аз това съм?- Попита тя с все още неправилния си говор, погледна тя към майка си.
- Ти, естествено че ти!- Въодушеви се отново Корай, грабвайки момиченцето на ръце и завъртайки я във въздуха.- Ти ще станеш най- известният модел на света и ще те снимам аз, аз Корай Саргън.
- Корай, какво правиш?!- Викна Йомер и измъкна смеещата се Джансу от ръцете му.- Знаеш, че Дефне не обича да правиш така с малката!
- Но тя обича!- Възпротиви се приятелят им.- Виж я как се смее. Вие родителите сте много скучни хора! Особено ти, Кльощавелке.
- Охх, пак ли?!- Попита с досада Дефне и двамата с Йомер избухнаха в смях.
Корай беше престанал да я нарича така единствено, докато беше бременна с Джансу. След 5 месец Дефне все повече и повече пълнееше, така че и да искаше, Корай нямаше как да я нарече кльощава. Но в момента, в който тя си върна формата след раждането на дъщеря си, той отново започна да я дразни с този прякор.
- Нямам търпение пак да ми порасне корема, само за да ви накарам да спрете да ме наричате така!- Смееше се още тя, докато Кориш кривеше физиономия срещу нея.
- Иии, пак ли ще станеш дебела и грозна?! Противна!- Възкликна той.
- Корай, внимавай какво говориш!- Не на шега се ядоса Йомер.
- Добре де, писна ми от вас. Тръгвам си!- Отправи се той към вратата.- Язък за хубавицата в ръцете ти, с родители като вас няма кой знае какво бъдеще.
Въздишайки облекчено, след като вратата се затвори след него, двамата се спогледаха и отново избухнаха в смях. Занимавайки детето с някакво филмче, те разчистиха снимките, докато дойде вечерята. След като се нахраниха Дефне изкъпа Джансу, докато Йомер вземе душ. Двамата приспаха дъщеря си, след което се приготвиха за сън.
- Корай обаче е прав за едно!- Рече Йомер, докато се промъкваха в леглото.- Джансу наистина е красавица като майка си.
- Надявам се следващото да е момче и да прилича на теб. Един малък Йомер, черноок и чернокос, с твоята усмивка. Но нека е с по- спокоен характер, за да не ме ядосва много.- Завърши със смях тя.
- Аз ядосвам ли те?!- Попита сериозно Йомер.
- Вече не!- Помилва го тя по бузата, не отделяща поглед от него.- Ти си най-милият, грижовен, добър, сладък, състрадателен и разбиращ мъж, когото познавам.
- Любима моя, такъв съм, защото ти си до мен!- Целуна я нежно той, след което я придърпа в прегръдките си.
Потънала в любимите ръце, опиянена от аромата и силата му, скоро Дефне се унесе в сън. А Йомер- той остана още дълго буден, чудещ се с какво е заслужил това щастие. Щастието, което държеше в ръцете си.
здравейте момичета нахлувам за малко в новата ви къщурка за да си изкажа мнението по повод анкетата... според мен не е добре да се обсъждат повече сериали в една тема не всеки ги следи всичките ...отдавна спрях да гледам Ашка по ред причини изгубиха ме като зрител... Статуса ( когато се обсъждаха трите сериала) загледах само от любопитство и него не догледах следя КС но тъй като спря да се коментира (едва от 2-3 момичета и аз )спрях да пиша и да следя редовно темата понеже от 20 страници един два коментара бяха за него и все едно да търся игла в купа сено ( не ми се изчитаха всички коментари за Ашка ) беше ми приятно с вас продължавайте да се забавлявате 
и може да се срещнем в някоя друга тема
и може да се срещнем в някоя друга тема 
ашк 
Здравейте!
Темпи,
...и после И после на Темпи й се наложи да се върне в реалния свят, където я чакаше работа до края на света
Глава 12 е готова, но няма как да ви я пусна от работа, така че ще поискате до довечера
Ех, Темпи, ако можеше да превърнеш хобито си в работа... 
Нямаше да и се налага да ходи някъде за да работи, това което й харесва и й доставя удоволствие
.Но за жалост писателите в БГ са също като музикантите
изключително трудно издържат къща и семейства 
.Едно време като се занимавах 4 години с народно пеене, реших че ще кандидатствам в Пловдивската музикална академия и учителката ми тогава по пеене ме свали от облаците, като каза че е по-добре да се ориентирам към професия, с която ще мога да си намеря работа след време
. Добре че я послушах тогава
. Но пък и до сега музиката си ми е страст А сега здравейте
че влязох с касата направо
Ех, Темпи, ако можеше да превърнеш хобито си в работа...
Кешке, ама не би
Препоръчани теми