Невъзможна раздяла

Ето за това казвам, че 2 години е много малко време.

За какво да се заяждам? Нали обсъждаме отношението на децата към разделите, разводите... Ама вие гледате само от страната на изстрадалия родител и за това не можете да разберете детето.
Вярно, аз не съм била в тази ситуация, но един ден може да се озова и тогава не ми се вярва да си намеря мъж толкова бързо или въобще дали ще си намеря втори мъж, и мисля, че моята "самота" би било по-справедливо нещо за детето.

И два месеца дори не е малко време за една жена да се погрижи за себе си.
То това оставаше, родителите да си съобразяват интимния живот с мислите и разбиранията на подрастващите пубери.

Да бе, изобщо не можем да го разберем детето, ние с децата си нито разговаряме, нито ги виждаме и чуваме.

Нали знаеш, че това се нарича "егоизъм"?

Явно не го знам, защото за мен се нарича живот.

amy_nka, ще те помоля да не говориш така, и да не ни наричаш "изстрадали" родители, защото е супер обидно! Аз първият месец не можех да стана от леглото и да сготвя на децата си, толкова изненадващо ми дойде всичко, разболях се, изпаднах в шок. Децата ми бяха на 9 и на 4 години, нито достатъчно големи, да разберат защо рева денонощно и да се погрижат временно за себе си, нито достатъчно малки да не ми обръщат внимание. На училище трябваше да ги водя, и на детска градина, и да ги взимам, и да ги пера и храня, и да ги обличам и гладя, и да говоря с тях, и да ги извеждам навън, и да проверявам домашни, и...и...докато таткото се разхождаше из САЩ и се носеше по фитнес залите и тенис кортовете на София. Имах нужда от добро отношение към мен, за да мога по-бързо да изляза от това състояние, и ако тогава мъж ми го беше предложил, щях да го поема веднага! Всъщност - предложиха ми го, пишех си по нощите по месинджър с приятели, да се чувствам гадно ли, че поех подадената ръка? Тези отношения не се развиха във връзка поради куп причини, най-вече заради постоянния тормоз на бившия ми, на който той ме подложи след развода, та станах съвсем кожа и кости, но ако се бяха развили, децата просто щяха да имат една по-спокойна майка, а това беше най-важно за тях.

Отново ще ти кажа - не говори наизуст, и недей да съдиш хора, в чиято ситуация никога не си била, за изборите, които са направили!

Мисля го не защото така ми е скимнало, а защото когато той започна да идва вкъщи изглеждаше така все едно се познават от страшно много време, а и след няколко години си говориха за времето когато са работили заедно, на работа, която мама напусна преди да се раздели с баща ми. Както и много други случки. Но това е ок за мен. Не го обичаш, разделяш се и толкова....
Не е егоизъм и аз никога не съм го възприемала като егоизъм. Напротив даже, нуждаех се от много внимание и обич, които майка ми като отглеждаща две деца, нямаше как да ни даде ако е сама. След като дойде приятеля й, се чувствах по-добре, защото си разделяха задълженията и мама успяваше да ни обръща повече внимание (само не казвайте, че го е използвала, и на него обръщаше внимание).
Според мен не случайно дете се прави от двама и трябва да се гледа от двама. При положение, че единия го няма, то той би трябвало да се замести (колкото и гадно да звучи). Сега, вече сгодена, се хващам, че основите на взаимоотношенията с приятеля ми са много сходни с тези на мама и приятеля й, което за мен е доказателство, че семейната среда и взаимоотношенията между мъжа и жената, които живеят с детето са много важни и се отразяват.

Честно казано защо трябва да се обвиняваме....

Emy_nka, личи си че си била детето в ситуацията и ти самата никога не си преживявала подобно нещо! Децата ще мислят по този начин докато самите те не изживеят подобно нещо! Ако почетеш малко и да си набавиш информация как хората реагират преживявайки подобно нещо, ще разбереш, че не си права! Казваш ми, че съм "побързала" да бъда с другия мъж, а е трябвало да изчакам "заради децата". Та такава постъпка е равносилна да остана с баща им "заради тях". Тогава кой ще се погрижи за мен? Кой ще излекува разбитата ми психика, за да бъда отново пълноценна майка за децата си?
Когато ми се случи всичко това , 3 месеца аз бях в шок. Зарязах си работата, задълженията, всичко. Страхувах се от себе си, че ще превъртя и няма кой да ми гледа децата, докато баща им си беше изгубил ума и летеше в розови облаци! Тогава ходех по психиатри и плачех денонощно. Самосъжалявах се и се питах защо на мен се случва това нещастие? С какво прегреших? Аз, която бих убила за да запазя семейството си! Но именно заради това ми мислене, бнд тогава си позволи да се влюби. Вярвал е, че никога няма да го напусна..каквото и да направи. Това което ме отврати от него обаче, беше, че той каза че избира нея, а не пожела да си тръгне от мен. Каза че обичал и двете. Сега е смешно , но повярвайте тогава беше края на живота ми.
След време когато срещнах другия мъж, доста време като приятели само, аз бях тази която потърсих спасение в него...Имах нужда да излекувам счупеното си сърце. Сега си давам сметка, че може би всичко е трябвало да се случи така, за да срещна този мъж. Той също много е изстрадал и заслужава да бъде щастлив! Аз искам да се боря за щастието ни. Хора, на които ще "пречим" винаги ще има, но знам, че Бог ни срещна и само Той може да ни раздели! Аз имам три деца и двете приемат човека до мен, единствено едната ми дъщеря прави драми, защото е в трудна възраст и до някъде ревнува и си мисли че обичам повече него от нея(забележете, не от тях а от нея)..Но тя ми е казвала, че иска да съм щастлива и знае, че аз и баща й няма как да бъдем заедно...Понякога се разбираме, но друг път изпада в криза и се караме много...Знам, че с времето нещата ще се уталожат...иска се обаче много любов и търпение!
Emy_nka, знай че аз никога не бих зарязала децата си заради мъж, работа или каквото и да е на света, но това не пречи да искам да съм щастлива. Ако аз съм здрава и щастлива-ще се грижа пълноценно за децата, но ако съм болна и на антидепресанти, постоянно по психиатри, тогава децата ще страдат най-много от това! Най-важното е майката да се погрижи първо за себе си! Не случайно в самолетите те инструктират при авария да слагаш първо кислородната маска на себе си и после на детето. То е логично. Ако ти останеш без въздух, няма да можеш да спасиш и детето си! 👍

Как точно от този цитат аджеба разбра, че 2 год са малко?!?!  
Има ли точно определено време, след което вече е "разрешено" майката да се погрижи за себе си? Децата винаги ще страдат за това, че родителите им не са заедно! Никога няма да дойде "точното" време, ако питаш тях. За едно дете може 2 год да са малко, за друго 5, а за трето 10.
Дори когато съпруга на жената е починал, след време като отмине болката, тя може да намери друг мъж, а какво остава за случаи , когато жената е предадена, разбита, разочарована и наранена!? Какво да чака тогава? Майката трябва да осъзнае, че никой няма да й даде медал, за това, че се е пожертвала заради децата си! Никой никога няма да оцени тази саможертва! Именно, ако една майка обича децата си и иска пълноценна грижа за тях, то тя трябва да се погрижи за собственото си здраве, щастие и благополучие, защото съдейки по себе си знам, че когато съм стабилна психически и щастлива, аз съм пулноценна в работата си, във взаимоотношенията си с приятели и близки, а когато съм зле, не искам да виждам и да чувам никой. Затварям се в себе си и не допускам никой, освен психолога!

Честно казано през всичките 17 години, най-трудно ми е било да възприема, че никога няма да казвам "мама и тате" в едно изречение и че думи като "нашите" и подобни са доста неразбираеми за околните, защото не разбират за кого говоря. Тъпо ми е когато кажа "мама и мъжа й" и виждам, че някой хора просто не правят връзката, че щом го казвам така, значи въпросният мъж не е баща ми и започвам да обяснявам, при което отсреща получавам "съжалявам"...това "съжалявам" изобщо не мога да го разбера. Друго, което адски много ме дразни е отношението на близки роднини. Семейството на баща ми през всичките тези години обиждаше майка ми и обратното. Моля ви, не позволявайте това да се случва, ужасно е!!!

Аз пък не мога да вдена как е възможно човек не бил в такава ситуация да влезе в тема на такава и да размаха пръст колко неадекватно е поведението и  .

Ако говориш за мен, не мисля, че съм размахвала пръст.
Ако преча на някого, нямам проблем да не пиша повече.

Нееее, разбира се че нямам предвид теб. Твоите публикации са полезни за нас родителите, както казах по горе.

Fairy, от моята гледна точка ще ти кажа, че именно затова е важно да се казва истината за раздялата, а не дежурните "мама и тати не се обичат вече". За мен лично, към момента на развода, това просто не беше вярно, защото още го обичах, и нямаше как да кажа друго. Казала съм, обаче, истината, което се "тълкува" от БНД като "обиждане", и ми се размахва пръст как съм посмяла да кажа на 10 годишния си син, че баща му е имал връзка с друга жена, заради която е напуснал майка му, и че е искал да живее сам известно време без майка му децата си, и че е възможно да създаде семейство с нея!

Може да е трудно за детето, че няма да казва "нашите", но поне ще знае кой носи отговорността за това, защото иначе отговорността и вината ще паднат върху мен, просто защото аз го гледам ежедневно и гневът му естествено ще бъде насочен към мен, а така поне между нас ще има доверие, а гняв към БНД няма да има просто, защото децата прощават отношението към другия родител и целят запазване на собствените такива с напусналия родител.

така си мисля

Редактирам се: и на мен са ми полезни твоите постове

Krismislava,  моя извод е че бащите(или майките), решили да имат нещо навън, но не желаещи децата им да го узнават са си чисто и просто едни страхливци, които нямат достойнството да се изправят пред децата си и да им кажат " Избрах да бъда с друг човек, но искам майка ви да е добре, за да може да се грижи за вас, защото ви обичам". Аз именно този егоизъм не можах да простя на моя бивш. Той явно е усещал, че това увлечение няма да е дългосрочно, затова не поиска да си тръгне от мен, а ме молеше " да го оставя да го изживее" и " да му мине.." 😱...А на мен кога щеше да ми мине болката от предателството и разочарованието?!??! Тогава ми казваше "Какво толкова е станало? Случва се на всеки..." Мразех как нехае за моите чувства и факта че искаше да остане с мен, докато си изживява любовта навън...Това беше за мен повече от предателство, че не осъзнава какво ми причинява като не иска да си тръгне! Аз разбира се не знаех къде се намирам и не можех да си представя, че мога да се справя без него. Чувствах се изгубена..Това беше най-голямата ми грешка в живота, че бях изгубила себе си и вярвах че не струвам нищо без човека до мен. Вече не е така. Тази раздяла ми помогна да израсна и да осъзная, че съм силна, упорита и борбена и че мога да постигна много, сстига истински да го желая.