ВАКСИНИ - ТЕМА САМО за вредата от тях - тема 35

Съгласно Администрацията за храна и
лекарства на САЩ (FDA) безвредно вещество е „неактивно хапче, течност или прах, което
няма стойност за лечение” [52]. Добре установените невротоксични свойства на алуминия
(таблица 1) следователно предполагат, че алуминият не може да е валидно безвредно
вещество.
През 1965 г. Klatzo et al. [38] демонстрира, че алуминиевият фосфат, основната съставка
на подсилващото вещество на Холт, поражда дегенеративни и неврофибриларни
хистологични промени в невроните (основна характеристика при болестта на Алцхаймер),
когато се инжектира интрацеребрално при зайци. Животните, инжектирани с алуминий,
също така са страдали от конвулсии [38]. Докато директното прилагане на алуминиеви
адюванти към централната нервна система (CNS) е без съмнения невротоксично [37, 3
http://vaksini.eu/Tomljenovic_Shaw-CMC-published-bg.pdf

Според Flower_Dg не си струва дори да се обсъжда.

Обясних ти транспорта на алуминия и защо не е притеснително съдържанието му, не знам за абсолютно всички други съставки които описа по какъв начин се метаболизират и какъв им е полуживота, така че не мога да ти отговоря на това. Но алуминият сам по себе си, не е проблем (предвид метаболизма му) в дози, в които е във ваксините.

Стелт, извинявай, може ли информация от сайт, различен от vaksini. eu?

Е, хайде сега Z, нали съм транссексуален, умствено изостанал, демонично обладан химер, кво друго очакваш  Ох, извинявам се, ама това сюехотворно изказване просто няма да се забрави скоро 

Та, да продължа със сериозния тон - има разлика м/у безвредно (в интерес на истината няма нищо абсолютно безвредно) и не предизвикващо патогенни прояви в ниската доза! Както се вижда, дори и при акумулация (която предвид метаболизма е минимална) с друг източник на алуминий.

Извърташ го, усукваш както при почти всичките ти отговори. Зададох ти ясен въпрос.  Явно отговор няма да получа.

Хайде сега цитирай и предишния коментар  и си отговори сама дали в случая мога или не мога да дам отговор.... Извъртане няма. Питате ме защо съм сигурна, обяснявам ви, задаваш ми друг въпрос, на който мога да отговоря само частично. Какво извъртане ви е в главата не знам просто... Или просто това пишете на всеки, с различно мнение? Не съм енциклопедия, не мога да знам всяко едно нещо в какви взаимодействие влиза (между другото грешно използвана дума). На което мога да отговоря, давам отговор!

Flower_Dg ти откъде знаеш дали си или не си? Явно си напълно неосъзната, като индивидуалност и проблемът ти с осъзнаване на по-общите и обширни неща се дължи на това.
Не може да твърдиш, че тази животинско-човешка химическа смесица предпазва от болести и то опирайки се на статистика не на клининчни изследвния и проучвания
 :
Феноксиетанол 2-Феноксиетанолът е гликолов етер, използван като консервант във ваксините.
Алуминиевият алуминий се използва във ваксините като адювант, който помага на ваксината да работи по-бързо и по-мощно.
Говежди казеин Казеинът е семейство фосфопротеини, които обикновено се срещат в мляко от бозайници. 80% от протеините в кравето мляко са казеин....http://vaccines.procon.org/view.resource.php?resourceID=005206#mueller_miller

Ооо, значи вече съм и с неосъзната индивидуалност  Още някаква квалификация няма ли да ми измислиш, с нетърпение чакам поредния бисер.
Всъщност освен статистики, тук са качвани и редица проучвания, може би си ги подминала и не си ги отворила, да речем защото не са написани с фанатичен патос.

Направо майка плаче, грамофон свири.
Ти какво се оплакваш? Аз какво да кажа като съм проЗ рептил.

Безопасни ли са алуминиевите добавки (адюванти) във ваксините?

Въпреки общоприетия възглед, че алуминиевите оксихидроксиди и хидроксифосфати са инертни и поради това безвредни като добавки (т.нар. „адюванти”) за ваксини и имунотерапeвтици, реалността е съвсем различна. В тази статия е направен кратък преглед на въпроси, свързани с имунотоксичността и токсикокинетиката на използваните алуминиеви съединения (оксихидроксид и хидроксифосфат) като адюванти за ваксини, имайки предвид не само преките токсични действия върху имунната система, но и потенциалното задействане на хронични автоимунни и възпалителни процеси. Имунната стимулация може да се яви като нормална реакция на чужд патоген или изкуствен сигнал за стимулиране на имунния отговор. В последния случай, някои съединения, известни във ваксинологията като адюванти (добавки), са широко използвани като имунни стимуланти и традиционно са считани за безопасни. От тях най-широко използваните са различни съединения на алуминия (Al) в продължение на 90 години (от 1926 г) в голяма част от ваксините, както и в терапията на алергии в продължение на много десетилетия, приемайки ги за безопасни (Baylor et al., 2002), въпреки че убедителни данни за такава безопасност липсват. Известно е, че алуминиевите съединения са едновременно имуно- и невротоксични (Kumar and Gill, 2009; Tomljenovic and Shaw, 2012; Zhu et al., 2014) и изследвания върху експериментални животни и хора са установили, че алуминиевите ваксинални адюванти могат да окажат въздействие върху имунния и възпалителния отговор на организма (Couette et al., 2009; Li et al., 2009; Passeri et al., 2011; Shaw and Petrik, 2009; Luján et al., 2013; Inbar et al., 2016). В тази връзка, нови експерименти разкриват важни подробности около вътреклетъчната съдба и токсичност на ваксиналните адюванти (Mold et al., 2016), тяхната токсикокинетика и разпределение в организма (Gherardi et al., 2016), включително тяхната бионеразградимост и възможността им да бъдат транспортирани до мозъка (Gherardi et al., 2015). Въпреки тези данни, настоящата теза, която се поддържа от фармацевтичната индустрия и агенциите за регулация на лекарствените продукти е, че концентрациите, при които алуминиевите адюванти се използват във ваксините, не представляват опасност за здравето (Offit and Jew, 2003; Eldred et al., 2006). В настоящата статия е направен кратък обзор на известните към момента механизми на действие и имунотоксичност на алуминиевите ваксинални адюванти, като е обърнато внимание на някои заблуди относно токсикокинетиката на алуминиевите съединения, приети с храната и инжектираните интрамускулно ваксинални адюванти. Разгледани са също недостатъците на алуминиевите адюванти и възможността да предизвикат нежелани реакции.
 
1.   Какво представляват алуминивите съединения, които се поемат с храната и тези във ваксините? Има ли основания за сравнение?

Както често се споменава, алуминият е най-разпространеният елемент с метален химичен характер в земната кора, където е свързан в стабилни съединения с кислорода, основно водонеразтворими алумосиликати (Apblett, 2012). Тези съединения не се усвояват през стомашно-чревния тракт поради тяхната неразтворимост. Водоразтворимите алуминиеви соли имат много малка перорална бионаличност (степента, в която достигат до кръвта след прием през устата), под 0.3% (Yokel and McNamara, 2001). Освен това, алуминиевите катиони (Al3+) от водоразтворимите алуминиеви съединения, попаднали в кръвта, бързо се свързват с трансферина (протеин, който нормално транспортира желязо), чрез който се транспортират до бъбреците, откъдето се отделят в урината. Алуминиевият оксихидроксид (неправилно наричан „алум“, тъй като „alum“ е общо наименование на различни стипци, включително алуминиевата, която е водоразтворим цитрат и се изхвърля от тялото) е кристално съединение, широко използвано като ваксинален адювант. Това е водонеразтворимо вещество, което образува неразтворими във вода частици с размер около няколко микрометра. Тези частици представляват конгломерати от по-малки наночастици с кристална структура. Доказано е чрез ИЧ-спектроскопия и прахов рентгеноструктурен анализ (XRD), че алхидрогелът (Alhydrogel®; използван като ваксинален адювант) съдържа нанокристална (4.5 x 2.2 x 10 nm) фаза бьомит (boehmite), който представлява гама-модификация на алуминиевия оксихидроксид, γ-AlO(OH) (Lindblad, 2004). Друг подобен алуминиев ваксинален адювант е алуминиевият хидроксифосфат (AP, Adju-Phos®), който е предимно аморфен. Очевидно е, че алуминиевите соли, които се поемат с водата и храната, практически не се абсорбират през червата и повече от 99.7% от тях напускат храносмилателната система неусвоени. Да се сравнява алуминият приет с храната и този приет с ваксините е неадекватно, тъй като това са качествено (Al е под различна химична форма; като водоразтворими съединения, постъпващи с храната и водонеразтворими съединения в качеството на ваксинални адюванти) и количествено (бионаличността на Al от храната е под 0.3%, докато от ваксините е 100%) различни неща. Не е основателно и коректно токсикокинетиката и фармакокинетиката на едно и също вещество, предназначено за перорално приложение, да се екстраполира за парентералното му приложение. Например, алуминиевият хидроксид в антиацидните препарати (против киселини в стомаха) е за очакване да се разтваря в малка степен от солната киселина в стомаха и вероятно под 0.3% от разтворените алуминиеви йони се абсорбират и достигат кръвообращението, откъдето по-голямото количество от тях се отделят относително бързо чрез бъбреците. Когато се инжектира интрамускулно, съдбата и ефектът на алуминиевия хидроксид са съвсем различни (Gherardi et al., 2016). По-голямата част от интрамускулно въведеният алуминиев хидроксид не се разгражда в организма, не се извежда от него и може да остане включен в макрофагите в продължение на години, при което да доведе до хронично активирано състояние на макрофагите, разбалансиран имунен отговор и всички възможни негативни последствия от това (вж. следващите параграфи). Важно е да се отбележи, че до момента не са известни функции на алуминия в нормалната биохимия на човека. 

2. Какво количество алуминий се поема с храната и какво чрез ваксините?
 
Често се дава пример, че количествата алуминий, които се поемат от кърмаче чрез кърмата, бил повече от този в алуминий-съдържащите ваксини. Такова твърдение може лесно да бъде опровергано и доказано като несъстоятелно. Според проучвания на учени от Испания (Fernandez-Lorenzo et al., 1999), концентрацията на алуминий в кърмата е средно 23,4 мкг/л. Същевременно, известно е, че под 0.3% от перорално приетия алуминий се абсорбира и достига кръвта (Yokel and McNamara, 2001). Това означава, че с един литър кърма до кръвта биха достигнали само 0,0702 мкг алуминий, който е точно 7122 пъти по-малко от алуминия, който се съдържа в една доза ваксина, съдържаща примерно 500 мкг (0.5 мг) алуминий, от който 100% попадат в организма при инжектиране. Следователно, количеството алуминий в една доза от тази ваксина е еквивалентно на алуминия, който би попаднал в организма след поемането на 7122 литра кърма. Тъй като поемането на такова количество кърма е очевидно неосъществимо, следва че гореспоменатото твърдение е чисто математически невярно. Очевидно, ключовият момент, който често се пропуска е фактът, че перорално приетите водоразтворими алуминиеви соли имат много малка бионаличност, а именно под 0.3% (Yokel and McNamara, 2001). Също така, често се пренебрегва фактът, че алуминиевите адюванти не се разграждат и отделят бързо от организма (могат да персистират с години в макрофагите) за разлика от перорално абсорбираните водоразтворими алуминиеви соли. В действителност, може да бъде изчислено, че децата в първите шест месеца са изложени на многократно по-големи дози алуминиеви съединения от ваксините в сравнение с количествата, приети с храната (Dórea and Marques, 2010). 

3. Отделят ли се от организма инжектираните с ваксините алуминиеви съединения? Защо изводите от статиите на Keith и Mitkus са неверни?

Често се отбелязва, че децата са изложени на Al от кърмата и адаптираното мляко, и че тези количества се приближават до количествата приети с ваксините (Keith et al., 2002; Mitkus et al., 2011). Въпреки, че абсорбираният с храната Al се отделя относително бързо от организма, това не може да се приеме за Al от ваксиналните адюванти. За 90 години, откакто се използва алуминиев хидроксид във ваксините, до момента не е проведено (или поне не е публикувано) нито едно изследване на отделянето на алуминиевите адюванти от човешкия (още по-малко от детския) организъм. До момента има само едно изследване на кинетиката на елиминиране на ваксинални алуминиеви адюванти (Hem, 2002), което е проведено през 2002 г с два заека (!?!) и показва, че за период от 28 дни белязаният алуминий от хидроксида се отделя само 5.6% с урината. Останалите около 95% от Al остават в различни части на организма. Същевременно, изследвания при пациенти с хроничен миофасциит показват, че неразграден алуминиев адювант може да бъде открит в делтовидния мускул при хора до 8 години след ваксинация (Gherardi et al., 2001), което демонстрира бионеразградимостта на тези съединения. Отделянето на алуминиевите адюванти може да бъде проследено чрез използване на радиоктивен изотоп на алуминия (Al-26), при което дозата радиоактивност, която би получил доброволец при такова изследване би била 0.7 microSv за година, което е пренебрежимо малко в сравнение с дозата от 3000 microSv за година, която се получава от естествения радиоактивен фон (Hem, 2002). Въпреки това, такива изследвания на отделянето на алуминиеви ваксинални адюванти до момента не са проведени и/или публикувани. Сред твърденията за безопасността на алуминиевите адюванти във ваксините могат да се срещнат следните твърдения: „Способността на организма бързо да елиминира алуминия е причина за отличната безопасност на ваксините“, както и че „Около 50% от алуминия от ваксините или храната се елиминира за по-малко от 24 часа; 85% се елиминира за две седмици“. Първоизточникът на подобни твърдения са статии, целящи да внушат, че приемът на Al с ваксините е безопасен. Такава е например статията на Keith и съавтори (Keith et al., 2002), в която отделянето на алуминия от организма е изчислено абсолютно неадекватно от авторите, които са използвали некоректно данни за отделянето на интравенозно приложен водоразтворим алуминиев цитрат (“стипца”, за който се знае, че се отделя бързо от организма), а не за интрамускулно приложен водонеразтворим алуминиев хидроксид. Алуминиевият хидроксид и цитрат имат съвсем различна разтворимост във вода, физикохимични свойства, токсикокинетика и биологични ефекти. Освен това, известно е че цитратът е комплексно съединение от хелатен тип. Такива хелатни съединения не взаимодействат силно с протеините в организма (хелатната терапия се използва като метод за детоксикиране на организма при отравяне с метали, тъй като такива съединения се елиминират бързо от организма). Друга подобна статия е тази на Mitkus и съавтори (Mitkus et al., 2011), според която количеството на алуминия, който децата получават с ваксините, бил в рамките на „приетото за нормално”. Какво точно означава „нормално количество” в организма за химичен елемент като алуминия, за който не е известна каквато и да било функция в биохимията на човека, все още следва да се изяснява. Това не е попречило обаче на една американска агенция (US Agency for Toxic Substances and Disease Registry) да приеме дадени вече налични количества от този елемент в организма след ваксинация за „нормални”. Освен това, Mitkus и съавторите му отново прибягват до удобните стари данни за отделянето на алуминиевия цитрат. По този начин, вкарвайки в употреба вече отработен трик (от Keith и съавтори), отново се използват данни за вещество, което бързо се елиминира от организма, и отново авторите предполагат неоснователно, че същото се отнася и за алуминиевия хидроксид във ваксините. Сред основните проблеми на статията на Mitkus и съавтори е също така, че използват креатининовия клирънс да моделират отделянето на алуминия. Освен това, авторите правят напълно неоснователна екстраполация на данни, получени от изследвания при възрастни доброволци и токсикокинетични данни при зайци, за да правят хипотетични изводи за токсикокинетиката на алуминия при деца. Въз основа на тези хипотетични и експериментално непотвърдени изводи, авторите стигат до заключението, че алуминиевият хидроксид във ваксините е напълно в рамките на „нормалното количество”, което е очевидно напълно неадекватен извод. 

4. Какво е количеството на алуминивите съединения във ваксините? Имунотоксични ли са ваксиналните адюванти? 

Съдържанието на алуминиев адювант във ваксините се дава като масата на алуминиевите йони (Al3+) в една доза ваксина, което може да е различно, обикновено от 0.3 мг (300 мкг) до максимум до 1.25 мг (1250 мкг). Твърди се, че това са много малки количества и следователно се приема, че са безопасни (Offit and Jew, 2003). Но именно тези малки количества адювант са напълно достатъчни да предизвикат възпалителна реакция и имунен отговор, вследствие на който организмът изработва антитела срещу ваксиналния антиген (което се цели с ваксината). Алуминиевите адюванти във ваксините са имунотоксични при използваните концентрации, тъй като взаимодействат с клетъчните и хуморалните компоненти на имунната система: поглъщат се ефективно от фагоцитиращите клетки (Mold et al., 2016), активират системата на комплемента (Güven et al., 2013), активират Nalp3 инфламазомата (Eisenbarth et al., 2008) и продукцията на различни цитокини (Li et al., 2007). Имунотоксичността на алуминиевите съединения е доказана в множество научни трудове (Zhu et al., 2014). Механизмите, чрез които ваксиналните алуминиеви адюванти проявяват имунотоксичност са изучени основно чрез експерименти in vitro и in vivo при животни, както и данни от клиничен опит (Batista-Duharte et al., 2011). Имунотоксичните ефекти на адювантните ваксини са локални и системни. Най-често установяваните локални имунотоксични ефекти на адювантните ваксини са в областта на инжектирането на ваксината, дрениращите лимфни съдове и регионалните лимфни възли (Batista-Duharte et al., 2013). Проблемите със системните имунотоксични реакции, индуцирани от адювантните ваксини, са по-слабо изучени поради по-ниската им честота и поради това, че понякога тези прояви са субклинични. Системните имунотоксични реакции са обикновено асоциирани с имунна стимулация, като острофазови реакции, реакции на свръхчувствителност, индуциране или влошаване на автоимунни заболявания, изменения в чернодробния метаболизъм и нарушения на съдовата пропускливост (Batista-Duharte et al., 2014). Съществуват данни, че неадекватната имуностимулация предизвикана от алуминиевите ваксинални адюванти може да бъдат асоциирана с развитие на автоимунни реакции при прилагане на адювантни ваксини (Tomljenovic and Shaw, 2012; Luján et al., 2013; Inbar et al., 2016; Ruhrman-Shahar et al., 2016). Един от възможните механизми на връзката между адювантните ваксини и автоимунните реакции се предполага, че е свързан с поликлонално клетъчно активиране, както и молекулна мимикрия (епитопно подобие между ваксиналните антигени и собствени за организма биомакромолекули) (Stojanović et al., 2013; Inbar et al., 2016). 

5. Какво се случва с алуминиевите ваксинални адюванти след като бъдат инжектирани в организма?
 
Отговор на въпроса, какво се случва с алуминиевите адюванти след инжектирането им, дават изследвания на екип от френски учени (Gherardi et al., 2015; Gherardi et al., 2016). Оказва се, че след инжектирането им в мускула, водонеразтворимите частици алуминиев хидроксид се поглъщат от различни фагоцитиращи клетки (макрофаги, моноцити, дендритни клетки) (Mold et al., 2016). В някои случаи, инжектираните с ваксината частици от алуминиев хидроксид могат да останат неразградени в тези имунни клетки (макрофаги) в продължение на години (Gherardi et al., 2001). Погълнатият от макрофагите алуминиев хидроксид може да бъде открит в регионалните лимфни възли, а освен това е установено, че може да бъде разпространен във фагоцитиращите клетки в цялото тяло, включително в мозъка. Вододиспергируемите компоненти на ваксината, включително неадсорбирани антигени, обикновено се дренират чрез лимфата от мястото на инжектиране до регионалните лимфни възли, откъдето чрез лимфните съдове могат да попаднат в системното кръвообращение. Транслоцирането на частиците алуминиев хидроксид от мускула до мозъка е бавен процес, протичащ в рамките на месеци и е експериментално доказан с проследяване на маркирани частици след интрамускулното им инжектиране в мишки. При тези опити е установено, че инжектираните частици се откриват в мускула, в дрениращите лимфни възли, далака, черния дроб и мозъка (Eidi et al., 2015). Локализирането на частиците алуминиев хидроксид в мозъка се свързва с механизъм тип „троянски кон”, описан при някои инфекциозни вируси (HIV, HCV) (Khan et al., 2013; Gherardi et al., 2016). Разбирането на основните механизми на бионеразградимостта на частиците и мозъчната им транслокация представлява голямо предизвикателство в здравеопазването, тъй като това може да помогне да се определят факторите за развитие на хронични невротоксични поражения.
 
6. По какъв механизъм алуминивите съединения във ваксините осъществяват своя адювантен ефект?
Какви са недостатъцте им в качеството на ваксинални адюванти и какви могат да бъдат последствията от това?

Механизмите на действие на алуминиевите ваксинални адюванти не са изяснени напълно, но се предполага, че имунотоксичните им ефекти имат отношение към имуностимулиращия им ефект (Exley et al., 2010; Awate et al., 2013; Ghimire, 2015). Предполага се, че когато антигените са адсорбирани върху частичките хидроксид, така се улеснява фагоцитозата им от антиген-презентиращите клетки (дендритни клетки, макрофаги и др.). Освен това, алуминиевият хидроксид проявява имутоксичност чрез активиране на системата на комплемента, при което се получават анафилатоксини. Потиска се експресията на интерлевкин 12 (IL-12), като по този начин се потиска активирането на Тн1 клетките и се получава разбалансиран имунен отговор от Тн2 тип (получаване на антитела без адекватен Тн1-медииран отговор) (HogenEsch, 2002). Очевиден недостатък на алуминиевите адюванти е това, че са стимулатори на Tн2 тип имунен отговор. Такъв тип Тн2-медииран имунен отговор не предполага защита от заболявания, при които са важни Tн1 имунитетът и цитотоксичните Т-лимфоцити (например, при някои вирусни инфекции, туберкулоза и др.) (Lindblad et al., 1997). Също така, добре известно е, че алуминиевите адюванти стимулират получаването на имуноглобулини IgE и еозинофилия като част от общия Tн2 профил (Hamaoka et al., 1973; Kenney et al., 1989). В накои случаи се предполага, че поляризираният Тн2 тип имунен отговор от адювантните ваксини може да провокира или утежни астма (McDonald et al., 2008) и алергични състояния (Hurwitz and Morgenstern, 2000). 

7. Какви са най-честите „видими“ нежелани реакции от адювантните ваксини?
 
Нежеланите реакции от ваксините са обикновено резултат от самия им механизъм на действие, т.е. от имуностимулацията, която предизвикват. Практически трябва да се балансира имуностимулацията да е достатъчно силна, че да доведе до желания имунен отговор, но да не е толкова силна, че да доведе до вреда (Gupta et al., 1993). Такъв баланс е трудно постижим, имайки предвид, че имунната система на различните хора може да реагира по различен начин на ваксините. Най-често докладвани са локалните реакции, които включват подуване, еритеми (зачервяване), индурации (уплътняване и втвърдяване на тъканта) и грануломи, които могат да персистират до два месеца, а понякога и по-дълго време (Slater et al., 1982; Frost et al., 1985, Kaaber et al., 1992; Miliauskas et al., 1993; Cominos et al., 1993; Culora et al., 1996; Bergfors et al., 2003; Chong et al., 2006; Bergfors et al., 2014). След инжектирането на ваксината, макрофагите в тъканта фагоцитират инокулума (въведеното с инжекцията съдържание на ваксината). Локалната реакция може да е по-слаба, ако инокулумът се разпръсне бързо от мястото на инжектиране, но ако инокулумът персистира продължително време на мястото на инжектиране (какъвто е случая с алуминиевите ваксинални адюванти), локалното акумулиране на фагоцитиращи и имунокомпетентни клетки може да доведе до възпалителна реакция, проявена като оток (подуване), зачервяване и/или болка. Практически е трудно да се реализира приложение на адювантни ваксини без индуциране на възпалителна реакция около мястото на инжектиране. Начинът на инжектиране (подкожно или интрамускулно) на адювантните ваксини не е без значение за локалната реактогенност. При подкожно инжектиране, ваксината се въвежда в област на множество сензорни неврони (за разлика от вътрешността на мускула). В този случай (на подкожно въвеждане) по-често се наблюдават реакции на раздразнение и болка, а подуването е по-видимо и лесно палпиращо се през кожата. При интрамускулно инжектиране на ваксината подуване със същия размер е по-трудно за палпиране и болката е по-слаба (Lindblad, 2004). Системните нежелани реакции при ваксинация с адювантни ваксини обикновено са резултат от системна имунотоксичност (Batista-Duharte et al., 2014) и комбиниран ефект от действието на адюванта и антигена, и се проявяват като неспецифични реакции: фебрилитет (повишена телесна температура), диария, повръщане, главоболие, болки в мускулите и др. В някои случаи на остра системна имунотоксичност може да се наблюдават анафилактични и други реакции на свръхчувствителност. 

8. Изследват ли се при клиничните проучвания нежеланите реакции и възможните дългосрочни вреди от ваксиналните адюванти?

При всички опити по време на клиничните тестове на адювантни ваксини, с изключение на малка част, контролната група (или „плацебо“ групата) съдържа алуминиев адювант, най-често друга адювантна ваксина. Следователно, не може да се установи разлика между нежеланите реакции на адювантната ваксина и „плацебо“ групата, която разлика да се асоциира с адюванта. Това представлява нарушение на принципите на научния метод, който изисква плацебо групата да бъде третирана с биологично неактивна контрола (например, физиологичен разтвор). Въпреки това, агенциите за контрол на лекарствата приемат без резерви резултатите от такива проучвания (Gøtzsche, 2016). Опити с мишки, при които е изследван ефекта на чист алуминиев адювант спрямо истинско плацебо, показват, че адювантът може да предизвика някои функционални неврологични нарушения, а в комбинация с определени антигени може да доведе до автоимунна реакция (Inbar et al., 2016). Също така, установено е че приложението на алуминиев адювант на новородени мишлета в количества, каквито са във ваксините, е асоциирано с неблагоприятни дългосрочни неврологични ефекти (Shaw et al., 2013). 

9. Кои ваксини съдържат алуминиеви адюванти?
 
Съдържанието на алуминий следва да е обозначено в кратката характеристика на продукта (КХП) и листовката. Съдържанието на адювант се дава като масата на алуминиевите йони (Al3+) в една доза ваксина, което може да е различно, максимум до 1,25 мг (1250 мкг). Ваксини, които съдържат алуминиеви адюванти най-често са ваксините против хепатит Б, всички моно- и мултивалентни ваксини, съдържащи тетанус и дифтериен токсоиди, в това число моноваксини против тетанус, комбинирни тетанус-дифтерия, тривалентни ДТК (тетанус-дифтерия-коклюш /ацелуларна и клетъчна/), тетравалентни ДТК-полиомиелит, пентавалентната ДТК-полиомиелит-хемофилус инфлуенце, хексавалентни ДТК-полиомиелит-хемофилус инфлуенце-хепатит Б, антипневмококови ваксини, ваксини против човешки папилома вирус (HPV), и др.
 
Цитирана литература (по азбучен ред): 
1.   Apblett, A. W. 2012. Aluminum: Inorganic Chemistry . Encyclopedia of Inorganic and Bioinorganic Chemistry. 
2.   Awate S, Babiuk LA, Mutwiri G. Mechanisms of Action of Adjuvants. Front Immunol. 2013; 4: 114. 
3.   Batista-Duharte A, Lindblad EB, Oviedo-Orta E. Progress in understanding adjuvant immunotoxicity mechanisms. Toxicol Lett. 2011 Jun 10;203(2):97-105.
4.   Batista-Duharte A, Portuondo D, Carlos IZ, Pérez O. An approach to local immunotoxicity induced by adjuvanted vaccines. Int Immunopharmacol. 2013 Nov;17(3):526-36. 
5.   Batista-Duharte A, Portuondo D, Pérez O, Carlos IZ. Systemic immunotoxicity reactions induced by adjuvanted vaccines. Int Immunopharmacol. 2014 May;20(1):170-80.
6.   Baylor NW, Egan W, Richman P. Aluminum salts in vaccines--US perspective. Vaccine. 2002 May 31;20 Suppl 3:S18-23. 
7.   Bergfors E, Trollfors B, Inerot A. Unexpectedly high incidence of persistent itching nodules and delayed hypersensitivity to aluminium in children after the use of adsorbed vaccines from a single manufacturer. Vaccine. 2003 Dec 8;22(1):64-9. 
8.   Bergfors E, Hermansson G, Nyström Kronander U, Falk L, Valter L, Trollfors B. How common are long-lasting, intensely itching vaccination granulomas and contact allergy to aluminium induced by currently used pediatric vaccines? A prospective cohort study. Eur J Pediatr. 2014 Oct;173(10):1297-307.
9.   Chong H, Brady K, Metze D, Calonje E. Persistent nodules at injection sites (aluminium granuloma) -- clinicopathological study of 14 cases with a diverse range of histological reaction patterns. Histopathology. 2006 Jan;48(2):182-8.
10.   Cominos D, Strutton G, Busmanis I. Granulomas associated with tetanus toxoid immunization. Am J Dermatopathol. 1993 Apr;15(2):114-7. 
11.   Couette M, Boisse MF, Maison P, Brugieres P, Cesaro P, Chevalier X, Gherardi RK, Bachoud-Levi AC, Authier FJ. Long-term persistence of vaccine-derived aluminum hydroxide is associated with chronic cognitive dysfunction. J Inorg Biochem. 2009 Nov;103(11):1571-8. 
12.   Culora GA, Ramsay AD, Theaker JM. Aluminium and injection site reactions. J Clin Pathol. 1996 Oct;49(10):844-7. 
13.   Dórea JG, Marques RC. Infants' exposure to aluminum from vaccines and breast milk during the first 6 months. J Exp Sci Environmen Epidemiology (2010) 20, 598–601.
14.   Eidi H, David MO, Crépeaux G, Henry L, Joshi V, Berger MH, Sennour M, Cadusseau J, Gherardi RK, Curmi PA. Fluorescent nanodiamonds as a relevant tag for the assessment of alum adjuvant particle biodisposition. BMC Med. 2015 Jun 17;13:144. 
15.   Eisenbarth SC, Colegio OR, O'Connor W, Sutterwala FS, Flavell RA. Crucial role for the Nalp3 inflammasome in the immunostimulatory properties of aluminium adjuvants. Nature. 2008 Jun 19;453(7198):1122-6. 
16.   Eldred BE, Dean AJ, McGuire TM, Nash AL. Vaccine components and constituents: responding to consumer concerns. Med J Aust. 2006 Feb 20;184(4):170-5. 
17.   Exley C, Siesjö P, Eriksson H. The immunobiology of aluminium adjuvants: how do they really work? Trends Immunol. 2010 Mar;31(3):103-9.
18.   Fernandez-Lorenzo JR, Cocho JA, Rey-Goldar ML, Couce M, Fraga JM. Aluminum contents of human milk, cow's milk, and infant formulas. J Pediatr Gastroenterol Nutr. 1999 Mar;28(3):270-5. 
19.   Frost L, Johansen P, Pedersen S, Veien N, Ostergaard PA, Nielsen MH. Persistent subcutaneous nodules in children hyposensitized with aluminium-containing allergen extracts. Allergy. 1985 Jul;40(5):368-72. 
20.   Gherardi RK, Coquet M, Cherin P, Belec L, Moretto P, Dreyfus PA, Pellissier JF, Chariot P, Authier FJ. Macrophagic myofasciitis lesions assess long-term persistence of vaccine-derived aluminium hydroxide in muscle. Brain. 2001 Sep;124(Pt 9):1821-31. 
21.   Gherardi RK, Eidi H, Crépeaux G, Authier FJ, Cadusseau J. Biopersistence and brain translocation of aluminum adjuvants of vaccines. Front Neurol. 2015 Feb 5;6:4. 
22.   Gherardi RK, Aouizerate J, Cadusseau J, Yara S, Authier FJ. Aluminum adjuvants of vaccines injected into the muscle: Normal fate, pathology and associated disease. Morphologie. 2016 Jun;100(329):85-94. 
23.   Ghimire TR. The mechanisms of action of vaccines containing aluminum adjuvants: an in vitro vs in vivo paradigm. Springerplus. 2015; 4: 181.
24.   Gøtzsche PC. Complaint to the European Medicines Agency (EMA) over maladministration at the EMA. 26 May 2016, Nordic Cochrane Centre.
25.   Gupta RK, Relyveld EH, Lindblad EB, Bizzini B, Ben-Efraim S, Gupta CK. Adjuvants — a balance between toxicity and adjuvanticity. Vaccine 1993; 11: 293–306. 
26.   Güven E, Duus K, Laursen I, Højrup P, Houen G. Aluminum Hydroxide Adjuvant Differentially Activates the Three Complement Pathways with Major Involvement of the Alternative Pathway. PLoS One. 2013; 8(9): e74445. 
27.   Hamaoka T, Katz DH, Bloch KJ, Benacerraf B. Hapten-Specific IgE Antibody Responses in Mice. I. Secondary IgE Response in Irradiated Recipients of Syngeneic Primed Spleen Cells. J. Exp. Med. 1973; 138: 306–11.
28.   Hem SL. Elimination of aluminum adjuvants. Vaccine. 2002 May 31;20 Suppl 3:S40-3. 
29.   HogenEsch H. Mechanisms of stimulation of the immune response by aluminum adjuvants. Vaccine. 2002; 20: S34–S39. 
30.   Hurwitz EL, Morgenstern H. Effects of diphtheria-tetanus-pertussis or tetanus vaccination on allergies and allergy-related respiratory symptoms among children and adolescents in the United States. J Manipulative Physiol Ther. 2000 Feb;23(2):81-90. 
31.   Inbar R, Weiss R, Tomljenovic L, Arango MT, Deri Y, Shaw CA, Chapman J, Blank M, Shoenfeld Y. Behavioral abnormalities in female mice following administration of aluminum adjuvants and the human papillomavirus (HPV) vaccine Gardasil. Immunol Res. 2016 Jul 16. (published online)
32.   Kaaber K, Nielsen AO, Veien NK. Vaccination granulomas and aluminium allergy: course and prognostic factors. Contact Dermatitis. 1992 May;26(5):304. 
33.   Keith L.S., Jones D.E., and Chou C.H. Aluminum toxicokinetics regarding infant diet and vaccinations. Vaccine 2002: 20(Suppl.3): S13–S17.
34.   Kenney JS, Hughes BW, Masada MP, Allison AC. Influence of adjuvants on the quantity, affinity, isotype and epitope specificity of murine antibodies. J. Immunol. Meth. 1989; 121: 157–66. 
35.   Khan Z, Combadière C, Authier FJ, Itier V, Lux F, Exley C, Mahrouf-Yorgov M, Decrouy X, Moretto P, Tillement O, Gherardi RK, Cadusseau J. Slow CCL2-dependent translocation of biopersistent particles from muscle to brain. BMC Med. 2013 Apr 4;11:99.
36.   Kumar V, Gill KD. Aluminium neurotoxicity: neurobehavioural and oxidative aspects. Arch Toxicol. 2009 Nov;83(11):965-78. 
37.   Li H, Nookala S, Re F. Aluminum hydroxide adjuvants activate caspase-1 and induce IL-1beta and IL-18 release. J Immunol. 2007 Apr 15;178(8 ):5271-6. 
38.   Li XB, Zheng H, Zhang ZR, Li M, Huang ZY, Schluesener HJ, Li YY, Xu SQ. Glia activation induced by peripheral administration of aluminum oxide nanoparticles in rat brains. Nanomedicine. 2009 Dec;5(4):473-9.
39.   Lindblad EB, Elhay MJ, Silva R, Appelberg R, Andersen P. Adjuvant modulation of immune responses to tuberculosis subunit vaccines. Infect. Immun. 1997; 65: 623–9.
40.   Lindblad EB. Aluminium compounds for use in vaccines. Immunology and Cell Biology (2004) 82, 497–505.
41.   Luján L, Pérez M, Salazar E, Álvarez N, Gimeno M, Pinczowski P, Irusta S, Santamaría J, Insausti N, Cortés Y, Figueras L, Cuartielles I, Vila M, Fantova E, Chapullé JL. Autoimmune/autoinflammatory syndrome induced by adjuvants (ASIA syndrome) in commercial sheep. Immunol Res. 2013 Jul;56(2-3):317-24.
42.   McDonald KL, Huq SI, Lix LM, Becker AB, Kozyrskyj AL. Delay in diphtheria, pertussis, tetanus vaccination is associated with a reduced risk of childhood asthma. J Allergy Clin Immunol. 2008 Mar;121(3):626-31.
43.   Miliauskas JR, Mukherjee T, Dixon B. Postimmunization (vaccination) injection-site reactions. A report of four cases and review of the literature. Am J Surg Pathol. 1993 May;17(5):516-24. 
44.   Mitkus RJ, King DB, Hess MA, Forshee RA, Walderhaug MO. Updated aluminum pharmacokinetics following infant exposures through diet and vaccination. Vaccine 29 (2011) 9538– 9543. 
45.   Mold M, Shardlow E, Exley C. Insight into the cellular fate and toxicity of aluminium adjuvants used in clinically approved human vaccinations. Scientific Reports 6, Article number: 31578 (2016). 
46.   Offit PA, Jew RK. Addressing parents' concerns: do vaccines contain harmful preservatives, adjuvants, additives, or residuals? Pediatrics. 2003 Dec;112(6 Pt 1):1394-7. 
47.   Passeri E, Villa C, Couette M, Itti E, Brugieres P, Cesaro P, Gherardi RK, Bachoud-Levi AC, Authier FJ. Long-term follow-up of cognitive dysfunction in patients with aluminum hydroxide-induced macrophagic myofasciitis (MMF). J Inorg Biochem. 2011 Nov;105(11):1457-63. 
48.   Ruhrman-Shahar N, Torres-Ruiz J, Rotman-Pikielny P, Levy Y. Autoimmune reaction after anti-tetanus vaccination—description of four cases and review of the literature. Immunol Res (2016). doi:10.1007/s12026-016-8822-x.
49.   Shaw CA, Li Y, Tomljenovic L. Administration of aluminium to neonatal mice in vaccine-relevant amounts is associated with adverse long term neurological outcomes. J Inorg Biochem. 2013 Nov;128:237-44. 
50.   Slater DN, Underwood JC, Durrant TE, Gray T, Hopper IP. Aluminium hydroxide granulomas: light and electron microscopic studies and X-ray microanalysis. Br J Dermatol. 1982 Jul;107(1):103-8.
51.   Stojanović, M., Petrušić, V., Živković, I. et al. Role of molecular mimicry and polyclonal cell activation in the induction of pathogenic β2-glycoprotein I–directed immune response in Balb/c mice upon hyperimmunization with tetanus toxoid. Immunol Res (2013) 56: 20. 
52.   Tomljenovic L, Shaw CA. Mechanisms of aluminum adjuvant toxicity and autoimmunity in pediatric populations. Lupus. 2012 Feb;21(2):223-30. 
53.   Yokel RA, McNamara PJ. Aluminium toxicokinetics: an updated minireview. Pharmacol Toxicol. 2001 Apr;88(4):159-67. 
54.   Zhu Y, Li Y, Miao L, Wang Y, Liu Y, Yan X, Cui X, Li H. Immunotoxicity of aluminum. Chemosphere. 2014 Jun;104:1-6.

Друг кусур на публикувания преведен материал, освен че е във vaksini.eu не можа ли да намериш... 

http://www.immunizebc.ca/facts-on-immunity/vaccine-safety


Като сме започнали с линкове... Иначе,да, кусура е, че е в конкретния сайт. Освен и аз да си направя един за ползата от ваксини, така и така гледам е модерно.


Никой не отрича, че алуминия във високи дози е токсичен. Не знам дали изобщо някой обърна внимание на метаболизма му. Но като цяло, ако е толкова голям проблем във ваксините, защо за 80 и кусур години не е имало случай на алумининиево отравяне вследствие ваксина? Защо не е установено масово патологично високи дози в кръвта? Алуминий всеки може да си изследва в крайна сметка, не е трудно, все ако имаше нещо щеше да изкочи наяве.

Доколкото съм запозната тежките метали много малко време остават в кръвта, а се отлагат в органите. Установено е, че при аутисти нивата на тежки метали са в завишени количества. По-точно изследване е това на коса /например/, отколкото на кръв.

При всички аутисти ли е установено това? А при аутисти без сложени ваксини открива ли се?

Ох, да, извинявам се, грешка в бързината, нали написах, че остава за кратко време в кръвта    Вижте, наистина не се натрупва в чак толкова големи количества, да алуминия сам по себе си е опасен, но когато е в голяма доза, с няколко ваксини няма как да се натрупа в чак толкова големи количества, че да предизвика каквото и да било.

Истината е  че  никой не може  да определи, какво точно  количество  алуминий ще ти навреди. Хората са с различен метаболизъм. Следователно-  няма  безопасна доза алуминий-  директно инжектирана.