♡~ Черна обич ~ Любов под наем ~♡ Тема 54

Така е станах на 6 месеца, остарявам ли, раста ли, не знам, но в едно съм сигурна, че по щастлива от мен няма и по нещастни от моите родители. Мислеха си, че с моята поява живота им ще бъде като в онези приказки от
шарените книжки с красиво бебе, не че аз не съм, чист и подреден дом и усмихнати и щастливи мама и татко... Може, но не и с мен, малката Каро...Да се върна към сегашния момент, седнала съм на дупето си в средата на родилеската спалня, макар все още да се клатушкам като пате във развълнувана вода докато си намеря с големия зор  центъра на тежестта, мама се фръца от половин час пред огледалото и е наизвадила неизвестен куп дрехи. Ужас и за какво са ти толкова много бе мамо? Знаеш ли за голите африканчета...Опс, това какво е? На тати любимата вратовръзка...май има някакво петно...я да го опитам, може да позная от какво е... Ох, едва я стигнах... Ммм, това има вкус на...Пфу, гадост... А и блузката ми се  е вдигнала и пъпчето ми се вижда... ама какво хубаво тумбаче си имам...Искам тати да ми прави бъррр на коремчето...Аз дали ще мога да си оцеля пъпчето?
- Йомеррр!
Мами, стресна ме! Даже ми писна ушенцето...
- Дефне, какво е станало? Каква е тази бъркотия тук? Само не казвай, че пак нищо не ти става, моля те...
- Не, не, затова те извиках, тези дънки познати ли са ти? Не! Скъпи, влизам в дрехите си отпреди раждането на Каро...
- Много добре... Дефне, виж я! На тати душичката...Защо си налапала тази вратовръзка? Какво има там, пъпче...Ела да направим бръмчащо самолетче...Брррррр...
- Йом...
Пльок...тате, сори...
- Каро, какво направи?  Какво си яла пак?
- Скъпи, това исках да ти кажа, че скоро яде... пюре от морков и тиквичка...Чакай да ти изтрия лицето или направо върви и се изкъпи...Шшш миличка, какво направи на тати? Омаза му красивото лице, а? Как не се сетих да го снимам, щеше да е много шик Йомер Ипликчи омазан с повръщано от дъщеря си...Каро, едно със сигурност ти казвам, че си истинска дъщеря на майка си, омазваш нещата от раз...Кой пък звъни сега? Ела миличка, да проверим ? Ох, от ден на ден си все по тежка. На твоята възраст децата си удвояват килограмите, а ти май ги утрояваш...
Пак аз съм виновна, ами не ме тъпчи така бе мамо. Като се сетя за гладните африканчета за които Кориша ми разказа и как заради тях трябва да си изяждам всичко и ми става съвестно... Кориш бил и е шарен като папагал в детски кът, не се научи как да се облича. Мамо, искам той да ме носи...
- А Корай бей, ти ли си? Влизай, Йомер ей сега ще слезе, че имахме малък инцидент...Вие май щяхте да обсъждате снимките за новия каталог? Стига се въртя, Каролин... Искаш при Корай бей? Ами вземете я тогава, аз и без това трябва да и приготвя млякото.
- Я кой е дошъл да види чичо Корай, малката си приятелка...Каро, какъв е този стил - махленски шик- памперс и блузка при това изцапана и как мирише на кисело, пфу...А ето тук има някакви дрехи, май мама не е прибрала още прането...Да седнем, така да изберем сега нещо по стилно...Стига, стига...
Защо стига бе Кориш, ти си ми любимец, я да видя защо имаш косми в носа си? А дали са дълги, колкото пръстчето ми? А мога ли да ти стигна ухото? Защо имаш толкова много зъби в устата си, а аз нямам нито един? Опа, докопах ти косата...Я да видим сега залепена ли е здраво..
- Оооо, лоше бебе, оскуба меее..
- Аааааааааааа, татееееееее....
- Какво става Корай? Защо ревете и двамата?
- Тя ме оскуба, Йомер...
- Ела мила, ела при тати...Корай, та тя е само бебе, бъди по големия...Излагаш се...Я да видим къде е мама...
                   Два часа по късно
- Йомер, и без това е много горещо в Истанбул, защо не отидем за почивните дни на вилата. Там е и по зелено и прохладно, а и на Каро ще се отрази добре и може да отпразнуваме шест месеца от раждането и по романтичен начин...Аз и ти, само двамата и ....
Ами мен? Аз няма ли да празнувам, а? Как не се научихте, че разбирам и чувам всичко...


                   На следващия ден

Тати много въодушевено приготви багажа, натовари ни с мама в новия си джип и ето ни в извънградската къща. Този път спах през цялото време и тати бе доволен, защото нямаше весели изпълнения от моя страна, нали съм добро дете... След разтоварване и настаняване, сега с родителя се разхождаме из къщата и той ми разказва за нея, защото все още не съм идвала тук. Тя е била на неговата майка, значи моя баба, която сега била звезда...Странна работа, баба- звезда, още повече, която бди над нас...Това било тяхната стая, много малко леглото бе тате, няма място за мама или теб...А аз съм имала стая, неговата сега била моя...
- Йомер, тази стая до сега беше празна?
Абе, мамо сега ли трябваше да се появяваш, тъкмо щях да слушам историята на тази стая и да се пробвам да изправя на тати тази букла, която се е навила около пръстчето ми...
- Това е моята детска стая, а мебелите бяха на тавана. Когато се роди Каро дойдохме със Шукрю и я подредихме, като подарък за нея. Харесва ли ти малко дяволче? И стига ми дърпа брадата, не е залепена...
Какво да разказвам, цял ден се излежавахме на едно одеало в градината и мързелувахме, по едно време даже съм и заспала в количката си, която ми е доста тясна и малко се схванах... И дойде вечерта. Окъпаха ме в голямата баня, и накрая кой беше по мокър, аз или те не се разбра, защото много обичам да ритам във водата, а тъй като няма ваничка за мен тати ме държеше , а мама ме сапунисваше, но стана една, тя се подхлъзна и падна, тати реши да я вдигне държейки и мен както съм с пяната и ме изтърва или по скоро аз се пързулнах, но пък мама смело ме хвана и много се смяха, а аз се мъчих на моя делфински да им обясня, че не е никак весело...Сега съм нахранена, със сухо дупе и включен бейбифон в стаята на тати имебелети му от времето на динозаврите,  оставила съм ги  да се насладят на свещите и цветята които мама беше подредила... Имаше и чаши, но май няма да пият мляко? Ами ако пият вино? Кой ще се погрижи тогава за мен? Като казах вечеря, какво ли е приготвил тати? Май ще е нещо специално, защото вечерта била такава... Май съм заспала...Ох, какво е това в устата ми? И ме болииииииии...Какво ме зяпаш от прозореца бабо звездааааа? Боли мееееееееее....
- Каро, миличка..
- Дефне, защо плаче така жално?

А така вземете ме...Вие там долу двама, а аз тук сама...

-Е Йомер бей, до тук с романтиката,сега сме пак само родители...
- Лошо, даже и до първа база не стигнахме...

Ауу какво има тук на масата? Тате, месо , картофи и броколи, това ли ти е романтиката и сирене, което мирише гадно... Искам да опитам от онова...
- Дефне, виж я как посяга към картофа. Картофче ли иска моето момиче.
- Но, скъпи тя картофено пюре не опитва...
- Да но сега иска...
- Знаеш ли, като не иска да яде нещо слага си езика между устничките и не можеш да и сложиш лъжичката в устата, това е откритието и от вчера..
Как да я ям онази гадост бе мам, така натурално е по вкусно...Ти яла ли си ми от храната, такъв е бълвоч, но какво да правя, гладна стои ли се...Пак ме заболяяяяяяяя венецаааааааа...
- Умно ми е момичето...Дефне, пак плаче така жално, да не я боли нещо? Да не и расте зъбче? Я тати да види...Венеца и е подут, скъпа...
- Йомер, а дали няма кариес вече...Да я заведем ли на зъболекар..
- ??? Дефне! Не се майтапи с мен...А ако вдигне температура?
- Педиатъра ме предупреди, спокойно. Ще и дадем лекарство и ще и спадне температурата...Ела съкровище, да те сложим да спиш...
А с кого ще спя тази романтична вечер?
                 Час по късно

Тати влиза на пръсти и тихо пита мама:
- Дефне, Каро заспа ли? Дефне?
- Ааауууббб - с една дума тате, Дефне спи, Каро не, хайде да си играем.
- Май си приспала мама, с твоите делфински приказки. Ела дъще,да оставим поне мама да се наспи.А ние ще спим на дивана долу...
                Половин час по късно
Тихо
- Йомер, направи ми малко място. Заспала съм, но горе ми е много самотно без вас.
- Ела, любима , ела...Зави ли се...Каро, най после заспа...Ако искаш... Ох, и ти ли спиш...Моите спящи красавици, които и целувката на техния принц не може да ги събуди...

Тате обещавам, че като ми поникне зъбчето ще ви оставя една  нощ да спите двамата сами... романтично... но кога ще е не се знае...Всъщност колко зъба трябва да имам? Тате...Мамо...Бабо, ти няма ли да слезеш най после, все там ли ще висиш..