Добротата е жива

Миналото лято се случваше да гледам детето на братовчедка ми, 5-годишен сладур. Ходи на градина, но ако има кой да го гледа си го оставят в къщи. Един ден аз се занимавам с него, идва той и ми казва утре да кажа, че не мога да го гледам та да отидел той на градина, че К., приятелка негова, имала рожден ден и той иска да присъсвтва на почерпката и тн. Казвам добре.
След малко пак идва да пита за рожден ден подаряват ли се цветя  Разбрах го на къде бие (макар, че в градината не е практика да купуват подаръци на рождениците), предложих му да отидем да купим цветя за тази К., но трябва да минем през нас да взема пари. При което той отвръща ентусиазирано ''Оооо, ама аз имам пари'', изтича си до стаята и донесе едно пликче със стотинки  Изброих 15-16 лева, бил си ги събирал когато пазарували с баща му и той му давал върнато рестото стотинки ако има. И ги събирал специално за К. и за рождения ѝ ден  .

Казах му да си ги пази за друг случай и отидохме да ѝ купим цвете, любимите ѝ бисквитки и ѝ написахме картичка.

Като разказах на майка му тя ми каза, че още от май месец питал кога е еди-кои си юли, тя така и не разбрала защо е тоя ентусиазъм за датата  Сигурно май месец е разбрал кога ѝ е рожденият ден и от тогава си събира парички детето. Много ме развълнува как си събирал стотинки от месеци, за да зарадва К. на рождения ѝ ден.


Друга случка която се е случила на майка ми. Била съм малка и не помня, но един ден ме извела и аз съм видяла някаква книжка на сергия и съм я поскала, но на нея ѝ се сторила скъпа и ми обяснявала, че не може. Някаква жена ни чула и ми купила книжката, казала, че не трябвало да се отказва на дете което иска да чете...Имам си още въпросната книжка и си я разлиствам, ''Любими приказки'' с прекрасни картинки 

saveur, душица мила е този ваш малчуган, много готина история  
дъщеря ми е предучилищна, на 8 март едно момченце от нейния клас ѝ беше направил картичка у дома и ѝ я подарил заедно с една малка играчка. много мило беше, големи сладури са на тази възраст.

когато мама почина, положението при нас със сестра ми беше много зле (и финансово). един ден съседката звънна на вратата и ни донесе от нейната зимнина - стерилизиран грах, домати, картофи, компоти, сладка. беше ни направила и кекс. някак беше почувствала, че буквално гладуваме и имаме нужда, без да пита, без да разпитва. след погребението ни беше виждала 2-3 пъти в асансьора и за по едно “добър ден“ във входа. не ни се натрапи, просто остави нещата, каза, че са за нас и ако имаме нужда от нещо, да ѝ кажем, след това бързо си влезе у тях.

т.к. отраснахме сираци много хора са ни помагали след това, но тази жена беше първата подадени ни ръка  и благодарение на всички тези хора, стигнахме там, където сме днес. никога няма да можем да се отплатим за добрината им, но поне се опитваме да предаваме нататък.

Моята история е за хората от бг мама .Хората без лица който са готови да ти дадат морална подкрепа и съвет безкористно .Имах тежка от емоционално естество бременност  ,родих недоносено дете на което поставиха грешни диагнози .Единственно подкрепата тук ми даде сила да не рухна когато гледам малкото си бебе в кувиоза.

Впечатлих се от постъпката на тази жена:
http://news.bnt.bg/bg/a/zhenata-koyato-nameri-i-vrna-1750-evro-b … gradena-s-gramota

Да е жива и здрава!

И аз я гледах. Много достойна постъпка.

Тя и 16000 лв е намирала и връщала.  Браво на жената! Господ да й връща добрините!

           Днес бях на изследване - ЯМР. Нямам клаустрофобия, но дали от споделеното от приятелка "ужасно преживяване" , дали от друго, но снощи се чувствах зле и днес тръгнах за изследването притеснена, като съвсем ясно осъзнавах, че няма никаква логична причина за това.
           Всичко мина съвсем нормално, слушах релаксираща музика. Чаках си резултата и тогава в чакалнята дойдоха мъж и жена. Чух, че жената е с клаустрофобия и беше много притеснена, чак трепереше. От регистратурата просто отбелязаха този факт, без да коментират с нея как всъщност протича изследването. Стана ми много мъчно да я гледам така и... буквално й се натресох, за да й разкажа как всъщност съм си лежала /със затворени очи, защото не съм клюкарка / удобно наместена, наслаждаваща се на хубава музика. Е, чувала съм тракането на апаратурата, но то е било като шум от съседи в ремонт...Поукрасих фактите, аха-аха да го докарам на СПА.  Опитах се да я успокоя, сълзите й се търкаляха по бузите, но най-накрая ми се усмихна. Наясно съм, че има голяма вероятност да съм я заблудила, защото има специфични изисквания при тези изследвания...А и лекарите едва ли разчитат да се появи някой шемет като мен в чакалнята.
           Когато си тръгвах те все още чакаха реда си, а аз си поисках една голяма усмивка. Получих и от двамата. Благодарна съм им, имах нужда някой да ми се усмихне. /Звуча малко егоистично, нали?/  Дано всичко да е минало без проблем...
         

Благодаря на леля ми Вела, че ме прибра пак от улицата!
Какво стана с този комедиен феномен между другото? Мая Новоселска и Кръстьо Лафазанов бяха неповторими в тези си роли. Шефе, ти си голям ***!

Много ме зарадва постът на съфорумка в друга тема и го споделям тук:

Бях бременна в първите седмици с първата ми дъщеря, когато прокървих. По спешност ме приеха в клиника в Германия. Тогава все още не говорех добре немски и много се притеснявах. Късно вечерта в стаята дойде млада лекарка, също бременна и се оказа, че специално идва от друго отделение за да ме види. Тя била женена за българин и говореше малко български, колеги й разказали за мен и тя решила да дойде да ме успокой.

Бременна с второто обикалям по улиците и на един светофар възрастен мъж ми предложи ядки. Помислил, че може би ми се ядат и да не ми стане нещо.

С двете деца съм навън. Натоварила съм количката с покупки, едвам я бутам. Голямата (тогава на около 2 години) се дърпа и не иска да върви.Аз не мога да я гушкам и нея и да бутам адски тежката количка, та седя и се ядосвам. Едно симпатично младо момиче я подхвана, заговори я и ми помогна да се прибера с децата и количката до вкъщи.

...думи нямам.

Това с ядките е мило. Обаче доста бременни би ги издразнило. Мразех постоянно да ме карат да ям, защото "на бебето можело да му се яде". Бях започнала да лъжа, че "от това ми става лошо" или "доктора не дава".
Но ако човека е мил и не настоява нахално, е много мило...

Аз днес се сетих за един много мил жест. Миналата година станах на 40 и някой във фейс бук мрънкаше, че не е получил мечтания подарък. Стана около рождения ми ден и малко след Коледа и аз на майтап написах да не мрънка, зашото аз нито за рождения си ден нито за Коледа съм получила подарък.

Следваха дежурните почивни дни и когато се върнах в офиса, намерих колетче. Една бивша колега, която ми е приятел във фейсбук ми беше изпратила подарък за рождения ден - две червила и картичка, картичка за Коледа и от тези изтриващите се лотарийни билети от които спечелих 30 кинта .

Толкова мило ми стана от жеста и.

           Наскоро приеха ММ в болница. В стаята беше заедно с един симпатичен, енергичен и позитивен почти 90 годишен дядо - дядо Киро. ММ ми разказа, че първата сутрин като са се събудили, дядо Киро му е казал ободряващо - Ей, момче, добре сме! И тази сутрин се облякохме сами!  
          А през нощта мъжът ми, който обича да спи с отвити крака, се е събудил, защото усетил, че някой е покрай леглото му - дядо Киро тръгнал към тоалетната, видял, че на моя хубавец краката са му отвити и решил да го завие, за да не настине...   Много мило ни стана. Да е жив и здрав още дълги години дядо Киро и ... "да си се облича сам"!

Много хубава тема!

Две случки и от мен:
1. Наскоро съм си забравила кутията с цигари в едно заведение, където обядвахме с колегите. Забелязвам няколко часа по-късно през деня и се ядосвам, не толкова заради цигарите, колкото заради самата кутия (тип табакера), която си бях поръчала онлайн и много я чаках и много й се радвах, като дойде. Казвам си, че вероятно са я изхвърлили, за какво им е моята кутия, но отидох все пак да проверя. Оказа се, че не само са ми я запазили хората, но и са се опитали да ни догонят, за да ми я върнат. Не го очаквах, защото няколко дни по-рано откраднаха телефона на половинката ми, като бяхме излезли да отпразнувахме годишнината ни. Но бързо ми се върна вярата в хората.

2. Седнали сме в едно заведение на витошка, отново за обяд с колеги. До нас, виждам пред стъклото, как един дядо старателно събираше всякакви фасове и боклуци от улицата и ги изхвърляше в кошчето. След това извади една торбичка с трохи и нахрани гълъбите. Дай боже всекиму, като остарее, такава мъдрост и смирение.

Отделно, колегите ми са страхотни хора, които помагат и дават професионални съвети и помощ на различни хора в тежки житейски ситуации, дори отделят пари, за да им помогнат - ей така, от добро сърце. Така че те ме вдъхновяват всеки ден.