Нищо откачено не виждам в сегашните пубери, даже изглеждат кротки и тъповати.
! Даже не знаеш за какво говориш - Публикувана: 17 фев. 2017, 11:51 ч.
- Последно мнение: 26 март 2018, 13:23 ч.
Син Кит-играта, която убива деца
Леееш, брат...
! Даже не знаеш за какво говориш Не,няма фейсбук със сигурност.Компютъра е при нас в дневната и имам абсолютен контрол какво играе и с кого говори,не ходи на гости на други деца освен на съседчето,което няма компютър.Той е много тих и чувствителен,същото така е и много жаловито дете..снощи се беше притеснил,че брат му може да играе,защото е голям и някой да го накара да се самоубие.И ми вика-ами мамо ако Христо-брат му,играе тази игра и дойдат у нас.Ей това най го беше изплашило.
А, добре. Един компютър в дневната, под погледа на възрастните, спестява много главоболия.
Успокойте детето, като му обясните, че "лошите хора" не могат нищо да ви направят, ако не им го позволите. За собствената воля и мнение, което не бива да се страхува да отстоява, дори с цената да му се подиграват. За начините за предпазване във виртуала. И т.н., и т.н. Щом го убедите, че нещата не са толкова страшни и неминуеми, а че всичко е под негов контрол, ще се успокои.
А с компютъра в хола така решихме с баща му,никакви компютри в стаята,при нас да виждам и чувам какво прави.Стола ми е зад гърба му.
А не у дома да не даваш капка до 18, а после да се чудиш защо се е насвинил навън.
А, това не е гаранция. Поне едно освинване им се полага, за да знаят какво е и да си намерят дозата.
Ааая не е така 
аз на 17г избягах от нас с едно момче..уж голямата любов..взех,че забременях от него..аборт правих.Живеех на квартира докато учех и такива глупости правих,че ме е срам сега.Сега осъзнавам какво им е било на родителите ми..
[/quote]
Е да, те тия неща не стават от въздуха, ето го факторът Х.
На 17 вече не е пубер, а си е почти възрастен. Нали говорим за 13-14, макс. до 15.
Как'Сийка, да, едно освинване всеки е имал, но въпросът е да не стане хронично и да не е тайно, нито пък да тръгнеш на война, защото не е чааак толкова страшно - войната е по-страшна.
аз на 17г избягах от нас с едно момче..уж голямата любов..взех,че забременях от него..аборт правих.Живеех на квартира докато учех и такива глупости правих,че ме е срам сега.Сега осъзнавам какво им е било на родителите ми..[/quote]
Е да, те тия неща не стават от въздуха, ето го факторът Х.
На 17 вече не е пубер, а си е почти възрастен. Нали говорим за 13-14, макс. до 15.
Как'Сийка, да, едно освинване всеки е имал, но въпросът е да не стане хронично и да не е тайно, нито пък да тръгнеш на война, защото не е чааак толкова страшно - войната е по-страшна.
Нищо откачено не виждам в сегашните пубери, даже изглеждат кротки и тъповати.
Предсказуемо е да, и точно защото е предсказуемо ти го подценяваш като проблем. И точно там са слабите места на хората, че подценяват всъщност опасни неща. Алкохолът е смъртоносен, и към него се изгражда зависимост, която да те направи тотален провал, най-малкото.
Единственото, което искам да кажа е, че родителя може и да прави всичко по силите си, но реално децата взимат решенията(говорим за големите деца).
Никога не съм прекалявала с алкохола, никога не съм опитвала дрога, въпреки че компанията ми беше от доста цветущи екземпляри. Провиненията ми се изчерпват с няколко бягства от училище, няколко закъснявания след дискотека и една връзка с "неподходящ" мъж. Нашите всеячески се опитваха да ми отворят очите, но мислиш ли че ми повлияха! Прекратих всичко, когато аз самата се уверих че това не е добре за мен.
Единственото, което искам да кажа е, че родителя може и да прави всичко по силите си, но реално децата взимат решенията(говорим за големите деца).
Никога не съм прекалявала с алкохола, никога не съм опитвала дрога, въпреки че компанията ми беше от доста цветущи екземпляри. Провиненията ми се изчерпват с няколко бягства от училище, няколко закъснявания след дискотека и една връзка с "неподходящ" мъж. Нашите всеячески се опитваха да ми отворят очите, но мислиш ли че ми повлияха! Прекратих всичко, когато аз самата се уверих че това не е добре за мен.
Ааая не е така аз на 17г избягах от нас с едно момче..уж голямата любов..взех,че забременях от него..аборт правих.Живеех на квартира докато учех и такива глупости правих,че ме е срам сега.Сега осъзнавам какво им е било на родителите ми..
аз на 17г избягах от нас с едно момче..уж голямата любов..взех,че забременях от него..аборт правих.Живеех на квартира докато учех и такива глупости правих,че ме е срам сега.Сега осъзнавам какво им е било на родителите ми..Е да, те тия неща не стават от въздуха, ето го факторът Х.
На 17 вече не е пубер, а си е почти възрастен. Нали говорим за 13-14, макс. до 15.
Как'Сийка, да, едно освинване всеки е имал, но въпросът е да не стане хронично и да не е тайно, нито пък да тръгнеш на война, защото не е чааак толкова страшно - войната е по-страшна.
[/quote]Ти сериозно ли ... квартирата е проблема..а после като ме прибраха вкъщи и ме следяха пак намирах начин да избягам през ноща когато заспят ... ти верно си вярваш.Не ми се спори повече.
Нищо откачено не виждам в сегашните пубери, даже изглеждат кротки и тъповати.
! Даже не знаеш за какво говориш
Вероятността все пак е малка. Едва ли 100% от тийновете правят от всичко и по много. Това са си драматични случаи.
Не подценявам алкохола, но и е трудно да се промъкне под радара.
А за тревата и тестовете- то е ясно, може да си ги правиш редовно и дори да се знае, че ще се правят неочаквани тестове.
Не подценявам алкохола, но и е трудно да се промъкне под радара.
А за тревата и тестовете- то е ясно, може да си ги правиш редовно и дори да се знае, че ще се правят неочаквани тестове.
Нищо откачено не виждам в сегашните пубери, даже изглеждат кротки и тъповати.
! Даже не знаеш за какво говориш ....и въпреки това, до към 15-тата година и ние си имахме известни трудности, "набиване на чепове" и кеч-срещи, достойни за висшата лига. На тоя етап, с ръка на сърцето мога да кажа, че се справям почти отлично / да чукна на дърво / и успях да се осъществя като най-добрия приятел на детето си, а и на всички лапетии около него. Примирих се, че и приех наистина някой дребни неща, които не ме очароват особено, но пък дертовете ни са мижави на фона на откровените извращения, с които животът всеки ден ме среща, докато разхождам песчо около някое от училищата в квартала. Здрави нерви, безгранично търпение, постоянство, разбиране на сегашните деца, както и вписване в собствената им среда са нещата, които на мен много ми помогнаха. Допълвам : Идея нямам, как ще са нещата при нас след две-три години, тъй като децата ни в тази възраст се променят не с дни, а с часове, та всичко казано в поста ми е към днешна дата. На 17 са по-зле от 7-годишните. Нищо, че на моменти изглеждат съвсем зрели и с тях може да се общува много приятно. Поне момчетата, момичетата май на тази възраст вече се очовечават.
Най-трудно е след 18. Правата са на възрастни, а акълът – детски...
Най-трудно е след 18. Правата са на възрастни, а акълът – детски...
За тревата уж сме се разбрали.На нова година ме предупреди,че ще пуши..нямаше как да откажа,да го заключа вкъщи ли..ако път кажа не ,как ще го спра когато излезе.
Работата е там,че всички деца са различни.Моите две са възпитавани по един и същ начин,но виждам огромна разлика.Големия ми син стана шампион два пъти.Всичко беше ок,училище,спорт..няма как да стане шампион без воля и дисциплина..и изведнъж като стана на 15г пълен обрат..все едно не е моето дете.Опитах по добрия начин,да бъда приятел,да разрешавам..опитах и по лошия,със забрани и наказания-казваше ми,и да ме затвориш и пари да не ми даваш..до кога ще е..месец-два и пак ще си правя каквото искам.От както преспа в районното виждам малка промяна,но докага ли?!
Работата е там,че всички деца са различни.Моите две са възпитавани по един и същ начин,но виждам огромна разлика.Големия ми син стана шампион два пъти.Всичко беше ок,училище,спорт..няма как да стане шампион без воля и дисциплина..и изведнъж като стана на 15г пълен обрат..все едно не е моето дете.Опитах по добрия начин,да бъда приятел,да разрешавам..опитах и по лошия,със забрани и наказания-казваше ми,и да ме затвориш и пари да не ми даваш..до кога ще е..месец-два и пак ще си правя каквото искам.От както преспа в районното виждам малка промяна,но докага ли?!