Комбинация между религия и наука?

  • 2 799
  • 11
  •   1
Отговори
  • Мнения: 59
Попаднах на един много интересен цитат на Ричард Файнман в английската Уикипедия: " Западната цивилизация е основана на два големи завета. Единият е приключенският научен дух- приключението в непознатото, непознатото, което трябва да бъде признато за непознато, за да бъде изследвано; изискването че неознаваемите мистерий на вселената остават неознаваеми, съзнанието, че всичко е несигурно, обобщено казано- смирението на интелекта.
 Другият голям завет е християнската етика, действията, основани на любов, братството между всички хора, уважението към личността- смирението на духа.
 Тези два завета са логично и напълно съвместими. Но логиката не е всичко, човек има нужда със сърцето си да следва идея. Ако хората се върнат към религията, към какво се връщат? Може ли да бъде приет от съвременната църква човек, който се съмнява в Бог, а такъв, който не вярва в Бот? Може ли съвременната църква да приеме и оцени стойността на такива съмнения? Не сме ли потиснали голям потенциал, противопоставяйки единия завет на другия? Не може ли чрез вдъхновение да подкрепим тези два стълба на западната цивилизация, така че да стоят заедно и без злоба и без страх. Не е ли това централният проблем на нашето време?"

# 1
  • weiter, weiter, ... weiterstadt
  • Мнения: 18 076
Може ли да бъде приет от съвременната църква човек, който се съмнява в Бог, а такъв, който не вярва в Бот? Може ли съвременната църква да приеме и оцени стойността на такива съмнения? Не сме ли потиснали голям потенциал, противопоставяйки единия завет на другия?

какво ще прави този човек в църквата?
дори и църквата да го приеме, той какво ще прави там?  Thinking

защо заветите да са противoпоставени?
в Америка има телескоп, с който се наблюдават небесните тела и е католически  Grinning

# 2
  • Мнения: 10
Разделението между наука и религия е вторично и настъпва след 15. век с идването на материализма. Съвременната наука е абсолютно материалистична, разбирай бездуховна и затова е на това положение.
В старите времена науката винаги е била ръка за ръка с вярата. Запознайте се с духовната наука, наречена Антропософия, дадена от Рудолф Щайнер, преродения Аристотел и по-късно дошъл като Тома Аквински, за да имате поглед върху тези въпроси. От американски източници няма как да научи човек каквото и да било читаво.

# 3
  • В Космоса
  • Мнения: 9 881
Винаги съм била за "духовна наука". Мисля си, че това е по-верния път. Суровата и скептична към духовните неща наука е като кон с капаци. Религията пък сама по себе си е едно нищо. Това са си мои напълно лаишки разсъждения и усещания. Ще следя темата.

# 4
  • Мнения: 2 616
Вяра-религия-църква-наука-прераждане… Колко вери има по Земята и коя е истинската?! Има учени, които са пълни атеисти, други пък са вярващи. Дали Щайнер е бил прероденият Тома Аквински или някой друг – това няма никакво значение и е категорично недоказуемо. В православната вяра например не се говори за прераждане. А пък чудеса са ставали и стават за вярващите от различни вери. Та къде е истината?! Гола наука без духовност – ето това е проблем. Нито фанатичният атеизъм, нито фанатичната религиозност в каквато и да е посока са от полза за развитието на обществото и науката, пред която стоят още толкова много неизвестни.  chef

Ето ви някои мнения на известни учени за Бог и религията по принцип:

Скрит текст:
A knowledge of the existence of something we cannot penetrate, of the manifestations of the profoundest reason and the most radiant beauty - it is this knowledge and this emotion that constitute the truly religious attitude; in this sense, and in this alone, I am a deeply religious man. (Albert Einstein)
I do not believe in a personal God and I have never denied this but have expressed it clearly. If something is in me which can be called religious then it is the unbounded admiration for the structure of the world so far as our science can reveal it. (Albert Einstein, 1954)
I believe in Spinoza's God who reveals himself in the orderly harmony of what exists, not in a God who concerns himself with the fates and actions of human beings. (Albert Einstein)
 
“As we conquer peak after peak we see in front of us regions full of interest and beauty, but we do not see our goal, we do not see the horizon; in the distance tower still higher peaks, which will yield to those who ascend them still wider prospects, and deepen the feeling, the truth of which is emphasized by every advance in science, that ‘Great are the Works of the Lord’.”
—Sir Joseph J. Thomson, Nobel Prize winning physicist, discoverer of the electron, founder of atomic physics.
.
“A scientific discovery is also a religious discovery. There is no conflict between science and religion. Our knowledge of God is made larger with every discovery we make about the world.”
–Joseph H. Taylor, Jr., who received the 1993 Nobel Prize in Physics for the discovery of the first known binary pulsar, and for his work which supported the Big Bang theory of the creation of the universe.
.
“The more I study science, the more I believe in God.”

“God [is] the author of the universe, and the free establisher of the laws of motion.”
—Physicist and chemist Robert Boyle, who is considered to be the founder of modern chemistry.
.
“It may seem bizarre, but in my opinion science offers a surer path to God than religion.”
“People take it for granted that the physical world is both ordered and intelligible. The underlying order in nature-the laws of physics-are simply accepted as given, as brute facts. Nobody asks where they came from; at least they do not do so in polite company. However, even the most atheistic scientist accepts as an act of faith that the universe is not absurd, that there is a rational basis to physical existence manifested as law-like order in nature that is at least partly comprehensible to us. So science can proceed only if the scientist adopts an essentially theological worldview.”
–Physicist Paul Davies, the winner of the 2001 Kelvin Medal issued by the Institute of Physics and the winner of the 2002 Faraday Prize issued by the Royal Society (amongst other awards), as cited in his book God and the New Physics (first quote), and from his acceptance address of the 1995 Templeton Prize (second quote).

 Grinning

# 5
  • Мнения: 10
Църквата отрича прераждането, защото на петия вселенски събор през 553 година то е "заличено" така да се каже, а на осмия, който православната църква не признава и не брои, е отречен духът. От тези важни събития произлизат много погрешни църковни догми, както и невъзможността на богословите да дадат обяснение на доста неща в библията, като например защо се казва, че Йоан Кръстител е този, който преди е бил пророк Илия.

Екзотеричното или външното християнство, т.е. това, представлявано от църквата,  е било необходимо на хората главно от западна Европа, за да си изпълнят задачите, поставени им от Божия план. То няма нищо общо с езотеричното християнство, водещо началото си от апостол Павел и гносиса, унищожен в първите християнски векове, което християнство е подходящата форма за сегашния човек на свободната воля и за бъдещето. В него няма никакво противоречие между наука и вяра, те вървят ръка за ръка. Ако човек се поинтересува да прочете литература по въпроса, а не само да търси готови сдъвкани отговори в интернет, ще си обясни несъстоятелността на множество твърдения на науката, които са дошли с Фр. Бейкън, Дарвин и другите подобни на тях. Поздрави на всички, търсещи Духа!

# 6
  • Русе
  • Мнения: 11 922
 Ранна пролет, нищо не разбрах от поста ти.

# 7
  • weiter, weiter, ... weiterstadt
  • Мнения: 18 076
То няма нищо общо с езотеричното християнство, водещо началото си от апостол Павел и гносиса, унищожен в първите християнски векове, което християнство е подходящата форма за сегашния човек на свободната воля и за бъдещето. В него няма никакво противоречие между наука и вяра, те вървят ръка за ръка.

много интересно. имаш ли линкове, извори?

# 8
  • Linz
  • Мнения: 11 619
Под "религия" само християнство ли се разбира?

# 9
  • Мнения: 216
То няма нищо общо с езотеричното християнство, водещо началото си от апостол Павел и гносиса, унищожен в първите християнски векове, което християнство е подходящата форма за сегашния човек на свободната воля и за бъдещето. В него няма никакво противоречие между наука и вяра, те вървят ръка за ръка.

много интересно. имаш ли линкове, извори?

asyalein, не съм Ранна пролет, но ще си позволя да дам линк:
http://anthroposophie.byu.edu/links.html

# 10
  • София
  • Мнения: 452
Ранна пролет, нищо не разбрах от поста ти.
Аз пък разбрах, въпреки че не съм чела задълбочено по темата.

Освен това защо религията на Запада (цитатът от първия пост)?! Православието е по-милозливо от католицизма и формите му. Например в последните години стана популярно богомилството, като се опитват да го представят като най-правдивото и прогресивно християнство.
Без значение на прилагателното в християнството има твърде много догми. Като казва Белло7 "съвременна църква", какво има предвид? И няма ортодоксална голяма религия, която да проповядва "братство между хората", така че как ще се съчетае с другия "стълб", не ми е ясно.

# 11
  • Мнения: 7 006
Попаднах на един много интересен цитат на Ричард Файнман в английската Уикипедия: " Западната цивилизация е основана на два големи завета. Единият е приключенският научен дух- приключението в непознатото, непознатото, което трябва да бъде признато за непознато, за да бъде изследвано; изискването че неознаваемите мистерий на вселената остават неознаваеми, съзнанието, че всичко е несигурно, обобщено казано- смирението на интелекта.
 Другият голям завет е християнската етика, действията, основани на любов, братството между всички хора, уважението към личността- смирението на духа.
 Тези два завета са логично и напълно съвместими. Но логиката не е всичко, човек има нужда със сърцето си да следва идея. Ако хората се върнат към религията, към какво се връщат? Може ли да бъде приет от съвременната църква човек, който се съмнява в Бог, а такъв, който не вярва в Бот? Може ли съвременната църква да приеме и оцени стойността на такива съмнения? Не сме ли потиснали голям потенциал, противопоставяйки единия завет на другия? Не може ли чрез вдъхновение да подкрепим тези два стълба на западната цивилизация, така че да стоят заедно и без злоба и без страх. Не е ли това централният проблем на нашето време?"



Ако църквата бе наистина християнска,нито една Душа не би била отхвърлена и отлъчена.
По никаква причина,па ако ще и да е садист изнасилил пеленаче,камо ли да се откаже опело на човек посегнал на живота си.

Точно западния модел ми е най-близък до чистия сатанизъм

Нашето Богомилство ми стои най-близо до онова което аз разбирам като "християнство".
П.п.И съм мерси,точно съвременната църква да ме приема,за мен тя е олицетворение на духовно лицемерие и морално разложение..

Общи условия

Активация на акаунт