Аз си спомням опашката за лиглин и памук в аптеката. Опашка за хранителни продукти нямам спомен да е имало преди 1989г.
- Публикувана: 10 фев. 2017, 20:14 ч.
- Последно мнение: 30 дек. 2018, 00:49 ч.
За вкуса на миналото
имаше, ама кампанийно - за захар по време на компотите, за олио по време на лютениците, яйца по Великден. Спомням си как баба ми ме караше да отивам по два пъти да се редя в магазина за олио или захар (никога не ги пускаха по едно и също време) и всеки имаше право да купи две бутилки олио и десет яйца или три килограма захар. А когато дойдеше време за ягоди или дефицитната червена капия, отивах с колелото да пазя ред, за да може майка ми след работа да дойде и да вземем двойна доза. Повечето деца бяхме командировани така по опашките и бабите все ни се караха, защото си организирахме веселба.
Повече от странно е, че соцът се отрече и от емблемата си - дефицита и опашките. Всъщност не е странно, де.
Хубаво е да се подчертае осем-девет дебели черти, че купоните са фирмен знак именно на соца - както в кървавото му крадливо детство, така и в грозната му агония през ранните 1990 години. Да да си беше тръгнал през 1988-9, или пък със свалянето на правешкия самодържец. Но не би, ами остана още доста време. Мен ако питате - духът му още витае.
Предлагам едно списъче с дати, от които да си избираме кога е "дошъл" капитализЪмът:
- приемане на нова Конституция (1991)
- декриминализация на частната собственост (1988)
- Юлски пленум на БКП, констатирал (поредната) клиничната смърт на социкономиката (1987)
- приемане на чисто нов Търговски закон (ок. 1993)
- закон за престъпния характер на комунизма (2000)
- начало на приватизацията (1992)
- край на приватизацията (TBD)
Нека всеки избере, уточни или предложи нова/ не за друго, но да знаем кога е "дошъл" гадният капстрой.
Обезлюдяването на селата се ускорява и става необратимо с престъпното отнемане на собствеността на хората. Днес в хиляди села гледаме тъжния финал на тая демографска катастрофа, която и самите комунисти наричат "Велик Прелом". Преломиха те, гръбнака на народа.
Хубаво е да се подчертае осем-девет дебели черти, че купоните са фирмен знак именно на соца - както в кървавото му крадливо детство, така и в грозната му агония през ранните 1990 години. Да да си беше тръгнал през 1988-9, или пък със свалянето на правешкия самодържец. Но не би, ами остана още доста време. Мен ако питате - духът му още витае.
Предлагам едно списъче с дати, от които да си избираме кога е "дошъл" капитализЪмът:
- приемане на нова Конституция (1991)
- декриминализация на частната собственост (1988)
- Юлски пленум на БКП, констатирал (поредната) клиничната смърт на социкономиката (1987)
- приемане на чисто нов Търговски закон (ок. 1993)
- закон за престъпния характер на комунизма (2000)
- начало на приватизацията (1992)
- край на приватизацията (TBD)
Нека всеки избере, уточни или предложи нова/ не за друго, но да знаем кога е "дошъл" гадният капстрой.
Обезлюдяването на селата се ускорява и става необратимо с престъпното отнемане на собствеността на хората. Днес в хиляди села гледаме тъжния финал на тая демографска катастрофа, която и самите комунисти наричат "Велик Прелом". Преломиха те, гръбнака на народа.
Аз си спомням опашката за лиглин и памук в аптеката. Опашка за хранителни продукти нямам спомен да е имало преди 1989г.
За всичко имаше опашки - дори за хляб и за мляко, за безалкохолни, за бира,
тия снимки от магазини, които се пускат са рекламни, нагласени, не са истински да се видят празните магазини, комунистите не обичат да документират реалността, да не оставят следи ....
Eau, не зная откога са спомените ти. Моите са от 70-те-80-те (1971-ва съм). Драматичните опашки, за които пишеш, бяха типични за края на 80-те и началото на 90-те. И за лигнин в аптеките по морето. Преди това чак такива виещи се като влакови композиции нямаше, освен за банани по Нова година.
А защо някой вярва, че по социализма на село е ял био продукти. Аз съм от Димитровград и знам по колко амониева селитра бълваше химическия комбинат. Да, основно за износ, после за ТКЗС-тата, но пък нямаше начин младите да работят в Химкомбината и да няма поне 1 - 2 торби тор за старите на село. Все си имаше начин да си „вземеш“ или купиш. И баба на село тореше, та да ѝ станат доматите повече и по-големи от на комшийката.
А великите опашки бяха пред Показния магазин по Нова година за мандарини и банани. Другата стока там бяха консерви за износ със сбъркани етикети или друг дребен дефект по опаковката. Понеже наистина хубавите се изнасяха. То и самото название на магазина говори много “Показен“ - да покажем и ние стил и стандарт.
А великите опашки бяха пред Показния магазин по Нова година за мандарини и банани. Другата стока там бяха консерви за износ със сбъркани етикети или друг дребен дефект по опаковката. Понеже наистина хубавите се изнасяха. То и самото название на магазина говори много “Показен“ - да покажем и ние стил и стандарт.
Eau, няма нужда да обръщаме темата на бясна пропаганда про- и анти. Самата аз силно не понасям червените и соца, но нека да не разваляме темата.
Уиш, аз го писах - миналото ни е соца, няма как да се абстрахираме.
Eau, не зная откога са спомените ти. Моите са от 70-те-80-те (1971-ва съм). Драматичните опашки, за които пишеш, бяха типични за края на 80-те и началото на 90-те. И за лигнин в аптеките по морето. Преди това чак такива виещи се като влакови композиции нямаше, освен за банани по Нова година.
През '87 държавата вече е неплатежоспоссобна впрочем, фалирала вече ...
По селата винаги са докарвали хляба по някое време на обяд, където хората седят наредени на опашка и свършва за половин час, ако изпуснеш този момент, оставаш без хляб,
бирата също се разваляше бързо, та се пускаше по малко, по-добре да не стигне, отколкото да остане ....
Да де, края на 80-те и началото на 90-те започнаха опашките за чудо и приказ. Иначе за банани, за дамски превръзки или лигнин си бяха стандарт. Клетият ми баща всяка година на морето се редеше и той на опашка за дамски превръзки и после червен като домат се мъкнеше по улицата със заветния топ лигнин под мишница. До него аз и майка ми- с още по един топ. 
Препоръчани теми