Раждане в Майчин Дом - София (3 тема)

Здравейте мамчета  И аз се записвам. Днес ми е термина и очаквам всеки момент малкия човек да стяга багажа и да се готви за голямата среща с мама и тати. Решила съм в МД да се случи мероприятието, само чакам някакви сигнали, но за сега сме в затишие.
Много лошо се получи, защото АГто ми излезе в отпуска, а от утре трябва да си следя тоновете всеки ден Обмислях вариант в МД да го правя, но не знам къде точно да отида, при кой, трябва ли да запиша някакъв час, какви са цените?  Ще съм благодарна ако някой знае информация, защото не успях да се ориентирам 

Отиваш в поликлиниката на регистратура и казваш, че си за тонове, плащаш си и питаш после кой ще ти ги разчете и подпише. Преди две години ходих точно така. Не помня сумата, около 20 лева беше.

Здравейте, ровя се сега в разни стари теми (не специално за МД), в които пише, че в МД настаняват родилките в предродилна зала и по време на контракции, докато се чака подходящото разкритие да започне раждането, не им дават да мръднат от леглото.  Това вярно ли е или вече не се процедира така? 

Имам две нормални раждания, преди 9 и преди 2 години. И двата пъти се качих на магарето секунди преди да се родят децата ми. Първият път бях в предродилна зала 12 часа, молех се да легна, защото бях изморена много, но ми казваха, че за да слезе бебето е по-добре да ходя и да съм клекнала, благодарна съм им. Вторият път през цялото време бях в удобна за мен поза, ходех и бях клекнала, особено накрая. Дори минаваха акушерки пред стаята ми и казваха: о, родилна поза, браво, скоро ще има раждане. Само, когато беше нужно да се направи запис на тоновете лягах.

Това определено е доста по-добре от описаното от другите жени. Не знам защо тях са ги карали само да лежат без да им дават да стават 

Има много причини. Например лоши тонове и нужда да се следят постоянно.

Тези май са си били без проблеми, затова и се учудих, но няма значение. Живот и здраве есента ще разбера, дано и при мен всичко е наред! 

На въпроса на кого да се остави бебето за малко при нужда, ако майката е на 12 етаж, отговорите са няколко. Най-удобният вариант, в случай че стаята е двойна, е да се изчака бебчо да заспи и тогава да се остави за наблюдение на съседката по легло, при положение че тя няма да излиза (аз съм стояла и пазила бебе така, услугата нямаше как да ми върнат, ъф корц ). За всеки случай разменяте телефони и шапка на тояга. В останалите случаи винаги може да се помоли акушерка бебето да бъде оставено за малко в общата стая (такава има и на 12 етаж). По мое време не отказваха помощ и подкрепа и през нощта. Даже напротив.

На майките, които още не са раждали, както и на онези, които не разбират или са забравили, ще се опитам да обясня защо е най-добре бебето да е при мама, а също да ги успокоя, че това не означава, че няма да могат да си починат - природата се е погрижила за всичко.

По точка едно (защо е хубаво да имате бебе нон-стоп): непрекъснато наличното бебе е предпоставка за добър старт на кърменето и липса на произтичащите от лошия старт проблеми (както по-напред писах, те не се случват на всеки, но при липса на бебе и неопитност рискът е висок). През първите часове след раждането нуждата на мама от бебо и на бебо от мама е дори хормонално обосновена, да не говорим за бушуващите емоции. Това важи за раждане без усложнения, секцио и нормално, при здраво и доносено бебе. Важно е бебето да е при вас, това е привилегия, а не наказание. Първите дни с бебо са освен това и времето, когато трябва да се запознаете и да обмените първите чувства, да научите най-важното един за друг (но това е бла-бла, ако си го говорим така).

По втора точка (почивка и възстановяване). Ако кърмите бебето си (което ви съветвам поне да опитате), кърменето е идеалното решение, защото съществуват щадящи кърмачески пози, например любимото ми легнало положение (не обръщайте внимание, ако ви направят забележка за него). Дори и изкуственото хранене не е чак такъв проблем, защото ви носят готовото мляко, макар че си остава драмата, ако се наложи да ставате или да успокоявате ревящо бебе (по друг начин освен с цица, от ваше легнало положение). Друга драма, която можете да предотвратите с кърмене на наличното бебе, това е изцеждането за облекчаване на гърдите, което ще трябва да упражнявате нощем, ако нямате бебок до вас.

Както и да е, аз, за разлика от *Bubble*, не изпитах тъга на фона на наличните бебета на 12 етаж, а по-скоро се опитвах да помогна, доколкото мога, при настъпилите драми с кърменето, и така вниманието ми бе изцяло ангажирано до 19 часа вечер, когато можех да се порадвам на малкия скакалец. Другото приятно нещо беше, че точно около раждането на Николчо, се наложи активно да работя по голям проект и, като изключим ревящите бебета, нямаше какво да ми попречи, кеф ти лаптоп, кеф ти „читалня“, кеф ти кафене, кеф ти баня (кога бях видяла аз, през последните 7 години преди раждането, спокойно, необезпокоявано плацикане).

Мами, я кажете колко често са ви мерили шийката? Нещо ме натискат за доста чести прегледи за дължината й и от една страна не желая, защото ме е страх от постоянното ръчкане с вагинален ехограф, от друга обаче не искам нещо да стане, защото сама съм отказала такъв преглед. Доколкото виждам май всеки лекар си има негова философия по въпроса и това много ме обърква.  Чудя се какво да правя!

И колко често са ви пускали кръв и урина?

Пиша за последната бременност, защото за преди това нямам спомен.

Кръв и урина давах всеки месец, а шийката за съжаление ми измериха само веднъж, в началото на 4-ти м. (когато ме приеха за кратко за задържане). При рискова бременност трябва да се мери по-често, но не съм сигурна дали е задължително това да става с вагинален ехограф. Знам, че така е по-точно, но мисля, че може и с коремен, ако има опасност от контракции.

Яд ме е, защото на ФМ в 20 г.с. си мислех и трябваше да помоля за съответното измерване, но присъстваха и момичетата и всичко стана много на тъгъдък (те се излигавиха нещо), та ми стана ацки неудобно и това да искам.

И после вече, изведнъж, в 27 г.с. шийката ми се оказа скъсена и изгладена, р-тие 3 см в Шейново, от Шейново до МД - нарасна на 9 см. Тя историята е по-дълга и заплетена, но нищо чудно ако имах смелост да надвия над лъвю и да си извоювам още един престой в болница, можехме да спасим някоя и друга седмица.

Хмм, сигурно затова не са ми я мерили с първата бременност, защото аз тогава не съм имала нито болки, нито контракции, нито каквито и да е оплаквания. Но сега съм проблемна и сигурно това налага честите прегледи. Ама как не искааам... не можете да си представите. Много досадно всеки път на магарето и човрък-човрък!

за кръвта и урината ще се примиря, не ме притесняват.

Мяуче,кой ти прави феталната?
На мен в 20 седмица ми видяха шийката,че не е добре (на коремен при това) и веднага ме изстреляха за серклаж.В 21 седмица ми ”вързаха” шийката,но в болница  Надежда.Ако не ми бяха изтекли водите може би щях да си изкарам до 9 месец

Аз бях с много рискова бременност,не съм критерий за това колко често е нормално.Само искам да ви кажа,че шийката се вижда и с коремен,да не е толкова прецизно измерването,но при проблем или съмнения се слага вагиналния.

Мяуче, благодаря ти за хубавият пост!


Преди 9 години, когато бях на 12тия етаж, кърмих дъщеря ми на поискване от самото начало и тя спеше при мен. Акушерките дори насърчаваха това, много и се радваха като я видеха сгушена и спокойна в моето легло.

Мехурче, може и да я виждат с коремния и да са ми я мерили досега, както пишеш, но не са ми казвали. Сега и от други момичета разбирам, че май е нормално да се мери често при случаи като моя. Та всичко е наред, успокоих се.

С Люси и с Никола ходих при Врагалева във Фемина. Доволна съм от нея, чудесно си върши работата. Просто грешно беше решението да заведем и момичетата, уж да видели бебето, и в крайна сметка те си се забавляваха, зададоха си „умните“ въпроси, но накрая почна лигнята и трябваше бързо да ги изтикам навън (щото баща им реши да не прави още навалица ).