Ми, без виенски кифли, един ким ми остана. 
- Публикувана: 10 фев. 2017, 20:14 ч.
- Последно мнение: 30 дек. 2018, 00:49 ч.
За вкуса на миналото
Харесваше ми млечния сладолед от онова време. Чак любими храни нямам, никога не съм обичала луканки, сирена и кашкавали...бях злоядо дете. Всъщност много харесвах рибните консерви, дядо ми у дома си не оставаше без такива- рибата беше плътна и с истински доматен сос. Сега дядо ми е на 91, понякога му купувам и макар толкова възрастен забелязва разликата с едно време -всеки път се тюхка за предишния вкус и количество на рибата вътре. Сега дори не са с доматен сос, а някаква брашняна червена каша 
За съжаление проядох лютеница чак през 90-та година- хорцето- тъкмо я проядох и изчезна от магазинната мрежа. Хубава беше. Помня че малотрайните колбаси си бяха от месо и се разваляха след 2-3 дни, т.е. нямаха консерванти. Бозата вкисваше, а капачките на киселото мляко се издуваха след няколко часа и то ставаше въз кисело .... Сегашното и 2 седмици да го оставите извън хладилник, такова нещо няма да се случи. Прясното също траеше само ден, дори не и ден, а часове защото беше истинско и без консерванти и допълнителни обработки както е сега. Помня как ходехме с баба ми за наливно олио и как то течеше през фунията като златист рядък мед и от време на време продавачката трябваше да спира да налива, защото заради плътността си, олиото правеше тапа в тясната част на фунията, толкова мазно беше че нямаше измиване дори след второ и трето миене със сапун. Сегашното се измива само с вода, дори без сапун, да не говорим че почти се изпарява от тигана 
За съжаление проядох лютеница чак през 90-та година- хорцето- тъкмо я проядох и изчезна от магазинната мрежа. Хубава беше. Помня че малотрайните колбаси си бяха от месо и се разваляха след 2-3 дни, т.е. нямаха консерванти. Бозата вкисваше, а капачките на киселото мляко се издуваха след няколко часа и то ставаше въз кисело .... Сегашното и 2 седмици да го оставите извън хладилник, такова нещо няма да се случи. Прясното също траеше само ден, дори не и ден, а часове защото беше истинско и без консерванти и допълнителни обработки както е сега. Помня как ходехме с баба ми за наливно олио и как то течеше през фунията като златист рядък мед и от време на време продавачката трябваше да спира да налива, защото заради плътността си, олиото правеше тапа в тясната част на фунията, толкова мазно беше че нямаше измиване дори след второ и трето миене със сапун. Сегашното се измива само с вода, дори без сапун, да не говорим че почти се изпарява от тигана 
Харесваше ми млечния сладолед от онова време. Чак любими храни нямам, никога не съм обичала луканки, сирена и кашкавали...бях злоядо дете. Всъщност много харесвах рибните консерви, дядо ми у дома си не оставаше без такива- рибата беше плътна и с истински доматен сос. Сега дядо ми е на 91, понякога му купувам и макар толкова възрастен забелязва разликата с едно време -всеки път се тюхка за предишния вкус и количество на рибата вътре. Сега дори не са с доматен сос, а някаква брашняна червена каша За съжаление проядох лютеница чак през 90-та година- хорцето- тъкмо я проядох и изчезна от магазинната мрежа. Хубава беше. Помня че малотрайните колбаси си бяха от месо и се разваляха след 2-3 дни, т.е. нямаха консерванти. Бозата вкисваше, а капачките на киселото мляко се издуваха след няколко часа и то ставаше въз кисело .... Сегашното и 2 седмици да го оставите извън хладилник, такова нещо няма да се случи. Прясното също траеше само ден, дори не и ден, а часове защото беше истинско и без консерванти и допълнителни обработки както е сега. Помня как ходехме с баба ми за наливно олио и как то течеше през фунията като златист рядък мед и от време на време продавачката трябваше да спира да налива, защото заради плътността си, олиото правеше тапа в тясната част на фунията, толкова мазно беше че нямаше измиване дори след второ и трето миене със сапун. Сегашното се измива само с вода, дори без сапун, да не говорим че почти се изпарява от тигана
За съжаление проядох лютеница чак през 90-та година- хорцето- тъкмо я проядох и изчезна от магазинната мрежа. Хубава беше. Помня че малотрайните колбаси си бяха от месо и се разваляха след 2-3 дни, т.е. нямаха консерванти. Бозата вкисваше, а капачките на киселото мляко се издуваха след няколко часа и то ставаше въз кисело .... Сегашното и 2 седмици да го оставите извън хладилник, такова нещо няма да се случи. Прясното също траеше само ден, дори не и ден, а часове защото беше истинско и без консерванти и допълнителни обработки както е сега. Помня как ходехме с баба ми за наливно олио и как то течеше през фунията като златист рядък мед и от време на време продавачката трябваше да спира да налива, защото заради плътността си, олиото правеше тапа в тясната част на фунията, толкова мазно беше че нямаше измиване дори след второ и трето миене със сапун. Сегашното се измива само с вода, дори без сапун, да не говорим че почти се изпарява от тигана А сега се зачуди, ако всичко беше толкова малотрайно, както едно време, дали щеше да си много щастлива, да се налага да купуваш всеки ден кислео мляко, прясно мляко и да ти мухлясва хляба...
Точно така- продуктите се разваляха. И млякото и месото. Сега такава вкусна сметана каквато в стъклени бурканчета купувах в провинцията няма. Също и Нектарите- кайсиевият нектар в стъклени бутилки е нещо, което много обичах.
Вярно е, че нямаше изобилие, нито разнообразие, че имаше и некачествени неща, беше сиво. Но повечето храни не бяха подмяна, бяха натурални , истински, без натриев глутамат или хидрогенирани мазнини. Все неща, които знаем, че са убийци.
За мен тоблеронът не е вкусен, някак ми се маже има блудкав вкус, тогавашната гараш си беше шоколад, имаше една суха паста камчия- обожавах я. Млечният шоколад не го харесвах и тогава и сега- на своге и милка нещата са ми противни.
Вярно е, че нямаше изобилие, нито разнообразие, че имаше и некачествени неща, беше сиво. Но повечето храни не бяха подмяна, бяха натурални , истински, без натриев глутамат или хидрогенирани мазнини. Все неща, които знаем, че са убийци.
За мен тоблеронът не е вкусен, някак ми се маже има блудкав вкус, тогавашната гараш си беше шоколад, имаше една суха паста камчия- обожавах я. Млечният шоколад не го харесвах и тогава и сега- на своге и милка нещата са ми противни.
. Или пък сладолед на клечка Скрежко...
След тези сладоледи бях вечно болна, с ангина и висока Т.В един момент ми се постави забрана да ям сладоледи, която спазвах от ДГ до VІ клас и после самоволно наруших
От незабравимите вкусове- едни лешници в шоколад, шоколад Чар, от детството ми- / като е станало въпрос за Варна
/- негърчетата, които така и в момента ги няма със същия вкус, триочките и "талерките" с пухкав крем от бюфета на училище "Й.Йовков"Бонбони "Морско дъно" и "Паризиана", както и "Дипломат"- всяко бонбонче със свой вкус
От студентските ми години- "скаличките" в "Кристал", тортите в "Роза", както и първите "Милини"- те не бяха нещо особено, но нали -нещо ново и съм ги запомнила.
Много обичам шоколад, но в момента всеки ми е с един и същ вкус, не зная от годините или от наистина уеднаквяване на продуктите.
Вярно е, че нямаше изобилие, нито разнообразие, че имаше и некачествени неща, беше сиво. Но повечето храни не бяха подмяна, бяха натурални , истински, без натриев глутамат или хидрогенирани мазнини. Все неща, които знаем, че са убийци.
На мен ми липсват вкусните колбаси, имаше качество или защото съм била дете, никога няма да забравя вкуса на саламите. "Закуска" си беше божествено, "Дебоя", луканката си беше луканка, суджука и той. Онзи ден си купих суджук с идеята да си го изям ей така пред компа, абсурд.... То едно меко, не е каквото е. А е от рекламирана марка.
Ми, без виенски кифли, един ким ми остана.
ще карате на волованите на Ирина на Иван.
Със или без контекст на мен ми е безумен такъв лозунг. От същата величина е като $да приберем парите на хората$, не помня кой го каза, нещо беше май за парите под дюшеците и банките.
А сега се зачуди, ако всичко беше толкова малотрайно, както едно време, дали щеше да си много щастлива, да се налага да купуваш всеки ден кислео мляко, прясно мляко и да ти мухлясва хляба...
Между другото навремето с киселото мляко сложено в хладилник нямаше проблем, там на ниската температура бактериите по-бавно се множат и млякото си беше ОК с нормален кисел вкус, можеше да изтрае на ниска температура 4-5-6 дни- вкисването се получаваше извън хладилник. Сегашното и в хладилник и извън него си е все едно и също....
О да, забравих за салам Закуска- обожавах го. Сега се е случвало да купуваме, но само името му е същото. От Варна съм, но помня че често ходехме до Шумен и от там купувахме салами- шпекови и разни деликатесни, не знам точно, но там май имаше някакъв голям месокомбинат, магазините им преливаха от такива неща.
Не мога да се сетя за нещо толкова хубаво, което да ми липсва.
Да не говорим, че никакви свестни опаковки нямаше.
Да не говорим, че никакви свестни опаковки нямаше.
Аз се изненадвам, че има такава тема, според мен, просто човек като е млад всичко му е по-хубаво, по-вкусно, по-по-по, хора и през втората световна са живели и пак си спомянт с умиление.
Нямаше никакво разнообразие и база за сравнение, на мен шоколад Своге ми се струваше "уау"
На мен почти всичко от онова време ми липсва. Става дума за храна. Плодовете, зеленчуците, лютеницата, млечните продукти, месните, бозата - всичко това ми липсва. Това, което се продава сега не е нито сирене, нито салам, нито хляб. Много добре си спомням как нещата тогава се разваляха бързо, не като сега - могат да седят и със седмици!
Предпочитам да пазарувам всеки ден, отколкото да ям тия боклуци, с които ни хранят сега!
Предпочитам да пазарувам всеки ден, отколкото да ям тия боклуци, с които ни хранят сега!
Препоръчани теми