Публикувана: 4 май 2006, 13:46 ч.
Последно мнение: 5 ноем. 2007, 18:08 ч.

МОЕТО МОМИЧЕНЦЕ ГО НЯМА ВЕЧЕ

24 088
184
1

1
...
9
10
11
...
13
Всички

# 135 24 апр. 2007, 15:35 ч.

Здравей,прочетох историята ти,настръхнах цялата и сълзи се стичат по лицето ми.Толкова мъчно ми стана,съжалявам за загубата,дано намериш сили...Тази история ми напомня за такъв случай и в моя град Айтос.По същия начин-дядото всеизвестен пияница взема детето и повече не го връща.Знам че родителите се разведоха в последствие,а за дядото незная дали си получи заслуженото.Защо има толкова много случаи??Искрено съжалявам и много ще се радвам да си имаш едно детенце,което да осмисля дните ти занапред. Two Hearts

# 136 24 апр. 2007, 16:49 ч.

Мнения: 255

Историята ,която знаеш е моята.Това е моето дете ,което не видях повече.

# 137 2 май 2007, 19:20 ч.

искам само да ти кажа-довери се на Бог,твоето детенце е на небето при Него,в ръцете на самия Създател на вселената.с вяра в Исус Христос един ден ще сте заедно!

# 138 2 май 2007, 20:19 ч.

случват се много трагедий но трябва да се гледа положително напред преди половин година мъжът на сестра ми почина при катастрофа и две годи6ното му дете остана без ба6та и о6ше страда имаи още деца и живота ти 6те се осмисли отново не се колебаи УСПЕХ

# 139 3 май 2007, 16:50 ч.

Мнения: 521

mnogo sajalqvam za zagubata ti.pojelavam ti da ti se slu4vat vse hubavi ne6ta ot tuk natatak.i na tvoqta ulica 6te izgree slance...

# 140 4 май 2007, 14:02 ч.

Мнения: 388

Глори- Hug

# 141 6 май 2007, 01:25 ч.

Мнения: 200

Много тъжна история. Иска ми се да намеря думи на утеха, но зная че такива думи няма. Аз също преживях преди три години загуба на близък човек. Болката не намалява, празнотата в сърцето не се запълва и времето не лекува. Но именно тази загуба ме накара да преосмисля и да търся пълнотата в този живот, да се стремя да преживея пълноценно всеки миг, да не се предавам до сетен дъх и сили. Бъди смела и въпреки болката, ЖИВЕЙ. Преди време прочетох някъде че бог има планове за всеки от нас...аз знам че е така...Ще ти разкажа нещо което не съм споделяла...Беше преди години, бях в чужбина, не бях виждала дълго време близките си, беше ми трудно, справях се блестящо с работата, но усилията които полагах бяха огромни. Приятели ми предложиха да отидем на плаж през уикенда... един вид почивка... Отидохме...При излизане от морето ми прилоша...последното което помня е че вълните ме блъскаха, изпитвах болка и брегът беше много далеч...После се почувствах добре, беше светло даже слънчево, и в тази светлина видях човек в бели дрехи с ореол на главата...казах му че искам да умра, че не виждам смисъл в живота си че ми е трудно далеч от хората които обичам, месеци на усилена работа без почивка, без радост, без приятел на когото да се довериш да споделиш и радост и тъга. Ясно помня как ме погали по главата и ми каза - още не ти е дошло времето...Съвзех се на пясъка, бяха ме спасили от удавяне и извадили от водата, болката в съдречната област беше силна, бърза помощ и т.н. Не съм споделяла преживяването, има хора които вярват, други не, трети се подиграват...а и е прекалено лично...Споделих го защото то е част от моята вяра че Бог има план за всеки от нас, защото вярвям наивно или не че има отвъд и тези които губим тук са там отвъд. Просто времето за всеки от нас минава различно, но рано или късно ще сме заедно. Дотогава вярвам че всяка добрина която направя е за тях...Нека Бог даде покой на душите им и на нашите също...

# 142 17 май 2007, 13:56 ч.

Мнения: 10

Мила gloria това което се е случило с теб е най - страшното нещо на света.каквото и да се каже не може да се успокои душата ти.бих ти препоръчала една книжка "Разговори с небесата" на Джеймс Ван Прааг.
Мисля че може да те поуспокои.Желая ти успех в тази борба да живееш

# 143 17 май 2007, 23:44 ч.

Мнения: 502

Съжалявам миличка...За всичко което се налага да преживяваш...Нямам думи,с които да мога да те успокоя...,а така ми се иска да имах...Искам само да знаеш,че съм до теб,макар и виртуално.Искрено ти съчувствам и те прегръщам в този труден момент Hug

# 144 17 май 2007, 23:51 ч.

Мнения: 502

Всъщност знаеш ли,че чак не знам как този човек може да спи спокойно,като знае какво извършил?Как изобщо ще може да живее с тази мисъл,да яде,да спи....да продължава да пие...Незнам...Това е чудовищно и непростимо. #Cussing out

Аз съм потресена и много ядосана.... незнам какво да кажа..

# 145 20 май 2007, 14:44 ч.

Мнения: 345

Много съжалявам, мила. Това е непростимо....... ooooh!

# 146 3 юли 2007, 10:08 ч.

Мнения: 255

Четири години без Вики

остана завинаги на 3г.и 6м.

Дъщеричке,скъпа,наша ненагледна ,
как,къде ,кажи ни днес да те намерим?
Цветенце красиво ,ти ли си в полето,
или си звездица ясна грейнала в небето............

Обичам те много мило дете и ми липсваш,
няма живот без теб.
мама

Утре на 04.04 2007г.се навършват 4 години без моята принцеса.
newsm45