Ядливи диви растения

  • 11 227
  • 36
  •   1
Отговори
  • 1
  • 2
  • 3
  • Всички
  • София
  • Мнения: 109
Здравейте, миналата година се престраших да хапна тученица, след като бях чула от д-р Михайлов в едно предаване преди години, че е много полезна. Тази година си набрах листа от глухарче със същата цел.

Като взех да търся рецепти се оказа, че можело и дивата теменужка да се яде (а дали наистина е така).
Преди две години случайно разбрах от една по-възрастна госпожа, че цветовете на салкъма и на детелината също се ядяли. Пробвах салкъм, но детелина не съм все още.


И по този повод ми е интересно, ако споделите кой какви диви растения хапва. Като не съм запозната и ме е страх да пробвам нещо, ей така на сляпо.
Ако може със снимки на растението, за да не се окаже, че един си мисли едно, друг друго.

# 1
  • Мнения: 1 698
Аз лично съм яла единствено див чесън. Брала съм го на Витоша или съм си го купувала на пазара. В комбинация със зелена салата, например.

# 2
  • Мнения: 832
Не бих си правила експерименти, любопитно ми е просто от къде тази ,,страст,, да опитваш,, диви растения?

# 3
  • София
  • Мнения: 4 548
Това, което съм яла е:
-киселец - http://bilki.bg/encyclopedia-bilki/kiseletsat-bogatstvo-na-vitamin-s.html - расте по поляните. Има изразен приятен леко кисел вкус. Използва се както копривата и спанака. Прилича на други растения, но вкусът е различен, а и в долния край до дръжката листата са заострени. Откъсваш си малко от листото, ако има гаден вкус не е киселец. Иначе веднъж като го уцелиш на полянката кое точно е - бери смело.
- салкъм (акация) - ядат се цветовете само на бялата!!! акация. Жълтата е отровна. Целият цвят се панира в смес от яйца, брашно, бира или вода. Има рецепти в нета.
- див чесън http://forum.metsababa.net/viewtopic.php?f=11&t=1420. Не може да се сбърка - мирише си на чесън.
По разни кулинарни предавания съм гледала да ползват в сладкарството цветовете на някои растения - теменужка, например. Мажат ги с разтворен желатин, за да не увяхват и украсяват торти.

За да не стане някой сакатлък, е добре човек да познава силно отровните растения. Доста линкове към книги по темата има тук http://forum.zemianazaem.com/index.php?topic=6554.40





















Последна редакция: нд, 09 апр 2017, 09:22 от mlv

# 4
  • Мнения: 25 610
Свежите и нежни листа на липата могат да заменят лозовия лист и с тях да си направите сармички.


Самардала



Скрит текст:
Самардалата (Nectaroscordum siculum ssp. bulgaricum, принадлежи към семейство Лукови) е многогодишно, непретенциозно тревисто растение, което расте от луковици. Вкусът й е силен, нагарчащ и лют, особено, когато растението е в прясно състояние. Напомня повече на хрян, тъй като свежите и листа са значително по-люти от лука и чесъна.

Тази подправка се използва основно сушена с добавена в нея сол, тъй като вече споменахме, че прясна е особено люта. За целта, преди да цъфне, се изрязват стъблата ѝ, накълцват се и се смилат. След това се смесват със сол на вкус, получената смес се суши на сянка. Като изсъхне напълно, се съхранява в добре затворени съдове. Препоръчително е да не подлагате самардалата на топлинна обработка, тъй като значително се променя ароматът ѝ. Може да я добавяте към зелена салата, домати и краставици, коприва, картофи, пилешко и агнешко месо, гъби, ориз, сирене, сварени яйца или просто да си наръсите препечена филийка с масло. Вкусът ѝ е завладяващ. Освен това, се оказва, че това растение, поради съставките си, е доста полезно.

Сред най- изявените и доказани здравословни ползи от това растение са способността му да сваля вредния холестерол ( особено ако не се смесва със сол ), да повишава апетита и да улеснява храносмилането. Самардала на чай помага още при стомашни болки и запек, успешно се използва при хронична кашлица и псориазис. Друго нейно свойство е да стимулира уринирането, като по този начин пречиства бъбреците и пикочния мехур. Само няколко капки от листата и са чудесен мехлем при различни кожни болести и трудно зарастващи рани.

Наречена е „българското лале” през 2009 г. в Брюксел на изложението за цветя.

# 5
  • Мнения: 832
Е то самардалата си е подправка и я продават в магазините, и аз я слагам на салата понякога...

# 6
  • Мнения: 832
Общо взето от диворастящите - наблягам си на копривата и спанака и да няма проблеми.
Иначе съм яла ,,гулия,, - ама аз не мога да я разпознавам,баща ми я знае,много е полезна и вкусна...
http://rasper-bg.com/?p=1601

# 7
  • Мнения: 25 610
Е то самардалата си е подправка и я продават в магазините, и аз я слагам на салата понякога...


Какво като е подправка – диворастяща е.  Simple Smile

# 8
  • Мнения: 3 546
Не знаех, че киселецът е диво растение. Спомням си, че баба ми на село винаги имаше в градината заедно с лапада и пресния лук.

# 9
  • Мнения: 2 643
Е то самардалата си е подправка и я продават в магазините, и аз я слагам на салата понякога...


Какво като е подправка – диворастяща е.  Simple Smile

Имаме си я в двора на село  , цялата къща на баба миришеше на нея.от тогава я мразя

Аз пък не бих брала нищо от улиците ,някои да берат лапад или глухарчета , мерси с тези тении и животни дето ходят на всякъде

# 10
  • Мнения: 832
Е то самардалата си е подправка и я продават в магазините, и аз я слагам на салата понякога...


Какво като е подправка – диворастяща е.  Simple Smile

Имаме си я в двора на село  , цялата къща на баба миришеше на нея.от тогава я мразя

Аз пък не бих брала нищо от улиците ,някои да берат лапад или глухарчета , мерси с тези тении и животни дето ходят на всякъде
Аз също не бера нищо от улиците, за това от село от двора или в гората...

# 11
  • Мнения: 832
Иначе миналата година брах черен бъз и си направих сироп за имунната система. Само,че нещо не ми понесе на стомаха...http://-spam132-/2015/08/imunostimulating-elixir-by-petar-dimkov/
Много трябва да се внимава,като се бере,ако не е напълно узрял е отровен. Не трябва да има зелено зрънце, всичкото трябва да е тъмно.

Иначе от бял бъз си правя сироп с лимон - супер става. Peace http://www.lechitel.net/%D0%B1%D1%8F%D0%BB-%D0%B1%D1%8A%D0%B7-%D … 0%BF%D1%82%D0%B0/

# 12
  • Мнения: 2 718
освен посочените по-горе киселец, лапад, коприва, подправките + мащерка,правя сироп и сладко от диви теменужки, ако не ме домързи, че е ужасна пипкава история, правя сироп от бял бъз, също правя боров мед от зелени шишарки, събирам и суша трънки за чай /няма достатъчно наоколо за вино, сироп или сладко/ и правя сладко от диви круши/ мисля, че им казват скоруша/- малки, твърди много ароматни крушки- направо цели ги правя на сладко и е много вкусно. Имам мерак на брезовия сок, но не съм събирала още

# 13
  • Мнения: 6 001
Аз пък не бих брала нищо от улиците ,някои да берат лапад или глухарчета , мерси с тези тении и животни дето ходят на всякъде
Аз бях на същото мнение и от улицата не съм брала нищо ,но за гората ( полето) май няма разлика с улиците , даже на моменти ми е по страшно.Ето там където ходим и домашни животни извеждат ма паша ( овце , крави) а за дивите не ми се мисли колко и какви  са ги навестявали.
Иначе вчера се прибрах с пълна торба с връхчета от коприва.
Освен нея берем лапад и киселец и понякога липови листа , ама от липата на село във градината ни.Обмислям да си сея киселец та и него да не мисля кой и как е навестявал.

# 14
  • Мнения: 25 610
От цветовете на глухарчетата също става вкусен мед.
Като бях малка, дядо ми правеше вино от шипки. Всъщност не беше истинско вино, ами много витаминозна, полезна и приятна на вкус напитка.

# 15
  • Мнения: 9 991
Тученицата и глухарчето в южните ни съседки се отглеждат и продават култивирани, тях съм яла, не диви. Също Щира се яде и е много вкусен, има го див, но има и опасен отровен двойник. Той също го има култивиран, но при нас не се предлага. Можеш да ядеш, листата на моркова и репичките, също на цвеклото. Доста са тревите, които не се ядат у нас.

# 16
  • Най-красивата страна
  • Мнения: 12 281
Коприва,лапад,киселец,див лук ,див чесън,горски ягоди -освен плодовете,събирам и листата за чай.
Черен бъз,бял бъз,мента,мащерка,риган,подбел.
Шипки,боровинки,малини и къпини.
Горски гъби-манатарки,пачи крак,булки и сърнели.

# 17
  • Houston, TX
  • Мнения: 15 782
Има една книга за ядливите диворастящи растения -ще останете изненадани колко малко растения изполвамр при голямото разнообразие, което имаме. Гъби, трюфели, различни плодове, подправки.
Имам сироп от бъзак, сок от бъз, трюфели, а трявите, който използвам като подправки са доста, сушени диви круши, лешници, липа.

# 18
  • Мнения: 2 708
Ехаааааа и моя дядо правеше шипково вино,  и бяхме много щастливи, че като деца ни даваха нещо, на което казваха вино та и ние като големите. Аз много го харесвах. Даже съм си наумила, като се пенсионирам и се паркирам в някое къще на село (ако успеем да си купим някога, че то и на тях цените хич не са малки), да си правя такова, че тук нямам хич условия. Имахме един голям буркана тип голяма стъклена демижон Simple Smile и там го правеше. И беше цял ритуал като го преточваше, пускаше една тръбичка ... абе беше ми много интересно и ти ми припомни хубави детски мигове  Peace
Същия мой дядо ни е правил пролетна салата от "салатки" (не маруля, тя е с по-едри листа, а салатка Simple Smile), като вътре нарязваше листа от дивата иглика, дето е една с дълга дръжка иначе и има жълт цвят. Малко горчи, ако се яде само тя, но иначе не се усеща. Не знам от къде беше решил, че се яде, но предполагам от неговата баба Simple Smile. Не казвам, че трябва да ги ядеш, а просто споделям, че аз съм яла Simple Smile

Последна редакция: нд, 09 апр 2017, 21:39 от пахистахис

# 19
  • Колоколамск
  • Мнения: 11 440
Имам мерак на брезовия сок, но не съм събирала още
Раните на брезите заздравяват много трудно. Би ми било жал за бреза.

Правя черен бъз със захар всяко лято по рецептата на Петър Димков.
Обичам коприва, лапад, киселец. Но няма къде да си ги бера и си купувам от пазара.

# 20
  • Мнения: 9 152
Преди много години си бях взела някаква книга за билките, тип енциклопедична. С подробно описание за билките, които растат в България и техните полезности, действие и приложение. Останах силно впечатлена колко много от тях могат да се ядат, а не само да се правят настойки, лапи, извлеци и пр. от тях  Simple Smile
Моето семейство винаги е събирало коприва, мечи лук, на вилата като дете имахме киселец, лапад. Ядем с удоволствие всякакви треви и листа.
Преди две години четох една книга "Цвете в чиния " и бях вдъхновена от лекотата и начина, по който се разказва за здравницата на природата и колко естествена част от ежедневието ни може да бъде тя.  Simple Smile

# 21
  • Мнения: 1 715

Същия мой дядо ни е правил пролетна салата от "салатки" (не маруля, тя е с по-едри листа, а салатка Simple Smile), като вътре нарязваше листа от дивата иглика, дето е една с дълга дръжка иначе и има жълт цвят. Малко горчи, ако се яде само тя, но иначе не се усеща. Не знам от къде беше решил, че се яде, но предполагам от неговата баба Simple Smile. Не казвам, че трябва да ги ядеш, а просто споделям, че аз съм яла Simple Smile



Дядо ти е слагал в салатката така популярната и модерна вечерна иглика, билката за всички женски болести.
От всичко изброено в по-горните постове не съм яла само щир. Но събирането от чисто място е трудността.
В града билките са с полепнали оловни и други отрови от ауспусите, а в гората - напишкани. Значи трябва да е от гора, ама сред трънаци, за да е недостигнато.
Листата от липа стават за сърми, но не са вкусни изобщо, като хартия са ми!

# 22
  • Колоколамск
  • Мнения: 11 440


В града билките са с полепнали оловни и други отрови от ауспусите, а в гората - напишкани. Значи трябва да е от гора, ама сред трънаци, за да е недостигнато.

Е, така е. Иначе има - лапад расте на много места, ама не бих брала по градинките и поляните.
А и от пазара не знам колко са напишкани  Laughing , затова основно спанак купувам с надежда, че не е. Laughing

# 23
  • weiter, weiter, ... weiterstadt
  • Мнения: 18 076
тази вечерна иглика мисля, че е в Червената книга. Peace

в моята градина расте коприва, левурда, седмолистник и цикория (листата са като на глухарче, но по-дълги, на втората година няма листа, само стъбла и едни сини цветове).

отделно събирам глухарче (листа и цвят).

една съседка ми подари книга с ядливи диви растения или плодчета, оттам разбрах, че овчарската торбичка, Plantago lanceolata (не се сещам как се казва на български, но го има нявсякъде), листата на бял равнец също стават за ядене.

аз ги слагам в салата, заедно със зелена салата, така не е толкова натрапчиво.

# 24
  • София
  • Мнения: 109
Много благодаря за споделения опит.
Така като ви четях осъзнах, че съм яла и други зелении - лапад, киселец, обожавам левурда (див чесън, с моите родители беряхме в една букова гора преди), коприва, тученица, а сега и радика (рукола, глухарче). Всяка година почти си правя сироп от дървесния бъз. Много го харесваме вкъщи.

По разни кулинарни предавания съм гледала да ползват в сладкарството цветовете на някои растения - теменужка, например. Мажат ги с разтворен желатин, за да не увяхват и украсяват торти.
Не знаех, че жълтата акация е отровна. А за теменужката дали могат да се ядат листата?

любопитно ми е просто от къде тази ,,страст,, да опитваш,, диви растения?
Не знам дали е страст, но считам, че с този градски начин на живот сме се отдалечили много от природата. А природата всичко ни е дала - едното полезно за едно нещо, другото - за друго. И вместо да се чудя дали това, което го купувам от пазара, е пълно с нитрати, дали бабата, дето ми твърди, че си го гледа в двора в някое си село, не го е набрала край пътя (и е пълно с цялата менделеева таблица), по-добре да си набера нещо, което ще знам от къде съм го набрала  и няма да е край пътя, и няма да е с нитрати.

Гулия съм яла и е много лесна за прихващане и цъфти много красиво. Не знам дали има в диво състояние.

правя сироп и сладко от диви теменужки
правя боров мед от зелени шишарки
Как правиш сладкото от диви теменужки?
А боров мед се каня да правя, но още не му е дошъл реда явно.

# 25
  • София
  • Мнения: 109
Една съседка казваше, че като си бере живовляк за билка, кисне листата във вода, ако има нещо да се махне.
Иначе и на мен хич не ми изглежда привлекателно да бера напишкани треволяци, но ако си помисли човек в екологичното земеделие се ползва оборски тор, който си е точно наакано и напишкано оставено достатъчно дълго време.

# 26
  • Мнения: 2 708
тази вечерна иглика мисля, че е в Червената книга. Peace


Тази иглика, която не знам дали е вечерна, в горите край къщата на дядо, е буквално навсякъде напролет. Всичко е жълто. Ходихме преди време и в Родопите в дни, в които явно цъфти, и там край пътя километри наред жълтееше, представям си навътре какво е. Не че не може, но пък не си представям растение, което поне според моето все пак скромно и некомпетентно наблюдение пролетно време е навсякъде, да е заплашено от изчезване. Отделно, че дядо слагаше листенца към голяма зелена салата за цяр дет се вика и дълбоко се съмнявам, че нашите листенца са допринесли за изчезването му, поне според споделеното . Така или иначе, май си говорим за различно растение, все с жълти цветчета Peace

Ето и един плевел, който оказва се ядял - http://ve-gea.blogspot.bg/2011/06/kostrets-zohos-sonchus-oleraceus.html А е пълно с него из градините. Simple Smile

п.с. ходих да гледам снимки в гугъл на вечерна иглика, по-различно изглежда. Търсих и в електронния вариант на Червена книга за вечерната иглика да пише нещо - не открих, така че спокойно, който иска да яде листа на тая иглика (аз й казвам горска, щото по горите съм я брала), да си я яде Simple Smile. Но пък може и да има някъде инфо за защита, все пак само с гугъл проверих Simple Smile

Последна редакция: вт, 11 апр 2017, 17:50 от пахистахис

# 27
  • София
  • Мнения: 109
И на мен ми се струва, че горската иглика не е същата като вечерната иглика.

Значи листата на горската иглика могат да се консумират, а на питомната дали могат?

# 28
  • weiter, weiter, ... weiterstadt
  • Мнения: 18 076
и аз гледах, рилската била в червената книга. по картинките е розова, незнам дали я има и в други цветове.

аз иглика не съм яла  Peace

# 29
  • Мнения: 9 991
Игликата и аз я знам жълта в Родопите като деца с цветовете си оцветявахме дъвките. Киселеца е много приятен, дъвчехме листенца брани по поляните, но сега няма да мога да ги различа и двете.
А за естествената тор, за мен има разлика от кравешко ла*но и кучешко. Котка ако препикава цветя, то те умират. Лично сме събирали овча тор, да торим градината. Също торта трябва да загние, за да се превърне в тор.

# 30
  • Бургас
  • Мнения: 360
Освен зелениите,бера къпини,диви мушмули.Трънки глог и шипки сега напролет ги пия на чай.Всяка есен събирам плодчета от бъзак.Бера мащерка ,мента,живовлек,риган,бял  равнец,червено подъбиче.
Но най доволна останах когато по миналата есен набрахме две кофи с шипки и си направих ИСТИНСКИ шипков мармелад - доста трудоемко но си заслужаваше.

# 31
  • Мнения: 108
Сега се бере шушана - от него се прави салата  и  туршия.

# 32
  • София
  • Мнения: 109
Сега се бере шушана - от него се прави салата  и  туршия.

Стана ми интересно какво е това шушан и потърсих в нета. Само че излезна, че имало друго растение, с което си приличат и което е доста отровно.

Цитат от друг форум: Листата на шушана са нежно копринени, приятно зелени и имат много приятен аромат.
Листата на бучиниша са със сив отенък,а аромата им е неприятен. - Това е отровното.

# 33
  • Мнения: 2 760
Виждала съм клипче как се готви пълнен цвят от тиква - напълниха цялата фуния с месо и разни други неща, но не помня как точно го приготвиха.

# 34
  • Мнения: 328
Виждала съм клипче как се готви пълнен цвят от тиква - напълниха цялата фуния с месо и разни други неща, но не помня как точно го приготвиха.
ОТ
Храна за мойте канибали

2 юли 2013 г.
Панирани пълнени цветове от тиквички
Цветовете ми са 3 на брой. Оказаха се доста големи (дълги) и тъй като плънката е сирене, ги напълних колкото съберат Simple Smile

Плънката:
100 гр. крема сирене
100 гр. бяло саламурено сирене (следващия път и други сирена ще участват Simple Smile)))
копър
2-3 скилидки чесън

за панировката:
3 яйца
50-60 мл бира
щипка сол и щипка сода за хляб
брашно

олио за пържене - маслена баня ( ~ 3 см.)



* Скилидките чесън се намачкват; копъра се нарязва на ситно и смесват с двата вида сирене.
* Обърква се добре.
* Яйцата се разбиват, прибавя се бирата, солта и брашното със содата - тук без мярка брашното- сместа трябва да стане по-гъста от боза, почти кексова.
* Цветовете се отварят - срязват се  по дължината с ножица, изрязват се тичинките и пълнят със с приготвената плънка.
* Потапят се в панировката (трябва да се задържа много добре по цветовете) и се пържат в предварително загрятата мазнина (не на мах, за да не прегорят, а на 2/3 от мощността на котлона).
* Изваждат се на кухненска хартия да се отцедят - под нея в повечето случаи, както и сега поставям скаричка, за да не се задуши и овлажни панировката.  

# 35
  • weiter, weiter, ... weiterstadt
  • Мнения: 18 076
едно време тогавашният ми приятел ми подари една тънка книжки: да готвим с билки от природата или подобно заглавие, което предполагаше, че ще се готви с треви, набрани някъде.
отварям напосоки и чета първата рецепта: вземете един вол ...  hahaha

много се смяхме с тази книжка. повечето рецепти бяха подобни  Joy

# 36
  • София
  • Мнения: 109
едно време тогавашният ми приятел ми подари една тънка книжки: да готвим с билки от природата ...
отварям напосоки и чета първата рецепта: вземете един вол ...  hahaha
Тази книжка явно е с рецепти тип "супа от камъчета" от една българска народна приказка Simple Smile

Общи условия

Активация на акаунт