Е, че да не е само спалнята на този свят! И в хола си става... 
- Публикувана: 17 ноем. 2004, 00:09 ч.
- Последно мнение: 23 ноем. 2004, 08:57 ч.
Има ли и други майки, които спят с детето си?
Цитат на: Julie
Цитат на: Vivi
Цитат на: Julie
Цитат на: Slunce
Простете ми за тъпия въпрос, но как правите секс с таткото, ако детето спи при вас 
или таткото е в друга стая?
Не искам да засегна никой, просто не съм се сблъскала с това и ми е едно чоглаво след като изчетох всички мнения.
или таткото е в друга стая?Не искам да засегна никой, просто не съм се сблъскала с това и ми е едно чоглаво след като изчетох всички мнения.
ми просто явно не правят.... инак трябва да си идиот. детето спи до теб, а ти секс правиш
бляяяяя
Брех! Кой пък ти каза,че не правим
Ние не живеем в една стая. Детето спи в едната, ние сме в друга. Не мисля, че секс може и трябва да се прави само и единствено в "семейното легло".идеше реч за правене на секс в спалнята.
Тогава-за протокола-не правим секс в спалнята докато детето спи при нас.
За 13 месеца нито един път не се е случило Меденката да спи при нас.Да, сутрин като стане или вечер преди да заспи се гушим тримата и си играем, но тя самата възприема спалнята като място за игра, а собственото си легло като мястото, където се спи.
За секса - още от 2-3 месечната й възраст мъжът ми винаги мята по една одеало на леглото й ,както и не ходи по патка пред нея.За съжаление знам много деца, които спят с родителите си поне до първи- втори клас.Това е пълен ужас и за двете страни.Много съжалявам, че за момента не мога да я преместя в нейна собствена стая (а вече според мен й е време), но като стъпим на канадска земя ще си наемем 4 стайна къща и ще се вихрим колкото си искаме.
За секса - още от 2-3 месечната й възраст мъжът ми винаги мята по една одеало на леглото й ,както и не ходи по патка пред нея.За съжаление знам много деца, които спят с родителите си поне до първи- втори клас.Това е пълен ужас и за двете страни.Много съжалявам, че за момента не мога да я преместя в нейна собствена стая (а вече според мен й е време), но като стъпим на канадска земя ще си наемем 4 стайна къща и ще се вихрим колкото си искаме.
Оххх, нашият момък еоще мъничък и се надявам да се удържа да не го взимам при нас в леглото, когато плаче и иска гуш!!! Почти съм сигурна,че няма да издържа на жалната му муцка, но пък от друга страна по-добре да ми е мъчно известно време отколкото да страдаме всички след време! Племенничката ми е вече 3-ти клас и съвсем отскоро спи в своята стая, но това не и пречи като стане нощем до тоалетна да се отклони към спалнята на техните и там преспива до сутринта! Просто няма отучване!
Не знам колко майки са прочели това (Boo, то е в твоя форум, между другото), но е много интересно.
Още преди да се роди дъщеря ми, смятах,че спането в родителското легло е крайно лигавене и едва ли не престъпление от страна на родителите. И слънчицето си спеше в нейното легълце до май месец, т.г. После се развиха едни неща, които не смятам да разяснявам точно тук, но в момента ситуацията е идентична, на описаната от VIVI. Прочитайки, обаче преди време горното, поместено във форума за "Кърмене и захранване на децата" вече съм по-благоразположена и бих казала, по-широкомислеща. Така или инъче, ще дойде ден, когато детето ще спи в неговото си легло, и , евентуално, ДАЙ БОЖЕ, в негова си стая.
Единственото, което ме притеснява за момента е какво ще правим, когато се роди следващото ни бебче. Може би тогава ще е момента, когато малкото ми момиченце ще стане голямо момиче?
Факт е, че снощи се опитах да я преместя в нейното легло, и това ми костваше един час и 1/2 разговори, ревове и будуване като цяло. Факт е,че не ми се случва за първи път (опита, искам да кажа) и още по-голям факт е,че днес (както и всеки друг ден след безсънна нощ) аз се чувствам труп и съм неработоспособна! Спи ми се, та ми се реве!
Още преди да се роди дъщеря ми, смятах,че спането в родителското легло е крайно лигавене и едва ли не престъпление от страна на родителите. И слънчицето си спеше в нейното легълце до май месец, т.г. После се развиха едни неща, които не смятам да разяснявам точно тук, но в момента ситуацията е идентична, на описаната от VIVI. Прочитайки, обаче преди време горното, поместено във форума за "Кърмене и захранване на децата" вече съм по-благоразположена и бих казала, по-широкомислеща. Така или инъче, ще дойде ден, когато детето ще спи в неговото си легло, и , евентуално, ДАЙ БОЖЕ, в негова си стая.
Единственото, което ме притеснява за момента е какво ще правим, когато се роди следващото ни бебче. Може би тогава ще е момента, когато малкото ми момиченце ще стане голямо момиче?
Факт е, че снощи се опитах да я преместя в нейното легло, и това ми костваше един час и 1/2 разговори, ревове и будуване като цяло. Факт е,че не ми се случва за първи път (опита, искам да кажа) и още по-голям факт е,че днес (както и всеки друг ден след безсънна нощ) аз се чувствам труп и съм неработоспособна! Спи ми се, та ми се реве!
Туфи, именно повлияна от моя си опит + статията, която впрочем е чудесна, благодаря на Iva_D за превода, пуснах тази тема.
Мисля, че като му дойде времето, децата сами решават, че са готови.
За мен лично е супер кеф да спя с Мая, а виждам, че и за нея и таткото също.
Смятам към 2 - 2 1/2 да й оборудваме нейно легло с нейна помощ, и да видим дали ще стане
Дотогава - ще се гушкаме.
Мисля, че като му дойде времето, децата сами решават, че са готови.
За мен лично е супер кеф да спя с Мая, а виждам, че и за нея и таткото също.
Смятам към 2 - 2 1/2 да й оборудваме нейно легло с нейна помощ, и да видим дали ще стане
Дотогава - ще се гушкаме.
Леглото на Бимбото е залепено за спалнята откъм моята страна. Откакто се е родил си спи в него. От известно време обаче , за да си легне вечерно време, трявбва всички да си легнат и пасда голямо боричкане. Важното е, че на финалът той сам си отива в своето . Случвало се е макар и рядко да заспи при нас, но явно не му е много удобно и в просъница се премества. За две години си спомням 2 пъти, в които е спал при нас.
Ако имах свободната жилищна площ необходима за самостоятелна стая за него , щеше да бъде преместен много отдавна. Факт - нямам, ама това не означава, че ще спим 3-ма на една спалня.
Ако имах свободната жилищна площ необходима за самостоятелна стая за него , щеше да бъде преместен много отдавна. Факт - нямам, ама това не означава, че ще спим 3-ма на една спалня.
Определено смятам, че човек трбябва да е принципен. не е добре да се спи с детето в едно легло.Е, и аз съм го правила - когато в началото го хранех нощем - просто на мен ми беше по-лесно. Но сега ( вече сме на 1г. и 3 м) спи в своето легло и никакво взимане. Даже не го и приспивам - поставям го в леглото, давама биберона , казвам лека нощ и затварям вратата - обикновено до 10 мин е заспал. И се надявам за по-нататък да продъжи сам да заспива. Иначе се гушкаме - но само през деня и когато се е наспал:)
Цитат на: Honda
Твърдо не. И аз като Лио и Ваче. Държа на принципите. Никога не са спали в нашето легло. Всеки си знае неговото легло. Гушканията са през деня - тогава има предостатъчно време. Един път пробвах Симона като малка, когато беше с шарка да я взема при нас ама то не бе въртене, не бе чудо. И тя самата не беше свикнала да "споделя" леглото с друг 
ПП: А и да си призная имам страх от тази смърт в леглото. Едното от нещата, които ни се набиват тук е бебетата и децата до две години да не спят в леглото на възрастните. Тази вечер точно говорих с една от мамите, която живее в Кралството , и която вече изпита този УЖАС. Настръхнах от разказа й. Слава богу, че детенце е живо
.Съжелявам за оф-а
ПП: А и да си призная имам страх от тази смърт в леглото. Едното от нещата, които ни се набиват тук е бебетата и децата до две години да не спят в леглото на възрастните. Тази вечер точно говорих с една от мамите, която живее в Кралството , и която вече изпита този УЖАС. Настръхнах от разказа й. Слава богу, че детенце е живо
.Съжелявам за оф-аИ аз така кат Лио и Хонда, твърдо не. Откак се е родила спи сама в креватчето си. Имало е случаи да прояви желание да легне при нас, но е отбивано своевременнно. И друго, в крайна сметка и ние сме хора, и ние ходим на работа и имаме нужда от почивка и личен живот. Всеки да си знае леглото и толкоз
Отначало го тормозех да спи в леглото си,но освен че ревеше по цяла нощ и ние с таткото не можехме да спим друго не постигнахме. После ходихмне за няколко месеца при бабите и понеже там нямаше детско легло спеше при мен(таткото си го оставихме в София да работи).След като се прибрахме отново в къщи пак се опитах да го сложа в неговото,но пак само рев(по два часа се е случвало да се дере и то посред нощ). Пак го взехме да спи при нас и нещата се оправиха-спеше си до сутринта. Преди няколко месеца залепихме неговото легло за нашето и сега си спи там. Понякога идва при нас, после си се връща в неговото. Мисля че децата имат нужда да усещат мама и тати близо до себе си. Щом идва при нас значи има нужда и причина.
Аз гледах много хубаво изказване на Мадлен Алгафари, в което тя твърдеше, че някъде до 2-годишна възраст детето няма усещане за минало, настояще и бъдеще и в никакъм случай не може да става въпрос за манипулиране от негова страна.
Това за разглезването до 2-годишна възраст е било някакво оправдание - и ако детето наистина плаче и му минава от родителски ласки - няма какво да му се мисли!
Това за разглезването до 2-годишна възраст е било някакво оправдание - и ако детето наистина плаче и му минава от родителски ласки - няма какво да му се мисли!