Защо не й е казал още в началото, че кръчмите, приятелите и животът му са приоритет, преди да си стегне багажа? Щеше да спести на себе си и на авторката много неприятни моменти. А изказванията му няма да ги коментирам..
И сега като е скъсал с нея що чини още там? Като кажеш нещо, си държиш на думата. Още на следващия ден си събира багажа и да си ходи по кръчмите. Не може да говориш силни думи, а после да живееш на нечия друга глава, защото е по-удобничко. Думите имат някаква тежест и като говориш неща, имай доблестта да поемеш отговорност и да действаш. Иначе си един лаладжия, на когото не може да се вярва.
Думите наистина би трябвало да имат някаква тежест, но не винаги е така.
Защо с такава лекота изкарвате човека алкохолик, неизлизащ от кръчмите, след като авторката обясни, че в края на седмицата, групата приятели се събира в едно и също заведение, години наред?
Това ли е алкохолизъм?
Кой каза, че в чужбина авторката се трепе, след като самата тя написа, че работата ѝ не ѝ тежи и е приятна?
Защо никой не обърна внимание на факта, че един счетоводител е принуден да работи тежка физически за него, работа, не по свое желание, а защото е загърбил всичко, за да бъде до жената, която обича?
Защо никой не забеляза това, което тя написа?
За мен, нейното поведение е силно обсебващо и задушаващо.